№ 42654
гр. София, 28.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д. ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Д. ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело №
20221110169378 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по Молба №250104/2023 г. на адв. Д., процесуален представител на ищеца,
Молба №263684/2023 на отв. Г. С. и Молба №263772/2023 на отв. Е. и П. С.и, всички по
описа на СРС.
Адвокатът на ищеца навежда оплаквания за неправилно определяне на възнаграждението
му по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА с довод, че пресъдено в по-нисък размер, който не
съответства на предявените искове.
Ответната страна поддържа, че същото възнаграждение е прекомерно, респ. неправилно
изчислено предвид защитавания общ материален интерес.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК всяка страна оспорва молбата на насрещната страна.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и приложимия
закон, намира следното:
Молбата на всяка страна е допустима, с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК на
ищеца, а по отношение на ответната страна представянето на списък е ирелевантно,
доколкото не претендира в неина полза пресъждане на разноски, а оспорва така
определените на насрещната страна.
Съгласно решението, постановено по делото, съдът е приел, че на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, ищецът има право на съдебни разноски, съразмерно на уважената част от иска, за
платена държавна такса – сумата 980,19 лв. или спрямо всеки ответник 326,73 лв. В тежест
на ответниците съдът възлага и разноската за възнаграждение на адвокат за оказана
безплатна правна помощ на ищеца, заявена по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. чл. 38, ал.1,
т. 3 от ЗА. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неотносимо, тъй като съдът
определя възнаграждението на адвоката. Както е посочено - предвид уговореното в договора
за правна помощ, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да извърши
адвоката, с оглед на защитавания материален интерес и фактическата, и правна сложност на
спора, и на осн. чл. 7, ал.2, т. 2 от НМРАВ, приема, че адвокатът има право на
възнаграждение за сумата 1120 лв., която е необходима и разумна разноска, вкл. като се
съобрази Определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г., ВКС, ІІ т. о., .
Съразмерно на уважената част от исковете - 1119,82 лв., която сума всеки един ответник
1
трябва да заплати на адв. Ю. Д., или общо 3359,46 лв. Следва да се отбележи, че договорът
за правна помощ по своята същност представлява вид на договора за поръчка по смисъла на
чл. 280 и сл. от ЗЗД. С договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка
на доверителя възложените му от последния действия. Договорът е неформален, а писмената
форма е за доказване. Доверителят е длъжен да заплати, възнаграждение, ако е уговорено,
след изпълнението на възложената работа и отчитането й, съгласно чл.286 от ЗЗД. В този
смисъл и чл. 36, ал. 1 от Закон за адвокатурата, регламентиращ правото на адвоката на
възнаграждение за положения труд, респективно за извършена дейност и/или за постигнат
резултат. Съдът счита, че няма основание да се прилага различен подход при анализ и
преценка за основанието/предмета/ на договора за правна защита при оказана възмездна или
при оказана безвъзмездна правна помощ. В двата случая от предметното съдържание на
договора трябва ясно и недвусмислено да се посочат страните и предметът на договора,
включително в коя хипотеза на чл. 38, ал. 1 от ЗА се предоставя правна помощ и за кои
искове. В конкретния случай подобна диференцияция няма, поради което съдът намира, че
не може да се определя възнаграждението по чл. 2, ал. 5 от ЗА, както адвоката настоява и
молбата му е неоснователна.
Съдът намира, че по изложените доводи в молбите на ответната страна, същите са
неоснователни. Ответниците са обикновени другари и могат да имат различно материално
положение по делото, поради което за защитата срещу всеки един се дължи възнаграждение.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №250104/2023 г. по описа на СРС по чл. 248 от ГПК
на адвокат Ю. Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №263684/2023 г. по описа на СРС по чл. 248 от ГПК
на ответника Г. С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №263772/2023 г. по описа на СРС по чл. 248 от ГПК
на ответниците Е. и П. С.и.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
връчването му.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2