Решение по КНАХД №643/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник група в сектор „Пътна полиция“ (СПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Стара Загора, подадена чрез упълномощен юрисконсулт, против решение № 141 от 08.04.2025 г., постановено по адмистративно наказателно дело (АНД) № 20245530201026/2024 г. по описа на Районен съд (РС) Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 23-1228-000860 от 16.03.2023 г., издадено от Началник група в СПП при ОДМВР Стара Загора, и ОДМВР Стара Загора е осъдена да заплати на Т. Й. Т. сумата в размер [рег. номер]., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на въззивния съд за недоказаност на административнонаказателното обвинение (АНО), като несъответстващ на събраните доказателства. Смята, че при преценката на доказателства съдът е допуснал съществено нарушение на правилата за формиране на вътрешното му убеждение относно обективната истина за фактите, което е довело до неправилно приложение на материалния закон.

От касатора е постъпила и частна жалба против определение № 653 от 30.05.2025 г., постановено по АНД № 20245530201026/2024 г. по описа на РС Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248, ал. 1 ог ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 141 от 08.04.2025 г. в частта му за разноските. Твърди, че не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от Т. Й. Т. – жалбоподател във въззивното производство и ответник в касационното, и при условията на евентуалност поддържа, че размерът на присъдените разноски е прекомерен и дори по-голям от претендирания от страната.

Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго, с което да бъде потвърдено процесното НП, като на касатора бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност е направено и искане да бъде изменено обжалваното решение в частта му за разноските, като размерът на същите бъде намален на 600 лв.

Ответникът Т. Й. Т., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по подадените от касатора жалби.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора в съдебно заседание предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Административен съд Стара Загора, като обсъди събраните по делото доказателства и оплакванията на касатора и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната и частната жалби, като подадени в законово установения срок от надлежна страна, за която обжалваните съдебни актове са неблагоприятни, са процесуално допустими.

Производството пред РС Стара Загора се е развило по жалба на Т. Й. Т. против НП № 23-1228-000860 от 16.03.2023 г., издадено от Началник група в СПП при ОДМВР Стара Загора въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 815867 от 21.02.2023 г., с което на основание чл. 175а, ал. 1, предложение трето от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от същия закон са му наложени административни наказания „глоба“ в размер [рег. номер]. и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)“ за срок от 12 месеца.

От фактическа страна АНО се основава на това, че на 21.02.2023 г. в 21:33 часа в [населено място] Т. Т. е управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег. № [рег. номер] по [улица]в посока север, като в кръстовището с [улица]умишлено е форсирал двигателя, вследствие от което задните задвижващи колела загубили сцепление и задната част на автомобила се отклонила последователно вдясно и вляво. Формиран е извод, че по описания начин водачът на МПС е използвал път, отворен за обществено ползване, не по предназначението му за превоз на пътници и товари.

РС Стара Загора е отменил НП, поради недоказаност на АНО, в частност – несъставомерност на извършеното деяние като административно нарушение по чл. 175а, ал. 1, предложение трето във връзка с чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като е приел след анализ на показанията на разпитаните свидетели, че не се касае за използване на пътя не по предназначението му за превоз на пътници и товари, а за моментна и овладяна впоследствие загуба на контрол върху управлението на автомобила, поради загуба на сцепление на гумите му с пътя в резултат от навлизане в завой със скорост, несъобразена със състоянието на пътната настилка и с личните умения на водача. Предвид отмяната на НП и своевременно заявената от Т. Т. претенция за разноски ОДМВР Стара Загора е осъдена да му заплати сумата [рег. номер]., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението на РС е валидно и допустимо, а в частта му, с която НП е отменено – и правилно като краен резултат, по следните съображения:

Между страните няма спор, а и от събраните по делото доказателства се установява, че мястото на извършване на вмененото на санкционираното лице нарушение представлява кръстовище (на [улица]с [улица]), регулирано с кръгово движение, което означава, че при навлизане в него, докато се движат в него и при излизане от него водачите на пътни превозни средства извършват маневра „завой“. В случая Т. Т. се е придвижвал с автомобила си по [улица]в посока север, навлязъл е в кръстовището от юг и е излязъл от него в посока запад, продължавайки движението си по [улица].

