РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Пловдив, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Велина Ем. Антонова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245000600534 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
ВНОХД № 534/24 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив е
образувано по протест на Окръжна прокуратура - Пловдив и жалба на адв. О.
Т. – повереник на частните обвинители С. С. Л., С. Н. Л. и В. Н. Л. срещу
Присъда № 68/27.09.2023 г., постановена по нохд № 1185/22 г. по описа на
Окръжен съд Пловдив.
С Присъда № 68/27.09.2023 г., постановена по НОХД № 1185/22 г. по
описа на Окръжен съд - Пловдив, подсъдимият Г. К. Ш. с ЕГН ********** е
признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.1,
б.„В“ вр. чл.342, ал.1 от НК.
Присъдата е обжалвана пред Апелативен съд – Пловдив. С Решение
№ 62 от 18.04.2024 г., постановено по ВНОХД 85/20224 г. по описа на
Апелативен съд – Пловдив е потвърдена Присъда № 68/27.09.2023 г.,
1
постановена по НОХД № 1185/22 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Решението на Апелативен съд – Пловдив е обжалвано пред ВКС. С
Решение № 590 от18.11.2024 г., постановено по Касационно наказателно дело
от общ характер № 545/2024 г. по описа на ВКС е отменено въззивно Решение
№ 62 от 18.04.2024 г., постановено по ВНОХД 85/20224 г. по описа на
Апелативен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане на същия
съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.
В тази процесуални рамки се развива настоящето производство.
С обжалваната и протестирана присъда състав на Пловдивския
окръжен съд е признал подсъдимия Г. К. Ш. за невиновен в това на 09.06.2017
г. на път *, гр.* - гр.*, км.39+25 обл.*, при управление на моторно превозно
средство лек автомобил марка „*“ модел „*“ с регистрационен номер * да е
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.2 от ЗДвП, чл.42, ал.2,
т.2 и т.3 от ЗДвП и чл.43, ал.1, т.2 от ЗДвП и по непредпазливост да е
причинил смъртта на Н. В. Л. с ЕГН ********** и на основание чл. 304, пр. 4
от НПК го оправдал по обвинението по чл.343, ал.1, б.„В“ вр. чл.342, ал.1 от
НК.
Съдът се разпоредил с веществените доказателства и разноските.
Недоволен останал прокурорът и протестирал присъдата. Постъпила е
и жалба от повереника на частните обвинители.
Доводите в протеста и в жалбата са еднопосочни. И прокурорът, и
повереникът на частните обвинители намират за доказано обвинението на
подсъдимия, като съзират достатъчно доказателства, очертаващи
подсъдимият като автор на инкриминираното престъпление. Според тях
причина за отклоняването в дясно на автомобила, управляван от пострадалия
Л. не е единствено неговото поведение, а и поведението на подсъдимия, който
управлявал автомобила с превишена скорост и предприел неправилно
изпреварване на 6-7 автомобила и с това е създал опасност за пострадалия.
Тези нарушения на правилата за движение по пътищата според прокурора и
повереника на частните обвинители са в пряка – причинно следствена връзка с
настъпилото ПТП, довело до смъртта на пострадалия В. Л.. С протеста и с
жалбата се иска отмяна на оправдателната присъда и постановяване на
осъдителна, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по
обвинението, повдигнато му с обвинителния акт.
2
В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура не
поддържа протеста. Счита присъдата за правилна, законосъобразна и
обоснована. Намира, че съдът е извършил цялоостен анализ на събраните по
делото доказателства в тяхната взаимна връзка и последователност и е
отговорил на всички възражения на страните по делото. Според прокурорът
няма причинно – следствена връзка между вменените на подсъдимия
нарушения на правилата за движение по пътищата и настъпилото ПТП,
довело до смъртта на пострадалия Л., защото пострадалият е следвало да
предприеме мерки, които са били наложителни в създалата се ситуация, а не
безпричинно да промени посоката си, да напусне платното за движение и да
навлезе в банкета, където е загубил устойчивост на автомобила.
За разлика от прокурора, частните обвинители и повереникът им
поддържат подадената жалба. Според тях с предприетото изпреварване
подсъдимият е създал опасност за пострадалия и това е причината за ПТП.
Отделно от това и управлението на автомобила с превишена скорост от страна
на подсъдимия също се явявала причина, довела до настъпване на
вредоносния резултат. С тези съображения се обосновава искането за отмяна
на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде призната
за виновен и осъден по обвинението, повдигнато му с обвинителния акт.
Защитата на подсъдимия пледира за потвърждаване на присъдата,
като се присъединява се към казаното от прокурора. Намира, че между
нарушенията на правилата за движение от подсъдимия и резултата няма
причинно-следствена връзка.
Подсъдимият моли да бъде оправдан.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери
служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.313 и
чл.314 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
На 09.06.2017г. около 19.10ч. пострадалият Н. В. Л. управлявал
собственият си лек автомобил „*“ ДК № * в посока от гр.* към гр.* по път *гр.
*-гр. *, по западната лента на платното за движение, в посока от север на юг.
3
По същото време в обратна посока се движил лек автомобил „*“,
управляван от свидетелят Д. Г. К., като в автомобила на предна дясна седалка-
до водача на МПС се намирал св.Е. К., а отзад пътувала св.И. К.. Движението
било натоварено, като автомобилът управляван от Д. К. се движил в колона от
автомобили, със скорост от около 60-70 км/ч.
