№ 63
гр. Габрово, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20224200500277 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца по делото "Дайнърс клуб България" АД
против Решение №11/22.03.2022г. по гр.д. №21/2021г. по описа на Районен съд Дряново.
В жалбата се твърди се, че обжалваното решение не необосновано, неправилно и
постановено в нарушение на процесуалните правила. Първоинстанционният съд възприел
заключението на вещото лице и обосновал на него решението си. Съдебно-счетоводната
експертиза била изготвена от вещото лице при явно непознаване на револвиращата кредитна
карта като продукт, както и на начините й на отчетност и осчетоводяване. Заключението на
вещото лице било некомпетентно и в същото неправилно било отчетено, че началната дата,
от която да започне обследване на разходите по предоставената на ответника кредитна карта
била 10.02.2017г., въпреки, че ищецът бил предоставил счетоводни извлечения, които
обхващали периода от 01.05.2013г.-до 01.01.2022г. Освен това в исковата молба ищецът
изрично бил посочил, че ответницата е клиент на дружеството от 2008г., когато за първи път
й е издадена кредитна карта Diners club. През годините картата била преиздаване
периодично, а ищецът бил представил последния валидно сключен договор, както и приемо-
предавателен протокол към него. От това вещото лице следвало да установи, че кредитния
лимит е усвоен преди възприетата от него дата. Този пропуск на вещото лице довел до
изготвяне на непълно и погрешно заключение, което първоинстанционния съд възприел и на
база на което постановил решението си. моли съда да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира и да му бъде присъдено
юрисконсулстко възнаграждение в размер на 300лв.
Ответникът по жалбата, чрез назначения си особен представител оспорва същата, като
неоснователна. В с.з. особения представител е направил искане да му бъде определено
възнаграждение в минимален размер от 600лв., като жалбоподателят бъде осъден да му го
заплати.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Решението е валидно и допустимо, а по същество неправилно.
1
С обжалваното решение първоинстанионният съд е отхвърлил предявения от
“Дайнърс клуб България“ АД иск да бъде прието за установено, че ответницата И. П. К.
дължи на “Дайнърс клуб България“ АД сумата от 3092,67лв., включваща 2 518,07лв. -
главница и 574,60лв. – лихва за периода от 01.04.2019г. до 30.06.2020г., за които суми е
издадена Заповед №83/19.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. №229/2020г. по описа на РС Дряново. Жалбоподателят е осъден да заплати сумата от
250лв.-разноски заплатени от касата на съда.
За да постанови решението си районният съд е приел следното:
По делото е представен Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ в размер от 2500лв.,
със срок за ползване до 31.12.2017г., който се усвоява чрез предоставена кредитна карта. По
делото не се оспорва, че договорът е подписан от ответницата.
На 10.02.2017г. ищецът предоставил на ответницата срещу подпис кредитна карта
Diners Club Classic с отразен кредитен лимит от 2500лв., за което е съставен протокол от
10.02.2017г., в който е посочен номерът на картата.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, се установявало, че
не се води отделна партида за всяка карта, съгласно т.1.1 от Общите условия към договора
от 23.12.2016г. На вещото лице е предоставено общо извлечение от счетоводните книги на
ищеца, което обхваща извършени транзакции и начисления за такси и лихви за периода от
01.05.2013г. до 01.01.2022г. Протоколът за предаване на кредитна карта и ПИН код е
съставен на 10.02.2017г., което означавало, че преди тази дата не е било възможно
извършването на банкови транзакции от лицето, тъй като не му е била предоставена
кредитна карта и ПИН код. В приложеното към делото извлечение №3/01.03.2017г. за
отчетен период от 01.02.2017г. до 28.02.2017г. бил отчетен отрицателен начален баланс към
01.02.2017г. в размер на 2583,94лв. при посочен кредитен лимит 2 500,00лв., което
означавало, че задължението е формирано по договор, сключен преди 23.12.2016г., по който
е усвоен пълният кредитен лимит. Предвид посочените по-горе данни, вещото лице приело
10.02.2017г. за начална дата на всички изчисления, касаещи процесния договор, тъй като на
тази дата ищецът е предоставил на ответницата кредитната карта и ПИН код. Съгласно
заключението на вещото лице за периода от 20.03.2017г. до 29.11.2018г. по процесния
договор ответницата усвоила общо 2437,60лв., чрез извършени транзакции с издадената
международна кредитна картаDINERS CLUB. Задълженията били в общ размер от
2469,16лв., включващи главница от 2437,60лв., 28,00лв. - месечни такси, 3,33лв. - договорна
лихва и 0,23лв. - лихва за просрочие. През периода от 21.03.2017г. до 18.07.2019г.
ответницата извършила плащания по Договора в общ размер от 3305,88лв., с които погасила
изцяло задълженията си по предоставената кредитна карта.
