№ 9
гр. Смолян, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20245440100950 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова олба на С. Г. Б. против „*“ ООД , в която се
твърди от ищеца, че на 29.01.2024г. между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № * към искане № *. Параметрите на отпуснатия заем са посочени в чл.З от договора
и са следните: Размер на кредита: 2 600,00 лева , Размер на погасителна вноска: 4 х 17,69
лв. и 25 х 113,45 лв., Ден на плащане: понеделник , Вид вноска: седмична ,. Годишен
процент на разходите: 42,42 % , Брой вноски: 29 ,. Фиксиран лихвен процент: 35 %. , Дата
на първо плащане: 05.02.2024 г. , Обезпечение - поръчител или банкова гаранция - по избор
на кредитополучателя; , Дата на последно плащане: 19.08.2024г., Такса за усвояване – 0,
Обща сума за плащане: 2 907,01лв.
Твърди се от ищеца, че въпреки, че в т.3.12 от договора за заем е посочено, че
общата сума за плащане е в размер на 2 907,01 лева, сумата, която кредитополучателят
трябва да заплати на кредитора по този договор е в размер на 4 234,00 лева - на основание
чл. 11 ал.1 от договора е начислена неустойка в размер на 1 326,99 лева за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя по чл.5 от договора за заем в тридневен срок от
сключването му да предостави обезпечение измежду тези, изброени в чл.5.
Счита, че така уговорената неустойка е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД.
Клаузата е нищожна и на друго основание - чл.146 ал.1 от Закона за защита на
потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл.6 от договора е неравноправна клауза,
която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая в чл.11 ал.1 от договора
формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на кредитополучателя, но
фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна
печалба на кредитора. Основното задължение на кредитополучателя по договор за паричен
1
заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което
съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението
за предоставения заем. С клаузата на чл.11 ал.1 от процесния договор за паричен заем обаче
е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на
кредитополучателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок
от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Предназначението на
обезпеченията към един договор за кредит е да гарантират изпълнението на задължението на
кредитополучателя да върне заетата сума и дължимите лихви. При липса на такова
обезпечение кредиторът има право на преценка дали въобще да сключи договора за заем,
като тази преценка предхожда сключването на договора. Фактът, че договорът за кредит се
сключва, без да бъде предоставено нужното според кредитора обезпечение, потвърждава
тезата ни, че сумата, формално наречена „неустойка" е всъщност скрита възнаградителна
лихва. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на TP № 1 от 15.06.2010
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, така уговорената неустойка излиза извън
придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при
пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на
неоснователно обогатяване. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на
задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че
кредитополучателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в
краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато
той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на падежа
главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора
по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава главницата и
възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е
свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. Обезпечението в
случая има цел, различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от
неизпълнението, то обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу
неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за
представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект
на обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението за
връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването й кредитора ще се
удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед
правилото на чл. 133 ЗЗД. Ето защо уговорката между страните за заплащане на неустойка,
тъй като не преследва заложените й функции, е нищожна поради противоречие с добрите
нрави.
Клаузата на чл.11 ал.1 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл.
143 ЗЗП, поради което и нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена
във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването
в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Този
извод се подкрепя от обстоятелството, че е изначално предвидено неустойката да се
кумулира към погасителните вноски, като се разсрочи изпълнението й. Поради това следва
2
да се приеме, че уговорената неустойка не отговаря на изискването за добросъвестност в
гражданските отношения и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на кредитополучателяи заемодателя. Налице е и неравноправност по чл. 143, т. 5 ЗЗП,
според която разпоредба е неравноправна клауза, която задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19,
ал.4 от Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент
на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се
дължи. След като това е така, то договорът за потребителски кредит противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който
гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера
на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и
неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора.
Следователно ГПР няма да е 42,42%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в
него участва и вземането от 1 326,99 лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен е
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това,
доколкото лихвата е част от ГПР е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от
този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 1 326,99 лева, изразена като
процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този начин не
става и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва (чл.19, ал.4 ЗПК).
Процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на
императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво
следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от
закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече
нищожност на сключения договор. В случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената
разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано,
че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. По изложените
съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор
за заем следва да бъде приет за недействителен - чл.22 ЗПК.
Твърди се от ищеца, че в изпълнение на договора ищецът е заплатил на ответното
дружество сумата от 2 800,00 лева. Поради недействителността на договора за заем за него е
3
възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по него - 2 600,00
лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от
2 800,00 лева до дължимата от 2 600,00 лева в размер на 200,00 лева е платена при начална
липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 200,00 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем
* № * от 29.01.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на иска до окончателното й изплащане. Претендира и за разноски по водене на делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва иска. Твърди, че на първо място следва да се посочи, че на основание чл. 26,
ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия
договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай е именно
такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем,
напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно
задължение на заемателя. Валидността на договора за кредит на първо място произтича от
това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от
закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. В
доказателство на твърденията си прилагам Лог файл по договор за паричен заем № 904079
който проследява в хронологичен ред всички настъпили събития в кредитното
правоотношение. Попълнено от кредитополучателя е Искане за сключване на договор за
кредит, както и изпратения на посочения от него имейл адрес Стандартен европейски
формуляр (СЕФ). Общите условия на „*” ООД за заеми „*” са публично достъпни на
https://*, но също са били разгледани от ищеца при кандидатстването му за кредит,
респективно приети, както е видно от лог файла. Видно от тези документи и противно на
твърденията в исковата молба, всички условия, включително за плащане на неустойка, и
параметри по договора са индивидуално договорени с потребителя, като на последния е
дадена пълна, точна и максимално ясна информация за задълженията и условията по
кредита още преди сключването на договора. Процесният договор за кредит съдържа всички
реквизити по ЗПК и ЗПФУР, а клаузите му са съставени на ясен и разбираем език, като
формулировката и тълкуването им създават яснота и информираност у потребителя какъв
ще бъде крайният размер на задължението му към кредитодателя общо и по пера. С
гореописаните документи изцяло опровергавам твърдението, че клаузите в договора са в
противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави.
Видно от лог файла още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил
наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му.
Предвид това клаузите по процесния договор се явяват индивидуално договорени с
конкретния потребител. Така безспорно се установява, че Кредитополучателят е бил
запознат още преди сключването на договора с неговите условия и при добросъвестно
4
договаряне от страна на ответното дружество. Едновременно с това ищецът е разполагал е с
цели 14 дни, за да упражни правото си на отказ от договора съгласно чл. 28, ал. 5 от Общите
условия и чл. 29 ЗПК, посочено изрично и в СЕФ, в който случай последиците за него щяха
да бъдат същите като при успешно проведено дело срещу *, но с тази разлика, че нямаше да
се намесват трети за спора страни, да се дължат разноски за държавни такси и адвокатски
възнаграждения, както и да се задръства съдебната система с изпразнени от съдържание
дела. Възможността за отказ от договора гарантира в най-голяма степен правата на
потребителя, в случай че последният прецени, че е встъпил в кредитно правоотношение при
неизгодни за него условия. С информация за това свое право ищецът е разполагал на
няколко етапа от правоотношението – веднъж при получаването на Стандартния европейски
формуляр, в който в т. 1 от част IV „Други важни условия по договора за кредит“, правото на
отказ в 14 дневния срок от сключването на договора е конкретно посочено, както и втори
път след получаването на самия договор и Общите условия. Последното се доказва от
представения с настоящата молба лог файл. Т.е. ищецът не само е могъл да не ползва
услугите на кредитодателя, стига да не е искал това, но след избирането им е разполагал с
няколко възможности да се откаже от сключването на договора преди отпускането на
кредита, както и след отпускането му. Но вместо да направи нещо от изброените действия,
той е изтеглил заема от представляваното от мен дружество, с единствената цел да се
обогати от последващите съдебни производства. Противно на твърдението в исковата молба,
по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички,
закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски
кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се
формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и валута, опредЕ. с Постановление на МС на РБ.“
При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 60,85% и
ГПР определен в процесния договор в размер на 47,94%, е видно, че в случая годишният
процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради
което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорената неустойка не е и не следва да
бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към
датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на
договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че
кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след
сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е
изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. ГПР е сбор от
разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя услуга. За да бъде
информирано решението на кредитополучателя, то същият следва да е наясно
предварително за размера на тази цена. Именно поради това законодателят е установил
императивното задължение за институциите, предоставящи заеми и кредити по занаят да
посочват сбора и компонентите на ГПР. Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За
5
целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по
кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на
някое от задълженията му според договора за кредит“. Неустойката, от своя страна,
обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор.