След с. * в посока гр. *, малко след разклона за с. *, Д. К. забелязал в
ляво странично огледало как сив на цвят автомобил започва да изпреварва
колоната от автомобили. В момента, в който сивият автомобил се изравнил с
автомобила на свидетелят, същият забелязал, че е автомобил марка „*“.
Сивият автомобил „*“ изпреварил автомобила „*“ и още няколко автомобила,
намиращи се отпред, като изпреварването осъществил в лентата за насрещно
движение. В тази лента се движил автомобилът, черен на цвят- марка „*“
управляван от Н. Л.. В един момент автомобилът напуснал платното за
движение отдясно и навлязъл в десния банкет. След като се движил известно
време по банкета, успоредно на платното, водачът на л.а. „*“ отклонил
автомобила рязко наляво и така навлезнал в източната лента за движение. Там,
след приключване на маневрата изпреварване, вече се бил прибрал и се
движил автомобилът „*“, управляван от подс. Ш.. В един момент последвал
сблъсък между двата автомобила, като за лекия автомобил „*“ ударът бил
челен, в предната част на автомобила, а за лекия автомобил „*“, ударът бил
страничен в дясната страна на автомобила. След удара и двата автомобила
напуснали платното за движение от изток, като л.а. „*“ се спрял в дървета
растящи встрани от пътя - до пътна канавка, като бил изцяло извън платното
за движение и ориентиран с предницата си в посока север, а л.а. „*“ се спрял
частично извън платното за движение, като предната част на автомобила се
намирала на банкета на пътя, а задната част на пътното платно и ориентиран с
предницата в посока североизток.
Незабавно в района на катастрофата спрели автомобили, единият от
които на св. Д. К.. Св. Е. К. се отправил към л.а. „*“, който бил силно
деформиран, а водача в него бил без признаци на живот. Същевременно св. Д.
К. се отправил към л.а. „*“ и с помощта на други спрели за помощ лица,
извадили шофьора. За настъпилото ПТП бил уведомен оператор на спешен
телефон 112, а на местопроизшествието пристигнали екипи на СМП и
гражданска защита. Медицинският екип констатирал смъртта на водача на л.а.
„*“, а пострадалия водач на л.а.“*“ бил отведен с линейката в болнично
4
заведение за оказване на помощ. На местопроизшествието пристигнали и
полицейските служители И. С. и Н. Д., които запазили същото до идване на
следствено -оперативна група, като бил извършен оглед на
местопроизшествието.
При извършеният оглед се установило, че л.а. „*“, сив на цвят, с ДК №
* е собственост и е бил управляван от Н. В. Л., а л.а. „*“, сив на цвят, с ДК №*
е собственост и е бил управляван от Г. К. Ш.. При извършеният оглед на л.а.
„*“ се установила голяма деформация на самия автомобил - изцяло
унищожена дясна част на автомобила, усукване на купето. Вътре в
автомобила било намерено тялото на пострадалия Н. Л., с поставен предпазен
колан и намиращо се наклонено към дясната част на автомобила.
С оглед установяване на наличната маркировка и пътни знаци в
района на настъпилото ПТП от Областно пътно управление -* е била изискана
и приложена схема на пътен участък на път II-64 „*“ /т.2, л.263 от д.п./ от
която е видно, че кръстовището за с. * е регулирано в посока от гр.* към гр. *,
преди разклона за с.* с пътни знаци: В 24- „Забранено е изпреварването на
моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без
кош“, след който пътен знак осевата линия е непрекъсната и В 26 „Забранено е
движение със скорост, по- висока от означената“, на който пътен знак е
посочена максимално допустима скорост от 60км/ч.
Съгласно заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство и приета в съдебното производство съдебно-медицинска
експертиза на труп, при аутопсията на трупа на Н. В. Л. са установени
следните увреждания: пълно разкъсване на аортата на три места, разкъсване
на лявото предсърдие, разкъсване на бял дроб, разкъсване на слезката,
напукване на черния дроб на две места,разкъсване на перикардната торбичка
и на десния диафрагмален купол, наличие на 200 мл.тъмна течна кръв в лявата
и 300 мл. В дясната гръдна половина, наличие на 100 мл. Тъмна течна кръв в
коремната кухина, счупване на трети гръден прешлен с пълно прекъсване на
това ниво на гръбначния мозък, счупване на гръдната кост, счупване на
всички ребра по няколко линии с разместване на някои костни фрагменти,
счупване на таза двустранно, счупване на горната и долната челюст, наличие
на тъмна течна кръв под меките мозъчни обвивки и в мозъчните стомахчета,
кръвонасядане на двата бели дроба около залавното им място с трахеята,
5
кръвонасядане около счупените ребра и тазовите кости, кръвонасядане на
меките тъкани на шията, от вътре на меките черепни покривки, по лицето,
корема, горните и долните крайници, разкъсно-контузни рани по главата,
охлузвания по главата, гръдния кош, гърба, корема, горните крайници, оток на
мозъка. Причина за смъртта на Н. В. Л., според експертизата е тежката гръдна
травма, довела до разкъсване на лявото предсърдие, аортата, десния бял дроб
и пълното прекъсване на гръбначния мозък на нивото на 3 гръден прешлен,
разкъсване на десния диафрагмален купол не съвместими с живота.
