МОТИВИ
на СГС, 23 с-в по НОХД № 1531/2020 г.
Софийска градска прокуратура по д.п. № 131 /2019 г. по описа
на СДВР и пр.пр. № 7248/ 2019г. по описа на
СГП е внесла обвинителен акт в Софийски градски съд срещу Д.И.Н.
за това, че:
І. на 13.02.2019г. срещу 14.02.2019г., около полунощ,
в гр. София, пред вход ********в ж.к. „********“, отвлякъл Й.Г.С. на 23 г.,
като чрез използване на физическа сила - дърпайки я за косата, я принудил да
влезе в лек автомобил марка „Нисан“ модел „Алмера“ с рег. номер ********, като
против волята й С. била транспортирана/отведена до кв. „Редута“ в гр. София
– престъпление
по чл. 142, ал.1 от НК и
II. на 14.02.2019г., около 00:40 часа, в гр.София, кв.
„Редута“, противозаконно унищожил чужда движима вещ - мобилен телефон марка
„Самсунг“, модел „Галакси А8“ на стойност 245,02 лв. /двеста четиридесет и пет
лева и две стотинки/, собственост на Й.Г.С., като издърпал телефона от ръката й
и го ударил в земята
– престъпление по чл. 216, ал.1 от НК.
Съдът е конституирал Й.Г.С. в
качеството на частeн обвинител в наказателното
производство по двете обвинения и е
приел за съвместно разглеждане предявените от нея срещу подс. Н. граждански
искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, както следва:
-за сумата от 7 000 (седем хиляди) лева, представляващи обезщетение за
причинените й от престъплението по чл. 142, ал.1 от НК неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й заплащане
-за сумата от 245.02 ( двеста четиридесет и пет лева и 02 стотинки) лева,
представляваща обезщетение за причинените й от престъплението по чл. 216, ал.1
от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното й заплащане
В съдебно заседание, в хода на
съдебните прения, представителят на СГП поддържа обвиненията и застъпва тезата,
че в хода на съдебното следствие се е доказала фактическата обстановка, описана
в обвинителния акт и видно от която подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на съставите на престъпления по чл. 142, ал.1 от НК и по чл. 216, ал.1 от НК. От фактическа страна прокурорът намира за
установена описаната в обвинителния акт обстановка, като в тази насока относно
правнорелеватнтите по делото факти заключава, че следва да бъдат ценени
показанията на пострадалата С., намиращи подкрепа в показанията на свидетелите И.,
К. и К., които са очевидци на случилото се и заключението на СМЕ и техническата
експертиза. Намира, че не следва да бъдат ценени показанията на св. С., който е
заинтересован от делото и е братовчед на подсъдимия, а дадените от подсъдимия
лаконични обяснения не го оневиняват. Предлага на съда да признае подсъдимия за
виновен и по двете му повдигнати обвинения, като му наложи наказание от 3
години лишаване от свобода за престъплението по чл. 142, ал.1 от НК и 1 година
лишаване от свобода за престъплението по чл. 216, ал.1 от НК и на осн. чл. 23, ал.1
от НК му определи едно наказание, равно на най-тежкото, което с оглед на
добрите характеристични данни за личността му, бъде отложено на осн. чл. 66 от НК за изпитателен срок от 5 години. По отношение на гражданските искове намира
същите за доказани по основание и размер и моли да бъдат уважени в размер,
съобразен със съдебната практика, а направените по делото разноски да бъдат
възложени на подсъдимия.
Упълномощеният повереник на частния
обвинител и граждански ищец С. – адв. И.Н. пледира също за постановяване на осъдителна
присъда спрямо подс. Н. и по двете повдигнати му обвинения. По отношение на
обвинението по чл. 142, ал.1 от НК адв.Н. счита,че същото е несъмнено доказано от показанията на
доверителката му , които в отделните си части се подкрепят от показанията на
св. Б.И., св. К. и св.К.. Свидетелстването на С. определя като недостоверно,
тъй като данните по делото сочат, че е участвал в изпълнителното деяние на
отвличането. Счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване
от свобода, което въпреки необремененото
му съдебно минало, следва да бъде ефективно. Относно обвинението по чл. 216 от НК повереникът също го намира несъмнено доказано. Касателно гражданските искове
адв. Н. счита същите а доказани по основание и размер, като изтъква, че след
инкриминираната вечер доверителката му е изпаднала в тежко психическо състояние
на страх, като дълго време след случилото се е била придружавана до учебното
заведение и се е придвижвала с майка си.
Упълномощеният защитник на подс. Н. – адв. С.Н. по
отношение на обвинението по чл.142, ал.1 от НК пледира за постановяване на
присъда, с която подзащитният му да бъде оправдан по това обвинение. В подкрепа
на тезата си изтъква следните съображения: подзащитният му и пострадалата са
имали интимни отношения от около 1 година; пострадалата е имала буен и
невротичен характер, като в кв. „Редута“ е крещяла и викала, но защо не е
сторила това при качването й в автомобила в кв. „Надежда“ – според защитата,
тъй като действието й е било доброволно, в която насока са и показанията на св.
С.; преместването на С. от предната на задната седалка на автомобила също сочи
на доброволност на поведението й, а при
наличие на спрял в близост автомобил не е потърсила помощ; впоследствие и по нейна молба управляваният от С.
