№ 1840
гр. Варна , 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на втори
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20203100501963 по описа за 2020 година
Производството е реда на чл. 268-272 от ГПК.
Производството е по въззивна жалба от Областна дирекция на МВР–гр.Варна,
предявена чрез юрисконсулт Б. Й., против решение № 2088/ 02.06.2020г. по гр.д.№ 18489/
2019г. на Районен съд-Варна, с което е осъдена да заплати на С. Н. З. сумата 1760.47лв. –
допълнително възнаграждение за положен извънреден/ нощен/ труд от 148.25 часа , за
периода от 01.11.2016г. до 31.10.2019г., със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска- 11.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението , на
основание чл.178,ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД. С решението са
присъдени държавна такса и съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.6 и чл.78, ал.1 ГПК.
Счита постановеното решение за незаконосъобразно, поради неправилно
приложение на материалния закон. Излага съображения за обвързаността на страните по
делото със служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконови нормативни
актове по неговото приложение. При действащите разпоредби на ЗМВР не намират
субсидиарно приложение на норми от КТ, Наредба за структурата и организацията на
работно време, и ЗДСл. Като специален закон урежда изчерпателно статута на държавните
служители , който е различен от статута на лицата, работещи по трудово правоотношение
при условията на КТ. Между статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР
, статута на държавните служители по т.2 и лицата работещи по трудово правоотношение
по т.3 , който се урежда със ЗДСл , и статута на лицата, работещи по трудово
правоотношение, който се урежда по реда на КТ, има ясно разграничение. По отношение на
1
лицата, които със статут на държавни служители с полицейски правомощия следва да бъдат
прилагани разпоредбите на ЗМВР- чл.140, чл.187,ал.3, чл. 179, ал.4 , относно отчитането и
заплащането на нощния труд , и подзаконовите нормативни актове. Поддържа тезата, че за
процесния период няма действаща нормативна уредба, която допуска преобразуване на
часовете нощен труд в часове дневен труд.
По същество отправя искане за отмяна на решението и постановяване на друго, за
отхвърляне на исковата претенция. В условията на евентуалност – искът да бъде отхвърлен
частично за периода 01.01.2018г.- 16.07.2018г., предвид отсъствието на действаща
нормативна уредба относно преизчисляването на нощен към дневен труд , по заключението
на ССЕ. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, на основание чл.
78, ал.8 ГПК вр. чл. 23, т.1 от Наредба за правната помощ
В срока за отговор е депозирано становище от С. З., чрез процесуален
представител. Оспорва жалбата като неоснователна по направените възражения срещу
решението.
Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателства по делото, на
основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :
Предмет на разглеждане е осъдителен иск на С. Н. З. срещу ОД на МВР- Варна, иск
за сумата 19020лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд -228.80 часа, през периода 01.11.2016г. – 31.10.2019г., получен в резултат
на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент , със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска.
Ищецът твърди и с приетите писмени доказателства установява, че през исковия
период е полагал труд на длъжност „старши полицай/ дежурен/ “ в „ОДЧ“ на сектор „Пътна
полиция“, към отдел „Охранителна полиция“, при ОД на МВР-Варна, със статут на
държавен служител, съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи / ЗМВР/.
Счита, че съобразно действащите подзаконови нормативни актове отработените
часове нощен труд при сумирано изчисляване на работното време следва да се приравнят на
дневни по метода на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/ с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, установена за подневно отчитане на работното време
за съответното работно място. Положеният нощен труд / от 22.00 ч. до 6.00ч./е в размер на
1600 часа, които приравнени с коефициент 1.143 възлизат на 1908.20часа. Получената
разлика от 228.80 часа следва да бъде допълнително заплатена от ответника. При
изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187,ал.6
от ЗМВР, задължението на ответника за посочения период възлиза на 1908.20лв.
Ответникът оспорва претенцията за допълнително възнаграждение за положения
2
труд през нощта като неоснователна и недоказана. Твърди, че ищецът е изпълнявал
служебните си задължения на 8-,12-, 24-часови дневни и нощни работни смени, определени
със заповед № 365з-3139/ 31.09.2016г. относно разпределение на работното време на
държавните служители в ОДМВР-Варна по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и § 86 от ПЗР на ЗИД
на ЗМВР /ДВ. Бр. 14 от 2015г./. В Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-
776/ 29.07.2016г. няма норма, която регламентира преизчисляване на нощния труд в дневен.
