О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №
123
гр. Перник, 02.07.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в закрито
съдебно заседание на втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
Като
разгледа административно дело № 72/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 1627/15.06.2020
г., подадена от ищеца "****" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, кв. ****, представлявано от управителя В.А.К.с искане за
допълване на постановеното по делото Решение № 209/01.06.2020 г., в частта за
разноските. Сочи се, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е присъдил възнаграждение в размер по-нисък от минимално предвидения
в разпоредбата на чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи че към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие и заплащане на
адвокатското възнаграждение, е била действаща редакцията на посочените
разпоредби, обнародвана в ДВ бр. 28 от 28.03.2014 г., съгласно която минималният
размер на адвокатското възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство е 300 лв. Счита, че отмяната на тези норми с Решение № 13062
от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3586/2016 г., в частта му, в която е
оставено в сила с Решение № 5419 от 8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14384/2019
г., 5-членен състав на основание чл. 195, ал. 1, във вр. с чл. 194 от АПК
поражда действие от датата на обнародване на решението - 15.05.2020 г. и не
следва да се взема предвид от съда. Искането е за присъждане на пълния размер на
заплатеното адвокатско възнаграждение от 300 лв.
Като взе предвид изложените от ищеца
обстоятелства и формулираното искане, настоящият състав прие, че подадената
касационна жалба има характер на молба за изменение на решението в частта за
разноските по смисъла на чл. 248 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК.
Компетентен да се произнесе по нея съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК е съдът,
постановил решението, чието изменение се иска.
На основание чл. 248, ал. 2 от ГПК молбата
е връчена на насрещната страна – Държавна комисия по стоковите борси и
тържищата. В указания срок е постъпил писмен отговор, в който е изразено
становище за нейната неоснователност. Искането към съда е да бъде оставена без
уважение.
Съдът
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид изложените
от страните съображения и обсъди материалите по делото, намери следното:
Молбата
е депозирана от страна по делото при спазване на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна по следните съображения:
С
решение № 209/01.06.2020 г. настоящият състав на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и след като е уважил възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е
присъдил в полза на ищеца адвокатско възнаграждение в размера, предвиден в чл.
8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери за
адвокатските възнаграждения/ДВ бр. 45/15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г. /,
а именно 100 лв.
Процесуалното
представителство на ищеца по делото е осъществено от адвокат Д.Д., в изпълнение
на поетото задължение по сключен на 19.12.2019 г. договор за правна защита и
съдействие. Видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на
300 лв. и е заплатено в брой на 19.12.2019 г. Към този момент са действащи
нормите на чл. 8, ал. 1, във вр. с чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията от ДВ бр. 28 от 28.03.2014 г. Съгласно тях
минималният размер на адвокатското възнаграждение за осъществената правна
защита и съдействие е 300 лв. Това е и правната норма с оглед на която следва
да бъде съобразено направеното от ответника възражение за прекомерност по чл.
78, ал. 5 от ГПК. Видно е, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в
минимално предвидения размер съгласно чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/
ДВ бр. 28 от 28.03.2014 г./. Затова като го е намалил до 100 лв. съдът е
приложил неправилно закона. С настоящото определение следва да се допълни
постановеното решение № 209/15.06.2020 г. в частта за разноските като в полза
на ищеца бъде присъден пълния размер на заплатения от него адвокатски хонорара
- или още 200 лв. Действително с Решение № 13062 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 3586/2016 г., в частта му, в която е оставено в сила с Решение № 5419 от
8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14384/2019 г., 5-членен състав е отменена
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения/ ДВ бр. 28 от 28.03.2014 г./ и към момента на
постановяване на съдебния акт, чието изменение се иска, предвиденият минимален
размер на адвокатското възнаграждение по чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/2004 г. е 100 лв. Нормата, обаче е материално правна и
затова следва да бъде съобразена редакцията и към момента на сключване и
изпълнение на договора за правна защита и съдействие, а не тази, действаща към
момента на приключване на съдебното дирене.
Предвид
изложеното постановеното по делото решение следва да бъде допълнено в частта за
разноските, като в полза на ищеца се присъдят още 200 лв., представляващи част
от заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд - Перник
О П
Р Е Д
Е Л И
ДОПЪЛВА
на основание чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК Решение № 209/01.06.2020 г., постановено по
административно дело № 72/2020 г. по описа на Административен съд - Перник, в
ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, както следва:
ОСЪЖДА
на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ Държавна комисия по стоковите борси и
тържищата, със седалище гр. София, ул. Лъчезар Станчев № 13 да заплати на
"****" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, ****сумата
от още 200 лв./двеста лева/, представляваща част от заплатеното адвокатско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/П/