РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Пловдив, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300502004 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.150
от СК и чл.274 от ГПК.
Образувано е по подадени –
-съответно въззивна жалба, ведно с допълнително уточнение към
нея неразделна част, от Н. К. К., ЕГН – **********, против Решение №
261245/11.11.2020г., постановено от Районен съд – Пловдив, IV бр.с. по гр.д.
№ 19331/2018г., изменено на осн. чл.248 от ГПК с Определение №
260153/14.02.2022г., в частта, с която са уважени предявените искове от
дъщеря Г. А. А., действаща лично и със съгласието на баща А. В. А., ЕГН-
**********. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с
което да се отхвърли заведената искова претенция.
Въззиваемата страна Г. А. А., действаща лично и със съгласието
на баща А. В. А., ЕГН- **********, депозира писмен отговор, че жалбата е
изцяло неоснователна.
1
-съответно частна жалба с вх.№ 263104/24.02.2022г. /по описа на
РС –Пловдив/ от А. В. А., чрез адв. Р. Д., против Определение №
2601536/01.03.2021г., постановено от Районен съд –Пловдив, IV бр.с. по гр.д.
№ 19331/2018г. в частта, с която е осъден да заплати на Н. К. К., ЕГН –
**********, сумата 33,33 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, осъден
е да заплати на сумата 300 лв., представляващи разноски в производството,
от които 100 лв. за адвокатско възнаграждение и 200 лв. за проведена
експертиза. Моли да бъде отменено като неправилно, като вместо това да се
постанови, че се осъжда пълнолетния ищец В. А. А. да заплати на Н. К. К.
гореописаната сума в размер на 100 лв., представляващи адвокатски хонорар,
като разноските за експертизата в размер на 200 лв. да останат в тежест на
ответницата К.. При условията на евентуалност, ако не се приеме горното,
прави искане да бъде осъден пълнолетния ищец В. А. А. да заплати на Н. К. К.
сумата 300 лв., представляващи разноски в производството, от които 100 лв.
за адвокатско възнаграждение и 200 лв. за проведена експертиза.
Въззиваемата страна В. А. А., ЕГН – **********, депозира писмен
отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна.
-съответно частна жалба с вх.№ 266128/05.05.2022г./по описа на
РС –Пловдив/ , ведно с допълнение към нея, от Н. К. К. против Разпореждане
от 04.03.2022г., с което е разпоредено издаването на нов изпълнителен лист.
Въззиваемата страна Г. А. А., действаща лично и със съгласието
на баща А. В. А., ЕГН- **********, депозира писмен отговор, че частната
жалба е изцяло неоснователна.
I.Окръжен съд –Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима – подадена от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Производството по гр.д.№ 19331/2018г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IV бр.с., е образувано по подадена искова молба от В. А. А. и Г. А.
А., действаща лично и със съгласието на родителя си А. В. А. - баща против
Н. К. К.- майка, с искане да бъде определена месечна издръжка, която следва
да заплаща майката Н. К. чрез бащата на ищците, считано от датата на
подаване на исковата молба - 04.12.2018г., както следва: по 140 лв. месечно
поотделно за всеки от ищците, до 15 число на месеца, както и да им бъде
присъдена издръжка за минало време - за периода от 23.04.2018г. до датата на
2
подаване на исковата молба, за В. А., в размер на 130 лв. месечно, и за
периода от 04.05.2018г. до датата на подаване на исковата молба за Г. А. в
размер на 130 лв. месечно.
Ищците са изложили твърдения, че с Решение № 536/22.02.2017г.
на ПРС, по гр.д. № 9442/2014г. бракът на родителите им А. В. А. и Н. К. К. е
прекратен, като родителските права били предоставени на майка им. С
Решение № 1271/26.10.2017г. ПОС, VII възз. с. по гр.д. № 1638/2017г.
потвърждава решението на първоинстанционния съд по отношение на
родителските права. С Определение № 893/19.11.2018г. по гр.д.№ 3126/2018г.
