Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 11.07.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на четиринадесети май, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
СТАНИМИРА ИВАНОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 15697 по описа за 2017г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение от 12.10.2017г. по гр.д. № 34129 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 76 състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 55, ал.1 пр. 1 от ЗЗД, че „Ю.Б.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
дължи на „Е.Е.” ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** НП, Бизнес център „Венус” и съдебен
адрес:Адвокатско съдружие „Български правни услуги”, Булстат ********, гр.
София, ул. „********заплащане на сумата от 39,63лв.,
която е била по банкова сметка ***”АД с № ********, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 16609/2017г. по описа на СРС,
76-ти състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски по
заповедно дело от 75лв. и ***ъдебни
разноски по исково дело в размер на 327,30лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5157578/25.10.2017г. от ответника по исковете - „Ю.Б.”АД, ЕИК ******** в частта, в
която исковете са уважени. Изложило
е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че действително ответникът имал банкова сметка с
№******** и по нея към 17.12.2014г. е била
налична процесната сума, както и към 16.11.2016г., когато банковата сметка била
закрита. По делото било установено,че на 12.08.2016г. банката е поканила ищеца
да се разпореди със сумите по сметката и го е уведомила, че ще прекрати
едностранно договора за банкова сметка, ***чи сумата, която продължила да
съхранява, спазена била процедурата по т. VІ.1.2. от Общите условия при
закриване на банковата сметка и сумата била преведена по специална особена
сметка с титуляр ищеца, сумата в нито един момент не е била на разпореждане на
банката, само ищецът можел да се разпорежда с нея и разместване на блага по
смисъла на чл. 55 от ЗЗД нямало. За закриване на банковата сметка се дължала
сумата от 20лв. съобразно раздел А, т.12 от Тарифата и неправилно районният съд
приел обратното. В случая вземането на ищеца не било и изискуемо, защото
банката не била получила покана от ищеца за плащането на сумата, ищецът в нито
един момент не бил изявил желание да получи сумата по някой от предложението му
от банката начини, плащане на същата в седалището на ищеца било невъзможно,
защото сумата била по банкова сметка, ***. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ищец
по исковете –„Е.Е.”
ООД, ЕИК ********, е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че в
случая банката била усвоила сумите по банковата му сметка без основание,
ответникът не се бил освободил от задължението си към ищеца по реда на чл. 97
от ЗЗД. Банката не била превела цялата сума по банкова сметка ***, а и сума не
била преведена по банкова сметка. *** платежните услуги и платежните системи и Наредба
№ 13 на БНБ за прилагането на международен номер на банкова сметка ***, ***. Отделно,
ответникът не следвало да открива банкова сметка ***, а в друга банка, за да не
зависи изпълнението от волята на ответника. Не бил уведомен че му е открита
банкова сметка ***. *** не дължал таксата от 20лв. за същото, таксата била
предвидена за извършване на поискана от клиента услуга, а не при едностранно
закриване на сметката от банката. Не бил претендирал лихва за забава, поради
което изпадането в такава и изпращането на покана за плащане били ирелевантни. Претендирало
е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№2011339/29.05.2017г. на „Е.Е.”
ООД, ЕИК ******** срещу „Ю.Б.”АД,
ЕИК ********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 55, ал.1 пр. 1
от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата
от 39,63лв., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 16609/2017г. по описа на СРс,
76-ти състав, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че тази сума била
по банковата му сметка в АБанка”АД с № ******** , която без негово знание и
съгласие била закрита от ответника и усвоена от банката без основание. Не било
получило уведомления от банката, известията не установявали получаването на конкретно изявление на
банката, договорните правоотношения не били прекратени надлежно от ответника с
уведомлението от 12.08.2016г.
Ответникът - „Ю.Б.”АД, ЕИК ******** в предоставения му срок е оспорила
исковете. Навело е твърдения, че е правоприемник на АБанка-клон Б.”КМЧТ и с
ищеца били обвързани от 17.12.2014г. по договор за банкова сметка, ***.VІ.1.2.