Заключението на вещото лице е, че описаните травматични увреждания е
напълно възможно да се причинят при ПТП, като водач на лек автомобил
блъснат от дясната страна от друг лек автомобил т.е при травма в купето на
лек автомобил. Налице е причинно- следствена връзка между причинените
травматични увреждания на пострадалия и претърпяното от него пътно-
транспортно произшествие.
Установява се от изготвената СМЕ-за по писмени данни, че при
станалото ПТП на 09.06.2017 г., на подс. Г. Ш. също са причинени
увреждания: контузия на гръдно-коремната област, контузия на главата,
охлузвания по кожата на гърба и поясната област, счупване на дясната петна
кост, които увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с
или върху твърд тъп предмет и е възможно да се получат в купето на лекия
автомобил към момента на станалото ПТП. Според тази експертиза,
счупването на дясната петна кост е причинило трайно затрудняване на
движението на долен десен крайник за срок от около 4-5 месеца при обичаен
ход на оздравителния процес, т.е приема се, че се касае до телесна повреда по
смисъла на чл.129 от НК, а останалите травматични увреждания са причинили
болка и страдание.
За установяване механизма на настъпилото ПТП и причините от
техническа гледна точка за настъпването му, са били назначени в хода на
досъдебното производство три авто-технически експретизи- първо единична
АТЕ, в последствие тройна АТЕ и допълнителна такава.
Първоначалната единична АТЕ/ на л.164-191, т.2 от д.п./ е приела, че
скоростта на движение на л.а. * /управляван от пострадалия/, преди
произшествието е била около 72 км/ч, а в момента на удара около 40 км/ч, а
скоростта на л.а. „*“ /управляван от подсъдимия/ в момента на удара е била
6
около 89 км/ч. В анализираната пътна ситуация, в момента, в който л.а. * е
навлязъл от банкета на платното за движение със загубена устойчивост,
водачът на л.а. * е нямал техническа възможност да установи автомобила
преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране. Според тази експертиза, водачът на * е имал техническата
възможност да избегне произшествието, ако не е навлязъл на банкета, или ако
след навлизането не беше отклонил автомобила рязко наляво, а беше
задействал плавно спирачната система. В този смисъл е разгледан и възприет
най-вероятния механизъм на ПТП, описан в т.5 от експертизата, като
експертът е заключил, че от техническа гледна точка основна причина за
настъпване на ПТП е, че водачът на л.а. * без да има обективни причини е
напуснал платното за движение от дясно, навлязъл е в западния банкет и
вместо да спре плавно, в един момент е отклонил автомобила рязко наляво,
при което е загубил напречна устойчивост и така е навлязъл в източната лента
пред л.а. *. При изслушване в съдебно заседание /на л.119-120 от НОХД/
вещото лице М. уточнява, че според него обективните причини са тези, които
стоят извън водача като повреда на автомобила, спукана гума и др.
Субективните са свързани с водача, като в случая автомобила напуска
платното, защото водачът на л.а. * е отклонил волана, но не може да се каже
защо.
Видно от заключението на тройната АТЕ-за /на л.193-л.236, том 2 от
д.п./, назначена в досъдебното производство, приета и изслушана в съдебно
заседание, експертите приемат същите скорости на движение на двата
автомобила преди и в момента на удара, като с оглед липсата на обективни
данни за намаляване на скоростта на л.а. * преди момента на удара, приемат,
че около 90 км/ч е била и скоростта на движение на този автомобил и преди
произшествието. Потвърждават и първоначалните изводи за липсата на
техническа възможност за избягване на произшествието, като приемат също и
че в анализираната ситуация, ако водачът на л.а. * бе задействал спирачната
система със стойност около и над 2,5 м/с и бе останал върху платното за
движение, той би имал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране. Според същата експертиза, водачът на л.а. * е имал техническа
възможност да избегне произшествието, ако не бе навлязъл на банкета, или
ако след навлизането на банкета, водача не бе отклонил автомобила рязко на
7
ляво, а бе задействал плавно спирачната система. Прието е още, че ако л.а. *
бе продължил по западната лента/ дясна за него/, дори без да променя
скоростта си/ без да задейства спирачна система/, то тогава той би се разминал
с л.а. *, тъй като последния в момента на удара, вече се е бил върнал в
източната лента/ дясна за него/. Това е показано на скица на л.230, т.2 от д.п.,
л.38 от експертизата. С оглед на това, най-вероятния от техническа гледна
точка механизъм за възникване на ПТП, е че водача Г. Ш. е управлявал лекия
автомобил „*“ движейки се по източната лента на платното за движение, в
посока от гр .* към гр.*, от юг на север. През това време, водача на л.а. * Н. Л.
е управлявал лекия автомобил по западната лента за движение, в посока от
север на юг. Водачът на л.а. * е предприел маневра изпреварване на колона от
няколко автомобила, като е навлязъл в лентата за насрещно движение -
западната лента. В един следващ момент, когато разстоянието между двамата
автомобила * и * е било около 265 м., водачът на л.а. * е напуснал платното за
движение от дясно и е навлязъл в десния банкет и след като се движил
известно време по него, водача на л.а. * е отклонил автомобила рязко на ляво и
със загубена напречна устойчивост е навлязъл в източната лента, където се е
намирал автомобила *, като в този момент ударът за двата автомобила е бил
неизбежен. Установява се още, че в момента на отклоняване на л.а. * на дясно
от западната лента/ т.е при прибиране на автомобила в източната лента за
движение/, л.а. * се е намирал в банкета на разстояние от около 99 м. между
двата автомобила. С оглед на направените изчисления се потвърждават и
изводите за причините за настъпване на ПТП от техническа гледна точка.