на ВКС касационните жалби и на двете страни не са допуснати до
касационно обжалване. В следствие на влошени условия и несигурност при
майка им, ищците по собствено желание и инициатива отишли да живеят при
баща им на адрес - ***. отишъл на 23.04.2018г., а Г. А. - на 04.05.2018г. До
датата на подаване на исковата молба живеели при баща си и възнамерявали
да останат при него - за да ги отглежда и възпитава - най-малко до
навършване на пълнолетие. Чувствали се добре обгрижени. Баща им реално
изпълнявал упражняването на родителските права. От негова страна на
07.06.2018г. била подадена искова молба за промяна на родителските права,
по като е образувано гр.д.№ 9523/2018г. по описа на ПРС, III бр. с. Откакто
ищците се били настанили при баща си, майка им само на няколко пъти по
време на срещите им им е давала по 5 /пет/ лв. и им е подарявала по веднъж
маратонки и дрехи. Известно им е, че получава всеки месец по 90 лв. месечни
добавки за две деца. Не била заплащала средства по сметка на баща им,
касаещи издръжката им. На В. А. майката дължала 360 лв., които бил
изразходил от личните си спестявания за две екскурзии от училище и които
обещала да му възстанови, а на Г. А., не била върнала личните спестявания в
размер на 450 лв., които останали в апартамента, когато живеели заедно.
Независимо от отношенията на родителите им и развитието на съдебните
процеси, ищците считат, че имат законно право да получават ежемесечна
издръжка. В. А., към настояща дата бил на *** навършени години, а - Г. А. -
на ***навършени години.
С протоколно определение от 27.07.2020г. производството по
предявените от В. А. А., със съгласието на неговия баща А. В. А. против
ответницата е прекратено поради отказ от иска. Определението за
прекратяване е влязло в сила.
С протоколно определение от 09.09.2020 г. е допуснато изменение
на предявените от Г. А. А., действаща със съгласието на своя баща А. В. А.
искове против ответницата, като същите се считат за предявени за сумата от
180 лева месечно издръжка за периода от 04.05.2018г. до 03.12.2018г. както и
180 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 04.12.2018г.
3
Районният съд е постановил решение, с което е осъдена Н. К. К.
да заплаща на своето дете Г. А. А. ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на бащата А. В. А., месечна издръжка в размер от 160 лв., считано
от депозирането на исковата молба в съда – 04.02.2018 г. до навършване на
пълнолетие от детето или настъпване на други обстоятелства, водещи до
изменение или прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва
при просрочие, считано от падежа до окончателното изплащане на сумата,
като е отхвърлен иска на ищеца за разликата над 160 лв. до пълния
претендирай размер от 180 лв.; осъдена е Н. К. К. да заплати на своето дете Г.
А. А. ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на бащата А. В. А.,
издръжка за изминал период от време в размер от 130 лв. месечно за периода
от 04.05.2018г. до 04.12.2018 г., считано от влизане в сила на решението до
окончателното изплащане на сумата, ведно със законната лихва при
просрочие, като е отхвърлен иска на ищеца за разликата над 130 лв. до
пълния претендиран размер от 180 лв.; е осъдена Н. К. К. да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ПдРС сумата 266,80 лв.,
представляваща държавна такса за настоящото производство относно
определената издръжка занапред и за минал период от време; както и е
осъдена Н. К. К. да заплати на адвокат В.Д.К., ЕГН **********, личен № ***,
с адрес на кантората: *** сумата от 266,67 лв. - разноски за адвокатско
възнаграждение по съразмерност с уважената част от иска.
В хода на въззивната инстанция, страните представиха копие от
Решение № 261956/13.07.2021г.,постановено по гр.д.№ 9523/18г. по описа на
ПдРС, 4-ти бр.с., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от А. В. А.
против Н. К. К. иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК за изменение на
постановените с Решение № 536/22.02.17г.по гр.д.№ 9442/14г.на ПдРС, 3-ти
гр.с., мерки относно детето Г. А. А., ЕГН-**********.
В съдебно заседание на 19.09.2022г. страните уведомиха съда, че е
подадена касационна жалба от А. В. А. срещу Решение № 30/10.01.2022г.
по възз.гр.д.№ 2799/2021г. на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., с което е
потвърдено Решение № 261956/13.07.21г.,постановено по гр.д.№ 9523/18г. по
описа на ПдРС,4-ти бр.с., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от А.