Тя представлява право на изправната страна и подлежи на договаряне между страните. Нещо
повече, в настоящия случай, освен че неустойката е дължима от потребителя за неспазване
на конкретно задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни
са били напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на
задължението, което обезпечава. Предвид изложеното, двете понятия не бива да се смесват,
те нямат обща, дори близка правна характеристика и функция. Разходите, които се включват
в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В
настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е
напълно ясна и разбираема – такава би била дължима след сключване на договора и само в
случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към датата
на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на
неустоечната сума. Неустойката е уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на
потребителя е разсрочена на вноски, които може да изплати заедно със съответната част за
главница и лихва на всеки падеж. Търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос,
като в погасителния план към договора, е посочена възможната вноска за неустойка за целия
период на погасяване. Обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение е посочено изрично в плана за погасяване,
като в 6-та и 7-ма колона от него с знак „*“ и съответната бележка след плана е посочено, че
тези суми ще бъдат дължими само при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение по кредита. Ясно и точно са посочени размерите на вноските с и без неустойка,
каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж. Смисълът да бъдат
посочени сумите е именно пълна и изчерпателна информираност на потребителя за
задължението му към търговеца при всяко възможно развитие на правоотношението им. При
така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към момента
на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл
да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на
отношенията им. Това е постигнато с индивидуално уговорени параметри по договора, за
които потребителят е бил наясно предварително, от които е имал възможността да се откаже
без каквито и да било последици за него, както още при сключване на договора, така и след
това. 2.2. Оспорената неустойка е действителна. Оспорената от ищеца неустойка е била
уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни
поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от
следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в
договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при
потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително
до неравновесие в правата и задълженията на страните: представляваното от мен дружество
е предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да
6
върне заетата сума и договорената лихва. Процесният договор за потребителски кредит е
сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за
кредит, получил е подробна информация за желания от нея кредитен продукт под формата
на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни
клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да
обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора,
задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с
цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на
чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без
да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без
никакви други отрицателни последици – заплащане на обезщетения или такси. Именно чрез
възможността за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя,
в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него
условия. Друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок
чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно
заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. В случая ищецът
не се е възползвал от нито една от договорно и законоустановените си права. Всъщност от
фактическата обстановка на казуса и процесуалното поведение на ищеца става ясно, че
потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с
изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като
впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя кредитор.
