Решение по дело №10008/2014 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1236
Дата: 13 март 2015 г.
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова Каракашева
Дело: 20143110110008
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 1236

 

гр. В., 13.03.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Варненският районен съд, ХХVІ-ти състав в публично заседание на десети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                   Районен съдия: Иванка Дрингова

 

            при секретаря Т.С. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10008 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по повод предявен от „К.Г.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Г. Ж.” № *, партер, представлявано от Управителя П. Н. К. срещу „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., Район „Вл. В.”, бул. „Вл. В.” № *, „В. Т.– Г”, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет Б.Г.М., Б.Д.П. и Пл.Ст.Ст. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1195,91 лева, като платена от праводателя му Е.М.Е., ЕГН ********** по договор за цесия от *г., при първоначална липса на основание стойност на начислена за периода от *г. до *г. електроенергия, след извършена корекция на сметка за обект на потребление, находящ се в с. Ез., ул. „Ал. Ст.” № *, с абонатен номер № * и клиентски*, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 01.08.2014г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Е.М.Е. е потребител на доставената от ответника в обекта му електрическа енергия. Исковата сума е начислена с фактура № *г. като стойност на корекция на сметка. Сумата е заплатена от потребителя по сметка на ответника с единствения мотив да не бъде преустановено електрозахранването в обекта му. Плащането е извършено при първоначална липса на основание, поради обстоятелството, че е начислена неправомерно за електроенергия, която не е потребител. В рамките на корекционния период потребителят е плащал всички начислени му периодични месечни сметки в срок. В тази връзка оспорва верността на констатираното от ответника нарушение в точността на измервателния уред, като твърди, че Е.М.Е. не е разполагал с техническа възможност да манипулира същия. Извършената корекция е неправомерна, а съставеният протокол от контролната проверка му е непротивопоставим; оспорва начина и методиката, по които е извършена корекцията; факта на реално доставяне на количеството ел. енергия, предмет на корекцията, отчитането на това количество от електромера. С договор за цесия от 06.05.2014г., Е.М.Е. е прехвърлил в полза на дружеството ищец вземането за недължимо платено от ответника в размер на исковата сума. За цесията длъжникът е уведомен от стария кредитор с писмо, получено на 29.07.2014г. Ответникът дължи връщане на получената при липса на основание сума, поради което моли за постановяване на положително решение по предявения иск.

В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва изцяло предявения срещу него осъдителен иск. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца, основан на твърдения, че същият не се легитимира като носител на вземането за исковата сума, доколкото договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет. Прехвърленото вземане не е съществувало в патримониума на цедента нито към датата на сключване на цесионния договор, нито преди това, поради което договорът за прехвърляне на вземане не е произвел правен ефект. Сочи, че фактура № *г. е сторнирана преди извършване на цесията. Евентуално навежда доводи за недействителност на договора за цесия като сключен от представител на цедента без представителна власт. Оспорва и валидността на уведомяването за цесията, доколкото уведомлението е изпратено чрез пълномощник, неразполагащ с представителна власт. Оспорва елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване с твърдения, че исковата сума е дължимо платена от потребителя на основание валидно обвързващо го договорно правоотношение за продажба на ел. енергия при ОУ. На *г. служители на „Ен.-Пр. Мр.” АД извършили техническа проверка на СТИ, обслужващо обекта на потребление на Е.М.Е., резултатите от която са обективирани в съставен констативен протокол № *. Констатирано е грешка при отчитането на потребената ел. енергия от процесното СТИ в размер на -90,30%. Изготвена е справка за корекция, при спазване разпоредбите на чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУДППЕ и е издадена фактура № *г. на стойност 1195,91 лв., но същата е незаплатена и сторнирана. След извършване на мотрологична експертиза е установено различна грешка , което е наложила преизчисляване на дължимата сума. Издадена е нова фактура № *г. на стойност 532,92 лв. Излага се, че сумата от 532,92 лв. е платена от потребителя на основание и при условията на споразумителен протокол от 09.07.2010г. В рамките на исковия период от време, доставчикът е бил изправен по отношение на задължението си да доставя необходимото количество електрическа енергия в обекта на потребление, а праводателят на ищеца е потреблявал ел. енергия за определен период от време, която не е отчитана с техническо средство за измерване в съответствие на чл.8 от Правила за измерване на количеството ел. енергия /ПИКЕЕ/. Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

            Между страните не е спорно обстоятелството, че цедентът Е.М.Е. е потребител на ел. енергия в обект, находящ се в с. Ез., ул. „Ал.Ст.” № *.