автомобил се е върнал от магазин „Фантастико“ до блока й, за да вземе вещи,
което поведение е несвойствено при отвличане;
в автомобила, по пътя до кв. „Редута“, подзащитният му е търсел близост
със С., воден от силните си чувства и тогава е взел телефона й и получил достъп
до нейните съобщения; тогава С. е решила заявила „Ей сега ще ви оправя“ и се е
отключил буйния й нрав, започвайки да крещи и да се държи неадекватно на ситуацията
– според защитника, С., злепоставена от съдържанието на съобщенията в телефона
й, е решила да си отмъсти и е започнала да буйства. Обобщено – според защитата
липсва осъществено изпълнително деяние на престъплението отвличане. Касателно
второто обвинение, адв. Н. не оспорва извършването му, но счита, че е налице
хипотезата на чл. 216, ал.4 от НК с оглед взаимоотношенията между дееца и
пострадалата, емоционалното състояние на двамата и стойността на унищожената
вещ.По отношение на гражданските искове намира касаещия обвинението по чл. 142,
ал.1 от НК за неоснователен, а този за деянието по чл. 216, ал.1 от НК – за
основателен. Алтернативно, в случай на осъдителна присъда, защитникът счита, че
са налице множество смекчаващи вината на подзащитния му обстоятелства (
необременено съдебно минало, добри характеристични данни) и изключително такова
– отношенията между дееца и пострадалата. Поставя акцент върху мотива на
подзащитния си, който е емоционално обагрен с проява на ревност. Прави искане
за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК.
Подсъдимият Н. се ползва от правото си да даде
обяснение по повдигнатите му обвинения и дава спорадични такива в о.с.з.,
проведено на 21.10.2020г., като твърди, че преди инкриминираната дата, по
времето, когато са били заедно със С., тя е имала други приятели и негови
приятели са я виждали с други мъже. След като е приключила връзката им, той
спрял да я търси. След това заявява, че не желае да отговаря на въпроси на съда
и страните.
В последна дума подсъдимият Н. моли да бъде оправдан, тъй
като според него не е отвлякъл С.. Иска справедлив съдебен акт.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
Д.И.Н. е роден на *** г. в гр. Лом,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан,
безработен, живущ ***, с ЕГН **********. По делото са събрани добри характеристични
данни за него.
Подс. Н. и св. Й.С. имали едногодишна интимна връзка,
която приключила в началото на месец декември 2018г. Около месец след раздялата
подс. Н. отново започнал да търси св. С. по телефона, изразявайки извинения и желание отново да са заедно, като
свидетелката възприела, че подсъдимият започнал да я следи около дома й.
На 13 срещу 14.02.2019г., около полунощ, св. Й.С. се
намирала пред входа на блока, в който живеела - блок ********” в гр.София. Тя
се прибирала в къщи, като св.Б.Г. я бил
докарал пред блока с неговия автомобил. В това време пред входа се намирал л.а. марка „Нисан“ модел „Алмера“ с
peг. № ********,
управляван от св. С.С., с който бил и подс.Д.Н.. Този автомобил спрял зад
автомобила на св.Г., поради което той си тръгнал, за да му направи път да мине,
но автомобила „Нисан“ не продължил движението си. Св. С. била още пред вратата на
входа, когато подс.Н. слязъл от автомобила и отишъл при нея, тъй като решил да
я заведе в квартирата му в кв. „Редута“, за да изяснят взаимоотношенията си.
Докато св. С. се опитвала да отключи вратата, подс.Н. се нахвърлил върху нея,
като започнал да я скубе за косата, дърпа и обижда, след което я завлякъл до
автомобила, дърпайки я за косата. След което, от предната дясна врата на
автомобила, противно на волята й я натикал в купето и я сложил полуседнала на
предната седалка, като краката й стърчали извън вратата. Той седнал до нея, тя
се съпротивлявала, но той я бил стиснал през гръдния кош, за да не избяга. Подс.
Н. казал на св. С. да кара към квартирата му, която към онзи момент се намирала
в гр.София, кв. „Редута“, ул. „**************В това положение автомобила
потеглил с незатворена врата, като изминал няколко метра - до магазин
„Фантастико”, находящ се в съседния блок /№ ******Там св.С. отказал да шофира с
незатворена врата и спрял. Св. С. се опитала да излезе, викала и буйствала с
надеждата някой от магазина, който още светел, да я чуе. Свидетел на развилата
се ситуация до магазин „Фантастико“ станал Б.И., който излизайки от вход******видял
случващото се и поради викащата за помощ С., сигнализирал на тел. 112, за да
повика полиция, като съобщил номера и марката на автомобила. Междувременно подс.
Н. успял да затвори вратата и автомобила отново потеглил, като той през цялото
време седял до пострадалата и я пазел да не избяга, като я стискал за гушата,
обиждал я и крещял. След като автомобила стигнал до кв. „Редута“, св.С. *** в
близост до №35 и слязъл. Тогава подсъдимия изтръгнал телефона на пострадалата -
марка „Самсунг Галакси А8” и започнал да
чете съобщенията й. Св. С. успяла да излезе от автомобила и започнала да вика
силно за помощ, поради което от терасите започнали да излизат хора, между които
и св. Й.К.. Подс. Н. хвърлил телефона й,
като го ударил в земята и той се счупил. Св.Т.К. отворила вратата на входа и св.
С. влязла и се скрила в блока. На тел. 112 за същия случай бил подаден сигнал и
от други граждани, които чули и видели случващото се в кв. „Редута“.
На мястото била изпратена и пристигнала полиция от 01
РУ-СДВР - свидетелите Б.Б., А.Г. и Е.К., които задържали подс.Н., който бил все
още там.
През деня на 14.02.2019г. пострадалата С. е била
освидетелствана от съдебен лекар, който при прегледа установил оток на главата,
кръвонасядания на шията, кръвонасядания на левите мишници и коляното.
От съгласно заключението на съдебно-медицинската
експертиза телесните увреждания на пострадалата С. са й причинили болка и се
изразяват в: оток в окосмената част на главата, в тилната област; две
ивицовидни кръвонасядания в дясната половина на шията; кръвонасядане по задната
повърхност на лявата мишница и в областта на лявото коляно. Механизмът на получаване
на нараняванията е описан, както следва: отокът в тилната област може да бъде получен
при скубане /дърпане на косата/, а останалите увреждания се дължат на
действието на твърди тъпи предмети, като уврежданията в областта на шията могат
да се получат при стискане /душене/.