от Общите условия с едностранно изявление на банката, достигнело до ищеца на
27.09.2016г., банковата сметка била закрита на 16.11.2016г. към който момент по
нея били налични 39,63лв. и от нея били
удържани в полза на банката 20лв. такса за закриване на сметката съобразно т.12
от Тарифата за таксите и комисионните , които Юробанк прилага за извършване на
услуги на клиенти. Останалата сума от 19,63лв. била внесена по специална
банкова сметка ***омен за същото, поканен да се яви в конкретен клон на
банката, за да се разпореди с нея, но това не било направено. Не била изпаднала
в забава на изпълнение на задължението, не й било оказано съдействие от ищеца,
за да го изпълни. Претендирало е разноски.
По делото не се спори, а и от приложеното
заповедно дело № 16609/2017г. на СРС, 76-ти състав се установява, че заповедно
дело е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК вх.№ 3019232/17.03.2017г., със
заповеди от 27.03.2017г. и от 31.05.2017г. е разпоредено „Ю.Б.”АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на „Е.Е.”
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** НП, Бизнес център
„Венус” и съдебен адрес:Адвокатско съдружие „Български правни услуги”, Булстат ********,
гр. София, ул. „********заплащане на сумата от 39,63лв., ведно със законна лихва от 17.03.2017г. до изплащането й,
представляваща получена без основание,
както и съдебни разноски от 75лв.,
длъжникът е уведомен за заповедите
съответно на 04.04.2017г. и на 13.06.2017г., на 12.04.2017г. и на 14.06.2017г. длъжникът е подал
възражения, с които е оспорил задълженията, на 27.04.2017г. заявителят е
уведомен за необходимост от представяне на доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта от 27.03.2017г.
и такива е представил на 29.05.2017г.-първи
присъствен ден след изтичане на 1 месец.
По делото не се спори, а и от
приетото по делото удостоверение от Търговския регистър се установява, че
ответникът е правоприемник на търговското предприятие на „А.банка-клон Б., ЕИК ********.
По
делото са приети неоспорени от страните искане за откриване на банкова сметка ***.12.2014г.,
договор за банково обслужване чрез бизнес пакет от 17.12.2014г., носещи подписи
за страните по тях, съгласно които на ищецът е поискал да му се открие банкова
сметка ***-клон Б. и разплащателна такава е открита в лева с IBAN
*** , като банката се е съгласила да
извършва основния пакет банкови услуги за което ищецът заплаща такси по раздел
17 от Тарифата на банката, по която плаща и други дължими такси на банката,
като са се съгласили да ги обвързва и рамковия договор за платежни услуги,
предоставени от банката. В договора е посочен адрес на клиента в гр. София, бул.
„Княз ********, ет.2 НП, вход от ул. „Бачо Киро”, Конферентен център „Венус”.
По
делото е приет неоспорен от страните документ, извлечение от интернет-сайта на
ответника, съгласно който във връзка с прехвърляне на търговското предприятие
на „А.банка-клон Б. по заварените
правоотношение считано от 25.05.2016г. влизат в сила Общите условия за
откриване, водене, закриване на банкови сметки на Ю.Б.”АД и Тарифата за такси и
комисионни на Ю.Б.”АД , публикувани на сайта на банката, освен ако до 25.05.2016г. клиентът не възрази срещу тях
като прекрати договора, като този документ е публикуван на сайта на банката.
По
делото са приети неоспорени от страните Общи условия на Ю.Б.”АД, приети с
Решение на Изпълнителния комитет на банката от 05.03.2009г., съгласно раздел
ІІІ от които банката може да открива разплащателни сметки, както и банкови
сметки със специално предназначение, като за обслужване и за извършване на
операции по сметката банката има право на такси и комисионни съгласно
действащата Тарифа и съгласно раздел V т. 6 от ОУ банката има право да събира
същите от сумите по сметката на клиента. Съгласно раздел VІ.1.2. от Общите
условия банковите сметки се закриват при прекратяването на договора за банкова
сметка, ***-дневно предизвестие от банката. Съгласно раздел ІХ.1. от ОУ всички
уведомления се считат за връчени, ако се изпратят по пощата с обратна разписка
на адреса, посочен в договора и достигнат до този адрес, като при неуведомяване
за променен адрес всички съобщения, достигнали до посочения адрес, се считат за
получени.
По
делото е приета неоспорена от страните Тарифа за таксите и комисионните
събирани от Ю.Б.”АД за услуги, извършвани на клиенти-юридически лица в сила от
01.11.2016г., съгласно която при закриване на разплащателни сметки в лева се
дължи такса от 20лв.
