Решение по дело №1284/2012 на Районен съд - Ловеч

                                          Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                           №

                                              гр.Ловеч,16.11.2012г.      

                 

                                    В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,гражданска колегия,V състав  в публичното заседание на двадесет и девети октомври, през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при участието на секретаря Р.  Б.,като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1284 по описа за 2012год,за да се произнесе съобрази:  

    Обективно съединени искове с правно основание :чл.242 от КТ, чл.224,ал.1 от КТ, чл.222,ал.1,чл.220,ал.1  от КТи чл.86,ал.1 от ЗЗД .

             Съдът е сезиран с искова молба,подадена от С.М.П., ЕГН:**********,***,чрез  пълномощника си адв. С.Т.,*** против „ИВТРЕЙД”ООД,ЕИК:*********, седалище/ адрес на управление: гр.Ловеч, ул.”Търговска” №21, ет.3, ап.17, представлявано от управителя И.Г.Д.,по повод на което е образувано настоящото производство с посочено правно основание чл.242 от КТ,чл.222,ал.1 от КТ, чл.224,ал.1 от КТ и чл220,ал.1 от КТ и цена на иска:общо 1 741.00лв.

 Наведени са твърдения,че след прекратяване на трудово-правните отношения, бившият работодател останал с парично задължение към ищеца,което и до сега не е изплатено за:

-трудово възнаграждение  за периода от 01.07.2009г.2009г.-31.07.2009г.-310.00лв., като заявява,че прететендира и лихва за забава върху тази сума в размер на 97.00лв,считано от 01.08.2009г.,/до която дата следвало да му бъде заплатено възнаграждението/до датата на подаване на исковата молба;

-обезщетение за неизползван платен годишен отпуск:за 2008г.-13 дни в размер на 160.00лв. и за 2009г.-20 дни-310.00лв.,общо 470.00лв.,като е заявил,че претендира и лихва за забава върху тази сума в размер на 147.00лв.,считано от 04.08.2009г.до предявяване на иска;

-обезщетение за оставане без работа за 1 месец-310.00лв/за период 04.08.2009г.до 03.09.2009г./

-обезщетение за неспазено предизвестие -310.00лв.,тъй като във връзка с основа- нието,на което бил прекратен трудовия му договор,бившият му работодател дължи отправяне на предизвестие         или заплащане на обезщетение при неспазване на това изискване,а в конкретния случай предизвестие не му било отправено,нито му е заплатено обезщетение,като претендира върху горната сума и лихва в размер на 97.00лв,считано от 04.08.2009г.до датата на предявяване на иска.

Ищецът твърди,че се регистрирал в ТП на НОИ-Ловеч за получаване на обезщетение като безработен на 13.08.2009г,но тъй като е освободен на основание чл.328,ал.1,т.3 от КТ  и бившият му работодател следвало да му заплати за първия месец обезщетение,започнал да получава обезщетение като безработен и съответно му се зачита за трудов стаж периода,считано от 03.09.2009г.до 09.05.2010г.Излага,че многократно е разговарял с ответника за изплащане на горните суми,като получавал само обещания,но не и реално изпълнение.

             МОЛИ да бъдат призовани с ответника на съд и след като докаже основателността на исковата си претенция,да бъде постановено решение,с което ответникът бъде осъден да му  заплати  следните суми:

  -на основание чл.242 от КТ-трудово възнаграждение  за периода от 01.07.2009г.2009г.-31.07.2009г.-310.00лв.,и на основание чл.86 от ЗЗД лихва за забава върху тази сума в размер на 97.00лв,считано от 01.08.2009г.,/до която дата следвало да му бъде заплатено възнаграждението/до датата на подаване на исковата молба;

-на основание чл.224,ал.1 от КТ-обезщетение за неизползван платен годишен отпуск:за 2008г.-13 дни в размер на 160.00лв. и за 2009г.-20 дни-310.00лв.,общо 470.00лв.и на основание чл.86 от ЗЗД лихва за забава върху тази сума в размер на 147.00лв.,считано от 04.08.2009г.до предявяване на иска;

-на основание чл.222,ал.1 от КТ-обезщетение за оставане без работа за 1 месец в размер на 310.00лв/за период 04.08.2009г.до 03.09.2009г./

-на основание чл.220,ал.1 от КТ-обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 310.00лв.и на основание чл.86 от ЗЗД  лихва тази сума в размер на 97.00лв,считано от 04.08.2009г.до датата на предявяване на иска.