Допълнителната тройна АТЕ-за, приета и изслушана в съдебно
заседание, е дала заключение въз основа на приложена по делото скица от
ОПУ-*, като от заключението на л. 240-261, т.2 от д.п. се установява, че водача
на л.а. „*“ е предприел маневрата изпреварване на или след кръстовището с
пътя за с.*. Отговорено е в тази експертиза, че минималната дължина на пътя,
необходим на л.а. *, за да извърши маневра изпреварване на 6+1 автомобила, с
оглед показанията на св. К., е около 265 м. При тази дължина на маневрата,
началото на маневрата е била на около 30 м преди пътен знак В 34 - Край на
забраните, въведени с пътни знаци и на около 90 м. след кръстовището. С
условности е прието, че ако се приемат тези показания, то следва пътя
изминат от л.а. * при изпреварване на 6+1 автомобила да е бил около 355 м.,
което е повече от минималния път от 265м. При тази дължина на маневрата,
8
началото е било на около 120 м. преди пътен знак В 34 и на около 240 м. след
пътни знаци В24 и В26. Когато л.а.* е предприел маневра изпреварване на или
след кръстовището на пътя за с.*, то л.а. * се е намирал на около 288 м. от
мястото на удара и на около 199 м. преди мястото на удара. При изслушване
на експертизата в съдебно заседание, вещите лица поддържат напраните
изводи, като уточняват, че началото на маневрата зависи от ускорението на
л.а. * и дистанцията между автомобилите, като безопасната такава е по-голяма
от тази, която те са приели, тъй като на практика не се спазва. Затова и
говорят с условности в заключението си.
Предвид събраните от разпита на св.В. П. данни, за изпреварване от
страна на л.а * на 3-4 автомобила, както и за наличие на друго изпреварващо
*, то съдът е допуснал още една допълнителна тройна автотехническа
експертиза. От заключението на същата/ на л.142-190, т.2 от НОХД/, е видно,
че експертизата е анализирала свидетелските показания и е дала заключение,
че съгласно тях, ударът е настъпил непосредствено след като л.а. „*“ се е
върнал в дясната лента, като това се потвърждава от неговото разположение
на платното, което е било косо под ъгъл на дясно, а не успоредно на платното.
Минималното възможно разстояние, на което се е намирал л.а. „*” при
отклоняването му надясно към дясната лента, е било около 33 — 34 м. преди
мястото на удара. Като в този момент л.а. „*” се е намирал на около 18 - 19 м.
преди мястото на удара. От мащабната скица е видно, че в момента на
отклоняване на л.а. „*” на дясно за връщане в дясната лента, л.а. „*” се е
намирал на банкета със силно загубена странична устойчивост и е навлизал
неконтролирано на платното за движение. Към този момент ударът и за
двамата водачи е бил неизбежен, тъй като водачът на л.а. „*” е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара, а л.а.
„*” се е движел със силно загубена странична устойчивост и със загубен
контрол от водача.
Изследван е и въпроса за наличие на друг автомобил, извършващ
изпреварване освен този, управляван от подс. Ш., като е прието, че наличието
на неизвестен автомобил пред л.а. „*” няма да промени изводите относно
мястото на удара, скоростта на движение на л.а. „*” и л.а. „*” преди и в
момента на удара. Наличието на такъв автомобил, който би се движил на
неизвестно разстояние пред л.а. „*”, би бил предпоставка за водача на л.а. „*”
да напусне платното за движение от дясно, за да избегне челен удар с този
9
неизвестен автомобил, както и би ограничавал видимостта за водачите на л.а.
„*” и л.а. „*” един към друг. Тъй като обаче е неизвестно, какво е било
разстоянието между този неизвестен автомобил и л.а. „*”, както и в кой
момент и по какъв начин този неизвестен автомобил се е върнал в дясната
лента, то е невъзможно да се анализира неговото движение и съответно
движението и разстоянието му спрямо л.а. „*” и л.а. „*”, тъй като такъв
анализ би почивал на множество предположения.
При хипотезата за изпреварване на 4 автомобила при еднакви начални
скорости от 60 км/ч, маневрата - изпреварване от водача на л.а. „*“ е
започнала на около 164 м след кръстовището за с. * и съответно на около 44 м
след пътен знак В34.Ако л.а. „*“ е настигнал колоната с по-висока скорост, то
тогава пътя за изпреварване на 4 автомобила би бил по-малък съответно
изпреварването би започнало на по-голямо разстояние от 44 м след пътен знак
В34. При хипотезата за изпреварване на 4 автомобила при еднакви начални
скорости от 80 км/ч на л.а. „*“ и тези автомобили, маневрата — изпреварване
от водача на л.а. „*” е започнала на около 88 м след кръстовището за с. * и
съответно на около 32 м преди пътен знак В34. Прието е също, че ако л.а. „*” е
настигнал колоната със скорост 90 км/ч, то тогава целия изминат път от този
автомобил от началото на маневрата - изпреварване до мястото на удара ще е
около 236 м, т.е. при тази хипотеза маневрата - изпреварване от водача на л.а.
„*” ще е започнала около пътен знак В34, а при по-висока скорост, след него.
При хипотезата за начало на маневрата - изпреварване веднага след
подминаване на пътен знак В34 при еднакви начални скорости от 80 км/ч на
л.а. „*” и тези автомобили, водачът на л.а. „*” може да изпревари не повече от
2 автомобила, от който първия е *, а втория е *при не повече от 15 м
разстояние между тях.