По
делото са приети неоспорени от страните извлечения от банкова сметка ***
*** № 1713898015263013 с титуляр Е.Е.”ООД,
съгласно които към 16.11.2016г. по сметката е имало сумата от 39,63лв.,
По делото е прието извлечение от банкова
сметка *** *** № 45981008980152638859160,
съгласно което титуляр на същата е „Е.Е.”ООД, от която сметка на 16.11.2016г.
банката е събрала автоматично сумата от 20лв. като такса за закриване на
банковата сметка и остатък по сметката е 19,63лв.
По
делото е прието писмо от 12.08.2016г. от ответника до ищеца, съгласно което
ответникът е съставил изявление до ищеца, с което го е уведомил , че на
основание на чл. VІ.1.2. от Общите условия прекратява едностранно договора за
банкова сметка ***твия по разпореждане с наличните по банковата сметка
средства, като след изтичане на 30 дни
от получаване на писмото банковата сметка ще бъде закрита.
Прието
е удостоверение от „М и БМ Е.”ООД, съгласно което пратка до И.Р.с баркод
3100013837625 с подател ответника е връчена на 27.09.2016г. чрез Д..
По
делото е прието писмо вх.№ 5300/1000А/14.03.2017г., съгласно което на
14.03.2017г. ответникът е получил заявление от ищеца, с което иска да му се
изпрати извлечение от банковата му сметка, иска отново да се открият банковите
му сметки, които банката е закрила едностранно без негово знание и незаконно,
като иска да му се върнат сумите, по сметките
По
делото е приета покана изх.№ 9300/0254/13.04.2017г., от ответника до ищеца,
съгласно която на 13.04.2017г. ответникът е съставил изявление до ищеца, с
което го е уведомил, че договора за банкова сметка ***. VІ.1.2. от ОУ и
банковата сметка е закрита, наличната сума по нея е на негово разположение в
клона на банката „София-Дондуков” в гр. София, бул. „*******и за разпореждане
със същата следва да се яви в този клон, като му е указано, че за да получи
сумата следва да окаже необходимото съдействие, като се уви в клона на банката.
По
делото е прието известие за доставяне, съгласно което на 18.04.2017г. ищецът е
получил писмо от ответника, изпратено му на адреса, посочен в договора –гр.София,
бул. „Княз ********, ет.2 НП, като в същото е вписано че съдържанието е с изх.
№ 9300/0254.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 55, ал.1 пр. 1 от ЗЗД.
За да се уважи така предявения
иск в тежест на ищеца по делото е да установи, че е платил на ответника
процесната сума.
В тежест на ответника при така
депозирания отговор е да докаже, че основание за плащането е съществувало към
момента на извършване на същото.
По делото не се спори, а и се установява от приложеното заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно
производство , по което е издадена заповед, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
процесните суми, възражение срещу
заповедта е депозирано в срок, като заявителят в
срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителния иск за съществуване на процесните вземания.
По делото не се спори, а и от
приетите по делото неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че страните са били обвързани от договор за разплащателна
банкова сметка *** ***, сключен на 17.12.2014г. и считано от 25.05.2016г.
отношението е било уредено от Общи условия, приети от ответника на 05.03.2009г.
и при Тарифа за таксите и комисионните
за услуги , извършвани от ответника за ищеца, на 16.11.2016г. банковата
сметка е била закрита от банката, в този момент наличността по банковата сметка е била
39,63лв., от които банката е усвоила 20лв. на 16.11.2016г. като такса за
закриване на банковата сметка.
Спорните въпроси по делото са
дали банката е получила сумата от 19,63лв. и дали е имало основание за същото
към получаването й, както дали е имало основание за получаване от банката на сумата от 20лв. на 16.11.2016г.
