№ 89
гр. Свищов, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на шестнадесети
юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20204150100875 по описа за 2020 година
Производството е по предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД.
Ищецът „Е.М.” ЕООД твърди, че на 26.06.2008г. бил сключен Договор
за потребителски кредит № № FL420071 между „Ю. И Е.** Б.“ АД в
качеството на кредитодател и ответника в качеството на кредитополучател.
По силата на този договора кредиторът е предоставил на длъжника сумата в
размер на 4000,00 лева. за текущи нужди и за рефинансиране по друг договор
за пълно и окончателно погасяване на дълга по потребителски кредит №
FL149128 от 13.06.2006г. Ответникът се задължил да върне получената в
кредит сума чрез 104 анюитетни вноски, всяка от които в размер на 64,19
лева, с изключение на последната, която била в размер на 63,66 лева. Всяка
вноска включва в себе си два компонента - част от главницата плюс
възнаградителна лихва, подробно описани в приложения погасителен план
към договора за потребителски кредит. Твърди, че съгласно условията на
договора, кредитополучателят дължи на банката годишна лихва, формирана
от сбора на Базовия лихвен процент на „Ю. И Е.** Б.“ АД за потребителски
кредити (наричан за краткост в договора БЛП) за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на - 3,95 пункта.
1
Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 14,56 %. Било
договорено, че погасителните вноски за издължаване на кредита,
включително дължимите възнаградителни лихви, се заплащат ежемесечно на
26-то число на месеца, включително и през гратисния период, като крайният
срок на погасяване на кредита е до 26.02.2017г. Общата сума, която
кредитополучателят се задължава да върне в уговорения срок, е в размера
посочен в погасителния план за 104 вноски, посочени по-горе. Твърди, че
след усвояване на кредита, кредитополучателят е погасил само част от
погасителните вноски. След преустановяване на плащанията останало
непогасено задължение в размер на 5576,19лв., от които: главница -
3168,39лв. и мораторна лихва - 2407,80лв. Вземането на кредитора станало
изискуемо с изтичане крайния срок на договора - 26.02.2017г. Твърди, че на
18.01.2016г., бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) между „Ю. Б.” АД (с предишно наименование „Б.п.б.“ АД и „Ю. И Eф
Д** Б." АД) с ЕИК ******* и „Е.М.” ЕООД с ЕИК ******, по силата на който
задълженията на ответника, произтичащи от процесния договор за
потребителски кредит били изкупени от ищеца „Е.М.” ЕООД. В изпълнение
на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и
договорите на 12.11.2019г. на посочения в договора за кредит постоянен
адрес на длъжника било изпратено писмено съобщение за извършената цесия
от пълномощник на цедента - адв. дружество „И. и Д.“. Заявява, че писмото
не е връчено и същото е върнато обратно на подателя с отбелязване
„Непотърсен“ . Независимо от това ищецът счел, че ответника е уведомен за
извършеното прехвърляне на вземането, поради което договорът за цесия е
породил своите правните последици и кредитор спрямо ответника е „Е.М.“
ЕООД, поради което подал заявление до Районен съд гр. Свищов за издаване
на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Срещу издадената Заповед за
изпълнение ответникът подал възражение, за което ищецът бил надлежно
уведомен със съобщение връчено на 14.08.2020г. Към настоящия момент
пълно погасяване на задължението на ответника по процесния договор не
било осъществено. В допълнителна молба сочи, че искът е предявен като
частичен – претендира се сумата от 1092,20 лв. частично от дължимата
главница в размер на 3168,39 лв. Посочено е, че се претендира и сумата от
964,60лв., представляваща мораторна лихва, съобразена с възражението на
длъжника по реда на чл.414 от ГПК за изтекла погасителна давност на част от
2
претендираната такава. Моли съда да признае в отношенията между страните,
че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата от 2056,80лв., от които:
главница - 1092,20лв. (частично от общо дължимата главница в размер на
3168,39лв.) и 964,60лв. - мораторна лихва за периода от 26.06.2011г. до
02.03.2020г., представляващи неизплатено задължение по усвоения кредит,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата.