В. А. против Н. К. К. иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК за изменение
на постановените с Решение № 536/22.02.17г.по гр.д.№ 9442/14г.на ПдРС, 3-
ти гр.с., мерки относно детето Г. А. А.,ЕГН-********** по упражняването
на родителските права, режима на лични отношения на детето с
родителя, който няма да упражнява родителските права и по отношение на
4
издръжката за същото, с искане за предоставяне упражняването на
родителските права върху детето Г. А. А. на нейния баща , като определи
свободен режим за осъществяване на лични отношения между майката Н. К.
К., ЕГН – **********, и детето Г. А. А., а задължителният такъв да бъде както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца,от 10:00ч.до 18:00ч.,
без преспиване, 20 дни през лятото,които да не съвпадат с годишния отпуск
на бащата, всяка нечетна година за коледните празници,първата половина на
пролетната ваканция, както и Г. А. А. да прекарва с майка си на именния и
рождения й ден от 14:00ч. до 20:00ч., както и за осъждане на майката Н. К. К.
да заплаща издръжка в размер на 130 лв. месечно, считано от датата на
отиване на детето при баща му, а именно от 04.05.2018г., алтернативно от
датата на подаване на исковата молба- 07.06.2018 г. В останалата част
решението на Районния съд не е било обжалвано и е влязло в сила.
Съобщиха също, че за датата 27.10.2022г. има насрочено
съдебно заседание на ВКС.
В тази връзка от Н. К. К. постъпи искане за спиране на въззивното
дело до свършване на производството по делото пред ВКС, на осн. чл.229 ал.1
т.4 от ГПК.
С протоколно определение № 1464/19.09.2022г. Окръжен съд –
Пловдив, постанови спиране на производството по въвзз.гр.д.№ 2004/22г. до
приключване на гр.д.№ 1324/2022г. по описа на ВКС, III гр.с., на осн. чл.229
ал.1 т.4 от ГПК.
След свършване на гр.д.№ 1324/2022г. по описа на ВКС, III гр.с.
производството по възз.гр.д.№ 2004/22г. бе възобновено.
Въззивният съд констатира, че с окончателно Определение №
50777/01.11.2022г. на ВКС по гр.д.№ 1324/2022г., III гр.с., не е допуснато
касационно обжалване на Решение № 30/10.01.2022г., постановено по
възз.гр.д.№ 2799/2021г. на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.
С оглед на правния резултат по вече влязлото в сила към датата
01.11.2022г. Решение № 261245/11.11.2020г. по гр.д.№ 9523/2018г. по описа
на Районен съд – Пловдив, IV бр.с., с което са отхвърлени исковете,
предявени от А. В. А. против Н. К. К. иск по чл.59 ал.9 от СК за изменение на
родителските права по отношение на детето Г. А. А. и стабилизиране на
5
правното положение, според което същите продължават и занапред да са
предоставени на майката Н. К. К., налага се правен извод, че заведената
претенция по искова молба с вх.№ 73779/04.12.2018г. от Г. А. А., действаща
лично и със А. В. А. против Н. К. К. се явява недоказана по основание. Това е
така, защото всички страни по влезлия в сила съдебен акт Решение №
261245/11.11.2020г. по гр.д.№ 9523/2018г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IV бр.с. са обвързани от неговите субективни и обективни предели.
Обстоятелството, че Г. А. А. е променила фактическото си местоживеене в
процесния период вече е без правно значение, защото не е допуснато
изменение на местожителството, което следва да бъде при майката.
Решението следва да бъде отменено и вместо това да се постанови
друго, с което ще се отхвърли предявеният иск.
Разноски.
Съобразно правния резултат по делото разноските остават за
страните, така както са ги направили, тъй като страни по делото са Г. А. А.
/ищец/ и Н. К. К. /ответник/. Според стабилизираното решение, вече влязло в
сила, Н. К. упражнява родителските права по отношение на Г. А. А..
II. Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната
жалба с вх.№ 263104/24.02.2022г. /по описа на РС –Пловдив/ против
Определение № 2601536/01.03.2021г. е процесуално допустима, подадена е от
надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.
Съобразно правния резултат по делото, обосновано А. В. А. е
осъден да заплати на Н. К. К., ЕГН – **********, сумата 33,33 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение, осъден е да заплати на сумата 300 лв.,
представляващи разноски в производството, от които 100 лв. за адвокатско
възнаграждение и 200 лв. за проведена експертиза.
III. Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната
жалба с вх.№ 266128/05.05.2022г./по описа на РС –Пловдив/, ведно с
допълнение към нея, от Н. К. К. против Разпореждане от 04.03.2022г., с което
е разпоредено издаването на нов изпълнителен лист.
Съдът намира, че с оглед на окончателния правен резултат по
делото, с което са отхвърлени исковете, предявени от Г. А. А., действаща
лично и със съгласието на бащата А. В. А., против Н. К. К., обжалваното
6
разпореждане следва да бъде отменено изцяло. Искането, обективирано в
Молба с вх.№ 263187/28.02.2022г. против Н. К. К. за издаването на нов
изпълнителен лист за издръжка следва да бъде оставено без уважение, тъй
като не са налице предпоставките на чл.242 ал.1 от ГПК.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
РЕШИ:
Отменя Решение № 261245/11.11.2020г., постановено от Районен
съд – Пловдив, IV бр.с. по гр.д.№ 19331/2018г., изменено на осн. чл.248 от
ГПК с Определение № 260153/14.02.2022г.,
в частта, с която е осъдена Н. К. К., ЕГН – **********, да
заплаща на своето дете Г. А. А., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на бащата А. В. А., ЕГН- **********, месечна издръжка в размер
от 160 лв., считано от депозирането на исковата молба в съда – 04.02.2018 г.
до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на други
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на това задължение,
ведно със законната лихва при просрочие, считано от падежа до
окончателното изплащане на сумата;
в частта, с която е осъдена Н. К. К., ЕГН – **********, да
заплати на своето дете Г. А. А. ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на бащата А. В. А., ЕГН- **********, издръжка за изминал
период от време в размер от 130 лв. месечно за периода от 04.05.2018г. до
04.12.2018 г., считано от влизане в сила на решението до окончателното
изплащане на сумата, ведно със законната лихва при просрочие;
в частта, с която е осъдена Н. К. К. ЕГН – **********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПдРС сумата
266,80 лв., представляваща държавна такса за производството относно
определената издръжка занапред и за минал период от време.
както и в частта, с която е осъдена Н. К. К., ЕГН – **********,
да заплати на адвокат В.Д.К., ЕГН **********, личен № ***, с адрес на
кантората: *** сумата от 266,67 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение
по съразмерност с уважената част от иска;
7
като вместо това постановява –
Отхвърля предявените от Г. А. А., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на бащата А. В. А., ЕГН- **********, против Н. К. К.,
ЕГН – **********,
иск за заплащане на месечна издръжка в размер от 160 лв.,
считано от депозирането на исковата молба в съда – 04.02.2018 г. до
навършване на пълнолетие от детето или настъпване на други обстоятелства,
водещи до изменение или прекратяване на това задължение, ведно със
законната лихва при просрочие, считано от падежа до окончателното
изплащане на сумата;
иск за заплащане на месечна издръжка за изминал период от
време в размер от 130 лв. месечно за периода от 04.05.2018г. до 04.12.2018 г.,
считано от влизане в сила на решението до окончателното изплащане на
сумата, ведно със законната лихва при просрочие.
Потвърждава Определение № 260153/14.02.2022г., с което на
осн. чл.248 от ГПК е изменено Решение № 261245/11.11.2020г., постановено
от Районен съд – Пловдив, IV бр.с. по гр.д.№ 19331/2018г.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
Отменя Разпореждане от 04.03.2022г. на Районен съд –Пловдив,
IV бр.с., постановено по гр.д.№ 19331/2018г., с което е разпоредено
издаването на нов изпълнителен лист с № 260372/04.03.2022г. за издръжка в
полза на Г. А. А., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
бащата А. В. А., ЕГН- **********, против Н. К. К., ЕГН – **********,
като вместо това постановява –
Оставя без уважение искането, обективирано с Молба с вх.№
263187/28.02.2022г., подадена от Г. А. А., ЕГН **********, действаща лично
и със съгласието на бащата А. В. А., ЕГН- **********, против Н. К. К., ЕГН –
**********, за издаването на нов изпълнителен лист за издръжка.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9