Съдът приема, че по делото не е
установено банката да е имала основание за получаване на сумата от 20лв. към 16.11.2016г. Действително, по делото е установено, че към този
момент банковата сметка е била закрита от банката. Основание за закриване на
банковата сметка, обаче, по делото не е установено да е съществувало към този
момент. В случая закриването на банковата сметка е извършено от банката поради
прекратяване на договора за банкова сметка ***здел VІ.1.2. от ОУ – с
едностранно 30-дневно предизвестие от банката. Това основание за прекратяване
на договора е безвиновно и е предвидено в Общите условия, но не е установено по
делото да се е осъществило в правния мир към 16.11.2016г., а това е релевантния
момент с оглед на предявения иск – за връщане на платено без основание. Неправилно
районният съд е приел, че не се спори между страните за валидното прекратяване
на договора към 16.11.2016г. и валидно основание за закриване на банковата
сметка. Ищецът изрично с молбата си от 15.09.2016г. е оспорил настъпването на
прекратителното основание към 16.11.2016г. и връчването на изявлението от
12.08.2016г. По делото е установено, че изявление по чл. VІ.1.2. банката е
направила на 12.08.2016г. По делото, обаче, не е установено същото да е
достигнало преди 16.11.2016г. до ищеца. Последното обстоятелство е изрично
оспорено от ищеца и в тежест на ответника е било да го установи по делото. В
тази насока единственото ангажирано от ответника доказателство е
удостоверението, издадено от „ М и М Е.”ООД.
Същото, обаче, не сочи връчване на определено изявление на банката, по начин, който да позволи свързването
му с уведомлението от 12.08.2016г. Отделно, това удостоверяване без да се
представи известието за доставяне не е от естество да обоснове извод, че по
делото при условията на пълно и главно доказване е установено в определен
момент преди 16.11.2016г. на ищеца е връчено изявлението на банката за
прекратяване на договора за банкова сметка. ***очи и че начисляване на такса за
закриване на банкова сметка, ***, по делото не е установено да има основание.
Действително, Тарифата на банката сочи дължимост на такса от 20лв. за закриване
на банкова сметка. ***, обаче, е само за такси, които са поискани от клиента.
Този извод се обосновава и от заглавието на Тарифата, сочещо че е за такси за
извършени услуги на потребителя, а и от разпоредбите на чл. 44 и сл. и на глава
ІV на Закона за платежните системи и платежни услуги (в сила от 01.11.2009г.,
отм.), обосноваващи извод, че такси клиентът дължи тогава, когато е поискал
услуга или когато поведението му е довело до необходимост банката да извърши
съответните действия, за които са начислени такси. Да се приеме обратното би
означавало потребителят да е задължен да заплаща такси в полза на банката
за реализиране на нейни права,
основанието за възникване на които не е поведение на потребителя. В случая
закриването на банковата сметка не е поискано от ищеца, а е инициирано от
банката, реализирала свое право, основание на което не е поведение на ищеца,
поради което и на това допълнително основание съдът приема, че банката не е
имала основание да получи от ищеца на 16.11.2016г. сумата от 20лв. като такса
за закриване на банкова сметка *** ***. При така възприето и поради
съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд в частта
за сумата от 20лв., то съдът приема,
че решението на СРС в тази част е правилно и следва да се потвърди.
Същевременно съдът приема, че
неправилно районният съд е уважил иска за сумата от 19,63лв. По делото не е установено ответникът да е получил от ищеца
сумата от 19,63лв., а това обстоятелството
е от решаващо значение при така предявения иск по чл. 55, ал.1 пр. 1 от ЗЗД. Приетите
по делото доказателства установяват, че тази сума е била налична по банкова
сметка *** ***, като на 16.11.2016г. след
закриването на тази банкова сметка *** била оставена на разположение на ищеца,
за което същият е своевременно уведомен от ответника. Банковата сметка е
открита от банката в полза на ищеца на 16.11.2016г., тоест при действието на
Закона за платежните услуги и платежните системи (в сила от 01.11.2009г, отм)(ЗПУПС,
отм) и на Наредба № 3 /16.07.2009г. за условията и реда за изпълнение на
платежните операции и за използване на платежните инструменти , издадена от УС на
БНБ (отм). Разопредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 3/2009г. вр. с чл. 36 и
сл. от ЗПУПС(отм) изрично предвижда възможността клиент да открие банкова сметка ***-то лице.