От констативен протокол № * се установява, че на *г. е извършена техническа проверка на електромер на потребителя от служители на „Ен.-Пр. Мр.” АД, при която е констатирано неточно отчитане от СТИ.

От констативен протокол от метрологична експертиза № *г. на Българския институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел – В. Т. е видно, че при отваряне на електромера е констатирано промяна в схемата на свързване на СТИ. Въз основа на него е издадено дебитно известие № *г. за сумата от 1195,91 лв.

От справка за корекция на сметки, на основание чл.38, ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕ, се установява, че такава е извършена за периода от 23.05.2009г. до 26.10.2009г.

Приет по делото е договор за прехвърляне на вземане от 06.05.2014г., по силата на който Е.М.Е., чрез пълномощника си адв. Кр.Т., прехвърля на цесионера „К.Г.” ЕООД вземането си от длъжника „Ен. Пр.Пр.” АД за сумата от 1195,91 лв, представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена ел. енергия за периода * год. до * год. електроенергия, след извършена корекция на сметка за обект с абонатен номер № * и клиентски*, за цена в размер на 1095,91 лв.

Приобщено е на л. 57 пълномощно от Е.М.Е. към адв. Кр.Т., с което последният е упълномощен от потребителя да завежда и води дело, включително с изричните права по чл.34, ал.2 и 3 ГПК, да сключва помирения, договор за цесия, да подава, получава и подписва документи /искания, заявления, възражения, жалби и т. н./, да представлява Е.М.Е. ***, като е отбелязано, че пълномощното следва да се тълкува разширително в полза на адвоката.

С уведомление, входирано при ответника на 29.07.2014г. /л. 10/ Е.М.Е., чрез адв. Кр.Т., уведомява „Ен.Пр.Пр.” АД за сключения договор за цесия.

От уведомление до „Ен.Пр. Пр.” АД от *г. /л. 101/, се установява, че спорното вземане е прехвърлено в хода на процеса от ищеца на дружество „И.” ЕООД под номер 84 в уведомлението.

Приобщено е на л. 96 пълномощно № * год. от Е.М.Е. към адв. Кр.Т., с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, с което последният е упълномощен от потребителя с правата да представлява последния по гр. д. № * год. завежда и води дело, включително с изричните права по чл.34, ал.2 и 3 ГПК, да сключва помирения, договор за цесия, да подава, получава и подписва документи /искания, заявления, възражения, жалби и т. н./, включително и с правата да се разпорежда с всички вземания на упълномощителя с длъжник „Ен.- пр. Пр.“ АД /вкл. и не само да сключва договори за прехвърляне на вземания/, при условия каквито намери за добре, а също и да уведомява длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Обективирано е и изявление на лицето за потвърждаване на всички действия на адв. Кр.Т., извършени от името и за сметка на потребителя, вкл. и сключения договор за прехвърляне на вземане от * год., а също и извършеното уведомление до „Ен. пр. Пр.“ АД с вх. № * год., като е посочено че същите са извършени със знанието и съгласието на потребителя.

От заключението на вещото лице инж. Р.В. по назначената съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че с процесното СТИ не е възможно с него да бъде измерена цялата ел. енергия потребена от абоната в периода на корекцията; налице е неотчитане на цялото количество ел. енергия, преминала от захранващия кабел към абоната и неправомерно вмешателство върху процесното СТИ.

От заключението на вещото лице Н.Р. по проведената съдебна експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че ръкописния текст в пълномощно, представено с молба от *г. не е изписан от Е.М.Е. или от Кр. Д. Т.; подписът, положен срещу упълномощител е изпълнен от Е.М.Е., без признаци за имитацията му; подписът, положен срещу адвокат е изпълнен от Кр. Т., без признаци за имитация.