Не е спорно също и че по време на движението му в кръстовището, съответно по време на извършване на маневра „завой“ с оглед на изложеното в предходния абзац, задната част на управлявания от Т. Т. автомобил се е завъртяла вдясно – според актосъставителя В. В., свидетеля по акта К. К. и разпитания по искане на санкционираното лице свидетел А. М., който е бил пътник в управлявания от Т. автомобил, а според св. В. – след това и вляво, след което автомобилът е продължил да се движи нормално, напускайки кръстовището по [улица], където е бил спрян за проверка от движещия се зад него патрулен автомобил. Останалият от четиримата разпитани по делото свидетели – А. И., не е бил очевидец на самото деяние и не излага данни в тази насока.

Относно състоянието на пътната настилка свидетелите М. и И. твърдят, че към датата на извършване на вмененото на Т. нарушение на процесното кръстовище са били извършвани ремонтни дейности и пътната му настилка е била посипана с пясък. Св. В. отрича тези обстоятелства, а св. К. заявява, че няма спомен за тях. От съда обаче е била изискана и съответно от Община Стара Загора е представена справка, приложена към делото, според която към посочената в НП дата на извършване на нарушението – 21.02.2023 г., няма данни да са били извършвани строително-монтажни работи и да е била въведена временна организация на движението в обхвата на процесното кръстовище. При противоречиви свидетелски показания за обстоятелства, за които е представен официален свидетелстващ документ, следва да бъде дадена вяра на онези от тях, които кореспондират със съдържанието на документа, в случая – на показанията на св. В. в тази им част, т. е. следва да се приеме за установено, че към посочената в НП дата на извършване на нарушението – 21.02.2023 г., в обхвата на процесното кръстовище не са били извършвани строително-монтажни работи и следователно по пътната му настилка не е имало разпилян пясък, доколкото твърденията на свидетелите М. и И. са за наличие на пясък по пътната настилка именно в резулат на извършван ремонт.

Св. М. сочи също, че времето е било влажно и пътната настилка на процесното кръстовище е била мокра, като не са събрани доказателства, в т. ч. и писмени – справка от Националния институт по метеорология и хидрология, които до оборват показанията му в тази им част – свидетелите К. и И. не излагат данни в тази носока, а св. В. заявява, че не е имало сняг със сигурност, но не си спомня дали е валяло дъжд и не може да каже дали пътната настилка е била мокра. При тези данни показанията на св. М. в тази им част следва да бъдат кредитирани като достоверни, доколкото не са опровергани по надлежния ред, т. е. следва да се приеме за установено, че към посочените в НП дата и час на извършване на нарушението пътната настилка на мястото на извършването му е била мокра.

От събраните по делото доказателства не се установява форсиране на двигателя на процесния автомобил, именно поради което – според описанието на нарушението в НП – задните му задвижващи колела са загубили сцепление с пътя и задната част на автомобила се е отклонила „последователно вдясно и вляво“. Форсиране на двигателя на автомобила означава повишаване на оборотите му чрез рязко подаване на повече газ, което неминуемо е свързано с увеличаване и на скоростта. Никой от свидетелите-очевидци обаче не заявява подобно обстоятелство (твърдяното от св. В. извършване на „дрифт“ не дава представа какво точно разбира той под „дрифт“, доколкото това понятие няма легална дефиниция и единствените обективни данни, които свидетелят излага, са, че задната част на автомобила се е завъртяла в кръговото движение на кръстовището в дясна посока; не казва каква според него е била скоростта му на движение – висока или не и по какво съди за нея, имало ли е превъртане на гуми, имало ли е последващо отклоняване на задната част на автомобила в обратна посока – вляво, имало ли е повторяемост и съответно продължителност на тези завъртания и т. н.). Напротив, св. К. твърди, че скоростта на движение на автомобила не е била много висока, а заявеното от св. М. сочи не на предприети от страна на Т. действия по форсиране на двигателя – увеличаване на оборотите му, а оттам и на скоростта на движение, чрез рязко подаване на повече газ, а на точно обратното – на предприети действия за намаляване на стойността на скоростта чрез натискане на спирачки, тъй като при навлизане в кръстовището скоростта на движение на автомобила е била малко по-висока. Заявената от свидетелите К. и М. скорост – „не много висока“ и „малко по-висока“, би могло да означава следователно и скорост, която не е надвишавала разрешената стойност за движение в населено място, но е била несъобразена с конкретната пътна обстановка. В този смисъл показанията на св. М. в частта им за натискане на спирачки кореспондират с данните по делото за мокра пътна настилка. Ноторно известно е, че натискането на спирачки по време на извършване на маневра „завой“ и то при мокра настилка, действително би могло да доведе загуба на сцепление на гумите с пътната настилка, вследствие на което автомобилът да поднесе – да се завърти с предната или със задната си част в зависимост от това кои са задвижващите му колела, в една или в друга посока, а именно такива са и данните по делото – според обсъдените по-горе гласни доказателства задната част на автомобила се е завъртяла един път – в дясно, но не повече от два пъти – последователно вдясно и вляво, в каквато насока в тази му част е и описанието на нарушението в НП, след което автомобилът е продължил нормалното си движение – без отклонения от траекторията му на движение.

