Определение по дело №881/2023 на Административен съд - Пазарджик

На основание чл. 150, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, се извършва звукозапис на съдебното заседание.

На поименното повикване в 10:30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: А. М. Р. – редовно уведомен, не се явява, представлява се от неговата дъщеря М. Р. и адв. И. с пълномощни по делото.

ОТВЕТНИК: КМЕТ НА ОБЩИНА ПЕЩЕРА – редовно уведомен, представлява се от адв. Х. с пълномощно по делото.

ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ:

1. ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ ГР. ПАЗАРДЖИК – редовно уведомени, не се представляват.

2. „ЛАВ-РАЙ“ ООД – редовно уведомени, представляват се от управителя В. Е. А..

3. Н. Х. Х. – редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

4. Г. Х. С. – редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. И. с пълномощно по делото.

5. С. Х. С. – редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. И. с пълномощно по делото.

6. К. Н. С. – редовно уведомена, не се явява и не се представлява.

7. Д. Н. М. – редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. И. с пълномощно по делото.

8. М. А. Р. – редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител.

9. Ц. А. Д. – редовно уведомена, не се явява не изпраща представител.

10. Г. Х. К. – редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

11. К. С. А. – редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. И. с пълномощно по делото.

12. М. Г. З. – редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв. И. с пълномощно по делото.

13. Д. К. Г. – редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

14. М. К. Г. – редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител.

15. В. К. А. – редовно уведомена, не се явява, представлява се от съпруга си В. А. с пълномощно по делото.

16. Д. К. Х. – редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

17. К. Х. М. – редовно уведомена, явява се лично.

18. А. А. И. – редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. И. с пълномощно по делото.

19. ЕТ „ГРИМИ – ХЮСЕИН ХЮСЕИН“ – редовно уведомени, не се явява, не се представлява.

20. Е. Р. М. – редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

ВЕЩО ЛИЦЕ: С. Г. Б. – редовно призована, явява се.

По хода на делото:

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА постъпила молба от адв. И. с вх. № 7293 от 27.08.2024 г., с която моли да бъде назначена експертиза от вещо лице – хидроинженер, което да отговори на поставени въпроси. Също моли да бъде поставен допълнителен въпрос на вещото лице Б.. Прилага Удостоверение за поливност № 3581/05.12.2005 г.

ПРИСТЪПИ СЕ към изслушване на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза.

СНЕ СЕ самоличността на вещото лице, както следва:

С. Г. Б.: 72 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без родствени и служебни отношения със страните по делото.

Съдът ПРЕДУПРЕДИ вещото лице за наказателната отговорност, която носи по чл. 291 от НК.

В. Б.: Представила съм заключение, което поддържам.

АДВ. И.: Нямам въпроси към вещото лице, освен допълнителната задача, която сме поставили в молбата.

Съдът прочете поставения допълнителен въпрос към вещото лице от адв. И. в подадената от него молба с вх. № 7293/27.08.2024 г.

В. Б.: На този въпрос може да се отговори само в случай, че границите на имота са обозначени на място, защото не е видно докъде е имотът, за да се каже дали пътят минава през него. Те не са обозначени полските имоти.

АДВ. И.: Нямам други въпроси към вещото лице.

АДВ. Х.: Нямам въпроси към вещото лице. Моля да се приеме заключението.

М. Р.: Преди да подам всички жалби към всички институции, аз повиках геодезическа служба „Геопойнт“, за да заснеме целия имот и точно там, крайна точка, в която влиза пътят през нашето място, има сложено колче, всички точки сме ги маркирали. И когато г-жа Б. дойде, беше наистина много кално и нямаше физическа възможност да отиде, за да я разходя, за да види точно как е. В момента при сухо време наистина се вижда. Реално планът, както е направен, пътят си е показан, но този път не съществува в тия граници, както е по проект, а пътят, който хората са си направили, за да минават, наистина минава през нашето място, поради причини чисто биологични – има камъни, има разни други неща и е по-удобно, така заобикалят едни скали и минават през нашето място. И за да имат достъп чрез селскостопанския път „Грими“ до техния имот, те минават през нашия имот, чисто практически. Казвам на практика, документално си е по един начин – когато се гледат документи, всичко е точно, но практически реалният път, през който физически хората минават, той минава през нашето място.

