Определение по адм. дело №711/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във вр. чл.198, ал.4, вр. ал.2 от ЗИНЗС.

Образувано е по жалба на М. С. Й., [ЕГН], лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в Затвора – [населено място]. Със същата се оспорва Заповед № Л – 2212/22.08.2025 год. на началника на Затвора - Плевен, издадена на основание чл.198, ал.4 вр. ал.1 от ЗИНЗС, с която е постановено продължаване изтърпяването на общото наказание, наложено по ЧНД № 593/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, в условията на „специален“ режим.

С допълнителна молба жалбоподателят е направил искане да бъде освободен от заплащане на държавна такса, както и да му бъде предоставена правна помощ по делото.

С Определение № 3013/03.10.2025 г. съдът е оставил без движение подадената жалба, констатирал е несъответствието на същата с изискванията на чл.151, т.3 от АПК и с оглед направените искания за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ е изискал от началника на Затвора - Плевен в предоставянето на справка за доходите и имуществото на жалбоподателя, налични сметки и парични средства по тях, налични парични средства в разплащателната система на затвора, семейното му положение, здравословното му състояние, възраст, период на изтърпяване на наказанието, полага ли труд по време на изтърпяване на наказанието и какъв е получения от него доход. Със същото определение съдът е разпоредил изготвяне и приложи по делото на служебна справка в официалния сайт на Търговски регистър по ЕГН за регистрирани фирми на името на жалбоподателя, а също така е указал на последния да представи подписана от него декларация за имуществено състояние.

В изпълнение на горното е постъпила Молба вх. рег. № 5862/14.10.2025 год. от началника на Затвора – Плевен, подадена чрез юрк. П. П., към която с приложена в табличен вид справка за парични трансфери, както и справка за здравословното състояние Й., изготвена от В. С. К..

По делото е приложена и справка от ТРРЮЛНЦ, постъпила е и попълнена от лишения от свобода декларация по чл.83, ал.2 от ГПК.

След съобразяване на горните писмени доказателства, съдът счита, че искането на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ се явява неоснователно.

От служебно изисканата справка от Затвора - Плевен е видно, че М. С. Й. за периода 01.01.2025 год. – 08.10.2025 год. е получил приходи от ваучери в общ размер 1030 лв. По – същественото обаче е, че от направената справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че жалбоподателят е едноличен собственик и управител на „БУЛЕВРО“ ЕООД, регистрирано с капитал в размер на 5000 лв., който е внесен изцяло. Това обстоятелство обаче не е отразено в представената от него декларация по чл.83, ал.2 от ГПК. В регистъра няма данни дружеството да е с прекратена дейност или да е обявено в несъстоятелност.

Ето защо и при съобразяване на обстоятелството, че като изтърпяващ наказание лишаване от свобода на жалбоподателя са осигурени храна, подслон и здравни грижи, то същият е в състояние да заплати държавната такса за образуване на настоящето производство, която е в размер на 10 лв.

Горните съображения са относими и по отношение на направеното искане за предоставяне на правна помощ, като наред с това съдът намира за нужно да отбележи, че по аргумент от разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ ЗПП) предоставянето на правна помощ по административни дела не е задължително. Същата може да бъде предоставена, когато страната по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 24 ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; 2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима; 3. в случаите на търговски дела и данъчни дела по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ.

В конкретния случай съдът намира за относима хипотезата на чл.24, т.1 от ЗПП, тъй като с Определение № 3013/03.10.2025 г. не са констатирани нередовности в подадената жалба по смисъла на чл.150, ал.1 и ал.2 от АПК, а единствено такава по чл.151, т.3 от АПК, изразяваща се в липса на представен документ за заплатена държавна такса. Както е посочено по- горе, очевидно жалбоподателят е в състояние да заплати изискуемата такса, за което не му е необходима правна помощ. А след като съдът е сезиран с жалба, отговаряща на изискванията на чл.150, ал.1 и ал.2 от АПК, то същият съобразно чл. 168, ал.1 от АПК не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от същия кодекс. Съобразно чл.9, ал.4 от АПК съдът също така е длъжен да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството.

По тези съображения искането на М. С. Й. следва да бъде отхвърлено като неоснователно. На жалбоподателя следва да се укаже внасяне на държавна такса в размер на 10 лв. по сметка на Административен съд- Плевен в 7 - дневен срок от влизане в сила на настоящето определение и същият следва да бъде уведомен, че при неизпълнение на горното указание в срок, производството по делото ще бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО искането на М. С. Й., [ЕГН], лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в Затвора – [населено място], за освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ по адм. д. № 711/2025 г. по описа на Административен съд - Плевен.

УКАЗВА на жалбоподателя, че в 7- дневен срок от влизане в сила на настоящето определение следва да заплати по сметка на Административен съд- Плевен държавна такса в размер на 10 /десет/ лв. и да представи платежния документ по делото.

УКАЗВА на жалбоподателя, че при невнасяне на изискуемата държавна такса в указания срок, подадената жалба ще бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство по делото ще бъде прекратено.

Определението в частта му, с която е отхвърлено искането на жалбоподателя М. С. Й. за освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ по адм. д. № 711/2025 г. на Административен съд – Плевен подлежи на обжалване с частна жалба в 7- дневен срок от узнаването пред тричленен състав на Административен съд – Плевен.

Да се изпрати препис от определението на жалбоподателя.