№ 569
гр. Благоевград, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИ. Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря Здравка Я.а
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251200500842 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от И. И. Б., ЕГН **********,
чрез адв. К. Я., срещу Решение № 100/02.06.2025 г., постановено по гр. д. №
817/2024 г. по описа на РС - Сандански.
С обжалваното решение № 100/02.06.2025 г., постановено по гр. д. №
817/2024 г. по описа на РС - Сандански, съдът е отхвърлил като неоснователен
предявения иск от И. И. Б., ЕГН**********, с адрес гр. ***, срещу община
Сандански, с адрес гр.Сандански, бул. „Свобода“ № 14, за обявяване за
окончателни предварителните договори за покупко - продажба на жилища,
общинска собственост, находящи се в гр. Сандански, ж.к. „Спартак“, бл. 7, вх.
А, ет. 1, а именно: апартамент № 3 и апартамент № 4, за които е открита
процедура по закупуването им през 2014 г. по реда на Наредба за условията и
реда за настаняване под наем и продажба на общински жилища в Община
Сандански и са приети решения от Общински съвет - Сандански № 252 от
30.07.2014 г. и № 253 от 30.07.2014 г., както и са издадени заповеди от кмета
на община Сандански с №№ ОБС-87/03.11.2014 г. и ОБС85/03.11.2014 г.
С посоченото решение съдът се е произнесъл и по отношение на
разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от И. И. Б., ЕГН **********, чрез адв. К. Я.. В
същата жалбоподателят излага съображения за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното решение.
Сочи се, че по делото са изяснени и доказани от страна на
жалбоподателя всички твърдения, като липсвали доказателства в обратната
1
насока. По делото били представени доказателства за издадени заповеди от
кмета на община Сандански за продажба на две общински жилища, както и
доказателство за платената цена и за двете, съобразно издадените заповеди.
Нито едно от тези твърдения не било оборено, напротив - било потвърдено.
Ответникът - Община Сандански, издал Наредба за реда на продажба на
общински жилища, в която изрично било отбелязано, че това става съгласно
издадена заповед от изпълняващия длъжността кмет на общината, както и
реда за отмяна на тези заповеди, а именно с нова такава. Нещо повече, в хода
на производството процесуалният представител на ответника - община
Сандански заявила, че в самите заповеди, издадени във връзка с продажбата
на общинските имоти, бил отбелязан чл. 38, ал. 9 от Наредбата по силата на
който преписката се прекратявала. Това не отговаряло на истината и в
Наредбата (приложена по делото от ответника) било отбелязано, че ал. 9 е
отменена с Решение № 2213/2019 на Административен съд Благоевград, като
същата е била изменена преди това през 2013 г., но дори и преди отмяната,
текста в ал. 9 на чл. 38 е гласял съвсем друго, а именно: “след като купувачът
извърши в срок плащането на цената и на дължимите данъци, такси и
режийни разноски, се изготвя договор за продажба в пет екземпляра”, което по
никакъв начин не посочвало твърдяното от ответната страна, а отделно от
това, в същият член 38 от Наредбата, но в ал. 12 се гласи друго: „при
неплащане в указания срок, заповедта се отменя с нова заповед, преписката за
продажба се прекратява и кмета внася предложение до общински съвет за
промяна на предназначението на жилището. Посочени били две условия -
кумулативно: отменя и прекратява, след което имало и обвързано трето
условие - внася, но нито едно от условията, посочени в нормативния акт не е
изпълнено и не били представени по делото доказателства в тази връзка.
Сочи се, че не се е доказало по делото, че съществува издадена заповед
за отмяна, както и също, ответника не представил доказателства за
прекратяване на преписката като цяло. Съда разпоредил и дал възможност на
ответната страна да посочи тези доказателства на два пъти. Първият път с
доклада и определението за насрочване на първо по ред заседание, и втори
път в първото по ред заседание, въпреки възражението на жалбоподателя, че
ако съществуват такива доказателства, ответника щял да ги е представил към
датата на първото заседание. Така, това не се случило и в следващото
заседание, не се представили доказателства, както за отмяна на заповедта за
продажба, така и за прекратяване на преписката по продажбата.