При надвишаване нормата работни часове, на ищеца е изплащан извънреден труд, на
основание чл. 179, ал.1, т.3 от ЗМВР. За изчисляване на отработеното от ищеца време,
съответно за компенсиране на положения извънреден труд, са прилагани разпоредбите на
специалния Закон за МВР, и подзаконовите нормативни актове – Наредба № 8121з-776/
29.07.2016г. в сила от 02.08.2019г., с която е отменена действащата до този момент
разпоредба на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., за отчитане на отработените
часове нощен труд с коефициент 0.143. Излага правни съображения за приложимата
нормативна уредба при заплащането на нощен труд на служители по служебно
правоотношение в държавната администрация – чл. 187, ал.3, чл.179, ал.1 от ЗМВР, чл.67,
ал.7 от ЗДСл, за разлика от правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд
към дневните часове, които се прилагат за работещите по трудово правоотношение, с оглед
различната продължителност на дневния и на нощния труд, регламентирана в Кодекса на
труда.
По фактите и обстоятелствата в предмета на спора:
Между страните няма спор, че в периода 01.11.2016г.-31.10.2019г. са били в
служебно правоотношение, възникнало по реда на ЗМВР, и ищецът е изпълнявал
посочената длъжност при 8-,12-,24-часови смени, със сумирано отчитане на работното
време, за тримесечен период- чл.187, ал.3 ЗМВР. По платежни документи, приобщени към
делото, към основното трудово възнаграждение са начислявани допълнително суми за
отработените часове нощен труд, на официални празници и извънреден труд, по отчетени
периоди.
В приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза, са
посочени данни за отработените часове на смени по редовен график / т.1/ , общо 217 смени
по 24ч. и 18 смени по 8ч./ от 08.30ч. до 17.30ч./. Положените часове нощен труд – 1736 часа
за целия период, нанесени по месеци в таблица 1. Преизчислени с коефициент 1.143 се
равняват на 1984.24 часа дневен труд / таблица 1 /. Получената разлика след преобразуване
на нощните часове в дневни – 248.24 часа, се явява допълнителен извънреден труд, който не
е заплатен на ищеца. Дължимото възнаграждение е в размер на 1760.47лв. и се формирани
от основното възнаграждение на ищеца по периоди / т.5/ и нормативно определените
работни дни за всеки отработен месец , увеличено с 50%..
На основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на предявеният иск по размер,
съобразено със заключението на ССЕ, и постановено прекратяване на производството за
3
разликата над 1760.47лв. до първоначалния размер от 1908.20лв.
По основателността на исковата претенция:
Приложими към разглежданите отношения са разпоредбите на ЗМВР, раздел IV
Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР.
Според чл.176 ЗМВР месечното възнаграждение се формира от основно месечно
възнаграждение за заеманата длъжност и допълнителни възнаграждения, изброените в чл.
178, ал.1 ЗМВР - за прослужено време, изпълнение на специфични служебни дейности,
извънреден труд, работа при специфични условия, и в чл.179, ал.1 ЗМВР – за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22.00ч до 6.00ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение, и други извън посочените, в случаи определени със
закон или с акт на МС за държавните служители от МВР.
Съгласно чл.179, ал.2 ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер- с негова заповед. На основание чл.187, ал.9 от ЗМВР / ДВ, бр.53 от
27.06.2014г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители е наредба на министъра на вътрешните работи.
По приложението на закона за издадени: Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., Наредба
№ 8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., предвиждащи работа на
смени с полагане на труд през нощта, между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24-
часов период. С първата Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., обн. ДВ, бр.69- 2014г., в сила
от 19.08.2014г., отм. ДВ, бр.40, в сила от 01.04.2015г., ДВ бр.60, в сила от 02.08.2016г., с чл.
31, ал.1 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време се прилага коефициент
0.143 на общия брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч.