Очевидно е, че същият е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12
ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от
неправомерното си поведение. Няма как в случая да се твърди противоречие на договорната
неустойка с добрите нрави и неравноправност по смисъла на ЗЗП, поради изброените по-
горе причини и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху
обстоятелствата, водещи до начисляването , респективно върху цялостното отпадане. На
следващо място неустойката е имала предварително определен начален и краен момент,
също така е била с фиксирани параметри за срока на договора. И доколкото преценката за
нищожност на неустойката на това основание се прави за всеки конкретен случай, както
задължава Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г на ОСТК на ВКС;
Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 969/2009 г., IVг. о., ГК. В разглеждания
такъв противоречие с добрите нрави не е налице, още повече, доколкото при изследването на
този въпрос се прави проверка за наличие и на допълнителни критерии, които също
отсъстват, като например този дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи като поръчителство, залог или ипотека, както и дали неустойката е в
прекомерно съотношение с очакваните от неизпълнението вреди. При сключване на
процесния договор кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което да гарантира
интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а
от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова
обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната
7
неустойка, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова
обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Следва да се вземе предвид също, че в
практиката на ВКС се приема, че кредиторът има право на неустойка, само ако е налице
формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена. В този смисъл,
когато договорената неустойка е компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора в
хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за
вредите по общия ред, или уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна
неустойка Не е налице неравноправност по ЗЗП. Всички доводи за нищожност на
процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, са неоснователни. Клаузите на
договора, включително оспорените не са във вреда на потребителя, отговарят на
изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. В случая не налице нито една от хипотезите на
чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя,
същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за
всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца е била
налице както преди сключване на договора, така и при подписването му. В Стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити са
посочени разходите по кредита, размера на договорната лихва, ГПР, както и размера на
неустойката, уговорена впоследствие в договора за кредит. В Погасителния план към
договора са изчерпателно посочени компонентите на всяка една възможна вноска, както при
предоставяне на обезпечение, така и в случай че такова не бъде дадено. В самия договор са
посочени условията за предоставяне на обезпечение и сроковете за това. И лихвата и
неустойката за фиксирани и ясно описани в договора, така че клаузите им нямат нужда от
допълнително тълкуване с цел потребителят да разбере с какво и при какви условия се
задължава. Стойността на неустойката е посочена в общ конкретен размер чрез цифрова
стойност, не в процент, предпоставките при които се дължи са точно и изчерпателно
изброени, както и начинът на плащане – срок и размер на всяко едно отделно плащане до
крайния падеж на договора. Така кредитополучателят * * * е бил информиран за условията
за ползване на продукта на търговеца предварително – да върне главницата и лихвата, да
представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, в случай че не го направи,
да плати и фиксирана неустойка в точен и индивидуално определен размер. Предвид това е
изключена ищецът да не е бил предварително наясно с икономическите последици от
сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП. Ето
защо, всички твърдения за липса на информация за разходите по връщане на предоставения
кредит са неоснователни, предвид фактът, че клаузите на договора са съставена на ясен и
разбираем език по смисъла на чл. 147 ЗЗП. Значението и последиците от обвързването с тях
са недвусмислено посочени в договора, който съдържа и погасителен план на вноските за
целия период на кредита. Изложеното изключва възможността ищецът да не е бил
предварително наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит,
респективно да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.
Процесните клаузи напълно отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13
8
ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, многобройната и приложима
практика на СЕС, както и многобройната такава на националния съд по въпроса кога е
налице действителност на клаузата, уговорена с потребител, а именно: да бъде
индивидуално договорена и съставена по прозрачен начин. Изискването договорните клаузи
да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо задължение не
само договорните клаузи да са ясни и разбираеми за потребителя от граматическа гледна
точка, но и в договора да е прозрачно изложен точният механизъм за отпускане и
издължаване на заемната сума, така че потребителят да може да предвиди въз основа на
ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. Така Решение
от 30.04.2014 г. по дело С-26/13 СЕС във връзка с Директива 93/13 ЕИО за неравноправните
клаузи в потребителските договори, т. 40, т. 67 – т. 75. 2.4. На самостоятелно основание
всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от
факта, че между страните са налице общо 10 договора, които съдържат уговорка за плащане
на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, сключени в периода 2022 г. –
2023 г. Наличието на 10 договора за идентични кредитни продукти, всеки от който съдържа
оспорената в настоящото производство уговорка, опровергава твърденията на ищеца в
следния смисъл: По отношение на твърденията за липса на достатъчно информация за това
какъв би бил крайният размер на задължението на потребителя към кредитора и, че клаузите
накърняват добрите нрави. В случая вместо да упражни някое от договорно и
законоустановените си права още при сключване на първия договор с ответното дружество -
да прекрати договора, да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или за
замяната му с друг вид, ищецът по своя инициатива е сключил още 16 договора с уговорка
за плащане на неустойка, респективно при идентични условия. Очевидно е, че при
сключването на всеки следващ договор потребителят е бил наясно с условията за
предоставяне на обезпечение и за плащането на неустойка, в случай че обезпечение не бъде
осигурено, но въпреки това е изтеглил заемните суми и се е ползвал от тях. От тази
фактическа постановка става ясно, че ищецът е сключил договорите с единствената цел да се
обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това заведе искове за
недействителност и връщане на платените суми над главницата. Това е в пряко
противоречие с добросъвестността, която страните си дължат в преддоговорните отношения
по чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип, че никой не може да черпи права от неправомерното
си поведение. Ако целта не беше такава, то потребителят щеше да се откаже още от първия
договор или просто не би сключил 10 при същите условия, в който случай щеше да върне
само чистата стойност на кредита на кредитора си. И точно заради това, че не го е сторил, а
впоследствие е образувал съдебно дело, води до пълна неоснователност на претенциите за
недействителност на клаузи от договора и за връщане на недължимо платени суми.
