№ 13547
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110162197 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно и
субективно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо ответниците при разделна отговорност, както
следва: за С. В. К., сумата в размер на 544,53 лв. –
главница, представляваща неплатена цена на доставена
топлинна енергия през периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/,
аб.№ ******, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
01.08.2023 г. до окончателно изплащане на сумата,
мораторна лихва в размер на 80,94 лв., за периода от
15.09.2021 г. до 25.07.2023 г., сумата от 14,84 лв.,
1
представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение, за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 01.08.2023 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 3,24 лв., за
периода от 15.08.2020 г. до 25.07.2023 г.; за Т. В. Р., сумата в
размер на 1 633,60 лв. – главница, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., за топлоснабден
имот, находящ се в /АДРЕС/, аб.№ ******, ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 01.08.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата, мораторна лихва в размер на 242,81
лв., за периода от 15.09.2021г. до 25.07.2023 г., сумата от
44,51 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение, за периода от 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 01.08.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
9,72 лв., за периода от 15.08.2020 г. до 25.07.2023 г. и за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 05.09.2023 г., издадена в
производството по ч.гр.д. № 43222/2023 г. по описа на
СРС, 45-ти състав.
В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че
ответниците са потребители, с абонатен номер ******, на
топлинна енергия за битови нужди, при което между тях и
ищеца възникнали договорни правоотношения при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
2
потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Потребителите не били заплатили дължимата
цена за продажба на топлинна енергия за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г. Вземането било осчетоводено с
извлечение от сметки и фактури. Продажбата на
топлинна енергия било извършвано съобразно приети от
топлопреносното дружество Общи условия, които твърди,
че са влезли в сила след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник, поради което са и
общоизвестни. Въз основа на сключен договор от
ищцовото дружество разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършвало по системата за дялово
разпределение, което било възложено на /ФИРМА/,
поради което последното се иска да бъде привлечено в
производството като трето лице – помагач, предвид
евентуално предявяване на регресни претенции срещу
него при отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
По делото не е постъпил писмен отговор на исковата
молба в предвидения за това срок от ответниците. В
подадените възражения по чл. 414 ГПК ответниците
правят възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован,
се представлява от юрисконсулт Г.Н., който поддържа
исковата молба и моли за уважаване на исковете.
3
В съдебно заседание ответниците С. В. К. и Т. В. Р.,
редовно призовани, не се явяват, не се представляват.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на
чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от
фактическа страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че ответниците имат качеството
потребители на топлинна енергия съгласно цитираните
от него правни разпоредби в рамките на процесния
период, ползването на топлинна енергия през процесния
период в количество, съответно на начислените суми
формиращи начислената главница за ТЕ и периода и
размера на обезщетението за забава. В тежест на
ответниците е да докажат възраженията си срещу
вземането, поради което отричат съществуването на
4
спорното право, както и положителният факт на
плащането. При релевирано възражение за давност в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже основания
за прекъсване/спиране на давностния срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч.гр.д. № 43222/2023г. по описа на СРС,
45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК и при подадени от
ответниците възражения в срока по чл.414 от ГПК.
Не е спорно, че ответниците са законни наследници на
лицето В.К.Р., починал на 12.04.2013г., като след неговата
смърт, ответниците, като негови универсални
правоприемници го наследяват при квоти от ¾ идеални
части за съпругата - Т. В. Р. и ¼ идеални части за дъщеря
му – С. В. К., по правилата на чл. 5 и чл. 9, ал.1 от ЗН.
Също така не е спорно, че в режим на СИО покойният
В.Р. и съпругата му – ответницата Т. В. Р. са придобили
процесния имот на основание договор за покупко-
продажба, обективиран в договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на Закона за общинската
собственост от 04.10.1999г., приет по делото. Ответниците
в срока по чл. 131 от ГПК не са подали отговори на
исковата молба и не оспорват качеството си на
„потребители“ на топлинна енергия при сочените по-горе
квоти в съсобствеността.
5
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. По
смисъла на Закона за енергетиката потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата
на облигационно право на ползване. Съгласно чл. 150,
ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия,
коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото
дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Договорът за
продажба на топлинна енергия е неформален и се счита
сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
6
топлопреносното дружество и ползването и от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. Ето защо облигационната връзка по договора за
доставка на топлинна енергия възниква от момента на
възникване на вещното или облигационно право на
ползване. В контекста на гореизложеното собственикът на
топлофицирания недвижим имот е длъжник към
топлопреносното предприятие за доставената в имота
топлинна енергия в случаите, когато е носител на
всичките три елемента от правото си на собственост-
право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта.
Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че
ответниците са страна по възникналото облигационно
правоотношение с /ФИРМА/, произтичащо от доставка на
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, а
именно апартамент 3, находящ се в /АДРЕС/ за процесния
период от време и посочените по-горе квоти. Установи се
че ответниците са собственици на имота при сочените от
ищеца квоти, а и самите те не оспорват осъществяването
на този релевантен за спора факт.