Изготвените по делото химически експертизи не са установили
наличие на алкохол в кръвта на пострадалия Л. и на подс. Ш..
Така описаната фактическа обстановка, първоинстанционния съд
приел за установена от показанията на свидетелите, отчасти от обясненията на
подс. Г. Ш., от заключенията на вещите лица по назначените експертизи, от
писмените и веществените доказателства по делото.
Описаната фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата
по делото и въззивната инстанция е възприема изцяло. Обстоятелствата,
10
имащи значение за предмета на доказване са изяснени напълно и спор по тях
няма.
Първата инстанция е обсъдила показанията на всичси свидетели. В
част от тях съдът е констатирал противоречия, което е предпоставило
необходимост от подробното им обсъждане и изясняване на причината за
тяхното наличие.
На детайлен анализ са били поставени показанията на свидетелите
В. П., Е. К., Д. К. и И. К.. Съдът им е дал доверие само в тези части, в които те
са последователни и безпротиворечиви, след като ги е съпоставил с
останалите събрани по делото доказателства. Изводът, че в тези си части
показанията на свидетелите имат значение за правилното приложение на
материалния закон е обоснован и въззивната инстанция го споделя напълно.
Тези показания, закрепени по реда на НПК имат решаващо значение за
установяване на обективната истина и въззивната инстанция споделя напълно
изложените пространни съображения в аргументацията на основният съд да ги
цени и включи в общата доказателствена съвкупност.
Показанията на свидетелите Н. П., Н. Т., С. Д. Ж., Х. И., С. Г. Ж., А. З.,
Г. К., Е. К, А. А., К. Б. и С. С., които са възприели обстановката след
настъпването на ПТП не съдържат доказателствена информация за неговия
механизъм и с нищо не допринасят за изясняване на причините за
настъпването му.
Съдът с необходимото внимание е изследвал обясненията на
подсъдимия Ш.. Кредитирани и включени в доказателствената съвкупност са
както тези, които подкрепят обвинителната теза, така и оправдателните
такива. Изложените за това в мотивите съображения са пространни и
доказателствено обезпечени, въззивната инстанция ги споделя напълно и не
намира за необходимо да ги преповтаря.
Окръжният съд се е доверил обосновано на заключенията по
назначените експертизи. След като те са изготвени компетентно, обосновано и
пълно и от надлежни специалисти, притежаващи знания в областта на
съдебната медицина и автотехниката, настоящия състав намира включването
им в доказателствения материал за правилно и в съответствие с изискванията
на процесуалните императиви.
Обобщено, присъдата е обоснована, основният съд е анализирал
11
всички събрани доказателства, обсъдил ги е поединично и в тяхната
съвкупност и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства,
които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение,
което е детайлно е отразено в мотивите.
В изпълнение на указанията дадени в отменителното решение на ВКС
настоящият съдебен състав проведе съдебно следствие, в хода на което беше
проведен допълнителен разпит на вещите лица, изготвили заключенията по
назначените експертизи. От становищата им се установява, че пострадалият Л.
е могъл да възприеме аватомобила на подсъдимия, който е предприел
изпреварване от едно достатъчно голямо разстояние и е имал време за
адекватна реакция. Според вещите лица не е било необходимо водачът на
л.а.“*“ да предприема каквито и да било действия и ако той е бил продължил
движението си в източната лента със скоростта, с която се е движил от 73
км/ч, удар между двата автомобила е нямало да настъпи. Вероятността да не
настъпи удар значително би се увеличила ако пострадалият Л. е бил
предприел маневра намаляване и спиране. Същият е имал достатъчно време за
преценка на ситуацията и първата му реакция е била когато двата автомобила
са се намирали на разстояние 260 м. един от друг, при която той е отклонил
автомобила надясно, излязъл е на банкета само с десните колела, продължил е
движението си по банкета при различно сцепление на десните и левите колела
и решавайки да се върне на патното платно е навил разко волана и автомобила
е загубил устойчивостта си. Вещите лица установяват, че при която и да било
от изследваните хипотези подсъдимият е започнал маневрата „изпреварване“
преди знака В 34, указващ края на забраната въведена с пътен знак В 24 или
казано с други думи той е започнал изпреварването в зоната, в която то е било
забранено. Обобщено, при проведения допълнителен разпит на вещите лица
промяна във фактологията не настъпи.
При така установената правилно фактическа обстановка, спорът в
настоящия казус е по правото.
По протеста и жалбата на частните обвинители.
Акцентът в тях е поставен върху неправилната интерпретация на
установената доказателствена съвкупност, довела първата инстанция до
неправилни правни изводи относно съставомерността на деянието, в което е
обвинен подсъдимия Ш..
12
Упрекът както в отменителното решение на ВКС, така и в протеста и в
жалбата е насочен срещу извода на съда, че вменените на подсъдимия Ш.
нарушения на правилата за движение по пътищата не са в причинно –
следствена връзка с настъпилото ПТП и последвалия от него вредоносен
резултат. И протестиращият прокурор и частните обвинители считат, че
изпреварвайки колоната автомобили и движейки се с превишена скорост,
подсъдимият е създал опасност за движещият се в насрещната лента за
движение пострадал.
