Решение по дело №738/2024 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 265
Дата: 29 ноември 2024 г. (в сила от 29 ноември 2024 г.)
Съдия: Милен Руменов Ангелов
Дело: 20244330100738
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. Тетевен, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.А
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330100738 по описа за 2024 година
Производство е с правно основание чл. 238-240 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, адрес, гр. София, район Възраждане, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, чрез
адвокат М. Н. - Крумова - САК, срещу Ф. М. Д., с ЕГН: ********** и адрес: с. Брестница,
област Ловеч, ул. „улица“ № 3, с правно основание: чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 240 от
ЗЗД, във вр. чл. 79 от ЗЗД и с цена на иска: 1259.99 лева – главница и 593.09 лева –
договорна лихва.
В исковата молба се твърди, че на 17.01.2023г. бил подписан Договор за стоков
кредит № ******** между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството на
кредитор и Ф. М. Д., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател. Сочи се, че по
силата на този договор, Кредиторът е предоставил на кредитополучателя стоков кредит в
размер на 3998 лева (три хиляди деветстотин деветдесет и осем лева) за финансиране на
покупка на мобилни телефони и аксесоари.
Заявява, че за усвоения кредит Кредитополучателят дължи на Кредитора годишен
лихвен процент в размер на 21,55% и годишен процент на разходите в размер на 23,81%.
Сочи се, че с процесния договор за кредит било уговорено, че крайният срок за
погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 14.01.2026 г., като
Кредитополучателят се задължил да погаси кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски,
посочени като брой и размер) в погасителния план към Договора за кредит. Кредитът бил
отпуснат изцяло на 17.01.2023 г. чрез финансиране на покупката на мобилни телефони и
аксесоари, закупени от търговеца доставчик - магазин Зора. Ответникът не изпълнил
поетите от него задължения по Договора за кредит, като не изплатил задълженията си по
последния за плащане на дължимите погасителни вноски.
В исковата молба се твърди, че на 11.09.2023 г., бил сключен договор за прехвърляне
на вземания (цесия) между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с ЕИК ********* и
„ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК *********, по силата на който задължението на Ф. М. Д.,
1
ЕГН **********, произтичащо от Договор за стоков кредит № ********/17.01.2023г. е
изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и
договорите на 19.01.2024 г. на Длъжника било изпратено писмено съобщение за
извършената цесия от пълномощник на цедента - адв. дружество „И. и Денев“, с което го
уведомило, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия, Кредитор спрямо
него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
Писмото било изпратено до посочения в договора за кредит като постоянен и
настоящ адрес на ответника - гр. София, ж.к. Красна поляна, бл.26, вх. Б, ет.5, ап. 36.
Писмото не било връчено на адресата, поради факта, че е останало непотърсено. Горното се
установявало от приложеното към настоящата молба известие за доставяне на „Български
пощи“ ЕАД с № PS 5000 RSW2FII.
Ищцовото дружество заявява, че случай, че съда не приеме основателността на
връчване на уведомлението, то на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, както и при спазване на
установената съдебна практика (Решение №3/16.04.2014 по дело №1711/2013 на ВКС, ТК, I
т.о.), моли да се приеме, че по отношение на Ф. Д. е налице валидно уведомяване по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД, извършено с връчване на препис от настоящата искова молба и приложенията
към нея, сред които уведомление за цесия, както и че на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
прехвърлянето на задължението е породило действие за длъжника.
На основание изложеното, ищецът счита, че ответникът е надлежно уведомен за
извършената цесия. Цитираният по-горе договор за цесия е произвел действие по отношение
на сключилите го страни „Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД и „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД и по отношение на задълженото лице Ф. М. Д..
Моли съда, в образуваното исково производство да постанови решение, с което да
осъди ответникът - Ф. М. Д., с ЕГН: ********** и адрес: с. Брестница, област Ловеч, ул.
„улица“ № 3, да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, адрес, гр. София,
район Възраждане, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6 следните суми: 1259,99 лева
(хиляда двеста петдесет и девет лева и 99 ст.) - дължима главница по падежирали
погасителни вноски за периода 14.02.2023г. - 14.03.2024 г. (вноски с настъпил падеж) по
Договор за стоков кредит с номер ******** от 17.01.2023г. и 593,09 лева (петстотин
деветдесет и три лева и девет стотинки) - договорна лихва за период от 14.02.2023 г. до
14.10.2023 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата
на подаване на настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане на сумата..
Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в исковото,
производство.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба и
доказателствата към нея не е бил получен писмен отговор от ответника.
Районен съд - Тетевен, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.
В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на
отговор на исковата молба, неявяването на ответника и негов представител в първото
съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде разгледано в
негово отсъствие, указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната
основателност на исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл. 238
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, РС - Тетевен е
прекратил съдебното дирене за произнасяне с неприсъствено съдебно решение.
2
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, както и когато исковете са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства;
съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в
него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и
от представените по делото писмени доказателства, предявеният иск е вероятно
основателен.
С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
предявения иск е основателен и трябва да бъде уважен.
При този изход на процеса ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в настоящия исков процес съдебно-деловодни разноски в размер общо на
сумата 37.06 лева за настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
включващи 37.06 лева дължима по сметка на съда държавна такса.
Съгласно задължителната практика - т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство е този, който трябва да се
произнесе по разноските, направени в заповедното производство, но тъй като видно от
Разпореждане № 1569 от 31.05.2024 г. по Ч. гр. дело № 494/2024 г. на РС - Тетевен е, че е
отхвърлено заявлението на „ЕОС МАтрикс“ ЕООД против Ф. М. Драгнов, без да се
присъждат разноски в полза на заявителя, то такива не се дължат и в настоящото исково
производство. В този смисъл и претендираната в петитума на исковата молба сума на обща
стойност от 37.06 лева, направени по Ч. гр. дело № 494/2024 г. по описа на РС - Тетевен се
явява изцяло неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 239, във вр. с чл. 238 от ГПК,
съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 415, ал. 4, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, Ф. М.
Д., с ЕГН: ********** и адрес: с. Брестница, област Ловеч, ул. „улица“ № 3, да заплати на
дружеството ищец „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, адрес, гр. София, район
Възраждане, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сумата в общ размер от 1853,08 лв.,
формирана както следва: 1259,99 лева (хиляда двеста петдесет и девет лева и 99 ст.) -
дължима главница по падежирали погасителни вноски за периода 14.02.2023г. - 14.03.2024 г.
(вноски с настъпил падеж) по Договор за стоков кредит с номер ******** от 17.01.2023г. и
593,09 лева (петстотин деветдесет и три лева и девет стотинки) - договорна лихва за период
от 14.02.2023 г. до 14.10.2023 г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда – 17.05.2024 г. до окончателно изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА Ф. М. Д., с ЕГН: ********** и адрес: с. Брестница, област Ловеч, ул.
„улица“ № 3, да заплати на дружеството ищец „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********,
адрес, гр. София, район Възраждане, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сумата в размер
на 37.06 /тридесет и седем лева и 6 ст./, представляваща съдебно-деловодни разноски,
направени в настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
3
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, адрес,
гр. София, район Възраждане, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, срещу ответника Ф. М.
Д., с ЕГН: ********** и адрес: с. Брестница, област Ловеч, ул. „улица“ № 3 за заплащане на
направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, като
НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
Настоящото неприсъствено решение е окончателно и не подлежи на обжалване,
на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от него да се връчи на страните, както и да се приложи по Ч. гр. дело №
494/2024 г. по описа на РС – Тетевен.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4