Отделно от недобросъвестността на кредитополучателя, гореизложените факти
водят и до явния извод, че е налице индивидуално договаряне и добросъвестност от страна
на кредитора, тъй като в продължение на 2 години ищецът е ползвал многократно един вид
кредитен продукт, респективно многократно се е запознавал с условията му, като по всеки
отделен кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с
9
клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези
уговорки. В същия смисъл е и цитираната по-долу съдебна практика, постановена при
идентична фактическа обстановка, в която потребител оспорва клауза, с която се е задължил
повече от един път. Това опровергава твърденията за недобросъвестност, нарушение на
принципа за справедливост и добрите нрави от страна на кредитодателя. По отношение на
твърденията за заблуждаваща търговска практика Заблуждаващата търговска практика
представлява такова поведение от страна на търговеца, което да подтикне потребителя да
сключи опредЕ. сделка, която не би сключил в противен случай * * * по своя инициатива се
е задължил 10 пъти с уговорката за плащане на неустойка на ответното дружество, в случай
че не предостави обезпечение на кредитите, а договорите са сключвани след като клаузата за
неустойка от предходния е породила действието си. Това на самостоятелно основание
опровергава твърдението на ищеца за заблуда в условията на предоставените му кредитни
услуги.
По отношение на твърдението за неравноправност: Настоящият договор следва да се
тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени на база 10-те
договора за кредит, които съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични
кредитни продукти при идентични условия. Това е необходимо, тъй като преценката за
неравноправност на клаузи, сключени с потребител на първо място винаги започва от
въпроса налице ли е индивидуално договаряне на конкретното условие. А след това дали
клаузите, с които се обвързва потребителят, му дават достатъчно ясна и точно информация,
за да предвиди конкретните параметри на финансовите си задължения за целия период на
обвързаността си с търговеца. Именно на тази основа СЕС прави преценка за равноправност
на клаузите от потребителските договори, тяхното противоречие с добрите нрави и
добросъвестността. Въпреки твърденията си за нищожност на процесния договор ищецът е
сключил с ответното дружество 10 договора с уговорка за плащане на неустойка. Предвид
това, не може да се твърди липса на индивидуално договаряне на клаузите по договорите,
както и липса на информираност с условията и последиците от процесните клаузи,
доколкото потребителят се е запознавал с тях многократно и всеки път е имал възможност
да не се задължава с тях, но сам е избирал да направи обратното. Още при сключване на
първия договор потребителят е бил информиран за условията за ползване на продукта на
търговеца предварително – да връща заемната сума при фиксирана лихва, да представи
обезпечение в тридневен срок, като има право на избор какво да бъде то, а в случай че не го
направи, да плати и неустойка в точен и индивидуално определен размер. Впоследствие и
след еднократно задължаване с тези условия, потребителят отново е избрал същите условия
и повторно се е задължил с тях, като това поведение е повтаряно до сключването на 10
идентични договора. От тук е явно, че в случая е налице индивидуално договаряне, което
изключва неравноправността на оспорените клаузи и липсата на достатъчно информация за
финансовите задължения, които се поемат с тях.
От неоснователността на доводите за нищожност на договора в цялост и за
недействителност на неустоечната клауза следва и неоснователност на иска за връщане на
10
даденото по договора. Получаването на главницата по кредита се признава изрично и от
ищеца. Ищецът доказва единствено, че в негова тежест е възникнало валидно задължение за
плащане по процесния договор, но не представя никакви доказателства за плащане на
сумата, която претендира да му бъде възстановена.
