Решение по КНАХД №1701/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.208 и сл АПК, вр. чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ОДМВР [населено място], чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт З. М.-П., против Решение № 20/30.06.2025 г., постановено по АНД № 173/2024 г. по описа на Районен съд-Първомай – II н. с., с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 9485254 издаден на 07.08.2024г. от ОДМВР-Пловдив, с което на Г. Д. Д., [ЕГН], на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното от районния съд решение. Възразява, че са неправилни изводите на съда по отношение на мястото на извършване на нарушението, посочено в ЕФ. Твърди, че от доказателствата по делото би могъл да се направи несъмнен извод за действителната скорост на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, датата и мястото на неговото извършване. Иска се отмяна на съдебното решение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ответникът по касационната жалба - Г. Д. Д., представляван от адв. Д. О., в представен по делото писмен отговор, поддържа,че жалбата за неоснователна. Претендира сторените по делото разноски, съгласно представен списък.

Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба.

Пловдивски административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 14.07.2024 г. И. Н. А., изпълняващ длъжността „младши автоконтрольор“ в група „Охранителна полиция“ при РУ - Първомай, позиционирал служебен лек автомобил марка и модел „Опел Астра” с рег. [рег. номер] на място от пътното платно с географски координати EL 25, 16667° и NL 42, 08333°, находящо се на Републикански път I-8 (София - Пловдив - Свиленград) 263 км + 350 м, който по данни от Писмо изх. № 11-00-362/18.10.2024 г. на Областно пътно управление - Пловдив при Агенция „Пътна инфраструктура”, попада в землището на [населено място], обл. Пловдив, с оглед осъществяване на автоматизиран контрол за спазване на правилата за движение по пътищата по отношение на приближаващите превозни средства от [населено място] към [населено място] в участък, регулиран с пътен знак В26 за ограничение на скоростта от 60 км. ч.

В купето на паркираната на разстояние 100 м от него патрулна кола била монтирана и насочена към приближаващия се пътен поток мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с УИН № 648/14, притежаваща Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010 г. от Председателя на Българския институт по метрология (БИМ) със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същата била снабдена с трафик радар TR4D, отчитащ с максимално допустима грешка при измерване на скорост в полеви условия ± 3 км/ч в обхвата 20 ^ 100 км/ч и ± 3% в обхвата 100 ^ 250 км/ч, цифрова видеокамера, вариообектив, блок за управление, 7” TFT монитор, команден пулт (клавиатура), външна флаш памет и GPS приемник и предназначена за: 1. видеонаблюдение в реално време на подвижни и неподвижни обекти, разположени или преминаващи през зоните на наблюдение, 2. автоматично фиксиране на допуснатите нарушения за скорост при предварително зададени параметри на ограничения, натрупване и архивиране за последващо използване на съпътстващата информация от наблюдението, като всяко едно нарушение се документира с видеоклип до 15 секунди или поредица от снимки с висока разрешителна способност, позволяващи еднозначно определяне на номера, марката и цвета на заснетите моторни превозни средства, 3. работа в движещ се или неподвижен патрулен автомобил и определяне местоположението (географските координати) и скоростта на автопатрула и 4. преглед на място на всички записани нарушения с техните параметри: дата, час, местоположение, измерена скорост, въведено ограничение, превишение на скоростта, посока на движение на автомобила, скорост на автопатрула, режим на радара и номера на видеоклипа.

А., настроил измервателния уред за стационарен режим на работа. След изтичане на времето за контрол го изключил, с флаш памет изтеглил записаните от него клипове и ги предал за въвеждане в служебната компютърна база. Подписал и оформения за контрола Протокол рег. № 325р-6503/14.07.2024 г. по образец на Приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015 г., който бил проверен от Ж. П. П. - Началник група „Охранителна полиция“ в РУ - Първомай и в който е отразено, че в интервала от 13:20 часа до 15:20 часа на 14.07.2024 г. устройството запаметило 17 видеоклипа с уникални идентификационни номера от 34485 до 34501, първият от които визуализирал знака, а останалите 16 - нарушения. Един от тях, заснет под № 34495 на 14.07.2024 г. в 14:37:36 часа, показвал движение със скорост от 117 км/ч в участък от пътя с географски координати EL 25, 16667° и NL 42, 08333° на лек автомобил марка и модел „БМВ Х3 ХДРАЙВ 20Д“ с рег. № [рег. номер], който по сведения от извлечение от автоматизираната информационна система на МВР от 02.11.2022 г. е регистриран като притежание на жалбоподателя.

