№ 24570
гр. София, 13.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110112410 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на
„....“ ООД като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния
имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за
обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор,
поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото, доколкото направените
от ответника оспорвания съдът намира за неоснователни, респ. искането за представяне на
сочените документи в оригинал следва да се остави без уважение.
Доказателственoто искане на ищеца за задължаване на третото лице-помагач да
представи документи по реда на чл. 190 ГПК, следва да бъде уважено.
Исканията на ищеца за задължаване по реда на чл. 192 ГПК трето неучастващо в
делото лице да представи документ по делото съдът намира за относително и необходимо,
но следва да се уважи след представяне от негова страна на нарочна молба по чл. 192 ГПК
до Столична община, Район Младост и до Столична община, Дирекция „Инвестиционно
отчуждаване“.
Исканията на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза със задачи, посочени в исковата молба, не следва да бъдат уважавани, тъй като
касаят установяването на обстоятелства, които не се оспорват от ответника
Следва да се приложи ч.гр.д.№49982/2021 г. по описа на СРС, 168 състав.
Към делото следва да се приобщят и изисканите по служебен път копия на решение по
гр.д.№72450/2017 г. по описа на СРС, 140 състав и на решение от 22.02.2019 г., по в.гр.д
№8785/2018 г. по описа на СГС, II –Б въззивен състав, влезли в сила на 22.02.2019 г.
С отговора на исковата молба ответникът е възразил срещу допустимостта на
настоящото производство в частта на исковата претенция, касаеща суми за топлинна
енергия за периода 01.05.2017 г. до 31.08.2017 г. поради влязло в сила решение по гр.д.
№72450/2017 г. по описа на СРС, 140 състав, потвърдено с решение от 22.02.2019 г., по
в.гр.д №8785/2018 г. по описа на СГС, II –Б въззивен състав, с което е признато за
установено между страните, че Б. Н. К. не дължи на „....“ ЕАД сума за главница за топлинна
енергия в размер на 3521,22 лева за периода м.07.2014 г. до м.08.2017 г., поради липса на
облигационно отношение между страните през сочения период. При съпоставка на гр.д.
№72450/2017 г. по описа на СРС, 140 състав и на настоящото производство съдът счита, че е
1
налице идентичност на страните, основанието и на част от периода, а именно от 01.05.2017
г. до 31.08.2017 г., което представлява отрицателна процесуална предпоставка за
упражняване правото на иск по смисъла на чл. 299, ал. 1 ГПК. Предвид това на ищеца
следва да бъдат дадени указания да посочи каква част от сумата, за която е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. №49982/2021 г. по описа на СРС, 168 състав, се претендира за
топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 31.08.2017 г.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до първото съдебно заседание да посочи с писмена молба с
копие за другата страна какъв е размерът на претендираната сума за топлинна енергия за
периода 01.05.2017 г. до 31.08.2017 г. като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на
указанията в срок исковата молба ще бъде върната като недопустима на основание чл. 130
ГПК.
KОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице-помагач на
страната на ищеца „....“ ООД
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач в срок до първото
съдебно заседание да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и
разпределението на топлинната енергия в процесния имот с абонатен №... като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства на
основание чл. 161 ГПК.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства и решение по гр.д.
№72450/2017 г. по описа на СРС, 140 състав и на решение от 22.02.2019 г., по в.гр.д
№8785/2018 г. по описа на СГС, II –Б въззивен състав.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение да представи по делото нарочни молби по чл. 192 ГПК съгласно мотивите на
съда по-горе.
ПРИЛАГА за послужване към настоящото дело ч.гр.д. №34819/2019 г. г. по описа на
СРС, 168 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 29.09.2023 г. от
09.30 часа, за когато да се призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД както следва:
Предявени са установителни искове от „....“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против Б. Н. К. за
сумата от 2206,60 лева, от която 1749,20 лева - главница, представляваща стойността на
неизплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. - м.04.2019 г. за имот, находящ се в
гр. София, ж.к. ..., абонатен № ..., сумата 426,33 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
18.08.2021 г., сумата 24,80 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г. и сумата 6,27 лева – обезщетение за забава в размер
2
на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода от 31.08.2018 г. до 18.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.08.2021 г. до окончателното
плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №49982/2021
г., по описа на СРС, 168 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, чиято цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, не е заплатена. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят Заявява, че в
сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение,
стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за
топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните. Посочва, че фирма,
извършва дялово разпределение на ТЕ в сградата на базата на реален отчет на уредите за
дялово разпределeние, инсталирани на отоплителните телa в имота. Твърди, че ответникът е
изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86,
ал.1 ЗЗД върху главницата. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният
имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо
дяловото разпределение. Претендира разноски.
В депозирани в срока за това отговор на исковата молба ответникът заявява, че между
него и ищцовото дружество не съществува облигационна връзка, тъй като няма качеството
ползвател на предоставяната от ищцовото дружество услуга, предвид липсата на
доказателства, че е собственик или ползвател на процесния имот. Възразява да има
качеството битов абонат по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Не оспорва доставката и
количеството топлинна енергия в размера и обема, претендирани от ищеца. Посочва, че не
се установява облигационна обвързаност с фирмата за дялово разпределение, поради което
поддържа, че претенциите за суми за дялово разпределение са неоснователни. Оспорва
дължимостта на обезщетенията за забава с довода, че липсват доказателства за датата, на
която са издадени и публикувани фактурите. Позовава се на изтекла в негова полза
тригодишна давност както по отношение на претенцията за топлинна енергия, така и по
отношение на тази за дялово разпределение. Претендира разноски и за двете производства.
По исковете по чл. 422. Ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, че нейната стойност възлиза именно на спорната
сума, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е
сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и наведените в отговора на исковата молба
правоизключващи възражения.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже
изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест
на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за изпадането на ответника в забава по
3
отношение на целия период.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за погасяването на дълга.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която
предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на ищеца, че следва да вземе становище по релевираните от ответника в
отговора на исковата молба доводи най-късно в първото по делото съдебно заседание, като в
противен случай губи възможността да направи това по-късно.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени, съгласно чл.
41, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран
докладът по делото, на ищеца - и препис от писмения отговор, а на третото лице помагач - и
препис от исковата молба и приложенията към нея.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4