Следващите две наредби: Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г., обн. ДВ, бр. 40 от
02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г., отменена с решение на ВАС по адм.д.№ 5450/ 2016г., в
сила от 11.07.2016г., и Наредба № 8121з-779, обн.ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., предвиждат ред
за отчитане на работните часове в интервала 22.00-6.00., но без превръщането на нощните
часове в дневни. В периода на разглежданите отношения са в сила правилата на Наредба №
8121з-776/ 29.07.2016г., която с §4 от ЗР отменя наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г.
Спорният въпрос е породен от отсъствието на изрична норма, която допуска
преизчисляване на часовете нощен труд към дневни с коефициент. След отмяната на
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г. възниква празнота по регламентирани от ЗМВР въпроси
на организацията, разпределението и отчитането на работното време на лица, изпълняващи
длъжност по служебно правоотношение в съответната структура на МВР.
4
Разглеждащият състав приема на основание чл.46 от ЗНА, че за неуредените от ЗМВР
и подзаконовите нормативни актове случаи е правно обосновано да се прилагат по аналогия
разпоредби на общото трудово законодателство по отношение заплащането на отработените
часове нощен труд при сумирано отчитане на работното време. Според текста на чл.188, ал.1
и 2 от ЗМВР служителите на МВР за длъжни да бъдат на разположение при изпълнение на
задълженията, произтичащи от изпълняваната длъжност, и за полаганият труд между 22.00 и
6.00ч. се ползват със специална закрила по Кодекса на труда. Именно за неуредените от
закона случаи, с цел да бъдат преодолени евентуалните различия и поставянето в
неравностойно положение на служители, назначени по трудов договор и по служебно
правоотношение се прилагат субсидиарно правилата на общия закон.
Според чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/
НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Представлява общо правило за случаите аналогични на
настоящия.
Според чл.9б, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, при
сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ се определя норма за
продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят
на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната
часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор.
Установено е, че отчитането на отработеното работно време между 22.00ч. и 6.00ч. се
извършва с протокол по заповед на МВР и съобразно вписаните данни се изчислява общият
брой часове положителен труд за отчетен период. Предназначението на този отчет е да
определи часовете положителен нощен труд от служителя, в случаите на 9,12,24-часови
дежурства, съобразно изискванията на чл.187, ал.1 ЗМВР, за нормална продължителност на
работно време – 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, и изискването работните
часове да не надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период –чл. 187, ал.3 ЗМВР, т.е.
полаганият труд през нощта в интервал 22.00ч. – 6.00ч., поради спецификата на служебните
задължения.
Според чл.140, ал.1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време
при 5 дневна работна седмица е 35 часа. Нормалната продължителност на работното време
пред нощта е до 7 часа. Доколкото ЗМВР не въвежда правило за нормална продължителност
на работното време през нощта, посочвайки единствено, че нощен е трудът в интервала
между 22.00ч.-6.00ч., то следва да се приеме, че установената в основния закон
продължителност на нощен труд от 7 часа е норма, към която следва да се измерва и
работното време на служителите по ЗМВР. При сумирано изчисляване на работното време
извънреден труд представляват всички часове / след превръщане на нощните часове в
5
дневни/, които са над нормата за съответния период, аналогично на отчитането въведено с
чл.9б Наредба за работното време, почивките и отпуските.
Констатациите на заключението за положените работни нощни часове по време на
дежурства, които съпоставени с нормативно установеното време след преобразуване
показват разлика от 248.24 часа, за които се дължи допълнително възнаграждение, със
законната лихва от датата на предявяване на иска, на основание чл. 178, ал.1, т. 3 от ЗМВР .
Решението, с изложените фактически и правни съображения за основателност на
предявените искове, следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски в размер на 430лв./с включен ДДС/,представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, съответно на искането
направено с отговора на въззивната жалба и молбата по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 271 и чл. 280, ал.3 от ГПК съдът
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2088/ 02.06.2020г. по гр.д.№ 18489/ 2019г. на Районен
съд-Варна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –Варна, да заплати на С. Н. З., ЕГН-
**********, сумата 430лв../ четиристотин и тридесет лева / - съдебни разноски, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6