От изисканата справка от Д „НС 112“ се установява, че
за случая са се обадили пет лица, като съобщеното от тях е материализирано в
заключението на техническата експертиза, изследвала оптичния носител на данни,
предоставен от ДНС 112.
Според заключението на техническата експертиза че телефонът марка „Самсунг Галакси А8” е технически
неизправен, с множество следи от удари, вдлъбнати и нарушения на целостта на
корпуса, със счупен дисплей на множество места, т.е. изцяло негоден за ползване
по предназначение, поради което не е могъл да бъде изследван с оглед
съдържащата се в него информация.
Съдебно-оценителната експертиза дава заключение, че
пазарната стойност на инкриминираната вещ - мобилен телефон „Самсунг Галакси
А8” към момента на деянието е 245.02 лв. /двеста четиридесет и пет лева и две
стотинки/.
От
случилото се през нощта на 13 срещу 14.02.2019г., св. С. била много
разстроена, изпитвала страх да напуска дома си и да се придвижва сама, известно
време не ходела на лекции, а след това родителите й я придружавали до ВИАС, където
учела; било необходимо да няколко месеца, преди С. нормализира ежедневието си.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тези факти се установяват по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия Н., дадени в хода
на съдебното следствие, показанията на свидетеля Б.Г., дадени в хода на
съдебното следствие и депозираните от него на досъдебната фаза на
производството /л. 27 от т.1 на д.п./, приобщени на основание чл. 281, ал.4,
вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК относно датата и часа на случилото се, показанията на свидетеля Т.К., дадени в хода
на съдебното следствие и депозираните от нея на досъдебната фаза на
производството /л.л. 36 от т. 1 на д.п./, приобщени на основание чл. 281, ал.5,
вр.ал.1, т.1 от НПК в частта относно осветеността на улицата, показанията на
свидетеля Б.И., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля Е.
К., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля А.Г., дадени
в хода на съдебното следствие и депозираните
от него на досъдебната фаза на производството /л.29 от т.1 на д.п./, приобщени
на основание чл. 281, ал.5, вр.ал.1, т.2 пр. 2. от НПК, показанията на
свидетеля Й. С., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля С.С., дадени в хода
на съдебното следствие и депозираните от
него на досъдебната фаза на производството / от 10.10.2019г. на л.31 от т.1 на д.п.,
приобщени на основание чл. 281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от НПК и от 27.02.2020г. на
л.132 от т.1 на д.п., приобщени на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т. 1 от НПК/, показанията на свидетеля Й.К., дадени в хода на съдебното следствие
и депозираните от него на досъдебната
фаза на производството /л. 35 от т.1 на д.п./, приобщени на основание чл. 281,
ал.4 вр.ал.1, т. 2, пр.2 от НПК, показанията
на свидетеля М.С., дадени в хода на съдебното следствие, заключение на СОЕ /л.л. 54-55 от т.1 на д.п./,
потвърдено при разпита на експерта в съдебно заседание, заключение на СМЕ /л.
59 от т.1 на д.п. /, потвърдено при разпита на експерта в съдебно заседание,
заключение на техническа експертиза за състоянието
на телефона /л.л. 63 – 68 от т.1 на д.п./, потвърдено при разпита на експерта в
съдебно заседание, заключение на техническа експертиза за снемане на проведените разговори на т. 112
/л. 137 - 151 от д.п./, потвърдено при
разпита на експертите в съдебно заседание, писмо от Д „НС 112“ /л.38 от т.1 на д.п./, справка
от СДВР с приложения /л.л. 45 - 50 от т.1 на д.п./, справка от НОИ / л. 80 от
т.1 на д.п./, СМУ от 14.02.2019г. /л. 13 от т.2 на д.п./, заповед за полицейско
задържане на подсъдимия /л.5 от т.2 на д.п./, протокол за доброволно предаване
от 21.03.2019г. / л.23 от т.2 на д.п./, гаранционна карта /л.24 от т.2 на
д.п./, приело – предавателен протокол /л.24 от т.2 на д.п./, фактура / л. 26 от
т.2 на д.п./, амбулаторен лист от 14.02.2019г. / л. 17 от т. 2 на д.п./, фиш за
СМП / л. 179 от съд.дело/, формуляр за преглед от с.д. /л.24 от т.2 на
д.п./, свидетелства за съдимост на
подсъдимия / л. 130 от т.1 на д.п. и л. 93 от съд.дело/, 2 бр. характеристики
на подсъдимия /л.л. 183 – 184 от съд. дело / и веществено доказателство - мобилен телефон „Самсунг Галакси А8”.
Преди
да приеме така описаната фактическа обстановка, съдът обсъди противоречията в
доказателствените средства.
Относно
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото съгласно
разпоредбата на чл.102, т.т.1-3 от НПК и значими за правилния изход на делото,
съдът констатира съществени противоречия в гласните доказателствени средства
относно протичането на събитията през инкриминираната нощ, като
взаимноизключващи се показания депозират от една страна св. С., а от друга св. С..
Обясненията на подс. Н. с оглед липсата на конкретизация и съдържателност
обективно не способстват за изясняване на случилото се на 13
срещу 14.02.2019г.
Според показанията на св. С., той и подсъдимия ( с
когото са братовчеди) случайно минали покрай блока, където живеела св.С., също
случайно я срещнали и тя доброволно се качила в управляваното от него МПС и решили
да отидат до квартирата на подсъдимия кв. „Редута“, като по време на пътя се
прегръщали. В кв. „Редута“ свидетелят спрял колата на ул. „******шапка“ пред №
26 и ги оставил насаме, като подсъдимият видял съдържание от телефона на С.,
което го ядосало и изразил ревността си към поведението й; свидетелят потеглил
с МПС, като С. от своя страна тръгнала да изскача от колата и с думите „Сега ще
ви оправя и двамата“ започнала да се тръшка по земята и да вика за помощ,
поради което и свидетелят с колата се отдалечил. Възприел и че братовчедът му
счупил телефона на С., като го ударил в земята, което отдава също на обзелото
го чувство на ревност.