Не се оспорва и количеството на твърдяната за доставена
от ищеца в имота топлинна енергия през процесния
период и размера на нейната цена, поради което съдът не
7
ще обсъжда по същество осъществяването и на тези
релевантни за спора факти и обстоятелства.
Изслушаната ССчЕ е допусната за изслушване с оглед
релевираното от ответниците възражение за давност. От
ССчЕ се установява, че няма извършени плащания за
дължимите за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г. суми.
Вещото лице е установило, че дължимата главница за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. е в размер на 2178,13
лева, като за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г. на
абоната са начислявани и такси за дялово разпределение
в размер на 59,34 лева. Вещото лице е посочило, че
мораторната лихва върху главницата от 2178,13 лева е в
размер на 318,61 лева, за периода от 15.09.2021г. до
25.07.2023г., а върху главницата от 59,34 лева, в размер на
12,73 лева, за периода от 15.08.2020г. до 25.07.2023г.
Следва да бъде разгледано по същество направеното с
възраженията по чл. 414 от ГПК от ответниците
правопогасяващо възражение за давност. С оглед
разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи
условия, потребителите на топлинна енергия заплащат
цената й на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време – месец, еднородни
8
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени в Общите
условия интервали от време. В този смисъл са
задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело №
3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност, съгласно цитираната
разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по
размер. Следователно и вземанията на /ФИРМА/ към
потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен
давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС –
Решение № 168 от 22.12.2009 г., постановено по т.д
408/2009 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от
23.12.2010 г., постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на
ВКС, І т.о. и др. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б
„в” от ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на
/ФИРМА/ се погасяват, започва да тече от деня, в който
всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл.114,
ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите
условия от 2016г. е предвидено, че плащането на
месечните суми се извършва след изтичане на 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който са отчетени.
Следователно вземането за цена за потребената енергия за
текущия месец става изискуемо от петнадесето число на
втория месец, следващ отчетния за процесния период.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК е подадено в съда
9
на дата 01.08.2023г., когато давността е прекъсната, а
впоследствие е спряла да тече. Това означава, че
претендираните от ищеца изискуеми вземания преди дата
01.08.2020г. са погасени по давност. Началото на
процесния период е от 01.05.2020г., като задължението за
м.05.2020г., става изискуемо след 15.07.2020г., а това за
м.06.2020г. след 15.08.2020г., когато вече давността е
прекъсната. Следователно погасено по давност е
единствено задължението на ответниците за м.05.2020г.,
което възлиза на стойност от 64,39 лева, което следва да
бъде сторнирано от общото задължение в размер на
2178,13 лева, или общото задължение възлиза на сумата
от 2113,74 лева, която сума се разпределя между
ответниците, както следва: за С. К. главният иск следва
да бъде уважен до размера на сумата от 528,44 лева, а за
сумата от 16,09 лева, разликата над уважената сума от
528,44 лева до размера на пълно предявената от 544,53
лева, следва да бъде отхвърлен, а по отношение на Т. Р.
искът за доставена в имота топлинна енергия следва да
бъде уважен до размера на сумата от 1585,30 лева, а за
сумата от 48,30 лева, разликата над уважената сума от
1585,30 лева до размера на пълно предявената от 1633,60
лева, следва да бъде отхвърлен.
Съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
чл.10 от Общите условия на договорите между /ФИРМА/ и
търговец за извършване на услугата дялово
10
разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост таксите за
дялово разпределение се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което, от своя
страна, заплаща цената за извършените услуги на
дружеството за дялово разпределение. Сумата е доказана
по размер, съгласно заключението на вещото лице, и не е
в погасителна давност. Следователно тези главни искове
следва да бъдат уважени изцяло за пълно предявената
сума от 59,34 лева, за периода от 01.06.2020г. до
30.04.2022г.
Исковете за мораторна лихва върху главницата за такси
за дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени
изцяло. В ОУ на ищеца от 2016г. не е предвиден срок за
заплащане на това задължение, поради което по аргумент
от чл. 84 от ЗЗД, ответниците за да бъдат поставени в
забава е нужна покана. Ищецът не е представил
доказателства за изпратена до ответниците покана за
заплащане на задължението за лихва върху главниците за
такси за дялово разпределение, което формира изводи за
неоснователност на тези искове.
Акцесорните искове върху главницата за отопление на
имота следва да бъдат уважени, съобразно установеното
със ССчЕ. С оглед периода за който се претендира
лихвата и доколкото тогава вече са действащи ОУ на
ищеца, приети с решение № ОУ-01/27.06.2016г., то в ОУ е
11
установен падеж за плащане на месечните дължими суми
за ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл. 32, ал.1 от ОУ/-
в 45 дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. Така ответникът е изпаднал в забава, поради
срочността на задължението, което обосновава извод, че
не е нужна покана, поради което следва да отговаря и за
заплащане на дължимата мораторна лихва, начислена
върху уважената част от главничното вземане. Сумата е
станала изискуема с изтичане на 45 дневен срок от
издаване на фактура № **********/31.07.2021г., тоест от
15.09.2021г., от който период се претендира и лихвата.
Така съобразно заключението на вещото лице по ССчЕ
акцесорният иск върху главницата за отопление на имота
следва да бъде уважен до размера на сумата от 305,86
лева, а за сумата от 17,89 лева, разликата над уважената
сума от 305,86 лева до размера на пълно предявената от
323,75 лева следва да бъде отхвърлен. Или срещу
ответницата С. В. К. искът следва да бъде уважен до
размера на сумата от 76,47 лева, а за сумата от 4,47 лева,
разликата над уважената сума от 76,47 лева до размера на
пълно предявената от 80,94 лева, следва да бъде
отхвърлен, а по отношение на Т. Р. искът следва да бъде
уважен до размера на сумата от 229,39 лева, а за сумата от
13,42 лева, разликата над уважената сума от 229,39 лева
до размера на пълно предявената от 242,81 лева, следва да
бъде отхвърлен.
Искане за присъждане на разноски е направил ищецът.
12
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. На
ищеца в заповедното производство следва да му бъдат
присъдени разноски спрямо двамата ответници, както
следва: от С. К. сумата в размер на 24,43 лева, съобразно
уважената част от исковете; срещу Т. Р. сумата от 73,32
лева, съобразно уважената част от исковете срещу нея. В
исковото производство ищецът е заплатил разноски за
държавна такса в размер на 75,75 лева, сумата от 300,00
лева за изслушване на експертиза, като на ищеца на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл.
25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
следва да му се присъди и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200,00 лева. Или общо
разноски в размер на 575,75 лева, като съобразно
уважената част от исковете на ищеца в исковото
производство следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 554,58 лева, дължими от ответниците, както
следва: от С. К. сумата от 138,65 лева, а от Т. Р. сумата от
415,93 лева.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
13
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените от
/ФИРМА/, ЕИК *************** срещу С. В. К., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, че С. В. К. дължи на /ФИРМА/ сумата в размер на 528,44 лева
/петстотин двадесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща главница
за неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.06.2020г. до
30.04.2022г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб.№ ******, сумата в размер на
14,84 лева /четиринадесет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща главница за
цена на извършена услуга дялово разпределение, за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.08.2023г. до окончателното плащане, сумата от 76,47
лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна
енергия, за периода от 15.09.2021г. до 25.07.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
отопление на имота, за сумата от 16,09 лева, разликата над уважената сума от 528,44 лева до
размера на пълно предявената от 544,53 лева, за периода за м.05.2020г., както и иска за
мораторна лихва върху главницата за отопление на имота, за сумата от 4,47 лева, разликата
над уважената сума от 76,47 лева до размера на пълно предявената от 80,94 лева и иска за
мораторна лихва върху главницата за такси за дялово разпределение за сумата от 3,24 лева,
за периода от 15.08.2020г. до 25.07.2023г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 43222/2023г. по
описа на СРС, 45-ти състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените от
/ФИРМА/, ЕИК *************** срещу Т. В. Р., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, че Т. В. Р. дължи на /ФИРМА/ сумата в размер на 1585,30 лева
/хиляда петстотин осемдесет и пет лева и тридесет стотинки/, представляваща главница за
неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г.,
за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб.№ ******, сумата в размер на 44,51 лева
/четиридесет и четири лева и петдесет и една стотинки/, представляваща главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение, за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г., ведно
със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК – 01.08.2023г. до окончателното плащане, сумата от 229,39 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия,
за периода от 15.09.2021г. до 25.07.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за отопление на
имота, за сумата от 48,30 лева, разликата над уважената сума от 1585,30 лева до размера на
пълно предявената от 1633,60 лева, за периода за м.05.2020г., както и иска за мораторна
лихва върху главницата за отопление на имота, за сумата от 13,42 лева, разликата над
уважената сума от 229,39 лева до размера на пълно предявената от 242,81 лева и иска за
мораторна лихва върху главницата за такси за дялово разпределение за сумата от 9,72 лева,
за периода от 15.08.2020г. до 25.07.2023г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 43222/2023г. по
14
описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА С. В. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
***************, сумата в размер на 24,43 лева, деловодни разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. В. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
***************, сумата в размер на 138,65 лева, деловодни разноски в исковото
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. В. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
***************, сумата в размер на 73,32 лева, деловодни разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. В. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
***************, сумата в размер на 415,93 лева, деловодни разноски в исковото
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в качеството му на трето лице-
помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15