РЕШЕНИЕ
№ 1965
гр. Бургас, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20242120100763 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод жалбата на С. С. С., от гр. Ч., Община
С., с която моли за прогласяване нищожността на Решение № 2911/09.12.1998 год.,
Протоколно решение № 2911/10.03.1993 год., Решение № 2911/14.03.2000 год.,
Решение № 5Ч/17.01.2005 год. и Решение № 2600-О/10.01.2023 год., постановени от
ОСЗ – Созопол по Преписка № 2911 на насл. на П. Г.Н..
Обжалваните решения са конкретизирани в писмена молба на жалбоподателя,
представена в проведеното по делото на 16.04.2024 год. открито съдебно заседание –
л. л. 175-177 по описа на делото. В т. 1 на тази молба е посочено, че в правния мир не
съществува Решение № 2911/06.01.2000 год. (акт с такава дата не фигурира в
представената от ответника преписка; няма и насрещни твърдения за съществуване на
решение с тази дата), поради което съдът приема, че не е сезиран с жалба срещу
посочения несъществуващ акт.
Жалбоподателят е изложил подробни съображения и твърдения за нищожност
на постановените решения на административния орган, оспорени в настоящото дело,
които не са влезли в сила, не са съобщени на адресатите; актовете са необосновани,
немотивирани и постановени от незаконен състав на ОСЗ – Созопол; не са налице
законови пречки за възстановяване на притежаваните имоти в стари реални граници;
налице е несъответствие между стойността на признатото и стойността на полученото
обезщетение, вкл. поради съществената разлика в местонахождението на
притежавания от наследодателя имот и определения в обезщетение.
Жалбоподателят моли атакуваните решения да бъдат прогласени за нищожни;
ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
1
Правното основание на жалбата е чл. 14, ал. 3, ЗСПЗЗ; тя е подадена до родово
и местно компетентен съд от активно легитимирано лице в законоустановения срок
срещу постановени от административен орган актове по ЗСПЗЗ.
С Определение № 1595/12.03.2024 год. съдът е конституирал П. Г. К., с адрес
..................................; Г. К. К., с адрес ..............................; З. Х. С., с адрес
...............................; Б. С. С., ..............................; М. Т. С. и Т. П. С., двамата с адрес
............................., като заинтересовани страни в настоящото производство.
Ответната ОСЗ – Созопол оспорва жалбата като неоснователна; ангажира
доказателства.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като
съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В хода на проведената по реда на чл. 158, АПК служебна проверка за
редовността на предявената жалба, съдът констатира, че тя е депозирана от активно
процесуалноправно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес от обжалване
на акта; молбата е за обявяване нищожност на индивидуални административни актове,
поради което може да бъде предявена без ограничение във времето, съгласно чл. 149,
ал. 5, АПК.
Видно от представената по делото Преписка № 2911/2000 год. на ОСЗ –
Созопол, с обжалваното в настоящото производство Решение № 3600-О от 10.01.2023
г., на основание чл. 27а, ППЗСПЗЗ, наследниците на П. Г.Н. са обезщетени чрез
предоставяне в собственост на 3.035 дка земеделски земи на обща стойност от 2368
лева, съгласно план за обезщетяване в землището на с. Ч., Община С.. Според
уводната част от съдържанието му, това решение е постановено въз основа на Решение
№ 2911 от 06.01.2000 год., постановено по чл. 19, ал. 2, ППЗСПЗЗ, и на Решение № 5Ч
от 17.01.2005 год., постановено по чл. 19, ал. 17, т. 1, ППЗСПЗЗ, двете на ПК –
Созопол.
Съдът констатира, че представената от ответната ОСЗ – Созопол преписка не
съдържа решение с номер 2911, постановено на 06.01.2000 год.
Според чл. 170, ал. 1, АПК, тежестта на доказване на съществуването на
фактическите основания, посочени в административния акт, и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му се носи от административния орган и от
лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира жалбата за
основателна. Основание за оспорване на административните актове е липсата на
компетентност у органа издал акта – чл. 146, т. 1, АПК. Когато органът е колективен,
некомпетентност е налице, ако обжалваният акт е постановен от незаконен състав.
Според императивната норма на чл. 60 ал. 4, ППЗСПЗЗ (в ред. й към 09.12.1998 год.),
поземлената комисия се състои от председател, секретар и нечетен брой членове.
Видно от представената от ответника в настоящото производство преписка, Решение
№ 2911/09.12.1998 год. не е подписано от състава на комисията, а Протоколно решение
№ 2911/10.03.1993 год. и Решение № 2911/14.03.2000 год. носят подписите на
председателя, на секретаря и само на двама (четен брой) члена на комисията. Това
мотивира съда да приеме, че посочените решения са постановени от незаконен състав,
състоящ се от четен брой членове, т. е. нарушено е и изискването на чл. 15 ал. 2, т. 6
изр. 2 от ЗАП (отм., в сила към момента на постановяване на трите решения).
2
Решение № 5Ч/17.01.2005 год. и Решение № 2600-О/10.01.2023 год. също
следва да бъдат квалифицирани като нищожни, тъй като са постановени възоснова
изброените в предходния абзац нищожни решения. За пълнота на изложението следва
да се има предвид и фактът, че нищожността на решението от 10.01.2023 год.
произтича и от обстоятелството, че то е издадено възоснова Решение №
2911/06.01.2000 год., каквото решение – с посочената дата, по настоящото дело не е
доказано, че съществува в правния мир.
Изложеното мотивира съда да приеме, че процесните решения следва да бъдат
прогласени за нищожни, а преписката – върната на ответния административен орган,
за произнасяне с валидни и законосъобразни решения (чл. 173, ал. 2, АПК).
Основателността на жалбата налага присъждане в полза на
жалбоподателя направените деловодни разноски в общ размер от 1365 лева,
представляваща сбор от платените държавна такса, част от адвокатско
възнаграждение и депозити за вещи лица (чл. 143, ал. 1, АПК).
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ Решение № 2911/09.12.1998 год., Протоколно
решение № 2911/10.03.1993 год., Решение № 2911/14.03.2000 год., Решение №
5Ч/17.01.2005 год. и Решение № 2600-О/10.01.2023 год., постановени от ОСЗ –
Созопол по Преписка № 2911 на насл. на П. Г.Н., на основание чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ.
ВРЪЩА на Общинска служба „Земеделие“ – Созопол преписката по Заявление
№ 2911/19.05.1992 год. на насл. на П.Г.Н., за издаване на валидни и законосъобразни
решения, на основание чл. 173 ал. 2 от АПК.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол, да заплати на С. С. С.,
ЕГН **********, с адрес ........................, деловодни разноски в размер от 1365 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Административен съд –
Бургас в 14-дневен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3