Противоположни по информационната си насоченост са
показанията на св. С., която заявява насилствения характер на случилото се с
нея през инкриминираната вечер – подсъдимият още пред входа на блока й я
повалил на земята, започнал да я обижда
и дърпа за косата, като по този начин я натикал
в колата, управлявана от св. С.; там тя била сложена напречно на
седалката и краката й стърчали извън колата, която св. С. привел в движение, но
след около 15-20 метра пред магазин „Фантастико“ преустановил движението поради
отворената предна врата; там свидетелката започнала да вика за помощ, тъй като
възприела, че магазинът работи, но съпротивата й била сломена от подсъдимия,
който я натикал да седне до него и автомобилът отново потеглил; св.С. дръпнала
ръчната спирачка на автомобила и успяла да извади контактния ключ от
автомобила, но подсъдимия го издърпал от ръцете й и автомобилът отново
потеглил; след известно време св.С.
отново спрял колата и излязъл от нея, като подсъдимия отново започнал да й
крещи и да я обижда, стискайки я в областта на брадичката и шията, а тя се
опитвала да вземе чантата от задната седалка и да си тръгне; автомобилът отново
потеглил, като двамата с подсъдимия били на задната седалка, като свидетелката
ги помолила да се върнат до блока й, тъй като била забравила „неща“, което и
направили, като св.С. ги взел и се насочили към кв. „Редута“, като по пътя
подсъдимият взел мобилния й телефон; в кв. „Редута“ тя скочила от движещия се с
бавна скорост автомобил и започнала да вика за помощ, а подсъдимият и св.С. се
опитвали със сила отново да я вкарат в него; тогава се намесили живущите
наоколо хора, подсъдимият ударил телефона й в земята, а жена отворила входна
врата на един от блоковете и С. влязла вътре. След известно време дошла
полиция, тя излязла от входа и възприела счупения си телефон и подсъдимия,
който бил задържан.
При преценка за достоверност на изнесените от
свидетелите противостоящи си версии за случилото се на 13 срещу 14.02.2019г.,
съдът съобрази утвърдените в съдебната практика критерии – вътрешната убедителност
на разказа, изводима от последователността и логичността му, качествената
характеристика на източника на доказателства и подкрепеността му от останалия
събран по делото доказателствен материал. Именно въз основа на горепосочените
стандарти, съдът счете свидетелстването на пострадалата С. за правдиво и го
постави в основата на изграждане на изводите си по интересуващите делото факти,
респ. не кредитира показанията на св. С. в частите, в които им противоречи,
приемайки го за обслужваща защитната версия на подсъдимия и израз на собствена
защита на С..
На първо място следва да бъде посочено, че разказът на
пострадалата се отличава с житейска достоверност, последователност и
хронологична подреденост при описанието на случилото се, като липсва явно тенденциозно отношение към подсъдимия; на следващо място и въпреки
че е страна в производството, бранеща накърнените си права, за С. не са налични данни, свързани с
предходните взаимоотношения с подсъдимия, които да я мотивират да излага
уличаващи го факти, нито имущественото или социалното му положение да са фактори, който да
способстват наличие на материален неин интерес; най – съществено в случая е
подкрепеността на отделните части от разказа на пострадалата от останалия
събран по делото материал – така заявеното от С. насилствено качване в
управляваното от св.С. МПС, съпротивата й срещу това и положението на тялото й
пред магазин „Фантастико“ намират опора в свидетелстването на Б.И., който
свидетел е без данни за предубеденост или заинтересованост от изхода на делото-
така св. И. сочи, че „ … покрай нас мина кола, която, едната и врата още не
беше затворена, дясната й врата, предна дясна, и се чуваха викове от колата –
„Пуснете ме да сляза“… Видимо нещо се случваше вътре….вътре някакво момиче
вика, защото чух, че е момиче….чух
викове, „Пуснете ме да сляза“….В колата очевидно имаше някакво боричкане…“;
заявените от С. вече в кв. „Редута“ действия също се подкрепят от показанията
на св. К. и св. К., които също са случайни очевидци на случилото се и без данни
за предубеденост или заинтересованост от изхода на делото – така св.К. сочи, че
„ …чух много страшен писък за помощ. Викове „помощ“ долу, от улицата….видях
кола, фарове на кола и пред нея две
момчета дърпат момиче…доста продължиха да я дърпат…Тя беше много уплашена…аз
видях дори как се свлича на колене….двете момчета отново започнаха да я дърпат
за ръцете, та момичето да влезе в колата…. Когато момичето всячески се опитваше
да се отскубне от ръцете на момчето, което се опитваше да я вкара в колата,
вече се отказаха и са качиха в колата, да си тръгнат….Помня, че едното момче
хвърли телефона и той се разчупи на няколко парчета пред колата….аз я
посъветвах да отиде в моя вход, за да я скрия там, тъй като вратата ни е с
чип….Двамата мъже я дърпаха. Доколкото си спомням, се опитваха да я хванат за
ръцете. Момичето оказваше съпротива с
тялото си срещу това дърпане, теглене към колата….Тя пак оказваше съпротива и
точните й думи бяха, че това е един вид отвличане…“, като в сходен смисъл са и
дадените от св. К. показания – „ …чухме „Помощ, помощ!“ някакви женски
викове…видяхме как един дърпаше момичето
в колата, тя искаше да избяга от колата…Стори ми се, че бяха повече от един,
защото имаше един шофьор и един, който дърпаше момичето…. едно момче дърпаше
момичето, за да влезе в колата. Дърпаше я към колата, сякаш искаха да я
отвлекат ли, не знам….Беше агресивно дърпане против волята на момичето, беше
очевидно. Беше дърпане за ръка, за косата мисля, че я бяха дръпнали…. пак се
беше върнала колата и пак се опитаха агресивно да постъпят с момичето, но в
този момент съседката успя да отвори входа на момичето и момичето успя да се
прибере във входа….Тя беше полуправа, полу
- на земята. Опитваше се да се издърпа….Видях дърпане за ръка, дърпане
за дрехи, прекалено агресивно дърпане срещу волята на момичето. Те я дърпаха и
искаха да я завлекат към колата, към задната врата на колата….“; заключението
на СМЕ, интерпретиращо обективните находки – нараняванията по пострадалата
- също е в унисон със заявеното от
пострадалата осъществено насилие срещу
нея и категорично опровергава разказа на С. за доброволността на поведението й пред
инкриминираната нощ.