           -законна лихва върху горните суми по главниците,начиная от датата на завеждане на ИМ до окончателното им изплащане.

             Претендира и съдебно-деловодни разноски.

             Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията,като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок,задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права.

             В законоустановения едномесечен срок,не е постъпил писмен отговор от ответника,като същият не е изразил становището си по исковата молба ,не е направил възражения и не е посочил и представил  доказателства.

             В с.з.ищецът се представлява от договорно упълномощен представител- адв.Ст. Т..Поддържа обективно съединените искове по основание и моли същите да бъдат уважени в претендирания размер.Подробни фактически и правни доводи са развити в пледоарията по същество.

             В с.з.ответникът-„ИВТРЕЙД”ООД-гр.Ловеч,не е изпратил процесуален представи- тел.

           Съдът като съобрази становището на страните ,приложените към делото писмени доказателства:,копие от трудовата книжка на ищеца сер.Б, №514160,удостоверение изх.№**********-1/17-10-2012г.на РУ”СО”-Ловеч,писмо изх.№13761 от 12.10.2012г.на ТД наНАП-В.търново ведно със справка за актуално състояние на действащи трудови договори ,както и заключението на вещото лице:С.Ц. по изготвената съдебно-счетоводна експертиза,което съдът възприема изцяло като компетентно, законосъобразно и депозирано убедително,преценени поотделно и в съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             Между страните не е спорно,че за периода от 07.05.2008г.до 03.08.2009г.ищецът  С.М.П. е работил в ответното дружество „ИВТРЕЙД”ООД-Ловеч като „общ работник”.На 03.08.2009 трудовия договор е прекратен на основание чл.328,ал.1,т.3 от КТ-поради  намаляване обема на работа,каквото е отбелязано и в трудовата книжка на ищеца.

              В рамките на настоящия процес съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация,съответно по: 128,т.2 вр.чл.242  от КТ-за заплащане на трудово възнаграждение за периода от 01.07.2009г.до 31.07.2009г.; чл.224,ал.1 от КТ- за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск  по чл.222,ал.1 от КТ-за заплащане на обезщетение  при уволнение поради намаляване обема на работа и по чл.220,ал.1 от КТ-за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие. Предявена е и акцесорна претенция за заплащане на обезщетение за забава,която намира своето правно основание в разпоредбата на чл.86 от ЗЗД.

             Предявените обективно съединени искове по естеството си са осъдителни,поради което съдът е указал на ищеца,че носи доказателствената тежест и следва да установи,че за периода,за който претендира заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за неползван  платен годишен отпуск,е било налице трудово правоотношение между него и ответника; че претендираното възнаграждение е отработено и вземането му е ликвидно и изискуемо.Респ.в негова тежест е да установи и дължимостта на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при наличие на валидно прекратен трудов договор.С доклада си по делото съдът е указал на ищеца,че  носи доказателствената тежест и по отношение заявената претенция за заплащане на обезщетение при уволнение поради намаляване обема на работа  и следва да установи ,че за процесния период,за който се претендира обезщетението по чл.222,ал.1 от КТ е останал без работа.Именно ищецът носи тежестта на доказване и по отношение заявената претенция за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220,ал.1 от КТ. Във връзка с твърдения от ищеца отрицателен факт-че при прекратяване на трудовия договор не е получила претендираните трудови възнаграждения и обезщетения за исковия период,то в тежест на работодателя-ответник по делото ,е да установи наличието на правоизключващи или правопогасяващи факти.

             По предявения иск с правно основание чл.128,т.2 вр.чл.242 от КТ.

             Безспорно е,както е посочено и при докладване на делото ,че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение,което е било прекратено на 03.08.2009г. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328,т.3 от КТ-поради намаляване обема на работа.Касае се за положен труд по трудово правоотношение,който съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ е възмезден.По силата на чл.128 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да заплаща уговореното възнаграждение за извършена работа.В конкретния случай за ищеца е налице правен интерес от  предявяването на иска с основание чл.128 вр.чл.242 от КТ,тъй като работодателят отказва да изплати дължимото му трудово възнаграждение.

             По делото е реализирана съдебно-икономическа експертиза,която е дала заключение,че за процесния период от 01.07.2009г.до 31.07.2009г. на ищеца не е изплатено трудово възнаграждение в размер общо на  242.73лв. При проверка на ведомостите за заплати в.л.е констатирала,че срещу чистата сума за получаване за горния период липсват положени подписи от ищцата.Съгласно заключението на експертизата, лихвата за забава за периода от 01.08.2009г, до датата на исковата молба 29.07.2012г. в размер на 76.20лв.