Изложеното до тук, преценно в съвкупност, недвусмислено обуславя извод, че се касае за временна и бързо овладяна от водача загуба на контрол върху управлението на МПС, поради посочената по-горе причина, изключваща използването на пътя за други цели, различни предназначението му – за превоз на пътници и товари, поради което, като е достигнал до същия извод, обусляващ несъставомерност на извършеното от Т. Т. деяние и респективно недоказаност на АНО, РС е формирал вътрешното си убеждение обосновано – в съответствие с доказателствата, и правилно е приложил закона, отменяйки НП, като незаконосъобразно. Ето защо касационната инстанция приема, че не са налице релевираните от касатора касационни основания за отмяна на обжалваното решение в тази му част и същото следва да бъде оставено в сила в частта му, с която НП е било отменено.

В частта му за разноските обаче, с която ОДМВР Стара Загора е осъдена да заплати на Т. Т. сумата [рег. номер]., представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение, решението на РС е незаконосъобразно, тъй като не са налице доказателства, че такива разноски действително са били направени. В приложения на л. 5 от въззивното дело договор за правна защита и съдействие не е отбелязано, че договореното адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]. е било заплатено от Т. на защитника му изцяло или частично, в брой или по банков път. Доказателства за това не са представени и до приключване на съдебните прения, а и в касационното производство. Представен е бил само списък на разноските и то за сумата [рег. номер]. – л. 64 от въззивното дело, в какъвто размер е била и заявената претенция за заплащане на разноски – от защитника в съдебно заседание и в представените от него писмени бележки. Следователно РС не само е присъдил разноски, които не са били направени от страната, която ги е претендирала, доколкото от нея не са ангажирани доказателства за това, но и ги е присъдил в размер, по-голям от претендирания. Ето защо обжалваното решение в частта му за разноските и обжалваното определение, с което е отказано изменението му в тази му част по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.

С оглед на крайния изход на основния спор, предмет на съдебното производство, а именно – отмяна на НП с оставеното в сила в тази му част обжалвано съдебно решение, на касатора не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение както за въззивната, така и за касационната инстанция, и не следва да му се присъждат.

Ответникът по касационната жалба не представя доказателства за направени в касационното производство разноски, нито претендира за такива.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 141 от 08.04.2025 г., постановено по АНД № 20245530201026/2024 г. по описа на Районен съд Стара Загора, в частта му, с която е отменено наказателно постановление № 23-1228-000860 от 16.03.2023 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора.

О.МЕНЯ решение № 141 от 08.04.2025 г., постановено по АНД № 20245530201026/2024 г. по описа на Районен съд Стара Загора, в частта му, с която ОД на МВР Стара Загора е осъдена да заплати на Т. Й. Т. направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, и постановеното по същото дело определение № 653 от 30.05.2025 г.

Решението е окончателно.