От друга страна описаното от св. С. собствено
поведение, това на подсъдимия и на
пострадалата, е житейски нелогично и непоследователно, тъй като „случайността“
до минута на посещението на братовчедите при техен приятел и след това на
идването на пострадалата около полунощ пред входа й, са твърде съмнителни
съвпадения, а твърдените от свидетеля действия на близост между Н. и С. не
съответстват на съществуващите тогава техни взаимоотношения; налични са противоречия
между заявеното от свидетеля на д.п. и в хода на съдебното следствие относно
повода за срещата им със св. С. и поведението на пострадалата в управлявания от
него л.а. , което наложи и приобщаване на показанията му от д.п., т.е.
показанията му са непоследователни; на следващо място по делото са налични
данни, че С. също е имал противоправно поведение спрямо С., което съпоставено с
близките родствени и приятелски взаимоотношения с подсъдимия, води до извод за
предубеденост и заинтересованост на възпроизвеждащия субект; на последно място
данните в показанията на св. С. се оборват от тези, възпроизведени от
непредубедените и случайни свидетели – очевидци на отделните фрагменти от
случилото със С. – свидетелите И., К. и К., както и от обективните находки за
насилствено причинените травми по С., интерпретирани в заключението на СМЕ.
Предвид изложените съображения съдът цени изцяло
показанията на св. С. и не кредитира показанията на св. С., в частите, в които
влизат в противоречие със заявеното от пострадалата.
Доводите на защитата, наведени в хода на съдебните
прения, за нелогичност на поведението на пострадалата С. през инкриминирания
период, а оттам и за липса на отвличане, не намират опора както в събрана по
делото доказателствена съвкупност, така и не държат сметка за особеностите на психиката
на отделната личност, обуславящи и начина на поведение при стресова ситуация.
Действително пострадалата С. описва различно свое поведение в кв. „Надежда“ и в
кв. „Редута“ – това пред дома й е без оправяне на зов за помощ, докато в
кв.“Редута“ е вербализирана молбата й за съдействие. От това обаче не следват
направените от защитата изводи за личен мотив за разправа с подсъдимия, възникнал
внезапно при отнемането на телефона й в кв. „Редута“, като много по – логичен
мотив за липсата на отправяне на апели за помощ пред дома на пострадалата е
внезапността на нападението, незнанието за намеренията на подсъдимия и
възможното чувство на смущение /срам от съседите й, т.е. не могат да се правят
изводи за недостоверност на изложената от С. версия, тъй като те биха почивали
на недопустими предположения и не държат сметка за субективните психични процеси,
предопределящи действията на С. в отделните етапи на случилото се. Същественото
е, че описаното от нея свое активно поведение по изразяване на несъгласие с
действията на подсъдимия и св.С. както в кв. „Надежда“, така и в кв. „Редута“
намира подкрепа в останалия доказателствен материал.
Относно
останалите включени в предмета на делото и правнорелевантни обстоятелства,
противоречие между доказателствените материали, събрани по делото не съществува,
като авторството на деянието от страна на подсъдимия се установява както от
показанията на св. С., така и от тези на св. С. и задържането му от полицейските служители в кв.
„Редута“ .
Съдът цени в цялост заключенията на изготвените технически,
оценителна и съдебно медицинска експертизи, като въз основа на тях прие
негодното техническо състояние на телефона на пострадалата, негова пазарна
стойност, предприетите обаждания към тел. 112 за случилото се и тяхното
съдържание, установените травматични увреждания на С. и механизма на
получаването им.
Ценят се от съда и показанията на
свидетелите Г., К., И., К., Г. и К., за които по делото не са налични данни за
предубеденост или заинтересованост, като свидетелите И., К. и К. са
неволни/случайни очевидци на отделните противоправни действия с насоченост
против С., поради които и възпроизвеждат в процеса непосредствените си
възприятия от поведението на участващите в отвличането и унищожаването на вещта
лица; между показанията им и свидетелстването на С. има несъществени противоречия,
които обаче са напълно обясними предвид динамичната обстановка, за която
разказват и способностите на отделния индивид да възприеме и възпроизведе
фактите и в който смисъл не внасят
съмнение относно надеждността и достоверността на изнесената от тях информация.
Показанията на майката на
пострадалата – св. М.С. – също се кредитират, доколкото свидетелят
възпроизвежда непосредствените си впечатления и наблюдения относно състояние на
дъщеря й, преживените от нея душевни терзания, чувство на страх и
продължителния период от време, необходим за нормализиране на ритъма й на
живот.
Писмените доказателства
установяват правото на собственост на пострадалата на инкриминираната
движимост, посещението на екип на ЦСМП в дома й на 14.02.2019г. и извършения
преглед на С., основанието за ползване на л.а. Нисан Алмера“ от св. С., необремененото
съдебно минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни.
Въз основа на този анализ на доказателствената
съвкупност по делото съдът прие за установено по категоричен и несъмнен начин
приетата по-горе фактическа обстановка, като цени в тяхната цялост приетите по
делото експертни заключения, писмените доказателства по делото, а при гласните
–показанията на разпитаните по делото свидетели – с изключение на показанията
на св. С. в посочените по-горе части, за които прие, че не съответстват на
обективната действителност, относно фактите, включени в предмета на делото.
При
така установените факти съдът приема следното от
ПРАВНА
СТРАНА:
1.