В случая банковата сметка , която е открита от банката на ищеца е с титуляр
ищеца, има аналитичен номер, който я отграничава от останалите банкови
сметки, тя е банкова сметка ***. 6,
ал.3, т. 11 от наредба № 3/2009г. – специална сметка за съхранение на пари,
поради което и съдът приема, че по делото е установено, че средствата по тази
сметка са били на разопреждане на ищеца, а не на банката. Действително, по
делото не е установено тази банкова сметка ***нкова сметка (IBAN). ***ачаване на сметката с такъв
номер , обаче , не е от естество да обоснове извод, че ищецът не е титуляр на
същата и че сумата от 19,63лв. е преминала в имуществото на банката. Това е така, защото по делото е установено, че
сумата е по банкова сметка ***, тоест тя е на разпореждане на ищеца. При така
установената фактическа обстановка съдът приема, че по делото не е установено
сумата от 19,63лв. да е преминала в имуществото на ответника, а в
доказателствена тежест на ищеца е било да установи същото по делото. Друг би могъл
да бъде извода на съда, ако иск беше предявен на друго правно основание, за
което от значение би било дали за банката е възникнало валидно и изискуемо
задължение за плащане на сумата и дали тя валидно се е освободила от това си
задължение. В случая, обаче, предявеният
иск е по чл. 55, ал.1 пр. 1 от ЗЗД и доколкото не е установено банката да е
усвоила сумата, то не е установено тя да се е обогатила неоснователно с нея ,
поради което и безпредметно е да се изследва дали банката се е освободила от
задължение за връщане на неоснователно платена сума, за което не е установено
да е възникнало. С оглед гореизложеното съдът приема, че иска по чл. 55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД за сумата от 19,63лв. е неоснователен и решението на СРС в частта,
с която този иск е уважен следва да се отмени.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че решението на СРС в частта, с
която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски от 37,14лв. по заповедно
дело и от 162,11лв. по исково дело следва да се отмени.
На ищеца следва да се присъдят
разноски по въззивно дело в размер на 151,41лв. за адвокат.
На ответника следва да се
присъдят разноски по исково дело пред СРС в размер на 49,53лв. за
възнаграждение за юрисконсулт, а за производство пред СГС сумата от 24,77лв.
възнаграждение за юрисконсулт и сумата от 12,38лв. разноски за държавна такса.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 12.10.2017г. по гр.д. № 34129 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 76 състав в частта, с която е
признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 55, ал.1 пр. 1 от ЗЗД,
че „Ю.Б.”АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** дължи на „Е.Е.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
НП, Бизнес център „Венус” и съдебен адрес:Адвокатско съдружие „Български правни
услуги”, Булстат ********, гр. София, ул. „********заплащане на сумата от 19,63лв., като удвоена от банката без
основание на 16.11.2016г. от банкова сметка № ********, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 16609/2017г. по описа на СРС,
76-ти състав, както и в частта, с която Ю.Б.”АД,
ЕИК ********, е осъдено да заплати на „Е.Е.”
ООД, ЕИК ******** съдебни разноски по заповедно дело от 37,14лв. и съдебни разноски по исково дело пред СРС в размер на 162,11лв. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск, предявен с искова молба вх.№ 2011339/29.05.2017г.
на „Е.Е.” ООД, ЕИК ******** срещу „Ю.Б.”АД, ЕИК ********, с правно основание
на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 55, ал.1 пр. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца заплащане на сумата от 19,63лв.,
като усвоена от банката без основание на 16.11.2016г. от банкова сметка № ******** на ищеца, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 16609/2017г. по описа на
СРС, 76-ти състав, и за присъждане на съдебни разноски по заповедно дело от 37,14лв. и съдебни разноски по
исково дело пред СРС в размер на 162,11лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 12.10.2017г.
по гр.д. № 34129 по описа за 2017г. на Софийски районен
съд, 76 състав в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА „Ю.Б.”АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Е.Е.”
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** НП, Бизнес център
„Венус” и съдебен адрес:Адвокатско съдружие „Български правни услуги”, Булстат ********,
гр. София, ул. „********на основание на чл.
78, ал.1 от ГПК сумата от 151,41лв.,
(сто петдесет и един лева и 0,41лв), представляващи разноски за адвокат в производството
пред СГС.
ОСЪЖДА „Е.Е.” ООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** НП, Бизнес център „Венус” и съдебен адрес:Адвокатско
съдружие „Български правни услуги”, Булстат ********, гр. София, ул. „********да
заплати на „Ю.Б.”АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***
на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от общо 86,68лв. (осемдесет
и шест лева и 0,68лв), представляващи съдебни разноски в производството пред
СГС и СРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.