Твърди се още, че следващото задължение в тежест на ответника за
доказване, било, че И. Б. се е отказал да закупи съответните жилища, което
също не било доказано от тяхна страна. Не само, че не го доказали, но
изтъкнали доказателства, които сочат тъкмо обратното. От тяхна страна било
заявено, че И. Б. е продължил през годините да подава нови молби за
закупуване на процесните имоти, като предоставили и документи в тази
насока. Всичко това оборвало тезата им, че се е бил отказал и доказва
противното, че не се е отказал в нито един момент от закупуването на
жилищата.
Посочва се още, че от ответната страна били изложени и невярни
твърдения, като тези, че И. Б. вече не бил наемател на спорните жилища. Това
не отговаряло на истината и към настоящия момент И. Б. ползвал и двете
жилища, като съда е наведен към грешен извод, че лицето ползва два имота за
живеене. Всъщност двата имота могат да се ползват само и единствено заедно
и неразделно, тъй като по документи са описани два имота, но реално имота се
ползва като един. В едното общинско жилище се помещават стаите за
живеене, а във второто /по документи/ се помещават санитарното и
кухненското помещение, като двете заедно образуват едно жилище, годно за
обитаване и живеене.
Сочи се, че във връзка с възражението на ответника, че към датата на
плащане на сумите, данъчните оценки на имотите вече са били различни от
първоначално издадените, се посочва, че в нито един момент след плащането
на цената, както и по-късно в производството пред съда, не е поискано от
2
тяхна страна доплащане в тази връзка.
Твърди се, че РС - Сандански неправилно е приел и отбелязал в своето
решение, че договорите между страните са били прекратени автоматично, тъй
като никъде не е регламентирано, нямало клаузи за автоматично прекратяване
в подписаните договори и на това основание съдът е постановил решение,
което е неправилно и необосновано.
В заключение се моли за отмяна на атакуваното решение и
постановяване на ново такова, с което съдът да уважи предявения иск, ведно с
присъждане на разноските за двете инстанции.
По реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил отговор на
въззивната жалба от страна на Община Сандански, чрез юрк.Й. А.. В отговора
се поддържа, че решението е правилно и законосъобразно, поради което и
следва да бъде потвърдено.
Твърди се, че по делото е разгледан иск за обявяване на две общински
жилища за окончателен договор, произтичащ от заповеди на кмета на
общината от 03.11.2014 г. Твърди се, че в заповедите бил определен
едномесечен срок за заплащане на продажната цена, като при ненавременно
плащане следвало прекратяване на преписката и отмяна на заповедта.
Въпреки изричното условие, ищецът не е направил плащане в срока, а такова
било извършено едва през 2022 г близо 8 години по-късно. Поради това, не
бил сключен окончателен договор, като ищецът търсел правата си на базата на
заповеди, които вече не могат да породят договорни отношения. Твърди се
още, че заповедите са индивидуален административен акт, а не предварителни
договори. Сочи се още, че те имат императивен срок и условие - едномесечно
плащане. Без изпълнението му те не пораждат договорни правоотношения.
Наредбата на Общински съвет - Сандански била в обществен интерес, поради
което срокът бил с императивен характер.
Сочи се още, че както правилно било посочено в атакуваното решение
едномесечният срок е прекратителен (чл. 38. ал. 12 от Наредбата), при
закъснение в плащането, отношенията се прекратяват ех lege, без нужда от
издаване на нов акт, действието на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД (за обявяване на
окончателни договори) не е възможно, защото предварителните договори
никога не са материализирали окончателен договор - те са прекратени.
Твърди се, че липсата на заповед, отменяща първоначалния
административен акт, няма правно значение. Самата заповед носи условието,
че неплащането в срок води до прекратяване, а нормативната рамка по АПК
не изисква нов акт за изпълнение на условието. Посочва се, че формалното
плащане през 2022г не пораждало правно основание. Твърди се, че плащането
е извършено след изтичане на валидността на оценките (6 месеца). Договорът
е прекратен ех lege, поради конклудентен отказ от купувача, който е знаел за
изискването и не го е изпълнил. Подаването на нови заявления през 2019 и
2022 г. представлява нов опит, но не реанимира прекратените отношения.