относно
престъплението по чл.142, ал.1 от НК:
Подсъдимият Д.И.Н. е осъществил състава на престъпление по чл. 142, ал.1
от НК от обективна и субективна страна, като
на
13.02.2019г. срещу 14.02.2019г., около полунощ, в гр. София, пред вход ********в
ж.к. „********“, отвлякъл Й.Г.С. на 23 г., като чрез използване на физическа
сила - дърпайки я за косата, я принудил да влезе в лек автомобил марка „Нисан“
модел „Алмера“ с рег. номер ********, като против волята й С. била транспортирана/отведена
до кв. „Редута“ в гр. София.
На първо място, подсъдимият Н. е
годен субект на наказателна отговорност. Същият е бил пълнолетен към момента на
извършване на престъплението, не са налице данни и липсват съмнения да е
страдал от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и както
тогава така и понастоящем е в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Престъплението отвличане по чл. 142, ал.1 от НК накърнява
лични права на отвлечения, свързани със свободното формиране на воля, свобода
на действие и придвижване в пространството. Като начин на осъществяване на
изпълнителното деяние, от обективна страна, престъплението включва
принудителното преместване на пострадалото лице в пространството, за което то
изрично е изразило своето несъгласие, противопоставило се е на деянието.
Упражнената принуда от дееца по време на отвличането може да се изрази във
физическо насилие и/или психическа заплаха, като поведението на пострадалия, с
което се противопоставя на деянието на дееца, следва да бъде изрично изявено
преди започване на отвличането или по време на реализирането му.
В конкретния случай са изпълнени
признаците на състава от обективна страна, тъй като подсъдимият Н. е ограничил
възможността на пострадалата С. да се придвижва свободно в пространството, като
посредством употребата на принуда под формата на сила я е вкарал в л.а. Нисан
Алмера“ и след това е била отведена на принудително, против нейната
воля на друго място – в кв. „Редута“, където е била квартирата на подсъдимия.
Още преди качването на пострадалата в автомобила и по време на пътя от кв.
„Надежда“ до кв. „Редута“ същата ясно и
недвусмислено е изразила нежеланието си да бъде лишена от възможността сама да
определи местоположението си, която именно е наложило използването на
значителна по интензивността си физическа сила от страна на подсъдимия,
изразена чрез дърпане за косата й, вдигането на тялото й и пренасянето й в
автомобила, обездвижването на тялото й по време на пътя и последващите действия
по дърпане и влачене на С. към вътрешността
на автомобила ( в кв. „Редута“).
Деянието по чл. 142, ал.1 от НК е
довършено с факта на принудителната промяна на местоположението на пострадалата.
От субективна страна деянието е извършено от
подс. Н. виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
обективните условия на деянието, а именно общественоопасния му характер - знаел
е, принудително променя местоположението на пострадалата С. в пространството,
че тя не е съгласна с това и за преодоляване на несъгласието й използва
физическа сила и отражението му върху действителността (общественоопасните
последици), с което е изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Налице е и
волевият момент - подсъдимият е искал, пряко е целял настъпването на
общественоопасните последици – принудителното транспортиране на С. до неговия
дом.
Предвид
изложеното съдът призна подсъдимия Н. за виновен по обвинението за извършено
престъпление по чл. 142, ал.1 от НК.
2.
относно
престъплението по чл.216, ал.1 от НК:
Подсъдимият Д.И.Н. е осъществил състава на престъпление по чл. 216, ал.1
от НК от обективна и субективна страна, като на 14.02.2019г., около 00:40 часа,
в гр.София, кв. „Редута“, противозаконно унищожил чужда движима вещ - мобилен
телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси А8“ на стойност 245,02 лв. /двеста
четиридесет и пет лева и две стотинки/, собственост на Й.Г.С., като издърпал
телефона от ръката й и го ударил в земята.
Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.216, ал.1 от НК чрез активни
действия – чрез въздействие (удар) на мобилния телефон на св. С. в твърда
повърхност ( асфалт) - в резултат на които е въздействал върху
субстанцията на вещта по такъв начин, че последната се е променила отрицателно
по отношение на първоначалното й предназначение до степен на негодност да го
изпълни, т.е. е настъпил съставомерния резултат: такова качествено изменение в
субстанцията на мобилния телефон, което
е направило невъзможно бъдещото му използване по първоначалното
предназначение. Между инкриминираното деяние и настъпилият престъпен резултат
има пряка причинно- следствена връзка.
От субективна страна -
инкриминираното деяние е извършено от страна на подсъдимия при форма на
вината пряк умисъл. Подс. Н. е
съзнавал, че чрез своите действия унищожава чужда движима вещ в наличност и е
целял именно този резултат. Наред с това е съзнавал, че въздейства на имащата
стойност вещ по начин, които прави невъзможна по-нататъшната й употреба по
предназначение и е съзнавал сигурното, неизбежното настъпване на престъпния
резултат- нейното унищожаване, като
действията му са били пряко насочени към неговото постигане.
Не е
основателен довода на защитата за приложение на привилегирования състав по чл. 216,
ал.4 от НК, предвиждащ маловажен случай на престъплението по
основния състав. При преценката за маловажен случай на деянието съдът отчете
предхождащите установени по делото действия на подсъдимия, свързани с
нарушаване на тайната на кореспонденцията, както и стойността на вещта, поради
което намери, че с конкретното поведение на подсъдимия Н. обществените отношения, предмет на
наказателно правна защита, са били накърнени в степен, изключваща маловажен
случай на деянието. Касае се до резултатно престъпление против собствеността,
при което стойността на унищожената вещ е определяща при тази преценка, а
стойността на мобилния телефон от 245,02
лева не може да бъде прието като обективен фактор, водещ до маловажен случай на
престъпно унищожаване на вещи ( още повече, че
минималната работна заплата (МРЗ) за страната към датата на деянието е била в
размер на 560.00лв. съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г., т.е. стойността на унищожената
вещ е представлявала около половината от
размера на МРЗ), още повече че пострадалата е била студент без данни за
получавани трудови доходи.