Хронологията на събитията и най – вече механизма на ПТП са ясно
очертани и не предизвикват каквото и да било съмнение относно това в какво
всъщност се е изразило деянието на подсъдимия Ш.. Установено е, че
управлявайки автомобила си по пътя * – *, малко след разклона за с.* той е
предприел маневра изпреварване, но в зоната на действие на ограничителните
знаци „В26“, непозволяващ движение със скорост по – висока от 60 км/ч и
знак „В24“, забраняващ изпреварване на МПС /с изключение на мотопеди и
мотоциклети без кош/. След тези два знака следва кръстовише, а след него
следва знак “В 34” - край на забраните. Според вещите лица е спорен въпроса
кога отпадат ограниченията, защото хем има кръстовище, хем след
кръстовището има пътен знак “В 34” - край на забраните. В съдебно заседание
сочат, че не става ясно защо е сложен този пътен знак след кръстовището, ако
се приеме, че на кръстовището отпадат ограниченията. В случая според
настоящия състав следва да се приеме принципното положение съгласно
ЗДвП, че на кръстовището отпадат предходните ограничения, в случая за
ограничаване на скоростта и забранено изпреварване. Обвиняемия не е
можело предварително да знае, че на доста по-голямо разстояние след
кръстовището е поставен знак “В 34” - край на забраните, за да се съобрази
предварително снего. Няма спор, че подсъдимият е завършил маневрата
изпреварване, като се е прибрал в своята лента за движение след края на
всички ограничения. При изпреварването е навлезнал с автомобила в
насрещната пътна лента и осъществил маневрата във време, в което по тази
лента не е имало насрещно движещи се автомобили, за които той да
представлява реална опасност и те да не му позволяват нейното извършване.
Това е така, защото в момента, в който подсъдимият е предприел
маневрата изпреварване, движещият се в лентата за насрещно движение л.а.
„*“ се е намирал на около 288 м. и не по-малко от 199 м. от мястото на удара.
13
В един следващ момент, когато разстоянието между двата автомобила е било
около 265 м., водачът на л.а. „*“ е напуснал платното за движение от дясно и е
навлезнал в десния банкет. След като се е движил известно време по него,
пострадалият Л. се е отклонил рязко наляво и след като пресякъл западната
лента за движение, със загубена устойчивост е навлязъл и в източната лента. В
този момент л.а. „*“ е бил изцяло в дясната лента за движение. Ударът между
двамата автомобила е бил неизбежен, тъй като подсъдимият не е имал
техническа възможност да установи автомобила „*“ преди мястото на удара,
а л.а „*“ се е движил със силно загубена странична устойчивост и със загубен
контрол от водача. Всичко това е установено от заключенията по назначените
автотехнически експертизи, в които вещите лица са категорични са
категорични, че основната причина за настъпилото ПТП от техническа гледна
точка, е навлизането на автомобила * на десния банкет, движението по него,
довело до загуба на устойчивост на автомобила и навлизането му в източната
лента пред л.а. „*“.
Фактите касаещи налице ли е нарушение на правилата за движение по
пътищата от страна на подсъдимия са изяснени напълно. Анализирайки ги
внимателно, както поединично, така и в тяхната съвкупност и отнасяйки ги
към цялата доказателствена маса, настоящият състав не стига до различен
правен извод от този, сторен от първоинстанционния съд и намира, че
подсъдимият Ш. дори да е нарушил разпоредбите на чл.21, ал.2 и чл.42, ал.1,
т.2 и т.3 от ЗДвП, то тези нарушения не са в пряка причинно – следствена
връзка с настъпилия резултат.
В тази връзка е и константната практика на ВКС, който многократно
е отбелязвал в своите решения, че не всяко нарушение на правилата за
движение по пътищата би могло да доведе до ангажиране на наказателна
отговорност за престъпления против транспорта, като нарушението на
правилата за изпреварване и скорост може да бъде основание за носене на
наказателна отговорност само ако се намира обективна и субективна
причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици.
Горното поставя въпроса за причинно – следствената връзка. В
Решение № 102 от 25.V.1995 г. по н. д. № 649/94 г., I-во н. о. ВКС разяснява, че
причинната връзка между дадено общественоопасно деяние и престъпния
резултат е обективен факт, който съществува вън и независимо от човешкото
14
съзнание. Наказателното право излиза от по-широко понятие за "причината",
като включва в нея и факторите, които са само "условие" за настъпване на
резултата. Причинна връзка съществува, щом като деянието е било условието
без което не може /conditio sine qua non/ за настъпване на общественоопасния
резултат. Казано с други думи, ако резултатът би настъпил и без деецът да е
извършил това деяние, то тогава между него и резултата няма причинна
връзка.
В разглеждания случай е безспорно, че причината за реакцията на
пострадалия Л. най-вероятно е предприетото изпреварване на колоната от
автомобили от подсъдимия Ш.. В случая е без значение дали изпреварването е
започнало в зоната на знак „В24“, забраняващ изпреварване на МПС с
изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, защото това нарушение
щеше да стои във връзка с ПТП, ако то беше настъпило в зоната на действие
на този. По делото е установено обаче, че ударът межде двата автомобила е
настъпил далеч след като въпросната забрана е била отпаднала по силата на
поставения на пътя знак „В34“. Нещо повече, важно е да се отбележи, че дори
подсъдимият Ш. да беше предприел маневрата изпреварване извън зоната на
действаща по силата на знак „В24“ забрана, т.е. на пътен участък, на който
изпреварването е разрешено, то ПТП при така очертания механизъм отново би
настъпило. При това положение, настоящият състав намира, че нарушението
на знак „В24“ не стои в пряка причинно – следствена връзка с вредоносния
резултат, поради което не може да бъде ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимия за него.