В съдебно заседание ищецът С. Г. Б., редовно призован, не се явява. Искът се
поддържа от пълномощника му адв.М. О..
Ответникът „*“ ООД, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, и като
обсъдисъбраните по делото писмени доказателства, направи следните фактически и
правни изводи:
Видно от Договор за потребитески кредит №*/29.01.2024г. , сключен между „*“
ООД, като кредитор и С. Г. Б., като кредитополучател, ответникът е предоставил на ищеца
кредит в размер на 2 600,00 лева, платим на 29 седмични вноски, първата от които е с падеж
05.02.2024г., а последната с падеж 19.08.2024г. Съгласно чл.3 от Договора за кредит общата
сума за плащане е 2907,01лв. при ГПР 42,42% и фиксиран лихвен процент 35,00%.
С чл. 5 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни ,
считано от сключването на договора, да предостави поне едно от следните обезпечения:
поръчител- едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на посочените в
клаузата условия.
В чл.11 ал.1 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение ндоговореното
в чл.5 обезпечение в триидневен сроск от сключването му или предоставеното обезпечение
не отговаря на условията, посочени в настоящия договор за кредит, кредитополучателят
дължи на кредитора неустойка в размер на 1 326,99лв. Начислената неустойка се заплаща
разсрочено съгласно включения в настоящия договор погасителен план., като общия размер
на плащанията с включена неустойка е 4 234,00лв.
Съдът счита предявеният иск за основателен, поради следното:
Така сключеният между страните договор за потребителски кредит притежава
необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.
9 и сл. ЗПК. В чл. 10 - чл. 12 ЗПК законодателят е предвидил специфични изисквания
относно реда за сключване, формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,
нарушаването на част от които води до неговата недействителност. Съгласно чл. 22 ЗПК
когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12
ал. 1 т. 7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Касае се за изначална
недействителност на договора, тъй като посочените в чл. 22 ЗПК императивни изисквания са
относими към момента на сключването му. Неспазването на което и да е от тези изисквания е
въздигнато от законодателя в достатъчно тежък порок, водещ до недействителност на
договора с правни последици, уредени в чл. 23 ЗПК.
Според чл. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
изчерпателно изброени клаузи, сред които са: т. 10 - годишният процент на разходите по
11
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите.
Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
закредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
От своя страна, "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя - пар. 1, т. 2 от ДР на ЗПК.
Видно е от Договора, че в него не е отразена действителната "обща сума, дължима
от потребителя". Вярно е, че в чл. 3 фигурира "обща сума за плащане", но тя отчита само
общия размер на кредита (отпуснатите 2 600 лева) и дължимата възнаградителна лихва в
общ размер на 307,01 лв., но не и общите разходи за потребителя, в които следва да се
включат и неустойката по чл.11 от Договора в размер на 10326,99лв. Това е така, защото
посочената неустойка представлява допълнително възнаграждение за кредитора по смисъла
на чл. 19, ал. 1 ЗПК, извън уговорената договорна лихва, и на практика води до скрито
оскъпяване на кредита. По този начин се заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, като към размера на дълга се включва и допълнително парично задължение, което е в
размер надвишаващ двойно задължението по главницата, което обаче не е включено в ГПР.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като е не е
посочил съществена част от "общата сума, дължима от потребителя", кредиторът "*" ООД
заобикаля изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за плащане и годишен
процент на разходите, са нищожни. След като те са нищожни, означава, че не съществуват
по Договора, а когато не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен - чл. 22 от ЗПК.
На следващо място, в Договора следва да бъде посочен и лихвеният процент по
кредита - чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. В трайната си и непротиворечива практика ВКС приема,
че когато задължението не е обезпечено /какъвто е настоящия случай/, уговорката за
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на
добрите нрави. В случая посочената по договора за кредит договорна лихва от 35,00 %
надвишава трикратния размер на законната лихва, който за процесния период е била в
размер на 10.00 %. Това означава, че клаузата за уговорената в този размер възнаградителна
лихва противоречи на добрите нрави и като такава е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, тъй като същата надхвърля рамките на присъщата и възнаградителна функция и я
12
превръща в средство за неоснователно обогатяване /така и в решение № 906 от 30.12.2004
година на ВКС по гражд. дело № 1106/2003 година, II г. о., решение № 1359 от 11.03.2009
година на ВКС по гражд. дело № 15/2007 година, IV г. о., решение № 378 от 18.05.2006
година на ВКС по гражд. дело № 315/2005 година, II г. о., определение № 901 от
10.07.2015година на ВКС по гражд. дело № 6295/2014 година, IV г. о. /.
