РЕШЕНИЕ
№ 2589
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова.
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330118104 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, по искова молба на В.
Б. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, бул. ********** № ****, ет. **, ап. ** чрез
адв. М. срещу „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, гр. гр. Хасково, ул. Лозарска 12,
представлявано от В. И. за прогласяване нищожността на клауза за неустойка в размер от
1388,86 лв., обективирана в договор за паричен заем ******** поради противоречие с
добрите нрави и изискванията на ЗПК. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит ******** на
27.05.2021 г. за сума от 1500 лв. при ЛП 3,330 %, а ГПР-48,13 %. Съдържа се в чл. 8 от
договора клауза за неустойка от 1388,86 лв. Предвидената неустойка накърнява добрите
нрави, излиза извън допустимите функции и заобикаля закона. Същата представлява
допълнително възнаграждение.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на
договора и съдържащата се в него клауза за неустойка и начисляването на сума за нея като
задължение. Твърди плащане на всички задължения. Оспорва твърденията за нищожност на
клаузата.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени доказателства-договор за потребителски заем от 27.05.2021 г. е
видно, че на същата дата е сключен договор за кредит между ищеца и ответника за
предоставяне на първия от последния на заемна сума от 1500 лв. за срок 14 месеца. В чл. 8
1
от договора е предвидено заплащане на неустойка от 1388,86 лв. при неизпълнение на
задължение по чл. 6 от договора за предоставяне на обезпечение по д формата на ценна
книга.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Няма спор по делото, че между страните е сключен договор за потребителски кредит и, че в
него се съдържа клауза за заплащане на неустойка.
Съобразно наведените от ищеца възражения за недействителност на клауза от договора за
заем поради нарушение на добрите нрави, съдът намира, че характера на постигнатото
съгласие и целта на предоставянето на средствата сочат, че се касае за договор, чийто
уговорки подлежат на регулиране от ЗПК.
С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащи се в договора
уговорки, съдът намира, че на първо място следва да обсъди, първото посочено от ищеца
основание за нищожност на клаузата за неустойка, а именно противоречието й с добрите
нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка,
се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.
В процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора,
като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл. 6 от
договора/, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 1388,86
лв. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
2
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Неустоечната клауза,
противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност. Не е налице еквивалентност
между размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би
претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Тъй като противоречието
между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то
следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо
не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за неустойка по чл. 8 от договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за
неустойка, предвидена в чл. 8 от договор за паричен заем поради противоречие с добрите
нрави е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски за държавна такса-55,60 лв. Тъй като същия е
представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона
за адвокатурата на адв. М. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
действала към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в
размер от 327,22 лв.
На ответника разноски не се дължат.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за „заплащане на неустойка в размер от 1388,86 лв.“,
обективирана в чл. 8 в договор за паричен заем от 27.05.2021 г., сключен между В. Б. Я.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *********, бул. ********** № ***, ет. **, ап. ** и „КРЕДИ
ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, гр. гр. Хасково, ул. Лозарска № 12 представлявано от В. И.,
като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, гр. гр. Хасково, ул. Лозарска № 12
представлявано от В. И. да заплати на В. Б. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, бул.
********** № ***, ет. **, ап. **, сумата от 55,60 лв. (петдесет и пет лева и 60 ст.) за
разноски за производството.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, гр. гр. Хасково, ул. Лозарска № 12
представлявано от В. И. да заплати на адвокат Д.В. М., с адрес: гр. ********, бул. ********
№ ****, ет. **, ап. **, сумата от 327,22 лева (триста двадесет и седем лева и 22 ст.) за
адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
3
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п./___________
4