№ 30765
гр. София, 01.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско
дело № 20231110115492 по описа за 2023 година
Въз основа на постъпило заявление съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 22.06.2023
г. и изпълнителен лист в полза на заявителя фирма срещу длъжника Ц. Ц. Р. –
В.а.
Постъпило е възражение по чл. 414 от ГПК с вх. № 218400/02.08.2023 г. от
длъжника, в което е инкорпорирано искане по чл. 420 от ГПК за спиране на
изпълнително дело № 20237810400596 по описа на ЧСИ Г. Д..
Видно от писмо с вх. № 242448/30.08.2023 г. и молба от длъжника с вх. №
242847/30.08.2023 г. поканата за доброволно изпълнение е била връчена на
длъжника на 28.08.2023 г.
Искането по чл. 420 от ГПК е допустимо. Същото е направено от
легитимна страна в производството, в срока по чл. 414 от ГПК.
По същество същото съдът намира за неоснователно. Съдът спира
принудителното изпълнение, когато длъжникът представи надлежно
обезпечение на кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД. Длъжникът не е
представил такова обезпечение. Другата алтернатива съгласно чл. 420, ал. 2
от ГПК изисква направеното искане за спиране да е подкрепено с писмени
доказателства, че вземането е неправилно изчислено или че се основава на
неравноправна клауза при договор, сключен с потребител, или че вземането
не се дължи. В тази хипотеза спирането зависи от преценката на съда, т. е. то
не е задължително. За да бъде постановено спиране на изпълнението
длъжникът следва да е представил писмени доказателства, разколебаващи
1
удостоверителната сила на документа по чл. 417 от ГПК и обуславящи някоя
от хипотезите по чл. 420, ал. 2 от ГПК.
Длъжникът е приложил набор от документи към възражението и искането
си. Част от тях са със заличени данни, което прегражда възможността да се
прецени дали същите касаят дори страните по делото, още повече – спорното
вземане. Другата част от тях касае доводи във възражението, което по
същността си е оспорване на документ в определена част. Водим от
изложеното, предвид етапа и характера на производството, и това, че по
делото са налице единствено преписи, съдът счита, че представените
материали в цялост не дават необходимия стандарт за уважаване на искането
за спиране, поради което същото следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц. Ц. Р. – В.а, обективирано във
възражение с вх. № 218400/02.08.2023 г.. за спиране изпълнението на Заповед
№ 18048 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК, издадена на 22.06.2023 г. по ч.гр.д. № 15492 по описа за 2023 г.
на СРС, I ГО, 24-ти състав, и издадения въз основа на заповедта изпълнителен
лист от 22.06.2023 г., за което е било образувано изпълнително дело №
20237810400596 по описа на ЧСИ Г. Д..
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщението с частна жалба пред СГС.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2