Не е нарушена и разпоредбата на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП, която
задължава водачите на МПС при изпреварване да не създават пречки или
опасност на движещите се в насрещната лента МПС. За да бъде нарушена тази
разпоредба на първо място следва изпреварването да бъде извършено така, че
за насрещно движещите се автомобили да бъде създадена реална опасност,
която да налага реакция от водачите им за избягването й, с оглед
недопускането на ПТП. Тук ключовият въпрос е свързан с момента на
възникване на опасността за движението, както и нейния характер и
интензитет. Няма спор, че този въпрос е фактически и за правилното му
решаване следва да се изхожда от конретните пътни условия и пътна
ситуация, които да укажат първия възможен момент, в който водачът трябва
да реагира технически правилно за да предотврати настъпването на ПТП.
15
В тази връзка повереника на частните обвинители правилно
отбелязва, че със самото предприемане на маневрата изпреварване и
навлизане в лентата за насрещно движение подсъдимият Ш. вече представлява
вече опасност. И това е така защото маневрата изпреварване е една от най-
сложните и опасни от техническа гледна точка маневри. Тя се състои от
излизане с автомобила от лентата за движение, преминаване в насрещната
такава, движение по нея успоредно и с по-висока скорост от изпреварваните
МПС и съответно прибиране в собствената лента след приключването й.
Принципно този сложен механизъм на управление на автомобила винаги
предполага опасност не само за движещите се попътно автомобили и за тези
движещи се в насрещната лента, но и за самия водач, извършващ
изпреварването. Именно за това в разпоредбата на чл.42 от ЗДвП са разписани
ясно и конкретно задълженията както на изпреварващия, така и на водачитге
на изпреварваните автомобили. За да се прецени дали те се се съобразили с тях
обаче се налага преценката доколко изпреварването е създало реална опасност
или казано с други думи наложило ли е то реакция от някой от участниците в
движението за недопускане или предотвратяване на ПТП или опасността е
само хипотетична или предполагаема. Когато тя се е появила на достатъчно
голямо разстояние, даващо възможност на движещият се в насрещната лента
водач да я възприеме своевременно и без каквито и да било рискове за себе си
или за останалите участници в движението да я избегне с една правилна от
техническа гледна точка реакция, като напр. да продължи движението си или
леко да намали скоростта, то тогава тази опасност няма да има реален
характер, защото тя не създава предпоставки за ПТП. Затова правилната
преценка на пътната ситуация определя адекватната реакция на водача. Когато
едно поведение на участник в движението очевидно не създава предпоставки
за ПТП е необходимо водачът само да заостри вниманието си, като следи
ситуацията и да продължи движението си, контролирайки непрекъснато
автомобила, който управлява, защото дори да се приеме, че този участник е
опасност, то тя не е реална. Ако в такива случаи водачът неправилно прецени
пътната ситуация и вследствие на тази неправилна преценка, избере
погрешната от техническа гледна точка маневра да промени рязко посоката си
на движение и да навлезе в крайпътния банкет, което от своя страна да доведе
до загуба на управлението на автомобила му и до настъпване на ПТП, то
тогава опасността няма да бъде причина за тези му неправилни действия и
16
няма да бъде във връзка с настъпилото ПТП.
Именно такъв е и настоящия казус. От заключенията по назначените
АТЕ и от становищата на вещите лица в хода на съдебното следствие пред
първата и пред настоящата инстанция се установява, че ако пострадалият Л.
беше продължил движението си със заострено внимание или беше задействал
спирачната система дори с минимални усилия /т.н. „комфортно“ спиране/ и бе
останал на платното за движение, то произшествието нямаше да настъпи и
двата автомобила щяха да се разминат. Вещите лица са категорични, че в
случая, водачът на л.а. „*“ е следвало да предприеме действия, каквито са
били наложителни в създадената пътна обстановка, а именно да продължи да
се движи в неговата лента с постоянна скорост или да задейства леко
спирачната система и да остане на платното за движение. Още повече, че е
възприел автомобила на подсъдимия на много по голямо разстояние от
мемонта му на реакцията му в който управлявяният от него л.а. „*“ е напуснал
платното за движение от дясно и е навлезнал в десния банкет. Вместо да стори
това, пострадалият Л. необяснимо от техническа гледна точка е променил
посоката на движение, напуснал е пътното платно и навлязъл в крайпътния
банкет, където е загубил устойчивост на автомобила. Именно тези ненужни и
неправилни от техническа гледна точка действия са довели до навлизането на
л.а. „*“ в източната пътна лента, където е настъпил удара с автомобила,
управляван от подсъдимия. Подсъдимият не е имал никаква възможност да
предотврати удара. Според вещите лица единствената причина от техническа
гледна точка за настъпилото ПТП се явява неправилната преценка на пътната
ситуация и грешната маневра от страна на пострадалия.
Тези факти, установяващи действията както на подсъдимия, така и на
пострадалия, проследени хронологично и в динамика, анализирани в детайли
и в съвкупността им, водят до еднозначния извод, че причината за настъпване
на инкриминираното ПТП е единствено и само поведението на пострадалия
Л., провокирано от неправилната му преценка на пътната ситуация,
респективно погрешния му избор да промени рязко посоката си на движение и
да навлезе в крайпътния банкет, което е довело да загуба на контрол над
автомобила и навлизането му в лентата за движение на л.а. “*" управляван от
подсъдимия. При това положение твърдението на прокурора и на частните
обвинители, че с осъществяването на маневрата изпреварване подсъдимият Ш.