На въпроси на съда, вещото лице отговори:

В. Б.: Аз не го видях този път, за който говорят, видях го донякъде. Не беше достъпен, защото имаше много кал и не можеше да се мине. Но така, както говори страната, той не е легитимен този прокаран на място път от минаващи собственици, така че той вероятно не е пътят, който е предвиден в плана. Този път са го създали собствениците на имотите наоколо, но ако собствениците на имота заградят имота в тази си част, те ще престанат да минават. С акта, който се обжалва, не се засягат границите на имота, за който жалбоподателят се легитимира като собственик с нотариалния акт, приложен към жалбата. Не се засягат границите на имота, ПУП-ът се обжалва в обхвата само на процесния имот, въпросния, който е на собственика на имота.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други въпроси. Да се приеме заключението.

По приемане на заключението,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА изготвената по делото съдебно-техническа експертиза.

На вещото лице ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение, съгласно представената справка-декларация, в размер на 400 (четиристотин) лева от внесения депозит по сметката на Административен съд – Пазарджик за вещи лица.

Съдът освободи вещото лице.

АДВ. И.: Аз имам едни други възражения, те са по същество на спора. По принцип смятам, че кметът е издал заповед, която не е от неговата компетентност, защото промяната на статута на земеделските земи е уредена в Закона за опазване на земеделските земи, чл. 17, а не в ЗУТ, както е мотивирана заповедта на кмета. Така че там промяната става по съвсем друг ред, но това вече е въпрос по същество на спора. Моля да се произнесете по другото ни искане за допускане на експертиза от вещо лице хидроинженер. В тази връзка сме представили удостоверението за поливност. Това са неща, които имат голяма значение за решаване на спора.

АДВ. Х.: Считам, че делото трябва бъде прекратено, тъй като жалбоподателят няма правен интерес от оспорването на настоящата заповед. Видно от заключението на вещото лице, както и от изявленията в съдебното заседание, е че проектът на ПУП-ПРЗ не засяга изобщо границите на имота на жалбоподателя.

М. Р.: Реално нас, както казах всички, не ни засяга пряко, но за да имат достъп до целия парк, който искат да направят те, са си подготвили много предварително – 2022 г., нашият имот, понеже е равен, а всичко друго е с наклон, нашият и след нашия е този на К. А., видно от снимките (показва на съда снимков материал) целият имот на този човек е променен и е подготвен за път. Което означава, че те влизат по селскостопанския път отстрани, минават през целия наш имот, продължението, което се вижда, на съседа и това ще бъде път, който ще се ползва, нерегламентирано никъде. Никъде го няма, реално по документи всичко е изрядно. Ние имаме снимков материал. Реално, ако изобщо някой дойде и ако вещото лице беше дошло да разгледа как стоят нещата, щеше да види колко ясно и точно – ето това е техният имот, нашият е равен. Нашият и продължението на следващия човек са подготвени да се ползват нашите имоти в услуга на подготовка и на строежа на този парк и ние затова възразяваме. Отделно и по други причини, чисто химически и т.н., защото целият този строеж и цялата експлоатация ще вреди на почвата на нашите земи, които сме съседи, тук дошли и се интересуваме от това нещо. Отделно от това имаме експертиза, не официално назначена от някой орган, но от БАН и ЛТУ, че в цялата местност има защитени видове. Отделно от Върховна прокуратура се води разследване, че част от тези 438 дка, на които ще се правят фотоволтаици, 138 от тях са гора.

АДВ. И.: Представям постановление от Апелативна прокуратура – Пловдив отпреди няколко дни, понеже нещата там още вървят, с която се отменя постановление на Окръжна прокуратура –Пазарджик.

АДВ. Х.: Запозната съм с представеното постановление на Апелативна прокуратура – Пловдив. Нямам против да се приеме.