             С оглед на изложеното по-горе съдът намира,че предявеният иск следва да бъде уважен до размер на сумата от 242.73лв за трудово възнаграждение и до размера на сумата 76.20лв. за лихвите, а за разликата до пълния претендиран размер от 310.00лв за трудово възнаграждение и 97.00лв.за лихви,като неоснователен и недоказан ще следва да бъде отхвърлен.

             По предявения иск с правно основание чл.224,ал.1 от КТ.

             Съдът като съобрази доказателствата по делото,намира,че в случая са налице елементите от фактическия състав на чл.224,ал.1 от КТ,тъй като безспорно се установява,че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено.В случая е правно ирелевантно обстоятелство на какво основание трудовото правоотношение е било прекратено и по какви причини ползуването на годишния отпуск е било отложено.

             Видно от заключението на в.л,за исковия период ищецът не използвал общо 25 дни от полагащия му се годишен отпуск,както следва:2008г.-13 дни;2009г.-12. Установява се, че в.л.е изчислило дължимото обезщетение по определения съгласно чл.177 от КТ ред,а именно на базата на среднодневното брутно трудово възнаграждение за месеца,през който е възникнало  основанието му,в случая м.август 2009г.Съгласно заключението на в.л, прието и неоспорено от страните,размерът на обезщетението за неизползвания полагащ се платен годишен отпуск,след спадане на 10% ДОД е в общ размер на 352.25лв,а лихвата за забава върху дължимата сума ,считано от 04.08.2009г. до датата на предявяване на иска в размер на 110.23лв.

             С оглед на изложеното по-горе съдът намира,че предявеният иск по чл.224,ал.1 от КТ следва да бъде уважен до размер на сумата от 352.25лв,а за разликата до пълния претендиран размер от 470.00.00лв,като неоснователен и недоказан ще следва да бъде отхвърлен.Частично,до размер от 110.23лв.следва да бъде уважена и претенцията за лихва,като  за разликата до пълния претендиран размер от 147.00лв.,като неоснователен и недоказан ще следва да бъде отхвърлен.

             Съдът намира депозираното от вещото лице заключение за професионално и компетентно изготвено,почиващо на знанията и опита на експерта.Същото не е оспорено от страните и е приобщено без възражения към доказателствения материал по делото .

             По предявения иск с правно основание чл.222,ал.1 от КТ.

          Обективно съединен,при условията на кумулативност,е и иск за заплащане на обезщетение по смисъла на чл.222,ал.1 от КТ в размер на 310.00лв.

             Както бе отразено по-горе в мотивите,трудовото правоотношение в настоящия казус е прекратено  на основание чл.328,ал.1,т.3 от КТ-поради намаляване обема на работа.В този случай,по силата на чл.222,ал.1 от КТ работникът има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,през което е останал без работа,но за не повече от  един месец.Оставането без работа е съществен елемент от фактическия състав,който в случая е установен от ищеца с писмени доказателства- копие от трудовата му книжка,удостоверение от РУ”СО”-Ловеч и справка от ТД на НАП-В.Търново.  

             Кодексът на труда определя дължимата сума за обезщетение като равна на размера на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за периода,през който същият е останал без работа поради незаконното уволнение/но не повече от 1 месец/ , изчислено на база последното получено възнаграждение за месеца,предхождащ месеца на уволнението.По делото е реализирана съдебно-икономическа експертиза ,която е дала заключение,че размерът на претендираното обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ  е в размер на 310.00лв.

             Съобразявайки гореизложеното,съдът намира обективно предявеният иск по чл.222,ал.1 от КТ за основателен и доказан в пълния претендиран размер,а именно- 310.00лв.

             По предявения иск с правно основание чл.220,ал.1 от КТ

             Обективно съединен,при условията на кумулативност, е и иск за заплащане на обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ в размер на 310.00лв.Както става ясно по горе във връзка с основанието на което е бил прекратен трудовия договор ,бившият му работодател дължи отправяне на предизвестие или заплащане на обезщетение при неспазване на това изискване,а в конкретния случай предизвестие на ищеца не е било отправяно,нито са ангажирани доказателства на същия да е заплатено обезщетение.От съдебно –икономическата експертиза се установява, че размерът на обезщетението е 310.00лв.-брутното трудово възнаграждение на ищеца за един месец.