е създал “опасност или пречки” за движещият се в насрещната лента л.а. “*” е
17
лишено от доказателствена обосновка и като го е признал за невиновен и
оправдал за това да е извършил нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП,
първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон.
Подсъдимият не е извършил и нарушенията на чл.21, ал.2 и чл.42,
ал.1, т.3 от ЗДвП, за които е бил обвинен. Първоинстанционният съд е
изложил пространни и убедителни съображения в тази връзка и настоящият
състав ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря.
Допълнително следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.42, ал.2,
т.3 от ЗДвП е неприложима в настоящия казус. Тази разпоредба вменява на
водача задължение да се убеди, че може да извърши изпреварването като се
движи с безопасна скорост. По делото е установено, че подсъдимият е
предприел манервата изпреварване, като е напуснал източната лента,
продължил е движението си в западната /насрещна/ лента и се е прибрал
отново в източната лента, ерго същият е завършил маневрата по изпреварване
изпреварването без да създаде опасност или пречки за движещите се в същата
посока автомобили. Това се потвърждава и от обстоятелството, че за
посочените автомобили изпреварването е приключило безопасно и с кратко
време. При това положение скоростта, с която е осъществил тази маневра
очевидно е била безопасна, при което той не е нарушил, а точно обратното,
изпълнил е задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл.42, ал.2, т.3
от ЗДвП.
Видно от заключението на тройната АТЕ-за /на л.193-л.236, том 2 от
д.п./, назначена в досъдебното производство, приета и изслушана в съдебно
заседание, експертите приемат, че скоростта на движение с оглед липсата на
обективни данни за намаляване на скоростта на л.а. * преди момента на удара
по време на изпреварването е била около 90 км/ч. Същевременно в
разстоянието, където “*"-то изпреварва 4, 5, 6+ автомобила, преди
кръстовището има знаци за ограничение на скоростта до 60 км/ч и “забрана за
изпреварване”. Според вещите лица единствено при хипотеза изпреварване 6+
автомобила се получава, че маневрата започва на около 120 м преди знака “В
34” – отпадане на ограниченията, тоест някъде в района на кръстовището. В
останалите разглеждани хопотези при изпреварването на по-молко
автомобили, началото на изпреварването е започнало след кръстовището, като
при една част от тях изпреварването е започнало след знак “В 34”, а в друга
18
преди него. Колко е броят на изпреварените от подсъдимия автомобили е
спорен т.к. последният и разпитаните по делото свидетели посочват различен
брой, а липсва друга възможност за установяването им. Вещите лица не могат
да дадат категоричен отговор коя е най правдоподобната хипотеза в случая.
Според вещите лица е много спорен и въпроса за отпадене на ограниченията,
защото хем има кръстовище, хем след кръстовището има пътен знак “В 34” -
край на забраните. Според тях не става ясно защо е сложен този пътен знак
след кръстовището, ако се приеме, че на кръстовището отпадат
ограниченията. В случая споряд настоящия състав следва да се приеме
принципното положение съгласно ЗДвП, че на кръстовището отпадат
предходните ограничения, в случая за ограничаване на скоростта и забранено
изпреварване. Обвиняемия не е можело предварително да знае, че на доста по-
голямо разстояние след кръстовището е поставен знак “В 34” - край на
забраните, за да се съобрази предварително с него. Въпреки това дори и да се
приеме, че при започване на изпреварването подсъдимият се е движил с
превишена скорост и е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, то това
нарушение не е в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и
наказателна отговорност за него не може да бъде агажирана.
Не е нарушена и разпоредбата на чл.43, т.2 от ЗДвП /неправилно
посочена като чл.43, ал.1, т.2 от ЗДвП/. По делото е установено, че ПТП е
настъпило на пътя * – *, далеч след зоната на кръстовището със с. * и само
това е достатъчно подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан за
това нарушение. Като е сторил това при тези безспорно установени факти
първоинстанционния съд правилно е приложил материалния закон.
Обобщено, при тези категорично установени фактически положения
за първостепенния съд не е оставала друга процесуална възможност освен да
признае подсъдимия Г. К. Ш. за невиновен и да го оправдае по повдигнатото
му обвинение, както и правилно е сторил. Изложените в тази връзка
съображения в мотивите на атакуваната присъда са пространни, настоящата
инстанция ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря.
Поради това твърдяните в протеста / макар и неподдържан от представителя
на Апелативна прокуратура- Пловдив/ и в жалбата на частните обвинители
нарушения на материалния закон, свързани с оправдаването на подсъдимия
Ш. по предявеното му с обвинителния акт обвинение не са налични.
19
Така присъдата се явява обоснована и законосъобразна и следва да
бъде потвърдена, а подадените срещу нея протест и жалба от частните
обвинители оставени без уважение.
Вън от възраженията на страните, първоинстанционният съд в
рамките на закона се е разпоредил с веществените доказателства и разноските
по делото.
При извършената служебна проверка, Апелативният съд не
констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
достатъчно основание за отмяна на атакуваната присъда.
Предвид горното и на основание чл. 338 НПК, Пловдивският
апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 68/27.09.2023 г., постановена по НОХД
№ 1185/22 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или обжалвано пред
Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20