Предвид
изложеното съдът призна подсъдимия Н. за виновен по обвинението за извършено
престъпление по чл.216, ал.1от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
1.
относно престъплението по чл.142, ал.1 от НК:
За извършеното
от подсъдимия Н. престъпление, видно от разпоредбата на чл.142, ал.1 от НК, е
предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години и съдът е
длъжен да отмери наказанието в посочените рамки.
Като
смекчаващи обстоятелства бяха отчетени необремененото му съдебно минало,
добрите характеристични данни и емоционалния мотив за извършване на деянието,
провокирано от чувство на ревност.
Като
отегчаващи обстоятелства съдът отчете вида и интензитетът на упражнената от
дееца принуда спрямо пострадалата С., механизмът на извършване на деянието –
чрез МПС и с помощта на още едно лице и продължителния период на принудителната
промяна на местоположението на пострадалата.
При преценка
на изброените по – горе обстоятелства и тяхната относителна тежест, съдът намери
за справедливо и съобразено с целите на наказанието да наложи наказание
„лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК, но в размер на минималния,
предвиден в закона, а именно за срок от три години. Това разрешение бе
продиктувано от съзряната от съдебния състав необходимост върху личността на
подсъдимия да се окаже интензивно поправително, възпитателно и предупредително
въздействие, отнесено до целите на специалната превенция. От друга страна,
зачитайки и целите на генералната превенция съдът прие, че наказание в този
размер ще е годно да въздейства предупредително върху останалите членове на
обществото. На тази плоскост настоящият съдебен състав
прецени, че не са налице предпоставките за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като по делото не се събраха доказателства за наличието на многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито за изключително
такова, а от друга страна - с оглед степента на обществена опасност на
конкретното деяние - и най- лекото предвидено в разпоредбата на чл.142, ал.1 от НК
наказание, не се явява несъразмерно тежко.
2.
относно престъплението по чл.216,ал.1 от НК:
За извършеното
от подсъдимия Н. престъпление, видно от разпоредбата на чл.216, ал.1 от НК, е
предвидено наказание лишаване от свобода до пет години и съдът е длъжен да отмери
наказанието в посочените рамки.
Като смекчаващи
обстоятелства бяха отчетени необремененото му съдебно минало, добрите характеристични
данни и сравнително ниската стойност на унищожената вещ.
Като отегчаващи
обстоятелства съдът отчете естеството на вещта, служеща за комуникация на
пострадалата, предхождащото нейно отвличане от дееца, в който смисъл
прекъсването на достъпа до телефона й се явява по – укоримо и осъщественият от
дееца неправомерен достъп до съдържанието на информацията, съдържаща се в
мобилния телефон.
При преценка на изброените
по – горе обстоятелства и тяхната относителна тежест, съдът намери за
справедливо и съобразено с целите на наказанието да наложи наказание „лишаване
от свобода” при условията на чл.54 от НК, но в размер на минималния, предвиден
в закона, а именно за срок от три месеца. Това разрешение бе продиктувано от
съзряната от съдебния състав необходимост върху личността на подсъдимия да се
окаже интензивно поправително, възпитателно и предупредително въздействие,
отнесено до целите на специалната превенция. От друга страна, зачитайки и
целите на генералната превенция съдът прие, че наказание в този размер ще е
годно да въздейства предупредително върху останалите членове на обществото. На
тази плоскост настоящият съдебен състав прецени, че не са налице предпоставките
за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като по делото не се събраха
доказателства за наличието на многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, нито за изключително такова, а от друга страна - с
оглед степента на обществена опасност на конкретното деяние - и най- лекото предвидено
в разпоредбата на чл.216, ал.1 от НК наказание, не се явява несъразмерно
тежко.
Тъй като
престъпленията по чл.142, ал.1 от НК и по чл.216, ал.1 от НК са извършени при
условията на реална съвкупност, в случая е приложима разпоредбата на чл.23, ал.1
от НК – за налагане на едно общо най-тежко наказание на дееца между така
определените му за отделните престъпления – в случая 3 /три/ години
„лишаване от свобода“.
Съдът
намери, че не следва да приложи разпоредбата на чл.24 от НК за увеличаване на
така определеното общо най-тежко наказание. Извършените от подсъдимия
престъпления действително разкриват висока степен на обществена опасност,
поради което бе наложена санкция в очертаните от закона рамки, като бе
определено общо наказание равно на най-тежкото – 3 години “лишаване от свобода”. Увеличаването на
така определеното общо наказание не намира
съотвествие на отчетените смекчаващи отговорността му по настоящото дело
обстоятелства и неговата възраст, като би довело санкцията над минималния предвиден
в закона размер, което съдът счита, че би излязло извън пределите на общата и
специална превенция.
С оглед размера на определеното
общо най-тежко наказание лишаване от свобода и предвид чистото съдебно минало
на подсъдимия са налице формалните предпоставки за приложението на чл. 66, ал.
1 НК. Като отчете данните за личността на подсъдимия съдът прие, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е
необходимо той да изтърпи ефективно наказанието, тоест че е налице и другата
предпоставка, подлежаща на конкретна преценка, за приложението на института на
условното осъждане.
В принципен план, в съвременното
демократично общество е утвърден принципът на хуманност при дефиниране на
целите на наказанието. В личен план те са насочени предимно към поправянето и
превъзпитаването на осъдения към спазването на законите и добрите нрави, и към
отнемането на възможността да върши други престъпления. В генерален – към
оказване на предупредително и възпиращо въздействие върху останалите членове на
обществото. Легитимните цели на наказанието, следователно, не припознават
възмездието като определящ фактор при индивидуализацията му.