Посочва се, че първоинстанционният съд категорично правилно приел,
че неплащането в срока е неизпълнение, приравнено на отказ, и спира
възможността за обявяване на сделката за окончателна. Съдът е анализирал и
приложил императивния характер на Наредбата, правните последици от
неизпълнение и индивидуалния административен характер на заповедите.
С оглед горните съображения се иска от съда да потвърди атакуваното
решение, като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на разноските
по делото.
Страните не представят и не сочат необходимост от събирането на нови
доказателства.
Окръжен съд Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите
на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира
следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
3
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен
състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.
Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за
съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции,
поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на
императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР
1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения на материалния
закон при обсъждането и оценката на доказателствата. Първоинстанционният
съд е събрал писмени и гласни доказателства, от които безпротиворечиво се
изясняват относимите към правния спор факти. Направените от него
фактически и правни изводи са основани на пълно и всестранно обсъждане на
приобщените доказателства. Те не съдържат противоречиви доказателствени
данни за относимите обстоятелства и еднозначно установяват фактите,
предмет на спора.
Неоснователно е и оплакването за необоснованост на съдебния акт.
Изводите на районния съд са основани на формалната логика и представляват
формално - валидни умозаключения за предпоставките и следствията от тях. В
мотивите му ясно е отразена извършената от съда оценъчна и логическа
дейност по обсъждане и и оценка на доказателствата и направените въз основа
на тях фактически и правни изводи.
Окръжен съд Благоевград, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира следното:
Производството пред РС Сандански е образувано по искова молба,
предявена от И. И. Б., ЕГН **********, срещу община Сандански по иск с
правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Сочи се в исковата молба, че по силата на сключен договор за наем с
община Сандански ищецът и неговото семейство са наематели на две жилища,
общинска собственост, находящи се в гр. Сандански, ж.к. „Спартак“, бл. 7, вх.
А, ет. 1, а именно: 1. Жилище - апартамент № 3 с идентификатор
65334.302.6221.3.3, с площ от 18,83 кв.м., заедно с прилежащите части - мазе
№ 11, с площ от 2,52 кв.м. и 0,8023% ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото и 2. Жилище - апартамент № 4 с
4
идентификатор 65334.302.6221.3.4, с площ от 54,68 кв.м., заедно с
прилежащите части - мазе № 21, с площ от 3,44 кв.м. и 2,3439% ид.ч. от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
Сочи се, че през 2014 г. ищецът e подал заявление за закупуването им
по реда на Наредба за условията и реда за настаняване под наем и продажба на
общински жилища в Община Сандански, действаща към 2014 година. Твърди
се, че искането му е било разгледано на заседание на Общинския съвет и въз
основа на две негови решения: решение № 252 от 30.07.2014 г. и решение №
253 от 30.07.2014 г. , кметът на общината е издал две заповеди, а именно:
заповед № ОБС-87/03.11.2014г. и заповед № ОБС-85/03.11.2014 г., с които е
наредил имотите да му бъдат продадени за сумите съответно от 4671 лв. и 13
370 лв., или общо за сумата от 18 041 лева.
Твърди се, че на 02.09.2022 г. тези суми са били заплатени. Твърди се, че
в отговор на направено запитване кога ще бъдат изготвени договорите за
покупко -продажба на недвижимите имоти ищецът е получил писмо от
община Сандански с изх. № 9400-2933 от 28.10.2022 г., с което е бил
уведомен, че паричните преводи са без правно основание и ще му бъдат
възстановени. Ищецът твърди, че този извод на Община Сандански е
неправилен, тъй като правното основание за превеждане на сумата е влезли в
сила заповеди на кмета, а именно Заповед № ОБС – 87/ 03.11.2014 г. и Заповед
№ ОБС – 85/ 03.11.2014 г.
Ищецът иска съдът да постанови решение, с което да укаже на община
Сандански да изготви в срок изискуемите договори за покупко-продажба на
процесните имоти.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен, тъй като не са
налице условията за извършване на продажбата на процесните имоти. В
отговора на исковата молба се твърди, че с издадените от кмета на община
Сандански заповед № ОБС – 87/03.11.2014 г. и Заповед № ОБС – 85/03.11.2014
г. на ищеца е даден едномесечен срок от получаване на заповедите да внесе
определената цена, заедно с дължимите данъци, такси и режийни разноски,
както и че в указания срок, а именно до 18.12.2014 г., тъй като заповедите са
връчени на 19.11.2014 г., ищецът не е внесъл дължимите суми.
