Определение по гр. дело №680/2023 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 851
Дата: 17 октомври 2023 г.
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20231700100680
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 851
гр. Перник, 17.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231700100680 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 389, ал. 1 и сл. ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС от Е. С. А. и Н. М. А.
срещу Г. В. Р. и Ж. М. Р., за солидарно заплащане на сумата от 195 000 лв. /сто деветдесет и
пет хиляди лева/, частично от 266 247.14 лв. представляваща увеличена стойност на
следният недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР
на гр. П., представляващ втори етаж от сграда с идентификатор № *** с адрес: гр. ***, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с
площ по документ: 91.80 кв.м., прилежащи части 18.56%, представляващи 21.10 кв.м.
идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма,
подобекта: *** и над обекта: ***, в резултат на неговото изграждане и довършване до
степен за ползване по предназначение през периода 30.09.2010 г. - 31.12.2020г„ ведно със
законната лихва върху сумата от 195 000 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задълженията.
В исковата молба е направено особено искане: С цел гарантиране на възможността за
събиране на вземането на ищците при уважаване на осъдителния иск, моля на основание
чл.389, ал.1 от ГПК да допуснете неговото обезпечаване чрез прилагане на следната
обезпечителна мярка по чл.397, ал.1, т.1 от ГПК - ВЪЗБРАНА върху Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. П., представляващ втори етаж от сграда с
идентификатор № *** с адрес: гр. ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ: 91.80 кв.м., прилежащи части
18.56%, представляващи 21.10 кв.м. идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: няма, подобекта: *** и над обекта: ***.
1
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доводите на ищците и приложените към
исковата молба доказателства, приема следното:
За да се допусне обезпечение на иска, следва да се прецени налице ли са условията на
чл. 391 ГПК, а именно: допустимост на иска, вероятна основателност на същия, която може
да бъде удостоверена с убедителни писмени доказателства или с представяне на гаранция в
определен от съда размер - чл. 391, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, наличие на обезпечителна нужда,
както и дали поисканата обезпечителна мярка съответства на вида на търсената с иска
защита.
Съдът счита, че така както е формулирана исковата претенцията, а именно:
предявяване на осъдителен иск против ответниците за заплащане на сумите, описани по-
горе, то исковете са допустими. Предметът на исковете е конкретизиран и достатъчно
индивидуализиран съобразно с изискванията за редовност на исковата молба по чл. 127 и чл.
128, т. 2 ГПК.
С оглед предмета на иска и етапа на който се намира делото при допускане на
обезпечение на иска, съдът преценява единствено неговата вероятна основателност само въз
основа на доказателствата, представени с исковата молба и изложените в нея твърдения,
като възраженията на длъжника подлежат на разглеждане с решаването на спора по
същество. Тази преценка не следва да измества преценката, която съдът прави при решаване
на спора по същество, доколкото би се стигнало до неговото пререшаване, което е
недопустимо. Дали искът е основателен е въпрос по същество, като при допускане на
обезпечение на иска, съдът преценява единствено неговата вероятна основателност. Съдът
приема, че представените с исковата молба писмени доказателства и изложените в нея
твърдения, с оглед етапа на който се намира делото, удовлетворяват изискването на чл. 391,
ал. 1, т. 1 ГПК и са достатъчни, за да бъде допуснато обезпечение на иска.
Наличието на интерес за обезпечаване /т. е. на обезпечителна нужда/ се извършва от
съда винаги конкретно и е обусловена от фактите по делото. При липса на данни и
доказателства, които да я опровергават, тя се предполага, включително когато предмет на
обезпечавания иск е парично вземане, и независимо от неговия размер. В случая няма
такива и следва да се приеме, че без исканото обезпечение би се затруднило
осъществяването на правата на ищеца при евентуално уважаване на така предявения иск –
възможността ответникът да се разпореди с имуществото си, така че то да не е достатъчно за
удовлетворяването на ищеца, винаги съществува.
Поисканата обезпечителна мярка – възбрана върху процесния недвижим имот е
относима и съответства на вида на търсената защита. Описаният в исковата молба недвижим
имот е индивидуализиран в достатъчна степен.Стойността на имота не е критерий при
преценката за основателността на молбата и в този смисъл не е необходимо ангажиране на
доказателства за стойността на имота, тъй като при прекомерност, за ответника винаги е
налице възможността, ако твърди, че разполага с друго имущество на по-ниска стойност, да
предложи замяна на обезпечението по реда на чл. 398 ГПК. В обезпечителното
производство не следва да се изследва, дали имотът върху който се иска налагане на
2
възбрана е собственост на ответника - за неговото допускане е достатъчно да се установят
положителните предпоставки по чл. 391 ГПК. Ако имотът в действителност не е
собственост на ответника по обезпечението, извършените от него разпоредителни сделки с
чужд имот ще бъдат непротивопоставими на действителния собственик независимо дали е
вписана възбрана. Когато имотът е собственост на трето лице, възбраната няма да породи
действие спрямо него, тъй като в книгите по партидата му няма да има никакво вписване
(ТР № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК т. 5).
Съдът намира, че не следва да задължава ищците да представят парична гаранция с
оглед представените убедителни писмени доказателства, тъй като гаранцията и
убедителните писмени доказателства са самостоятелни основания, а не в кумулативна
връзка. За този резултат, съдът съобразява и това, че правата на ответниците от налагане на
възбраната не биха се засегнали по степен, че да настъпят за тях преки и непосредствени
вреди от налагане на възбраната. Целта на възбраната е да запази недвижимия имот в
патримониума на длъжника, за да осигури ефективно изпълнение на установените със сила
на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие имуществени права на
взискателя – парични и непарични притезания. / т. 2 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Възбраната обаче не препятства възможността да се ползва имота от собственика, той да
извлича граждански плодове от него и да го застроява, включително и да сключват
облигационни договори във връзка с него освен посочените в чл. 453, т. 5 ГПК.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявените искове с правно основание чл.72, ал.1
от ЗС от Е. С. А., ЕГН: ********** и Н. М. А., ЕГН: ********** - и двамата с адрес гр. ***
срещу Г. В. Р., ЕГН: ********** с адрес: гр. *** и Ж. М. Р., с ЕГН: ********** с адрес: гр.
П., пл. “Кракра Пернишки“ № 12, вх. А, ет. 4, ап.11, за солидарно заплащане на сумата от
195 000 лв. /сто деветдесет и пет хиляди лева/, частично от 266 247.14 лв. представляваща
увеличена стойност на следният недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № *** по КККР на гр. П., представляващ втори етаж от сграда с
идентификатор № *** с адрес: гр. ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ: 91.80 кв.м., прилежащи части
18.56%, представляващи 21.10 кв.м. идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: няма, подобекта: *** и над обекта: ***, в резултат на
неговото изграждане и довършване до степен за ползване по предназначение през периода
30.09.2010 г. - 31.12.2020г. ведно със законната лихва върху сумата от 195 000 лв., считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията,
ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № *** по КККР на гр. П., представляващ втори етаж от сграда с
3
идентификатор № *** с адрес: гр. ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ: 91.80 кв.м., прилежащи части
18.56%, представляващи 21.10 кв.м. идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: няма, подобекта: *** и над обекта: ***.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед в полза на ищците, като се направи
съответното отбелязване и се посочи датата на получаването на заповедта.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд –
София в едноседмичен срок, който за молителя тече от датата на връчването му, а за
ответника - от датата на връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка от
службата по вписванията.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4