От заключението на вещото лице Ж.Б. по проведената съдебна експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че за периода от * задълженията на процесния абонат са в размер на 1375,67 лв., която сума е платена от потребителя.

Като свидетел по делото е разпитан Е.М.Е., който заявява, че е подписал пълномощно на адвокат фирма да води дело срещу „Ен.пр. Пр.“ АД.

Така установената фактическа обстановка налага, следните правни изводи:

За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.55, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на имуществено разместване между цедента по договора за цесия и ответника, тоест фактическото предаване на материалното благо и получаването му от другата страна; твърденията си за наличие на валиден договор за цесия, имащ за предмет съществуващо вземане от ответника в размер на исковата сума, в това число надлежното упълномощаване на сключилото договора за цесия лице от името на цедента; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането и надлежното упълномощаване на изпратилото поканата лице от цедента.

В тежест на ответника е да установи дължимостта на сумата по корекцията, а именно той следва да установи основанието и размера на вземането си. В тази връзка той трябва да докаже, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.

В процесния случай не се спори, че цедентът Е.М.Е. в периода, за който е извършена корекцията е бил потребител на ел. енергия за битови нужди по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.

От представените писмени доказателства по делото се установява, че ответникът е извършил корекция на сметката на Георги Иванов Митев по реда на чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУ към ДПЕЕЕМ. Относно законосъобразността на направената корекция от страна на предприятието – доставчик на електрическа енергия е налице задължителна съдебна практика по така поставения материалноправен въпрос. С решения № 189/ 11.04.2011г. по т.д. № 39/ 2010г., II т.о. на ВКС и № 79/ 11.05.2011 г. по т.д. №582/2010г., II т.о. на ВКС, Решение № 12/ 11.02.2013 год. по т. д. № 1080/ 2011 год. на ВКС на РБ, ІІ т. о., които на основание т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК са задължителни за съдилищата, ВКС се е произнесъл, като е извел нищожност на клаузите в договорите при общи условия, позволяващи едностранна корекция. Едностранното изчисляване на сметката, без да е изяснено реалното количество електрическа енергия, което е доставено и за какъв период, би предоставило на доставчика правото да получи плащане за недоставена от него енергия, което от своя страна поставя потребителя в неравноправно положение и противоречи на заложения в чл. 2, ал. 2 ЗЕ принцип за защита на интересите на потребителите. Именно поради неравноправния характер на съдържащите се в Общите условия клаузи за едностранна корекция по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите, същите са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите и като такива не могат да породят правни последици и да бъдат годно основание за извършване на корекция на сметката на потребителя.

На следващо място, коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия е в разрез с регламентирания в чл. 81, ал. 1 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и по същество представлява санкция за потребителя без да се установи виновно поведение от страна на същия, а обективна отговорност може да бъде въвеждана само от законодателя, което не е направено в нормативната уредба, касаеща процесното правоотношение. В Наредба № 6/9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, която е приложима спрямо процесното правоотношение, не е закрепена възможност при констатиране на неточно отчитане или неотчитане на потребяваната енергия, да бъде извършвана корекция на сметката от страна на преносното предприятие. Също така средството за търговско измерване по силата на чл. 120 ЗЕ е собственост на разпределителното предприятие и на основание чл. 89, т. 4 ЗЕ поддържането в изправност и в съответствие с техническите изисквания на електромера е в тежест на разпределителното дружество, не е задължение на потребителя, за да бъде той в неизпълнение при неточно отчитане.

Горният извод на съда не се променя и от установената с нормата на чл. 83, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възможност за извършване на корекции на сметки на потребителите в случаите на неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел.енергията. Корекцията следва да бъде извършена при спазване на определени правила, приети от ДЕКВР – чл. 83, ал. 2 ЗЕ. В случая корекционната процедура е реализирана въз основа общите условия на доставчика, одобрени от регулаторния орган и влезли в сила преди изменението на ЗЕ, на която законодателят не е придал обратно действие. При това положение и при липсата на последващо приемане от ДКЕВР на правила за реализиране на корекционната процедура, не може да се приеме, че доставчикът надлежно е реализирал правомощието си да коригира сметката на ищеца за минал период от време.