След като клаузата е нищожна, означава, че не съществува по Договора, а когато не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
нищожен (недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК).
Относно предвидената в чл.11 от договора неустойка следва да се посочи, че същата
излиза извън присъщите й фунции и е нищожна и поради противоречие с добрите нрави.
Това е така, защото в случая неустойката не е уговорена при настъпване на вреди за
кредитора, а като такава включена предварително за плащане с погасителните вноски по
кредита, без да е ясно дали ще бъде дължима с оглед да обезщети такива вреди. Няма данни
и да са настъпили такова вреди, поради което плащането на такава неустойка води и до
неоснователно обогатяване за кредитора. Освен посоченото, изпълнението на задължението
за осигуряване на поръчител е трудно изпълнимо от кредитополучателя предвид краткия
тридневен срок за изпълнение. Неустойката е включена предварително в размера на
погасителните вноски по кредита, с което кредитополучателят се натоварва с допълнителни
разходи, което би го затруднило при изпълнение на задълженията си по договора за
погасяване в срок на главницата и договорните лихви по кредита. С уговарянето
предварително на дължимостта на неустойката за неизпълнение на задължение за
осигуряване на обезпечение в краткия тридневен срок кредиторът прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на оценка от
страна на кредитора за платежоспособността на длъжника, което следва да бъде сторено
предварително от него.
Освен изложеното, съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК при забава на
потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забава. Както се посочи, с така уговорената неустойка към размера на дълга се включва и
допълнително парично задължение, което води до скрито оскъпяване на кредита и не е
включено в ГПР.
Според разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части. В случая нито една от двете хипотези не е налице. Нищожните клаузи относно
определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР не могат да бъдат
заместени по право от повелителни норми на закона.
От друга страна, Договорът не би могъл да бъде сключен и без тези клаузи, защото
те са част от задължителното му съдържание по аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и
условие за действителността му - аргумент от чл. 22 от ЗПК.
Това от своя страна влече след себе си основателност на предявеният иск за
13
завръщане от ответника на сумата от 352,00,00 лв./ съобразно допуснатото в с.з. от
09.12.2024г. изменение на размера на иска/, получена на основание недействителен договор.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. В случая съгласно неоспореното заключение на вещото лице
ищецът е платил по процесния договор сумата от 2 952,00лв. Така, поради недействителност
на договора дължима от ищеца е само главницата в размер на 2 600,00лв., като надплатената
сума в размер на 352,00 лв. подлежи на връщане от ответника като получена по
недействителен договор за кредит.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.80 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по водене на
делото в размер на 50,00 лв. за ДТ и 180,00лв. разноски за СИЕ .
Ищецът е представляван безплатно от адвокат по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата, поради което на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ще следва ответникът да бъде осъден
да заплати на процесуалния представител на ищцата адв.М. О. адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лв., определено от съда съгл.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ ООД , ЕИК * със седалище и адрес на управление *, представлявано
от * * * да заплати на С. Г. Б., ЕГН ********** с адрес * сумата от 352,00 лева,
представляваща получена без основание сума по недействителен Договор за потребителски
кредит №*/29.01.2024г. сключен между страните., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска-05.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „*“ ООД , ЕИК * със седалище и адрес на управление *, представлявано
от * * * да заплати на С. Г. Б., ЕГН ********** с адрес * разноски по водене на делото в
размер на 50,00 лв. за държавна такса и 180,00лв. за вещо лице.
ОСЪЖДА „*“ ООД , ЕИК * със седалище и адрес на управление *, представлявано
от * * * да заплати на адв. М. М. О. от АК-Смолян адвокатско възнаграждение в размер на
400,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Смолян в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
14