На 07.08.2024 г. чрез автоматизираната информационна система на МВР бил генериран ЕФ серия К № 9485254, който бил връчен на жалбоподателя на 20.08.2024 г. и с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му била наложена глоба от 600, 00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, констатирано с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 648 и изразяващо се в това, че на 14.07.2024 г. в 14:37 часа на Републикански път I-8 км 263 + 350 м лек автомобил марка и модел „БМВ Х3 ХДРАЙВ 20Д“ с рег. № [рег. номер] се движи с приближаване от [населено място] към [населено място] със скорост от 113 км/ч след отчетен толеранс от минус 4 км/ч, превишаваща разрешената такава от 60 км/ч с 53 км/ч.

За да отмени ЕФ ПРС е приел, че при съставянето му е допуснат съществен недостатък, изразяващ се в неясно обозначаване на мястото на нарушението. Веднъж то е конкретизирано като регистрирано на Републикански път I-8 км 263 + 350 м, който по данни от Писмо изх. № 11-00-362/18.10.2024 г. на Областно пътно управление - Пловдив при Агенция „Пътна инфраструктура”, попада в землището на [населено място], обл. Пловдив, а при уточняване на посоката на заснемане на приближаващите автомобили е записана дестинация от [населено място] - населено място в област Габрово, към [населено място]. Районният съд е приел, че има наличие на вътрешно противоречие при описанието на местонарушението, което, дори да се дължи на техническа грешка, обяснима с лексикалното сходство на названието на [населено място], обл. Габрово с това на [населено място], обл. Пловдив, е непреодолимо в текущото производство предвид формалния му характер, който не позволява приложението на института на отстраняване на очевидни фактически грешки, закрепен в чл. 62, ал. 2 и чл. 175 от АПК.

Решението на първоинстанционният съд е правилно.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Районният съд правилно е извел съответната на случая фактическа обстановка, като съобразно нея е обсъдил законосъобразно приобщените в хода на производството писмени доказателства и е изградил съответните на тях правни изводи.

Макар законово регламентираните изисквания за форма, съдържание и процедура за съставяне на актовете за установяване на административни нарушения и за издаването на наказателни постановления да са неприложими по отношение на електронните фишове за налагане на глоба за нарушения, установени с автоматизирани технически средства или системи, сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН следва да бъдат прилагани в производствата по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, доколкото електронният фиш по своето правно действие представлява акт едновременно с установителни /като АУАН/ и със санкционни /като НП/ функции.

Чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП изисква съдържанието на фиша задължително да включва мястото, датата, точния час на нарушението и неговото описание. Неясното или непълното им посочване съставлява особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като накърнява правото на защита на нарушителя и затруднява съдебния контрол за законосъобразност по същество.

От анализа на обжалвания ЕФ и събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд правилно е приел, че Г. Д. е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, като е извършил нарушение за скорост извън населено място и при действие на знак за органичение на скоростта.

Според настоящата касационна инстанция, с оглед на представения по АНД доказателствен материал, е налице противоречие между място на нарушението, посочено в ЕФ и мястото на заснемането, а от тук и относно мястото на извършване на вмененото на касатора нарушение. Липсата на яснота означава недоказаност на факта на извършване на нарушението, предвид спецификата на нарушението, за което от съществено значение е именно автомобилът да се е намирал в рамките на посочения участък, за който е въведено ограничение в скоростта на движение на автомобилите. Именно това в случая не е доказано.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този на изход на делото, на ответника следва да се присъдят направените в производството разноски. Същите се претендират в размер на 400 лв., съгласно приложен списък с разноски, срещу което е направено възражение за прекомерност от касационният жалбоподател. Съгласно разпоредбата на чл.18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, адвокатското възнаграждение по административно- наказателни дела се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Наложената санкция в случаят е 600 лева. Съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г за възнаграждения за адвокатска работа, при наложена санкция глоба до 1000 лева, възнаграждението е 400 лв. Ето защо направеното възражение за прекомерност се явява неоснователно.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20/30.06.2025 г., постановено по АНД № 173/2024 г. по описа на Районен съд-Първомай – II н. с.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- [населено място] да заплати на Г. Д. Д., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ап. *сумата от 400.00 /четиристотин/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.