Твърди се, че ищецът се е отказал от закупуване на процесните имоти и
че административната част от процедура по закупуването им не е завършена,
5
като преписката по продажбата е прекратена. В подкрепа на становището си,
че ищецът се е отказал от закупуването на процесните имотипрез 2014 г.,
ответникът сочи, че на 03.07.2019 г. с вх.№ 94-00-2239 е постъпила нова молба
за закупуване на процесните жилища от И. И. Б., на която молба е изпратен
отговор с писмо изх. № 94-00-22391/0608.2019 г. за взето по протокол от
23.07.2019 г. решение молбите за закупуване на общински жилища да бъдат
разгледани повторно след влизане в сила на решение на Административен съд
– Благоевград. На 28.02.2022г. е постъпила последваща молба с вх. № 94-00-
491 от И. И. Б. за закупуване на процесните имоти, която е оставена без
уважение с протокол № 1/26.05.2022 г. на комисията по чл. 36, ал. 2 от
Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди,
настаняване под наем и продажба на общински жилища в община Сандански.
Подписан е и следващ договор за отдаване под наем на общинско жилище, а
именно договор № 226Ж/01.02.2022 г.
Ответникът твърди също, че на 02.12.2021 г. със заповед № ОБС-
350/02.12.2021 г. е прекратен договора за отдаване под наем на общински
жилищен имот с идентификатор 65334.302.6221.3.3 по КККР на гр.Сандански,
която не е обжалвана и е влязла в сила. Ответникът оспорва иска и поради
обстоятелството, че внесените през 2022 г. суми не отговарят на пазарната
оценка, тъй като тя е валидна 6 месеца след изготвянето й, както и на
данъчната оценка, също валидна 6 месеца и че за да се извърши плащане е
необходимо да се изготви нова пазарна оценка, която да бъде приета от
Общински съвет - Сандански.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд
обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при което приема за
установено от фактическа страна следното:
И. И. Б. и семейството му са наематели на общинско жилище съгласно
договор за наем на общинско жилище. Същите са били настанени в ап. 3 и ап.
4 в блок № 7, вх. А в ж.к. „Спартак“, гр. Сандански със заповед № 21 от
02.04.1991г ., приложена по делото.
През 2014 г. е подадено заявление от ищеца за закупуване на
процесните имоти по реда на Наредба за условията и реда за настаняване под
наем и продажба на общински жилища в Община Сандански, като искането
му е било разгледано на заседание на Общинския съвет, който е взел решение
№ 252 от 30.07.2014 г. и решение № 253 от 30.07.2014 г., с които е дал съгласие
6
да се продадат общинските жилища -съответно ап. 4 с идентификатор
65334.302.6221.3.4 и ап. 3 с идентификатор 65334.302.6221.3.3 на настанения
в тях наемател
Видно от представените решения, Общински съвет – Сандански е приел
пазарна оценка на имотите в размер съответно на 13 370 лв. и 4 671 лв. и е
възложил на кмета на общината да сключи договор за покупко - продажбата
на общинско жилище с И. И. Б..
Въз основа на тези решения кметът на общината е издал две заповеди, а
именно: заповед № ОБС-87/03.11.2014 г. и заповед № ОБС-85/03.11.2014 г., с
които е наредил да се продадат на И. И. Б. горепосочените жилища за сумите
съответно от 13 370 лв. и 4 671 лв. В заповедите е наредено купувачът да
заплати цената на продаваните имоти, заедно с дължимите данъци, такси и
режийни разноски, посочени по размер в заповедите, в срок от един месец от
получаване на заповедите. В заповедите е посочено, че ако в този срок
купувачът не преведе дължимите суми се счита, че той се отказва за закупи
жилището и преписката се прекратява на основание чл. 38, ал. 9 от Наредба за
условията и реда за настаняване под наем и продажба на общински жилища.
Тези заповеди са получени от И. И. Б. на 19.11.2014 г.
На 03.07.2019 г. И. И. Б. е подал молба до кмета на община Сандански с
вх. № 94-00-2239, с която е поискал да му се разреши да закупи
предоставеното му под наем общинско жилище. На тази молба общината е
изпратила писмо с изх.№ 94-00-2239/1/ от 06.08.2019 г., получено на
20.08.2019 г., с което писмо е изпратила на И. Б. копие от протокол от
23.07.2019 г. на комисията, назначена със заповед № ОБС-24/13.05.2016 г. на
кмета на община Сандански. Видно от този протокол е, че комисията е взела
решение да разгледа молба с вх.№ 94-00-2239/03.07.2019г. след влизане в сила
на решение на Административен съд - Благоевград по образувано адм. д. №
278/2019 г.
Сключеният между страните по делото на 02.01.2012 г. договор за
отдаване под наем на общински жилищен имот с идентификатор
65334.302.6221.3.3 по КККР на гр.Сандански е прекратен със заповед № ОБС-
350 от 02.12.2021 г. на кмета на община Сандански. Тази заповед е връчена на
наемателя на 03.12.2021 г. при отказ за получаване, който отказ е оформен с
посочване на три имена и подпис на двама свидетели.
Съобщение за издаването й е било залепено и на входната врата на
общинското жилище на 09.12.2021 г. с указание, че след изтичане на 7 дни от
залепването актът се счита за връчен.
И. И. Б. е продължил да бъде наемател на общинско жилище,
представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор
65334.302.6221.3.4, въз основа на сключен с община Сандански на 01.02.2022
г. договор за отдаване по наем на общинско жилище. На 28.02.2022 г. същият е
подал молба до кмета на община Сандански с вх. № 94-00-491/28.02.2022 г., с
която е поискал за закупи предоставеното му под наем общинско жилище - ап.
7
4 на ет. 1 в бл. 7, вх. А, на която молба община Сандански е отговорила с
писмо изх. № 94-00-491/1/ от 22.07.2022 г., с което е изпратила препис от
протокол № 1/26.05.2022 г. на комисията по чл. 36, ал. 2 от Наредбата за
условията и реда за установяване жилищни нужди, настаняване под наем и
продажба на общински жилища в община Сандански. Видно от този протокол
е, че е оставено без уважение заявлението на И. И. Б. за закупуване на
общинско жилище - ап. 4, находящо се в ж.к. „Спартак“, бл. 7, вх. А, ет. 1,
поради факта, че общината не разполага с достатъчен брой общински жилища
за настаняване под наем, находящи се в гр. Сандански и големия брой
подадени заявления за картотекиране на нуждаещи се граждани и семейства.
На 02.09.2022 г. И. Б. е превел по банков път на община Сандански
сумата от 13 370 лв., като е посочил основание за плащане „за покупка на
общинско жилище по заповед № ОБС-87 от 03.11.2014 г.“, и сумата от 4
671лева, с посочено основание за плащане „за покупка на общинско жилище
по заповед № ОБС-85 от 03.11.2014 г.
С писмо изх.№ 9400-2933 от 28.10.2022 г. община Сандански е
уведомила И. Б., че направения превод на 02.09.2022 г. е без правно основание
и сумата в размер на 18 041 лв. трябва да му бъде възстановена по посочена от
него банкова сметка в срок до 31.10.2022 г.
Изложените факти и обстоятелства не се спорят от страните по делото.
При така установените обстоятелства, които напълно съвпадат с
приетите от районния съд фактически констатации, настоящият въззивен
състав изцяло споделя и направените от него правни изводи и счита
оплакването за неправилно приложение на материалния закон за
неоснователно.
Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Предварителният
договор за покупко-продажба на имот е правно обвързващо споразумение,
което регламентира бъдеща сделка за покупка на недвижим имот. Той служи
като гаранция и подготовка за окончателния договор, като в него се договарят
ключови условия като цена, срокове за плащане и правата и задълженията на
купувача и продавача. С този иск, изправната страна по един предварителен
договор, изпълнила поетото задължение или изявила пред съда, в исковата
молба, готовност за изпълнение, може да поиска от съда предварителния
договор да бъде обявен за окончателен, след като в определения по договора
срок, не е получила изпълнение на насрещното задължение. С този иск по
съдебен ред се реализира субективното потестативно право на страната по
валидния предварителен договор да поиска обявяване на договора за
окончателен от съда. Искът по чл. 19, ал. 3 от ГПК намира приложение във
всички случаи, когато по договорен ред е поето задължение за изразяване на
воля за бъдеща правна сделка.
Претенцията по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД може да бъде уважена само при
положение, че ответникът неоснователно е отказал сключването на
окончателен договор, при положение, че ищецът е изпълнил всички свои
8
задължения по договора и няма пречка сключването на окончателен договор.
Важно условие за предявяване на иска е наличие на действителен
предварителен договор. С оглед нуждата от изпълнение на тази процедура и
обстоятелството, че в случая страните не договарят по реда на гражданско -
правните отношения, не може да се приеме, че сме в хипотезата на чл. 19, ал. 3
от ЗЗД, при която може да се иска обявяване на предварителен договор за
окончателен. В случая се касае за административна процедура, която е
започнала, но не е била довършена по волята на жалбоподателя – ищец.
Съгласно чл. 45а от Закона за общинската собственост, условията и
редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в
жилищата по чл. 43 и чл. 45 се определят с наредба на общинския съвет. За
Община Сандански е налице приета Наредба за условията и реда за
настаняване под наем и продажба на общински жилища в Община Сандански.
Районният съд подробно е описал процедурата, уредена в наредбата, която
представлява смесен фактически състав с административно правни и
гражданско правни елементи. От страна на Общината са изпълнени всички
предпоставки за сключване на договор за покупко - продажба, но въпреки
надлежното уведомяване на ищеца в настоящото производство и
предоставената му възможност да заплати определената цена в срок, същият
не е изпълнил своите задължения, а напротив. Същият е продължил да ползва
жилищата като наемател и не е декларирал воля за действително придобиване
на същите във връзка със започната процедура.
С предвиденото в Наредбата, в чл. 38, ал. 12, че при неплащане на
определената цена в указания срок, заповедта се отменя, е определен
прекратителен срок във връзка със сключването на окончателен договор. При
условие, че ищецът се явява неизправна страна – не е изплатил определената
цена в срок, за него не е възникнало правно основание за сключване на
договор за продажба на общинския имот.
Това не може да се подведе под правната квалификация на иска по чл.
19, ал. 3 от ЗЗД и да се претендира обявяване на предварителния договор за
окончателен, поради което искът се явява неоснователен.
По отношение възражението на въззивника, че община Сандански
следва да докаже, че е И. Б. се е отказал да закупи процесните жилища,
въззивният съд не счита, че това е в тежест на въззиваемия – ответника по
делото. Ищецът е следвало да докаже волята си за закупуване на имотите, а с
неговите действия е декларирал точно обратното – не е внесъл цената в срок,
не предприел никакви действия в тази връзка нито в указания срок, нито в
следващите осем години, отново е депозирал молби за закупуване на имотите,
видно от които той е бил наясно, че предишната процедура е приключила и
следва да се проведе нова съобразно закона и наредбата.
При тези аргументи оплакванията във въззивната жалба са изцяло
неоснователни. Предявеният иск е подлежал на отхвърляне поради други
мотиви, а именно поради липсата на възможност за обявяване на
9
предварителен договор за окончателен, тъй като такъв не е бил сключван
между страните за процесните имоти, в качеството им на частно – правни
субекти. Доколкото крайният резултат съвпада, обжалваното решение следва
да се потвърди като законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода от обжалването на въззиваемата страна жалбоподателят
дължи направените разноски, които са направени и доказани по основание и
размер. Такива са направени и поискани за юрисконсултко възнаграждение,
което съдът следва да присъди в размер на 300,00 лв. за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
По изложените мотиви, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 100/02.06.2025 г, постановено по гр. д. №
817/2024 г. по описа на РС - Сандански.
ОСЪЖДА И. И. Б., ЕГН**********, с адрес гр.***, да заплати на
община Сандански, с адрес гр. Сандански, бул. „Свобода“ № 14, сума в
размер на 300,00 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10