От правна страна съдът приел, че между страните е налице валидно сключен на
23.12.2016г. Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS
CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 23.12.2016г. Съдът приел за неоснователно
направеното от страна на особения представител на ответника възражение, че договорът не
е подписан от С.И., представляващ ищцовото дружество. Ищецът безсъмнено имал
качеството на търговец, като по отношение на тази категория правни субекти, законодателят
е въвел изключение от общото правило на чл.42 ЗЗД, че освен ако не бъдат изрично
потвърдени, действията на лицето без представителна власт не произвеждат правни
последици за мнимо представлявания. Разпоредбата на чл.301 ТЗ предполага веднага след
узнаването търговецът да се противопостави на извършеното от мнимо представляващия
действие, а доколкото противопоставяне липса – счита се, че действието е потвърдено от
мнимо представлявания. Съдът приел, че ищецът е потвърдил сключения договор,
доколкото не само липсва противопоставяне, а ищецът е изпълнил задълженията си по
договора и е предоставил на ответницата кредитна карта с кредитен лимит 2 500лв.
Доколкото от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установявало, че през периода от 21.03.2017г. до 18.07.2019г. ответницата извършила
плащания в общ размер от 3305,88лв., с които е погасила изцяло задълженията си в общ
размер от 2469,16лв. по предоставената кредитна карта, то предявеният бил неоснователен.
Въззивната инстанция намира следното :
Не е спорно по делото, че на 23.12.2016г., между страните е сключен Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на
кредитен лимит /овърдрафт/ в размер от 2500лв., със срок за ползване до 31.12.2017г., който
2
се усвоява чрез предоставена кредитна карта, като на 10.02.2017г. ищецът срещу подпис
предоставил на ответницата кредитна карта Diners Club Classic с отразен кредитен лимит от
2500лв., за което е съставен протокол от 10.02.2017г., в който е посочен номерът на картата.
По делото са представени извлечения от партида на ответницата при ищеца, от които е
видно, че по същата са начислявани задължения за периоди преди датата на сключване на
процесния договор от 23.12.2016г., преди получаване на кредитната карта на 10.02.2017г.,
т.е. очевидно тези суми касаят задължения по други договори, които не са представени по
делото и не могат да се отнесат към процесния, от който жалбоподателят черпи права.
Приемането на противното би довело до абсурдната ситуация за ответницата да са
възникнали задължения по договор преди сключването му.
Пред въззивният съд е изготвена повторна счетоводна експертиза, която не е оспорена
отстраните и която съдът възприема. От заключението на вещото лице Ц. се установява, че с
извършените след 23.12.2016г. плащания от ответницата ищцовото дружество е погасявало
задължения за лихви и главници, възникнали преди сключване на договора. След
23.12.2016г. ищцата е извършила плащания общо в размер на 3635,88лв. Съгласно
заключението на вещото лице задълженията от предходни периоди, към датата на
сключване на процесния договор, са в размер на 2265,61лв., а общия размер на усвоените
суми е 4524,79лв.
В посочения общ размер на усвоените суми по кредитната карта от 4524,79лв. са
включени и суми дължими за предходни периоди по други облигационни задължения на
ответницата към ищеца, поради което съдът счита, че от тази сума следва да се приспадне
сумата, която е начислена и дължима до датата на сключване на процесния договор от
23.12.2016г., т.е. по други договори. При това положение дължима по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен
лимит от 23.12.2016г. е сумата от 2259,18лв., тъй като извършените от ответницата
плащания след 23.12.2016г. са в размер на 3635,88лв., то се установява, че К. е погасила
изцяло всички свои задължения по процесния договор от 23.12.2016г. и не дължи на ищеца
никакви суми, поради което предявеният иск се явява неоснователен и правилно е отхвърлен
от районния съд.
Поради изложеното по-горе и поради съвпадение на крайните изводи на двете
инстанции постановеното от първоинстанционния съд решение се явява правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Поради оставяне без уважение на подадената въззивна жалба в полза на
жалбоподателят не следва да се присъждат направените по делото разноски.
На особения представител на ответницата е определено възнаграждение в размер на
300лв. Особеният представител е поискал да му се определи възнаграждение в размер на
600лв., като се позовава на възнагражденията в Наредба №1 след изменението й в ДВ
88/2022г. Делото не се отличава със значителна фактическа и правна сложност,
действително по него са проведени няколко съдебни заседания, но особения представител
не се е явил на всички, освен това производството по делото пред въззивната инстанция е
започнали и възнаграждението е определени при Наредба №1, в редакцията й преди
измененията в ДВ 88/2022г., поради което съдът намира, че не особения представител не
следва да се определя възнаграждение в по-висок от определения с протоколно определение
от 13.10.2022г. възнаграждение.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА Решение №11/22.03.2022г. по гр.д. №21/2021г. по описа на Районен
съд Дряново
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Е. П. от АК Габрово –особен
представител на И. П. К., с ЕГН **********, от гр.*** за изменение размера на
определеното с протоколно определение от 13.10.2022г. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която се оставя без уважение искането на особения
представител за изменение размера на възнаграждението му, имащо характер на
3
определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред АпС ВТърново. В останалата част
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4