З. А.: Да се приеме.

З. М.: Да се приеме.

По доказателствата,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА постъпилата молба от адв. И. с вх. № 7293/27.08.2024 г., ведно с приложеното към нея Удостоверение за поливност № 3581/05.12.2005 г., както и днес представеното от адв. И. постановление от Апелативна прокуратура – Пловдив.

АДВ. И.: Представям и една жалба, входирана в РИОСВ – Пазарджик от Н. К., към която е приложено експертно становище. Представям ги във връзка с това, че там има защитени видове и т.н.

АДВ. Х.: Запозната съм, но считам, че това е неотносимо към настоящия съдебен спор. Дали има, или няма защитени видове – костенурки и други животни, това подлежи на доказване, и всичко казано дотук е в сферата на вероятностите и предположенията. Относно достъпа, от изявлението на г-жа М. Р., съгласно експертизата е доказано, че има достъп до процесния имот, който е от републиканската пътна мрежа и от който застрояването ще се отстои на 25 метра. Така че оттук нататък не виждам всички тези допълнителни документи какво общо имат със спора, при положение че се доказа по безспорен начин, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорването на ПУП и на процесната заповед. Считам абсолютно, че е недопустима жалбата.

М. Р.: Коментира се, че имотите са неполивни и затова се прави това нещо – дава се възможност да се строи този фотоволтаичен парк. От двете страни на нашите имоти, на цялото това землище, което е, брули вода. В на господина мястото, до него, е бил кран, който е махнат, тръбата седи. Имаме снимков материал, но не знам изобщо дали ще свърши работа (показва на съда снимков материал). Ето го кранът, който е махнат, за да може тази земя да бъде неполивна, защото по закона, адв. И. ще каже, земи, които дори и девета категория, са поливни, не може да се правят фотоволтаици на тях. И нашият интерес може да не е пряко засегнат от техния проект, но разберете, това, с което се мият фотоволтаиците, са препарати, не е само вода. Всички знаят, имаме коли, каквито и отпадъци от птиците да паднат върху стъклата, те с вода не се измиват, те се измиват само с препарати. Тези препарати, понеже е склон, ще влизат в нашата земя. Отделно – хербициди се ползват, за да не расте трева, трябва да се коси постоянно. Нашият интерес е от тая гледна точка. Не желаем в близост до нас, като съседи. Другото което, абсолютно в срок сме възразили против тази заповед и затова искаме да оборим това нещо. Това е цялата история.

АДВ. И.: Имотът все пак е засегнат – не директно от ПУП-а, но има други такива ефекти.

АДВ. Х.: Аз считам, че има отделен ред, който не е този, по който сме тръгнали сега, за обжалване, оспорване и доказване на всички тези вероятности и хипотези. Има си органи, има си ред, което е съвсем различен от този.

АДВ. И.: Аз Ви моля да дадем ход по същество на делото.

АДВ. Х.: Представям списък на разноските, ведно с доказателства за тяхното плащане. Също така в предходното съдебно заседание адв. И. спомена, че Г. К. не е бил уведомен за ПУП-а и за заповедта, представям доказателства, че Г. К. е уведомен, с препис за жалбоподателя,

В 11:00 часа в залата се явява заинтересованата страна Е. Р. М..

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се приемат представените от ответната страна доказателства.

По доказателствените искания, на първо място, обективирания в молбата на адв. И. от 27.08.2024 г. допълнителен въпрос към вещото лице Б., днес беше зададен в съдебно заседание на самото вещо лице и беше отговорено, поради което отпада необходимостта от поставяне на този допълнителен въпрос.

На следващо място, поставеният въпрос от адв. И., който е насочен към вещо лице хидроинженер, съдът счита, че не следва да се назначава по делото вещо лице хидроинженер, тъй като от страна на вещото лице С. Б. беше отговорено изчерпателно на всички поставени въпроси, по отношение на устройствената зона и плана на местност „Курията“ по КККР на гр. Пещера.

Предвид изложеното,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на адв. И. за назначаване на вещо лице хидроинженер, който да отговори на въпроси, обективирани в молба с вх. № 7293/27.08.2024 г.

На следващо място, по приемане на доказателствата, представени от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, а именно: жалба от 03.10.2024 г., депозирана до директора на РИСОВ и експертно становище от 03.10.2024 г., изготвена от д-р Н. К. – преподавател по зоология и опазване на фауната при ЛТУ и д-р Т. Т. – доцент в ИБЕИ в БАН, съдът счита, че същите са неотносими към настоящия спор, предвид предмета на оспорване, досежно ПУП на местност „Курията“ гр. Пещера, поради което

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА представените две доказателства и

ВРЪЩА същите на процесуалния представител на жалбоподателя.

По доказателствата, представени от ответната страна, а именно: списък на разноските, с приложена фактура от 13.05.2024 г. и платежно нареждане,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените три документа.

Относно писмо с изх. № 30-582-3#3/16.05.2023 г. и писмо с изх. № 30-582-3#7/23.06.2023 г., и към двете приложени съобщения – известия за доставяне до Г. Х. К.,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото същите като относими към правния спор.

Съдът, след като се запозна с писменото заключение на вещото лице, както и с поставените му допълнителни въпроси в днешното съдебно заседание, вкл. и досежно правния интерес на жалбоподателя за обжалване на Заповед № 401/22.06.2023 г. на Кмета на община Пещера за промяна предназначението на поземления имот и отреждането на УПИ за фотоволтаичен парк, съдът счита, че за жалбоподателя не е налице неблагоприятно въздействие върху неговата правна сфера, т.е. не е налице правен интерес от оспорване на процесната заповед, което е положителна и абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата по същество на спора, за която съдът следи служебно.

Предвид разпоредбата на чл. 131 от ЗУТ и чл. 159, т. 4 от АПК, съдът счита, че оспорването е недопустимо и жалбата, подадена от А. М. Р., срещу Заповед № 401/22.06.2023 г. на Кмета на община Пещера е недопустима, поради което съдът следва да остави без разглеждане тази жалба и да прекрати производството по делото.

Мотивиран от изложеното,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от А. М. Р., против Заповед № 401 от 22.06.2023 г. на кмета на Община Пещера, с което на осн. чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, чл. 44, ал. 1, т. 1, т. 13 и ал. 2 от ЗМСМА и Решение № 569 от Протокол № 55 от 31.05.2023 г. и Решение № I от Протокол № 3 от 21.06.2023 г. на ОбЕСУТ гр. Пещера, е одобрен проект за ПУП – ПРЗ за промяна предназначението на ПИ с идентификатор 56277.2.745 и отреждане в УПИ VI – 2.745 „За фотоволтаичен парк“ в местност „Курията“ по КК и КР на гр. Пещера. Определена е устройствена зона Пп (предимно производство) с предвиждане на ниско свободно застрояване при спазване с устройствени показатели: максимална височина на застрояване до 10,00 м, плътност на застрояване до 80 на сто, интензивност на застрояване (Кинт) максимално 2,5 минимална озеленена площ 20 на сто, съгласно проекта, съответстващ на Наредба № 7 от 22.12.2003 год. за правилата и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 881/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, Седми състав.

Настоящото определение ПОДЛЕЖИ на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок, считано от днес за присъстващите страни, а за неприсъствалите – считано от датата на получаване на съобщението.

По отношение на разноските, предвид направеното искане от ответната страна, за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение, за което е представена фактура за заплащането от 13.05.2024 г. и платежно нареждане от банката, съдът счита, че същите са основателни и следва да се присъдят в полза на ответната страна. Предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА А. М. Р. от гр. Пещера, [улица], [ЕГН], да заплати на Община Пещера сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение по делото, с оглед представените писмени доказателства в днешното съдебно заседание.

Определението и в тази част ПОДЛЕЖИ на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок, считано от днес за присъстващите страни, а за неприсъствалите – считано от датата на получаване на съобщението.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:11 часа.