С оглед нищожността на клаузата за едностранна корекция за минал период, ирелевантно е обстоятелството дали правилно е извършена съобразно общите условия корекцията и са направени изчисленията. Съдът намира, че по делото не се установи наличието на основание и законосъобразност на извършване на корекцията на сметката на абоната, с оглед на което, се явява недоказано от ответната по иска страна - „Ен. Пр.- Пр.” АД, че процесната сума му се дължи.

От друга страна, не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесната сума е заплатена от потребителя на ответника.

Предмет на спора е валидността на сключения договор за цесия. С този договор, уреден в чл. 99 и сл. ЗЗД кредиторът по едно вземане прехвърля същото на друго лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

В случая, възражението на ответника за недействителност на договора за цесия поради липса на предмет е неоснователно. Този извод се налага по следните съображения. Предмет на договор за цесия може да бъде всякакво вземане – парично или не и произтичащо както от договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне могат да бъдат включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по силата на свободата на договаряне. По аргумент от чл. 226 ГПК, договорът за цесия може да има за предмет и спорно право. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото процесното безспорно е. В този смисъл, вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване, е годен предмет на договор за цесия. Доколкото е налице първоначална липса на основание, вземането по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни указания с т.7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/ 79 г., Пленум на ВС е изискуемо от момента на престацията. От този момент възниква и е определено основанието за връщане на даденото, както и размера на сумата, идентичен на даденото. Поради изложеното, към датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.

            С оглед събраните по делото доказателства, неоснователно е и възражението за нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие, до колкото в хода на процеса ответника не ангажира доказателства, годни да установят неавтентичността на пълномощното от потребителя към лицето, чрез което е сключен процесният договор за цесия. Потребителят е обективирал волята си за упълномощаване чрез полагане на подпис в документа. Дори и да не се възприеме последното, то в случая е налице и потвърждаване действията на пълномощника от страна на представляваното лице.

            В приетия по делото договор за цесия, прехвърленото вземане към ответника, което преминава към новия кредитор, е конкретно определено, чрез подробно индивидуализиране с посочване имената на длъжника, сумата, периода и обекта, за които е начислена и по коя фактура.

Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на ответника съобразно изискванията на чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Съобразно предвиденото в чл. 99 ал. 4 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. В случая това изискване следва да се счита спазено, тъй като съобщаването е извършено от името на стария кредитор по изрично пряко упълномощаване от цедента по силата на приетото пълномощно. Не се касае за лично и незаместимо действие, поради което няма пречка същото да се осъществи от пълномощник. Още повече, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението /в този смисъл Определение №987/ 18.07.2011г. по гр.д. №867/ 2011г. на ВКС, IV г.о./.

При това положение следва да се приеме, че ищецът към датата на подаване на исковата молба е носител на процесното вземане, произтичащо от неоснователното обогатяване на ответника съобразно горните мотиви.

По аргумент от чл.226 ГПК прехвърлянето на спорното право в хода на процеса не се отразява на крайните изводи на съда, който следва да постанови решението си спрямо субекта – ищец и титуляр на правото към момента на сезиране на съда.

Поради тези съображения, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен, като на ищеца бъде присъдена претендираната сума от 1195,91 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящата инстанция разноски в общ размер от 370 лв., от които 320 лева юрисконсултско възнаграждение и 50 лв. заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „Вл.В.”, В. Т. Г №* да заплати на „К.Г.” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Г.Ж.” №* сумата от 1195,91 лв. /хиляда сто деветдесет и пет лева/, като платена от праводателя му Е.М.Е., ЕГН ********** по договор за цесия от 06.05.2014г., при първоначална липса на основание стойност на начислена за периода от 23.05.2009г. до 26.10.2009г. електроенергия, след извършена корекция на сметка за обект на потребление, находящ се в с. Ез., ул. „Ал.Ст.” № *, с абонатен номер № * и клиентски*, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 01.08.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „Вл.В.”, В. Т.Г №*, да заплати на „К.Г.” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Г. Ж.” №* сумата от 370 лв. /триста и седемдесет лева/, представляваща сторени разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Варненски окръжен съд.

 

 

Районен съдия: