№ 987
гр. Варна , 18.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500624 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на Т. П. М. срещу определение №
263175 от 12.22.2020 г., поправено с определение № 263897 от 30.11.2020 г., постановено по
ч.гр.д.№ 12308 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, дванадесети състав, в частта, с
което е обезсилена заповед за изпълнение № 260526 от 05.10.2020 г., постановена по ч.гр.д.
№ 12308 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, дванадесети състав.
В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на определението в
обжалваната му част и за противоречие на закона. Изложени са доводи, че е неверен изводът
на съда, че длъжникът „Енерго-про продажби“ АД не е дал повод за завеждане на делото.
Също така се сочи, че в член 414а от ГПК не е предвидено правомощие на съда да обезсили
издадената заповед за изпълнение в случай на плащане, следователно определението е
недопустимо. Плащането на сумата е факт едва след депозираното заявление по реда на
член 410 от ГПК, поради което е налице признаването на неговата изискуемост,
следователно заповедта не би следвало да се обезсили и да му се присъдят сторените от него
разноски в заповедното производство, още повече, че е безспорно доказаното извършването
им. Моли в тази връзка да се отмени определението в обжалваната му част и да му се
присъдят разноски в настоящото производство. производството по издаването на заповед за
изпълнение.
В отговор на частната жалба „Енерго-про продажби“ АД оспорва доводите в нея.
Изразява становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и моли
същото да се потвърди, като му се присъдят разноски за производството по частната жалба.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
член 275, алинея 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата
1
на член 274, алинея 1, точка 2 от ГПК, от лице с правен интерес от обжалване и
удовлетворява изискванията за съдържание по член 275, алинея 2 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството е образувано по повод заявление от 14.09.2020 г. на Т. П. М. за
издаване на заповед за изпълнение по член 410 от ГПК срещу „Енерго-про продажби“ АД за
парично вземане в размер на 38 лева –платена без основание на 20.08.2020 г. сума за
възстановяване на ел.захранване, както и за съдебни разноски в общ размер от 325 лева /25
лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение/.
Издадена е заповед за изпълнение за описаните суми в полза на заявителя № 260526 от
05.10.2020 г.
На основание член 411, алинея 3 от ГПК препис от заповедта е връчена на длъжника
на 08.10.2020 г., видно от приложеното по първоинстанционното дело съобщение.
В срока по член 414, алинея 2 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение,
обективиращо твърдения, че на 30.10.2020 г. е изпълнил задължението си по заповедта за
изпълнение в срока по член 412, точка 8 от ГПК, подкрепени с писмени доказателства –
платежно нареждане от посочената дата, удостоверяващо плащане на сумата от 38 лева.
Препис от възражението с указание за възможността и последиците по член 414а,
алинея 3 и алинея 4 от ГПК е връчен на заявителя и на 12.11.2020 г. по делото е постъпило
становище от частния жалбоподател, обективиращо довод, че задължението е изплатено, но
е оспорва искането на длъжника за обезсилване на заповедта в частта относно съдебните
разноски с аргумент, че плащането е направено след издаване на заповедта.
В обжалваното определение първоинстанционният съд е формирал извод, че следва да
се приеме възражението на длъжника по член 414а от ГПК и да бъде обезсилена издадената
заповед за изпълнение, което е сторил.
С определение № 263897 от 30.11.2020 г., постановено по делото, районният съд на
основание член 247 от ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, като е
постановил вместо „обезсилва заповед за изпълнение № 260526 от 05.10.2020 г.,
постановена по ч.гр.д.№ 12308 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, дванадесети
състав“ да се чете „обезсилва заповед за изпълнение № 260526 от 05.10.2020 г., постановена
по ч.гр.д.№ 12308 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, дванадесети състав, с
изключение на частта, в която на длъжника е разпоредено да заплати на заявителя
направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 325 лева
/25 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение/, на основание член 78,
2
алинея 1 от ГПК.
Настоящият състав на съда намира, че за частния жалбоподател липсва правен интерес
от обжалването, доколкото с посоченото в предходния абзац определение № 263897 от
30.11.2020 г. районният съд на основание член 247 от ГПК е поправил очевидната
фактическа грешка, допусната в обжалваното определение.
Изложеното дава основание обжалваният съдебен акт на Районен съд – Варна да бъде
потвърден.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263175 от 12.22.2020 г., поправено с определение №
263897 от 30.11.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 12308 по описа за 2020 г. на Районен съд -
Варна, дванадесети състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от член 274, алинея 4 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4