С допълнителна молба уточнение сочи, че с исковата молба се претендирана
мораторна лихва размер на 964,60лв., поради съобразяване с направеното от
ответника в производството по чл.410 от ГПК възражение за изтекла
погасителна давност на същата. Претендира деловодни разноски в
заповедното производство, както и разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Счита иска за допустим, но неоснователен поради настъпила
погасителна давност. Не оспорва, че между страните съществуват договорни
отношения, но заявява, че е погасявал задълженията си съобразно
погасителния план. Оспорва претендираната сума, както и размера на
погасителните вноски, тъй като в договора размера на лихвата не е упоменат.
Тъй като липсва посочен размер на лихвата, то клаузата е неравноправна по
смисъла на ЗЗП и съответно нищожна. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на претендираната главница и мораторна лихва
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се
представлява. В писмено становище поддържа исковата молба. Счита, че за
недоказани твърденията на ответника, че е погасявал задължението по
посочения план. Счита за неоснователно възражението на ответника за
неравноправност на договорената възнаградителна лихва, която не се
претендира от ищеца. Счита възражението за погасена главница и лихва по
давност също за неоснователно. По отношение на главницата развива доводи,
че не е изтекъл пет годишния срок. Същата започва да тече от настъпване на
изискуемостта на задължението. В случая изискуемостта е настъпила с
крайния срок на договора, тъй като кредиторът не се е възползвал от правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Следвало да се приеме, че
погасителната давност е започнала да тече считано от 26.02.2017г.-дата на
крайния срок за издължване на договора за кредити, поради което към датата
3
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК давността не е изтекла. По
отношение на вземането за лихви заявява, че размерът на лихвата е изчислен
на база тригодишен период преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание, ответника не се явява, представлява
се от адв. Б.Г., който поддържа отговора. Заявява, че задължението за лихва е
погасено поради изтекла давност. Така било, т.к. последната вноска е
следвало да бъде изплатена на 26.02.2017 г., т.е. от тази дата до датата на
заявлението са изтекли повече от 3години. Относно частично предявената
претенция за главница, развива доводи, че задължението е неделимо. От
датата, на която е бил падежът на всяка една вноска, за тази вноска тече
отделен давностен срок, който е 5 годишен. Заявлението е подадено на
02.03.2020г., поради което всички задължения за главница 5 години назад са
дължими от ответника. Дължимата на 02.03.2015 г. съобразно погасителния
план главница е в размер на 1300,81 лева. Ищецът претендира да се установи,
че частичната главница предявена от него е 1092,20 лева и моли в тази размер
да бъде уважен искът, като установителния иск за главница в останалата част
бъде отхвърлен като погасен по давност. Претендира разноски съобразно
отхвърляната част от исковете. Прави възражение за недоказаност на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически
твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени средства, прие за
установено следното от фактическа и от правна страна:
На 04.03.2020г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника Е.. Ф. Е..
с ЕГН **********, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 249/2020г. по
описа на СвРС, по което е издадена заповед № 151/06.03.2020г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 1092,20лева (хиляда
деветдесет и два лева и 20 ст.) – частично претендирана главница по Договор
за потребителски кредит от 26.06.2008г. от общо дължима главница
3168,39лв.; 2407,80 лева (две хиляди четиристотин и седем лева и 80 ст.) –
мораторна лихва за периода от 26.06.2011г. до дата на подаване на
заявлението – 04.03.2020г. за цялата главница от 3168,39лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
4
заявлението – 04.03.2020г. до датата на окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 70 лв. (седемдесет лева ) - направени
разноски за държавна такса. Предвид разпореждането на съда по заповедното
производство, с което е уведомен, че по издадената по делото заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е постъпило
възражение по реда на чл.414 от ГПК, в законоустановения срок предявява и
настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Не се спори между страните, а и от представения по делото Договор за
потребителски кредит № FL420071/26.06.2008 г. и погасителен план към него
се установява, че на 26.06.2008г. бил сключен договор за потребителски
кредит между „Ю. и Е.** Б.“ АД в качеството на кредитодател и ответника в
качеството на кредитополучател. По силата на този договора кредиторът е
предоставил на длъжника сумата в размер на 4000,00 лева. за текущи нужди и
за рефинансиране по друг договор за пълно и окончателно погасяване на
дълга по потребителски кредит № FL149128 от 13.06.2006г. Ответникът се
задължил да върне получената в кредит сума чрез 104 анюитетни вноски,
всяка от които в размер на 64,19 лева, с изключение на последната, която била
в размер на 63,66 лева, при условия определени в сключения договор. От
приложения погасителен план към договора за кредит е видно, че последната
погасителна вноска е с падеж 26.02.2017г.
Представен по делото е и договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) между „Ю. Б.” АД (с предишно наименование „Б.п.б.“ АД и
„Ю. И Eф Д. Б." АД) с ЕИК ******* и „Е.М.” ЕООД с ЕИК ******, по силата
на който задълженията на ответника, произтичащи от процесния договор за
потребителски кредит били изкупени от ищеца „Е.М.” ЕООД.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на
която е неоспорено от страните. Според вещото лице размерът на кредита е
4000лв. Сумата е усвоена както следва: на 26.06.2008г. с банков превод е
рефинансиран остатък от задължение по банков кредит съгласно Договор за
потребителски кредит FL 149128/13.06.2006г. в размер на 791,42лв. На
26.06.2008г. на каса с бордеро № 6124630 на Е.. Ф. Е.. е изплатена в брой
сумата от 3040,00лв. Вещото лице е посочило, че за периода от 23.09.2008г.
до 20.06.2011г. по сметката, с която е обслужван кредита са постъпили
5
2360,00лв. С постъпилите суми са покрити следните задължения: главница –
831,61лв., от вноска №1 до вноска № 35 и договорна лихва – 1557,05лв. - от
вноска №1 до вноска № 35. Последното плащане е с дата 20.06.2011г. За
периода 26.06.2008г. - 18.01.2016г., с постъпилите плащания частично е
покрита главница в размер на 831,61 лв. Неиздължената главница е в размер
на 3168,39лв. към 18.01.2016г. След датата на цесията не са извършвани
плащания за покриване на задължения по процесния кредит. Неиздължената
главница е в размер на 3168,39лв. към 04.03.2020г.- дата на подаване на
Заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК . Съгласно представения в
материалите по делото погасителен план това са задължения по погасителни
вноски от №36 до № 104 вкл. - общо 69бр. неплатени погасителни вноски за
периода от 26.06.2011г. до 26.02.2017г.,вкл. Размерът на мораторната лихва
върху цялата дължима главница в размер на 3168,39лв. е както следва: за
периода от 26.06.2011г. до 02.03.2020г. - 2803,29лв.; за периода от
03.03.2017г-до 02.03.2020г. - 964,60лв.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните изводи от правна страна:
Исковете с правна квалификация по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са предявени от ищеца по реда и в срока по чл. 415, ал. 4
от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството на
длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№151 от 06.03.2020г. по ч.гр.д. № 249/2020 г. на РС-Свищов. Налице е
идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Предвид на това исковете
са допустими.
Не е спорно, че между „Ю. И Е.** Б.“ АД и ответника е бил сключен
договор за кредит в размер на 4000,00 лева, както и обстоятелството, че
вземането на банката е цедирано на ищеца по делото „Е.М.” ЕООД с ЕИК
****** с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Ю.
Б.” АД (с предишно наименование „Б.п.б.“ АД и „Ю. И Eф Д** Б." АД) с ЕИК
*******.
6
От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че последното плащане за обслужване на кредита е с дата 20.06.2011г. За
периода 26.06.2008г. - 18.01.2016г., с постъпилите плащания частично е
покрита главница в размер на 831,61 лв. Неиздължената главница към дата на
договора за прехвърляне на вземането – 18.01.2016г. е в размер на 3168,39лв.
Това са задължения по погасителни вноски от №36 до № 104 вкл. - общо
69бр., които са неплатени погасителни вноски за периода от 26.06.2011г. до
26.02.2017г., вкл. След датата на цесията не са извършвани плащания за
покриване на задължения по процесния кредит. Размерът на мораторната
лихва върху цялата дължима главница е както следва: за периода от
26.06.2011г. до 02.03.2020г. - 2803,29лв.; за периода от 03.03.2017г.-до
02.03.2020г. - 964,60лв.
Доколкото с отговора на исковата молба е въведено възражение за
неравноправни клаузи в процесния договор, касаещи уговорената договорна
лихва и предвид задължението на съда да следи служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителски договор, съдът при
извършената проверка намира, че в случая не са налице такива. Следва да се
отбележи, че в настоящото производство договорна лихва не се претендира.
Следва да бъде разгледано обаче възражението за давност по отношение
на претендираните вземания.
При договор за заем (включително и при банков кредит) кредиторът
изпълнява задължението си да предаде на длъжника сумата по договора за
кредит еднократно, а последния се задължава да върне цялата получена сума.
Следователно, не се касае за периодични задължения. Безпротиворечиво се
приема в съдебната практика на ВКС, че уговореното между страните
връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
уговорка за изпълнение на задължение на части. Това становище съответства
изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК
на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски
7
представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на
длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо, приложима по отношение на това
задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД (така Решение №
38/26.03.2019 г. по т.д. № 1157/2018 г. на ВКС, II т.о. и Решение №
45/17.06.2020 г. по т.д. № 237/2019 г. на ВКС, II т.о.).
Следва да бъде отбелязано, че в посочените две решения противоречиво
е определен началният момент, от който тече петгодишната погасителна
давност - в първото се приема, че тя тече от крайната падежна дата по
кредита, а във второто, че тя тече поотделно от падежа на всяка вноска.
Настоящият състав възприема второто становище.
С оглед на това възражението на ответника за изтекла в негова полза
погасителна давност е основателно за периода, надхвърлящ пет години от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение–
04.03.2020 г. Следователно, погасени по давност са вземанията за главница,
включени в погасителни вноски с падеж до 26.02.2015г., включително.
Всички дължими вноски от 26.03.2015 г. до 26.02.2017 г. не са погасени по
давност, тъй като с предявяване на иска на 04.03.2020 г. (съобразно нормата
на чл. 422, ал. 1 от ГПК) давността е прекъсната (чл. 116, б. "б. " ЗЗД). Тази
сума е 1300,81лв. съгласно приложения погасителен план. Претендира се
сумата от 1092, 20лв. частично от общо претендираната сума от 3168, 29 лв.,
поради което иска за главница се явява основателен и доказан.
Съдът намира, че претенцията от 964,60лв. мораторна лихва е
неоснователна и същата е погасена по давност. Относно лихвите е приложима
е именно тригодишната давност, на основание чл. 111, б. "в" ЗЗД. След като
падежа на последната дължима погасителна вноска е настъпил на
26.02.2017г., от тази дата до датата на подаване на заявлението в съда –
04.03.2020г. са изтекли повече от три години и задължението на ищеца за
претендираната лихва е погасено по давност.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в
заповедното производство, като ги присъди с оглед частичното уважаване на
иска. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да заплати
направените разноски в хода на заповедното производство в размер 9,36 лева
8
за държавна такса.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат и направените от ищеца разноски в настоящото производство
съразмерно уважената част от исковите претенции. Същите се претендират в
размер на 300 лв. депозит за вещо лице и 70 лв. платена държавна такса. В
случая платената държавна такса е в размер на 30 лв. Съобразно изхода от
делото, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски в
настоящото производство в размер 15,93 лева за държавна такса и в размер на
159,30лева, представляващи разходи на ищеца за депозит за вещо лице.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се
възложат направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно отхвърлената част от исковата претенция, а именно 140,69 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК по отношение
на Е. Ф. Е. с ЕГН **********, с адрес гр.***********, че дължи на „Е.М.”
ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С. ********
представлявано от законния си представител Р. И.а М. - Т. – управител,
сумата от 1092,20лева (хиляда деветдесет и два лева и 20 ст.) – частично
претендирана главница по Договор за потребителски кредит от 26.06.2008г.
от общо дължима главница 3168,39лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.03.2020г. до
датата на окончателното изплащане на задължението,, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №151 от 06.03.2020г.
по ч.гр.д. № 249/2020 г. по описа на Районен съд град Свищов, като отхвърля
иска за мораторна лихва в размер на 964, 60 лв. за периода от 26.06.2011г. до
02.03.2020г, поради погасяване на това вземане по давност.
ОСЪЖДА Е. Ф. Е. с ЕГН **********, с адрес гр.*********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Е.М.” ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. С. ******** представлявано от законния си представител Р.
9
И.а М. – Т. – управител, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 183,96
(сто осемдесет и три лева и 96ст.) - направени разноски в заповедното и
исковото производство.
ОСЪЖДА „Е.М.” ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. С. ******** представлявано от законния си представител Р.
И.а М. – Т. – управител ДА ЗАПЛАТИ на Е. Ф. Е. с ЕГН **********, с адрес
гр.***********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, СУМАТА от 140,69 лева (сто
и четиридесет лева и 69ст.) - направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново, в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
10