№ 445
гр. Русе, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно
наказателно дело № 20254520201266 по описа за 2025 година
Постъпила е жалба от С. А. А. от гр.Русе ЕГН ********** против
наказателно постановление № 25-1882-000296/16.06.2025г. на началник
Сектор при ОДМВР РУ01Русе,с което на основание чл.175 ал.1 пр.1 от ЗДвП
са му наложени административни наказания ГЛОБА в размер на СТО лева и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ТРИ месеца.
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да
отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Представител на административно-наказващия орган не се явява.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е водач на МПС с правоспособност категории
„А,В,С,АМ и Ткт ” и като такъв се води на отчет в Сектор ПП Русе.Като водач
на МПС към м.май 2025г. А. има две наложени с наказателни постановления
наказание за нарушения на ЗДвП, по което да не е настъпила реабилитация и
две глоби с фиш.
На 22.01.2025г. в информационната система на КАТ постъпва
информация за промяна на собствеността върху л.а.Мерцедес с рег.№
Р3356КХ. На 26.03.2025г. АИС „КАТ – Регистрация на ППС и собствениците
1
им“ автоматично прекратява регистрацията на превозното средство,като
регистрационните табели остават на превозното средство. Не е предвидено
уведомяване на собственика и собственикът на лекия автомобил не е
уведомяван, че регистрацията на превозното средство е служебно прекратена.
В системите на МВР като собственик на автомобила фигурирал Д.Д.Б. а като
предстоящ собственик – И. А.а А.а.
На 04.05. 2025г. жалбоподателят управлява горепосоченият автомобил в
гр.Русе. При движение по ул.“Цар Освободител“ близо до №185 е спрян за
проверка от свид.Д. ст.полицай в РУ01 Русе. При проверката се установява, че
автомобилът управляван от жалбоподателя е със служебно прекратена регистрация
и срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение на разпоредбите на чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като управлява МПС
което не е регистрирано.
На 16.06.2025г. въз основа на акта, началникът на Сектор при ОДМВР
РУ01Русе издава обжалваното наказателно постановление,с което на
основание чл.175 ал.1 пр.1 от ЗДвП налага на А. административни наказания
ГЛОБА в размер на СТО лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС
за срок от ТРИ месеца .
По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори.Тя се
установява от представените писмени доказателства – справка за
водач,справка за собственост на МПС,справка за регистрации на МПС.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,тъй като е подадена от лице с право на жалба в
предвидения от ЗАНН срок,а разгледана по съществото си е основателна по
всички наведени съображения.
Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
От обективна страна жалбоподателят А. е извършил деяние,с което е
осъществил обективните признаци на състава на нарушението по чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП ,тъй като е управлявал моторно превозно средство, което поради
служебно прекратяване на регистрацията се счита със статут на
нерегистрирано съгласно изискванията на чл.2 от Наредба № І-45 на МВР от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на
моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях.
2
Вместо да направи същия извод и да санкционира водача на основание
чл.175 ал.3от ЗДвП наказващият орган е приложил неправилна санкционна
разпоредба като е санкционирал водача за липса на регистрационни
табели,какъвто факт не е установяван.
Независимо от горното от субективна страна за да е съставомерно
деянието по чл.175 ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил форма на вина –
пряк умисъл и в конкретния случай липсват каквито и да било доказателства
за това А. да е съзнавал общественоопасния характер на деянието и да е искал
настъпване на общественоопасните последици. По отношение на
интелектуалния момент на вината са събрани единствено доказателства,че
жалбоподателят,който е управлявал чуждо МПС не е възразил против
съставяне на акта. Липсват каквито и да било доказателства за знание, че
автоматично е настъпила дерегистрация и автомобилът се счита за
нерегистриран. Напротив – събрани са доказателства които дават основание
да се приемат за установени фактите,че дерегистрацията се извършва
автоматично от компютърна информационна система и настъпването на този
факт не е известен дори на служителите на МВР,които могат да го установят
едва след справка, но по никакъв начин не може да стане известен на дееца
още по-малко на водача преди да предприеме неправомерното управление.
Събраните доказателства относно интелектуалния момент на вината сочат,че
А. не е съзнавал общественоопасния характер на деянието и не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици от него. Липсата на
интелектуалния момент изключва и наличието на волевия,а именно деецът да
иска и цели настъпването на общественоопасните последици от действието
си. А. не е съзнавал, че управлява нерегистриран автомобил,тъй като
автомобилът е бил с валидни регистрационни табели и документи за
собственост,както и със заплатена задължителна застраховка гражданска
отговорност и с поведението си водачът не е искал да наруши правилата за
движение по обществените пътища ,а именно движение само на регистрирани
превозни средства. По тези съображения съдът намира,че не са осъществени
субективните признаци на нарушението и А. следва да бъде признат за
невинен в извършване на административното нарушение и наложените
административни наказания отменени изцяло.
Като е направил обратния извод наказващият орган е постановил
незаконосъобразен акт.
3
Освен тези съображения със задължително за приложение
Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по
тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия Върховният административен съд
е приел,че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата административно наказание водач, който управлява
моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда
на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е
уведомен собственикът на моторното превозно средство. В конкретния случай
от извършената справка се установява,че регистрацията е била прекратена
служебно и собственикът не е уведомяван за това. Този факт е бил неизвестен
дори за актосъставителя до момента на извършване на проверка в масив за
служебна информация,до който гражданите нямат достъп.
По изложените съображения,съдът намира,че жалбоподателят не е
извършил нарушението за което е санкциониран и обжалваното наказателно
постановление като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени
изцяло.
Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателят - 1000
лева адвокатски хонорар поддържано от пълномощника му в приложеното
писмено становище е частично основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Възражението за прекомерност на разноските,
направено от ответника по жалбата е основателно по отношение на заплатения
хонорар от 1000лв. Като отчита обстоятелството, че упълномощения защитник е
изготвил подробна жалба и се е явявал в две съдебни заседания в настоящото
производство и е изготвил и представил писмено становище,съдът намира че
претендираната сума за хонорар на пълномощник, не съответства на положения
труд и следва да се редуцира до малко над минималния размер съответен на
изготвяне на жалба с процесуално представителство,каквото действие адвокатът е
извършил.Определени по правилата на Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения разноските следва да се присъдят на 650лв.която
сума е съответна на критериите на закона за заплащане на оказаната правна
помощ.
Тъй като разноските са претендирани без конкретно искане, нарочно
произнасяне за неуважената част не следва да се прави.
4
Предвид горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 25-1882-
000296/16.06.2025г. на началник Сектор при ОДМВР РУ01Русе,с което на С.
А. А. от гр.Русе ЕГН ********** на основание чл.175 ал.1 пр.1 от ЗДвП са
наложени административни наказания ГЛОБА в размер на СТО лева и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ТРИ месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Русе да заплати на С. А. А. от гр.Русе ЕГН
********** сумата от 650/шестотин и петдесет/ лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5