             Основателна,с оглед уважаване на горните искове,е и акцесорната претенция с основание чл.86,ал.1 от ЗЗД,поради което сумите по всяка една от заявените претенции следва да бъдат заплатени,ведно със законната лихва,начиная от датата на завеждане на ИМ-30.07.2012г.до окончателното им изплащане.

             При този изход на процеса ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него по делото разноски в размер на 600.00лв.за заплатеното от него адвокатско възнаграждение.

 С оглед изхода на делото,ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и дължимите държавни такси върху уважените искове в общ размер на 200.00лв/двеста лева/,от които държавната такса за отделните искове е както следва:по чл.128,т.2 вр.242 от КТ-50.00лв;по чл.224,ал.1 от КТ-50.00лв.,по чл.222,ал.1 от КТ-50.00лв.и по чл.220,ал.1 от КТ-50.00лв,съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК. Отделно от горните суми,ответникът ще следва да заплати по сметката на съда и 60.00лв.за преведения от бюджета на съда депозит за изготвяне на заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза.

             Мотивиран от горните съображения съдът

  

                                                        Р   Е   Ш   И   :

 

             ОСЪЖДА "ИВТРЕЙД" ЕООД,ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:гр.Ловеч,ул."Търговска"№21,ет.3,ап.17,предс­тавлявано от управителя И.Г.Д.,ДА ЗАПЛАТИ на С.М.П., ЕГН: **********,*** следните суми:

             -сумата от 242.73лв/двеста четирдесет и два лева и 87ст/, съставляваща начислено, но неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.07.2009г. до 31.07.2009г., мораторна лихва за забава , считано от 01.08.2009г. до датата на завеждане на ИМ-30.07.2012г. в размер на 76.20лв./седемдесет и шест лева и 20ст./,ведно със законната лихва върху сумата по главницата,начиная от датата на подаване на ИМ-30.07.2012г. до окончателното й изплащане, а иска за разликата до пълния претендиран размер от 310.00лв за трудово възнаграждение и до претендирания размер от 97.00лв.за лихвите,като неоснователен и недоказан отхвърля.

             - сумата от  352.25лв/хиляда четиристотин двадесет и един /лева -обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ-за неизползван платен годишен отпуск в размер на 25 дни, разпределен по години,както следва: 2008г.-13 дни;2009г.-12дни,ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на ИМ-30.07.2012г.до окончателното изплащане на сумата в размер на 110.23 лв/сто и десет лева и 23ст/,а иска за разликата до пълния претендираният размер от 470.00лв.за обезщетението и до пълния претендиран размер 147.00лв.-за лихвите , като неоснователен и недоказан  отхвърля.

             -сумата от 310.00лв/триста и десет/лева-обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ , дължимо при уволнение поради намаляване обема на работа  /чл.328,ал.1,т.3 от КТ/, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на ИМ-30.07.2012г.до окончателното изплащане на сумата;

               -сумата от 310.00 лв. /триста и десет лева/-обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ за  неспазено предизвестие,мораторна лихва върху горната сума, считано от 04.08.2009г до датата на подаване на исковата молба  в размер на 97.00 лв/.деветдесет и седем лева /, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на ИМ-30.07.2012г.до окончателното изплащане на сумата.

             ОСЪЖДА "ИВТРЕЙД" ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч,ул."Търговска"№ 21,ет.3,ап.17, предс­тавлявано от управителя И.Г.Д.,ДА ЗАПЛАТИ на С.М.П., ЕГН:**********,*** разноски по делото в общ размер на 600.00 /шестотин/лв.

             ОСЪЖДА "ИВТРЕЙД" ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч,ул."Търговска"№ 21,ет.3,ап.17, предс­тавлявано от управителя И.Г.Д., ДА  ЗАПЛАТИ  по сметката на Ловешки РС държавна такса върху уважените искове в общ размер на 200.00/двеста/лв ,формирана от  сбора на държавите такси за отделните искове по чл.128,т.2 вр.чл.242 от КТ , по чл.224,ал.1 от КТ , по чл.222,ал.1 от КТ и по чл.220,ал.1 от КТ, съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК,а така също и 60.00/шестдесет/лв.за изплатения от бюджета на съда депозит на вещото лице по назначената ССчЕ.

             ДОПУСКА предварително изпълнение на решението,на основание чл.242 ,ал.1 от ГПК.

             Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване съобщение на страните за изготвянето му.

           На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

                                                                             

                                                                             

                                                                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ: