Решение по в. гр. дело №14430/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7135
Дата: 25 ноември 2025 г. (в сила от 25 ноември 2025 г.)
Съдия: Йоанна Наскова Станева
Дело: 20241100514430
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7135
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело
№ 20241100514430 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 9962 от 27.05.2024г., постановено по гр. дело № 41653/2023г. по описа
на СРС, 57-ми състав е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Л. А. Ч. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД заплащането съобразно Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 19.07.2022г. по ч.гр.д. № 66369/2021г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 57- ми състав, както следва: на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 1908,82 лева -
представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за
топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к. „********, за периода от 01.05.2018г. –
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 22.11.2021г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлен иска за разликата над 1908,82 лева до пълния предявен размер от 2154,09 лева
като неоснователен; на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 309,89 лева – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1908,82 лева в размер на законната
лихва за периода 16.12.2018г. – 04.11.2021г., като е отхвърлен иска за разликата над 309,89
лева до пълния предявен размер от 388,08 лева като неоснователен; на основание чл. 79 от
ЗЗД сумата от 53,14 лева – представляваща възнаграждение за извършвано дялово
разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – гр. София, ж.к.
„********, за периода 01.10.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 22.11.2021г.
до окончателното изплащане, и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 10,71 лева –
представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху
главницата от 53,14 лева за периода 01.12.2018г. – 04.11.2021г. С решението е осъдена Л. А.
1
Ч. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1310,98 лева, разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Л. А. Ч. /уточнена с молба с
вх. № 73095 от 16.06.2025г./ срещу Решение № 9962 от 27.05.2024г., постановено по гр. дело
№ 41653/2023г. по описа на СРС, 57-ми състав в частта, с която исковете са уважени. В
жалбата са изложени съображения, че ответникът не е ползвал услугите на ищцовото
дружество и не дължал суми поради това че не бил потребител на топлинна енергия. Сочи,
че вземанията на дружеството от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. били погасени по давност.
Поддържа, че искът на „Топлофикация София“ ЕАД бил неоснователен и недопустим, а по
същество и недоказан. Твърди, че за да осигури непрекъснато и качествено топлоснабдяване
в чл. 17, ал. 1, т. 2 от ОУ дружеството било поело задължение да поддържа параметрите на
топлоносителя съгласно хидравличния режим и температурния график на топлопреносната
мрежа. В конкретния случай температурният график не бил приложен и не представлявал
неразделна част от исковата молба. Параметрите на топлоносителя никога не били
документирани в двустранен акт в абонатната станция като само съответствието им с
определените в графика било необходимата предпоставка за определяне на показанията на
общия топломер като данни, годни за търговска продажба. Сочи, че „Топлофикация София“
ЕАД не била приложила самия температурен график към исковата си молба и доказателства,
че параметрите на топлоносителя съответствали на определените с графика за конкретните
външни условия температура на въздуха за исковия период. Поддържа, че не можела да
представи доказателства за прилагането или нарушаването на този график при доставката на
топлинна енергия и съответно да докаже системното им нарушаване. Счита, че измерените
количества топлинна енергия от общия топломер в абонатната станция, без да са подкрепени
с доказателства, че измерването било извършено при спазен температурен режим, не
отговаряло на изискването за търговска продажба. Твърди, че в исковата молба не били
представени доказателства за това, че претендираните суми били начислени в резултат на
измервана топлинна енергия със средства за измерване на търговско плащане. Счита, че
изравнителната сметка била създадена за измерени количества топлина, които не отговаряли
на изискванията за търговско измерване на количеството и параметрите вследствие на което
не отговаряли на изискванията за търговско плащане. Искането към съда е да отмени
обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да признае за установено, че
Л. Ч. не дължи сумата от 1908,82 лева, представляваща стойност на топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 22.11.2021г. до
окончателното изплащане. Претендира възнаграждение за особен представител за
въззивното производство.
С молба от 16.06.2025г. е посочено, че обжалва решение № 9962/27.05.2024г.,
постановено по гр. дело № 41653/2023г. в частта му, с която предявените установителни
искове са уважени- на основание чл. 79 ЗЗД за сумата от 1908,82 лева, стойност на
незаплатена доставена и използвана енергия, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
309,89 лева, обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1908,82 лева, на
2
основание чл. 79 ЗЗД за сумата от 53,14 лева, възнаграждение за дялово разпределение за
периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 22.11.2021г. до
окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10,71 лева в размер
на законната лихва върху главницата от 53,14 лева за периода от 01.12.2018г. до 04.11.2021г.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и
недоказана. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд подробно и съобразно
константната съдебна практика бил взел мотивирано и обосновано решение. Искането към
съда е да постанови решение, с което да отхвърли подадената въззивна жалба. Претендират
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото
лице-помагач „ПМУ Инженеринг“ ООД.
Решението на СРС, 57-ми състав в частта, с която предявеният от „Топлофикация
София“ ЕАД иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ е отхвърлен за разликата над 1908,82
лева до пълния предявен размер от 2154,09 лева като необжалвано е влязло в сила.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо
в обжалваната му част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.
По правилността му настоящият съдебен състав намира следното:
За уважаването на предявените искове ищецът трябва да установи по реда на пълното
и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени
общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150,
3
ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на
топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на
ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по
облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с
доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай от приетия от СРС препис от Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 118, том Трети, рег. № 4309, дело № 394/2003г. на нотариус
С.Т., се установява, че Н.В.Л. и М. П.Л. са продали на Л. А. Ч. на 29.05.2003г. следния
недвижим имот: апартамент № 94, находящ се в гр. София, район „Илинден“, ж.к.
„Илинден“- стар ж.к. „Западен район“, в жилищна сграда- блок № ********, състоящ се от
две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 87,95 кв.м., при
съседи: стълбище, двор, В.Б.М., ул. „Ат. Периклиев“, заедно с избено помещение № 1, при
съседи: коридор, стълби, Г. и Д.Г., заедно с 0,651 % идеални части от общите части на
сградата, както и идеална част от правото на строеж върху мястото. На 30.10.2003г. Л. Ч. е
подала заявление-декларация до директора на ТР „Земляне“, „Топлофикация София“ ЕАД, с
което е поискала да й бъде открита партида съгласно Общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди.
Посочено е, че домакинството й се състои от 1 член. От приетите документи от третото
лице-помагач „ПМУ Инженеринг“ ООД се установява, че протоколите за отчет на уреди за
отоплителни сезони 2018/2019г. и 2019/2020г., издадени на името на Л. А. Ч., са подписани
от потребител. Гореописаните документи не са оспорени от страна на въззивника- ответник.
Така от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява, че
процесният имот е бил закупен от Л. Ч. въз основа на гореописания договор за покупко-
продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 118,
том Трети, рег. № 4309, дело № 394/2003г. на нотариус С.Т., като по делото не се твърди и не
се установява ответникът да се е разпоредил с имота преди или в рамките на процесния
период.
Поради изложеното и предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал.
1 от ЗЕ, съдът приема, че през процесния период между „Топлофикация София“ ЕАД и
ответника са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ. Съдържанието на
този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които
обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.
2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ - няма твърдения, нито данни да е упражнено правото на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно, установено е принципното
съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял
топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга.
4
С оглед доводите във въззивната жалба следва да бъде посочено, че съгласно чл. 153,
ал. 2 ЗЕ когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в
сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение. В настоящия случай не се твърди, а и не са представени
доказателства гореописаната процедура да е била спазена по отношение на сградата- етажна
собственост, в която се намира процесният имот.
По отношение на доставката на топлинна енергия, съдът намира, че същата се
установява от приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза, което въззивният съд кредитира по реда на чл. 202 ГПК
като пълно, ясно и компетентно изготвено. От заключението се установява, че според
главните отчети и изравнителните сметки на фирмата за дялово разпределение за процесния
период в процесния имот абонатът имал 5 броя отоплителни тела с индивидуален
разпределител на разходите за отопление. Експертът е посочил, че абонатът заплаща
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово
разпределение между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на
имотите по проект. Инсталацията била открита с К=0,15. Топлинната енергия за БГВ се
начислявала по показанията на 2 броя водомери за топла вода в имота. От заключението се
установява, че за процесния период абонатът бил осигурил достъп за отчет на ИРРО и
главните отчети от 06.06.2019г. и от 21.05.2020г. били подписани. Вещото лице е посочило,
че пълният отопляем обем по проект съгласно Акт за разпределение на кубатурата,
представен от ТР „Земляне“ бил 213,86 куб.м., от които 196,04 куб. м. имот и 17,82 куб. м.
общи части. Експертът е уточнил, че през процесния период топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация, била изчислена по формула върху пълната отопляема кубатура от
214 куб.м, а пълният отопляем обем на сградата по проект бил 11450 куб.м. От заключението
се установява, че общият топломер № 55369807 се отчитал по електронен път в 0 часа на
първо число на месеца, отчитането не било визуално, а чрез електронно устройство. Отчетът
се документирал като от отчетеното количество топлинна енергия се приспадали
технологичните разходи, които били за сметка на доставчика на топлинна енергия. С оглед
възраженията във въззивната жалба следва да бъде посочено, че в заключението е посочено,
че според главните отчети и изравнителните сметки на фирмата за дялово разпределение за
процесния период в процесния имот абонатът имал 5 броя отоплителни тела с индивидуален
разпределител на разходите за отопление. Вещото лице е посочило, че разделянето на
топлинната енергия в непълните периоди ставало пропорционално на денградусите на двата
непълни периода. От заключението се установява и че топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване се начислявала по показанията на 2 броя водомери за топла вода в имота. На
абоната не се начислявало допълнително количество вода като записаното в главните отчети
по отношение на показанията на водомера съвпадало с отразеното в изравнителните сметки
5
на фирмата за дялово разпределение. Количеството за непълните периоди били определени
пропорционално на дните, включени в непълните периоди. Вещото лице е посочило, че
сумите за топлинна енергия били начислени съгласно изискванията на действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката- Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. като
цената на топлинна енергия за процесния период била 2116,12 лева.
По отношение на довода във въззивната жалба, че по делото не бил приет
температурен график въззивният съд намира, че на първо място същият е преклудиран,
доколкото такова оспорване не е било своевременно въведено с отговора на исковата молба.
На следващо място, същият е и неоснователен предвид гореописаното заключение на
съдебно-техническата експертиза, която видно от гореизложеното е взела предвид
денградусите за процесните отчетни периоди.
По отношение на довода, че „Топлофикация София“ ЕАД не била доказала годността
на средството за търговско измерване, въззивният съд намира, че същият е неоснователен,
доколкото вещото лице по СТЕ е посочило, че топломер № 55369807 е бил монтиран на
29.08.2016г., както и че бил нов и не се нуждае от метрологична проверка, защото бил
произведен в ЕС и проверката при производителя важала и за Република България. На
следващо място, независимо от извършената със закъснение последваща проверка е
констатирал, че топломерът съответства на нормативните изисквания и представлява годно
средство за търговско измерване. Въззивният съд кредитира извода на вещото лице,
доколкото извършената последваща метрологична проверка, която е дала заключение
„съответства“, обуславя че за процесния период /предхождащ проверката/ уредът е бил
изправен.
От приетото заключение на ССчЕ се установява, че към 08.05.2024г. няма данни за
извършени плащания, които да погасяват задължения за процесния период за имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „********, с аб. № ********. Експертът е посочил, че за процесния
период са въвеждани в информационната система на „Топлофикация София“ ЕАД
изравнителни сметки, изготвени от „ПМУ Инженеринг“ ООД като резултатът бил сума за
възстановяване в размер на 222,69 лева. Вещото лице е посочило, че със суми за
възстановяване по изравнителни сметки не били прихванати задължения по месечни сметки
от преди процесния период. Общият размер на неплатените суми за процесния период бил
2169,23 лева, от които за топлинна енергия- 2116,09 лева за период от м.05.2018г. до
м.04.2020г. и за услуга за дялово разпределение – 53,14 лева за период от м.10.2018г. до
м.04.2020г. Мораторните лихви за забава върху сумите по процесните фактури за периода от
датата, следваща срока на плащане, записан в съответните фактури, до 04.11.2021г. съгласно
претенцията в исковата молба, бил 366,60 лева, от които 354,92 лева за топлинна енергия и
11,68 лева за услугата дялово разпределение. Вещото лице е посочило, че погасените по
давност задължения по месечни сметки, считано три години назад от датата на подаване на
исковата молба- 22.11.2021г., са за периода от м.05.2018г. до м. 09.2018г. Начислените за този
период суми за топлинна енергия били в общ размер от 207,30 лева, а мораторната лихва
върху тях за периода от 15.09.2018г. до 04.11.2021г. била в размер на 45,03 лева.
6
Предвид гореизложеното по делото се установява наличието на облигационно
правоотношение за процесния период и имот, както и че ищецът е доставил топлинна
енергия на стойността, посочена в съдебно-техническата експертиза, а именно 2116,11 лева,
като не се установява сумата да е била погасена чрез плащане.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на
фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, се установява че услуга дялово разпределение е била предоставяна през
процесния период от „ПМУ Инженеринг“ ООД. Горното обстоятелство се установява и от
приетата съдебно-техническа експертиза, както и от приетите документи, представени от
третото лице-помагач. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено
задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното
предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани. Нито пред
първоинстанционния съд, нито пред въззивната инстанция стойността на услугата дялово
разпределение е бил оспорен, като от приложеното към исковата молба извлечение и от
приетата и неоспорена ССчЕ се установява, че за процесния период същата е в размер от
53,14 лева, какъвто е и претендираният от ищеца размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава
за плащане на главницата по двете общи фактури, поради което дължи мораторна лихва за
процесния период. Поради което е основателна и претенцията за мораторна лихва в
установения от вещото лице размер от 354,92 лева.
На последно място, по отношение на своевременно релевираното възражение за
изтекла погасителна давност, поддържано и във въззивната жалба, съдът намира следното.
При действието на общите условия от 27.06.2016г., давността започва да тече от
падежа на вземанията - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
7
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /22.11.2021г./ са погасени по давност вземанията за периода от 05.2018г. до
07.2018г. включително. Това е така, защото вземането за м. 07.2018г. е станало изискуемо на
14.09.2018г. с изтичането на 45-дневния срок, считано от 01.08.2018г. и тригодишната
давност за него е следвало да изтече на 14.09.2021г. След удължаване на давностния срок с
периода от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП,
следва изводът, че давностният срок е изтекъл на 21.11.2021г.- ден преди подаване на
заявлението. Останалите вземания за периода от м.08.2018г. до 04.2020г. не са погасени по
давност. Съдът изчисли погасените по давност вземания на сумата от 119,82 лева,
използвайки таблицата на стр. 3 от заключението на вещото лице-счетоводител.
Първоинстанционният съд не е отчел приложението на ЗМДВИП, поради което
кредитирайки заключението на вещото лице-счетоводител е стигнал до неправилен извод, че
погасените по давност вземания са в общ размер от 207,30 лева. Предвид обстоятелството,
обаче, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е отхвърлен за разликата над
1908,82 лева до пълния предявен размер от 2154,09 лева, въззивният съд няма правомощия
да преразглежда решението на СРС в тази част.
Следва да бъде посочено, че независимо от извода на първоинстанционния съд, че се
налице погасени по давност вземания предявеният иск за цена на топлинна енергия е уважен
за целия процесен период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., като в мотивите не е посочен
период, за който вземанията на „Топлофикация София“ ЕАД са погасени по давност.
Единствено е посочен размер /207,30 лева/. Предвид което и с оглед приетото от настоящата
съдебна инстанция, че погасени по давност са вземанията за периода от 05.2018г. до
07.2018г. включително решението на СРС следва да бъде отменено единствено в частта,
касаеща погасения по давност период, а в останалата обжалвана част, с която е уважен
предявения иск за цена на топлинна енергия в размер на 1908,82 лева за периода от
01.08.2018г. до 30.04.2020г. следва да бъде потвърдено.
Във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания относно уважените искове за
мораторна лихва върху цената на топлинна енергия, цената на услугата дялово
разпределение и мораторната лихва върху цената на услугата дялово разпределение- в тази
8
си част жалбата е бланкетна. Както беше уточнено, първоинстанционният съд е приел
договор за възлагане извършването на услугата на третото лице – помагач, а от
представените от него протоколи за отчет и индивидуални изравнителни сметки се
установява, че услугата е предоставена през процесния период. Стойността на тази услуга от
53,14 лева, както и на размера на мораторната лихва върху нея, пък се установява от
представеното счетоводно извлечение и от приетата ССчЕ. При това положение и при
липсата на оплаквания във въззивната жалба съдът намира, че решението в частта, с която
тези искове са уважени също следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход от спора, доколкото въззивната жалба е уважена единствено за
периода от 01.05.2018г. до 31.07.2018г., но не и по отношение на размера на исковете,
предмет на въззивно обжалване, право на разноски има единствено въззиваемото дружество
„Топлофикация София“ ЕАД, което е сторило разноски за депозит за особен представител в
размер на 250 лева, които следва да му се присъдят.
Предвид изхода от въззивно обжалване не следва да бъдат преразглеждани и
присъдените от СРС разноски в полза на „Топлофикация София“ ЕАД.
С оглед на цената на предявените искове, въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 9962 от 27.05.2024г., постановено по гр. дело № 41653/2023г.
по описа на СРС, 57-ми състав, В ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, че Л. А. Ч. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД стойност
на топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к. „******** за
периода от 01.05.2018г. до 31.07.2018г., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Л. А. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД за признаване за установено, че
дължи стойност на топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к.
„********, аб. № ******** за периода от 01.05.2018г. до 31.07.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9962 от 27.05.2024г., постановено по гр. дело №
41653/2023г. по описа на СРС, 57-ми състав, в останалата обжалваната част, с която е
признато за установено, че Л. А. Ч. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1908,82
лева - представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия
за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к. „********, за периода от 01.08.2018г. –
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 22.11.2021г. до окончателното изплащане, на
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 309,89 лева – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 1908,82 лева в размер на законната лихва за
периода 16.12.2018г. – 04.11.2021г., на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 53,14 лева –
представляващо възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост,
където се намира топлоснабден имот – гр. София, ж.к. „********, за периода 01.10.2018г. –
9
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 22.11.2021г. до окончателното изплащане, и на
основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 10,71 лева – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 53,14 лева за периода
01.12.2018г. – 04.11.2021г., както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Л. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 250 лева,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД- „ПМУ Инженеринг“ ООД.
Решение № 9962 от 27.05.2024г., постановено по гр. дело № 41653/2023г. по описа на
СРС, 57-ми състав в частта, с която предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД иск по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ е отхвърлен за разликата над 1908,82 лева до пълния предявен
размер от 2154,09 лева като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10