Във всеки конкретен случай съдът
дължи особено внимание при преценка на въпроса нужна ли е изолацията на
подсъдимия от останалите членове на обществото, за да бъде той поправен и
превъзпитан, и необходима ли е подобна мяра за постигането на генералните цели
на наказанието. Лишаването от свобода е едно от най-тежките наказания и
ефективното му изпълнение е оправдано тогава, когато целите на наказанието не
могат да се постигнат по друг начин и когато обществото е застрашено от
личността на дееца и несъмнено се налага той да бъде временно изолиран, за да
не върши други престъпления.
При зачитане на тези отправни
положения, съдебният състав прие в конкретната хипотеза, че законоустановените
цели на наказанието могат бъдат постигнати успешно спрямо подсъдимия Н. и без
въдворяването му в местата за лишаване от свобода, а само с определянето на
изпитателен срок от 5 (пет) години, в рамките на който, под страх от
активизиране на наказанието, той ще е мотивиран да се въздържа от други
престъпни деяния и ще преосмисли и преформулира ценностната си нагласа към
спазване на законите и добрите нрави.
При определяне размера на изпитателния срок съдът отчете тежестта на стореното
и прие, че следва да определи изпитателен срок в размер на максималния предвидения,
а именно 5 (пет) години. За това разрешение съобрази и целите на генералната
превенция.
Съдът отчете, че подсъдимият Н. работи
и макар и тежки, деянията не са против
телесната неприкосновеност и живота, тоест, че с тях не е засегнато такова
благо, налагащо непременно изолацията на дееца; че това е първата и единствена
криминална проява на подсъдимия, което не разкрива степента на обществената му
опасност като висока. Затова съдебният състав заключи, че евентуалното
разрешение, поискано от частното обвинение, да се постанови ефективно
изтърпяване на лишаването от свобода би надхвърлило легитимните цели на
наказанието, които в този случай са отлично реализуеми и с приложението на
института на условното осъждане. Ето защо съдът прие по категоричен начин, че
следва да приложи чл. 66 НК и постанови акта си в същия смисъл.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Пострадалата С. е предявила срещу подс. Н. граждански искове
с правно основание чл. 45 от ЗЗД както следва
- за сумата от 7 000 (седем
хиляди) лева, представляващи обезщетение за причинените й от престъплението по
чл. 142, ал.1 от НК неимуществени вреди и
- за сумата от 245.02 ( двеста
четиридесет и пет лева и 02 стотинки) лева, представляваща обезщетение за
причинените й от престъплението по чл. 216, ал.1 от НК имуществени вреди.
По отношение на иска за
неимуществени вреди, съдът намери, че същият е основателен и следва да бъде
изцяло уважен. Гражданската отговорност
на подс. Н. спрямо пострадалата С. е
ангажирана на основание
чл.45 и сл. от ЗЗД, т.е. на плоскостта на непозволеното увреждане. Безспорно
деянието, имащо характер на престъпление, е виновно и противоправно
извършено.Установено е по категоричен начин и наличието на вредоносен резултат,
както и причинната връзка между него и поведението на подсъдимия. Ето защо са
налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия Н.. За определяне на размера на дължимата от подсъдимия обезвредата за
причинените на пострадалата неимуществени вреди е приложима разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД и визирания в нея принцип на справедливост. ВКС изтъква в т.2 на
ПП №4/1968 г., че понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а при
определянето му следва да изхожда от
конкретните обстоятелства като характерът и начинът на извършване на
увреждането, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Съдът, след като прецени последиците от противоправното поведение на подсъдимия
по отношение на психиката на пострадалата, породеното от престъплението чувство
на страх и безпокойство със следващата от това
невъзможност за самостоятелно
напускане на дома й, необходимият продължителен период от няколко месеца за
преодоляване на негативните преживявания, както и причинените й болки и
страдания, намира, че гражданскоправната претенция е доказана за сумата от
7 000 лв. Предвид изричното искане
в тази насока на гражданския ищец следва да му бъде присъдена и законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането / тъй като тогава делинквентът е изпаднал в забава – чл.84, ал.3, вр. ал.1
от ЗЗД/ до окончателното заплащане на сумата.
По отношение на иска за
имуществени вреди, съдът намери, че същият е основателен и следва да бъде
изцяло уважен. Гражданската отговорност
на подс. Н. спрямо пострадалата С. е
ангажирана на основание
чл.45 и сл. от ЗЗД, т.е. на плоскостта на непозволеното увреждане. Безспорно
деянието, имащо характер на престъпление, е виновно и противоправно
извършено.Установено е по категоричен начин и наличието на вредоносен резултат,
размерът на причинената вреда, както и причинната връзка между него и
поведението на подсъдимия. Ето защо са налице предпоставките за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимия Н. за обезщетяване на
причинените на пострадалата С. имуществени вреди в размер на 245.02 лв. Предвид изричното искане в тази насока на
гражданския ищец следва да му бъде присъдена и
законната лихва върху тази сума от датата на увреждането / тъй като
тогава делинквентът е изпаднал в забава – чл.84,ал.3, вр. ал.1 от ЗЗД/ до окончателното заплащане на сумата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3
от НПК, подсъдимият Н. бе осъден да заплати на частния обвинител и граждански
ищец С. сумата от 800 ( осемстотин) лева – направени по делото разноски за
повереник, съобразно направеното изрично искане на С. за това.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3
от НПК, подсъдимият Н. бе осъден да заплати на СДВР сумата от 544.08
( петстотин четиридесет и четири лева и 08 стотинки) лева – направени в д.п.
разноски и по сметка на СГС – сумата от 510.60 (петстотин и десет лева и 60
стотинки) – направени разноски в съдебното производство, сумата от 289.80
(двеста осемдесет и девет лева и 80 стотинки) – държавна такса върху уважените
граждански искове
ПО ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО:
Съдът постанови
вещественото
доказателство – мобилен телефон м. „Самсунг“, мод. „Галакси А8“ да бъде
унищожено след влизане на присъдата в сила, тъй като същото в състоянието, в
което се намира, се явява вещ без стойност и негодна за употреба по
предназначение.
Мотивиран от горните съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ в СГС: