РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Благоевград, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20221210101102 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от А. Г.
А., ЕГН **********, И. Д. В., ЕГН **********, К. Д. М., ЕГН ********** и О. Х. С., ЕГН
**********, всички със съдебен адрес: адвокат Р. Б., АК- Благоевград, гр. Б. срещу Г. Н. С.,
ЕГН **********, адрес: с.Л..
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА СE ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Н. С., ЕГН **********, адрес: с.Л., че А. Г. А., ЕГН
**********, И. Д. В., ЕГН **********, К. Д. М., ЕГН ********** и О. Х. С., ЕГН
********** са собственици по наследство при квоти: 1/4 ид.ч. за А. А., 1/8 ид.ч. за И. В., 1/4
ид.ч. за К. М. и 1/4 ид.ч. за О. С. от следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 116, кв.18 по плана на село Л., съгласно ЗРП,
одобрен със заповед № 110/05.05.1987г. и КП, одобрен със заповед №РД-02-14 -
1462/27.07.2000г. на кмета на община Благоевград, целият с площ от 1444 кв.м. при съседи:
имот №235, УПИ II-117 и улица.
При условията на евентуалност, ако се отхвърли предявения иск, да се признае за
установено по отношение на Г. Н. С., ЕГН **********, адрес: с.Л., че А. Г. А., ЕГН
**********, И. Д. В., ЕГН **********, К. Д. М., ЕГН ********** и О. Х. С., ЕГН
********** са собственици при при квоти: 1/4 ид.ч. за А. А., 1/8 ид.ч. за И. В., 1/4 ид.ч. за К.
М. и 1/4 ид.ч. за О. С. на основание давностно владение по чл.79, ал.1 от ЗС от следния
недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен №116, кв.18 по плана на село Л., съгласно ЗРП,
одобрен със заповед №110/05.05.1987г. и КП, одобрен със заповед №РД-02-14-
1462/27.07.2000г. на кмета на община Благоевград, целият с площ от 1444 кв.м. при съседи:
имот №235, УПИ II-117 и улица.
Иска се на основание чл.537, ал.2 от ГПК да се отмени Нотариален акт за
удостоверяване на право на собственост върху недвижими имоти придобити по давност
№124, том I, peг № 1659, дело №119/2021г. на нотариус М. К. по отношение на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с планоснимачен №116, кв.18 по плана на село Л., съгласно ЗРП, одобрен със заповед
1
№110/05.05.1987г. и КП, одобрен със заповед №РД-02-14- 1462/27.07.2000г. на кмета на
община Благоевград, целият с площ от 1444 кв.м. при съседи: имот №235, УПИ II-117 и
улица.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Ищците поддържат в исковата молба, че с а наследници на Г. Ст. С., Г. Н. С., М. П. В.,
Ф. Ст. Ил. и Хр. Г. С., които са оставили в наследство ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен
№116, кв.18 по плана на село Л. с площ от 1444 кв.м. Сочи се, че А. Г. А. е наследник на Г. Н.
С., И. Д. В. е наследник на М. П. В., К. Д. М. е наследник на Ф. Ст. Ил. и О. Х. С. е
наследник на Хр. Г. С..
Твърди се от ищците, че ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен №116, кв.18 по плана
на село Л. с площ от 1444 кв.м. е записан по разписен лист на наследници на Г. Ст. С.,
наследници на Г. Н. С., наследници на М. П. В., наследници на Ф. Ст. Ил. и наследници на
Хр. Г. С..
Твърди се още, че и щците са собственици на този имот при следните квоти на
собственост: А. Г. А. - 1/4 ид.ч., И. Д. В. - 1/8 ид.ч., К. Д. М. - 1/4 ид.ч., О. Х. С. - 1/4 ид.ч.
Сочи се, че другата 1/8 ид.ч. от имота е собственост на Й. Ст. Б., която е наследник на
М. П. В. и не участва като ищец в производстовото.
Твърди се, че на 07.12.2021г. А. Г. А. получила от община Благоевград писмо с изх.
№КРЗ-0144-388/30.11.2021г. и писмо с изх. №КРЗ-0144-389/30.11.2021г. В тези писма
общината ги уведомява, че за поземлен имот с пл. №123, кв.17 и пл. №116, кв.18 по плана на
с. Л. има издаден нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху
недвижими имоти придобити по давност - нотариален акт № 124, том I, peг. №1659, дело
№119 от 02.06.2021г. и вписване на Г. Н. С. като собственик на имотите.
Поддържа се в исковата молба, че т ози имот никога не е бил обработван от Г. Н. С. и
той не е осъществявал владение върху него, за да може да го придобие на основание
давностно владение. За издаването на такъв нотариален акт въз основа на осъществявано
давностно владение пред нотариуса са разпитани свидетели, които трябва да заявят, че Г. Н.
С. е осъществявал непрекъснато и несмущавано десет годишно владение върху тези имоти.
Сочи се, че това не е вярно и затова А. Г. А. подала сигнал до РП - Благоевград за извършено
престъпление по чл.290, ал.1 от НК от разпитаните свидетели пред нотариуса. Твърди се, че
ответникът Г. Н. С. не е техен роднина, нито е роднина на наследодателите им, а има
съвпадение на имената.
Твърди се от и щците, че са във владение на този имот при посочените квоти на
собственост и го обработват повече от 30 години - от 1992г. и понастоящем, като ответника
Г. Н. С. никога не е бил във владение на този имот. Затова били започнали и процедура пред
нотариус Искра Кутева, съгласно чл.587 от ГПК, чл.79 от ЗС за извършване на
обстоятелствена проверка на този имот и признаване на правото им на собственост върху
него, но при снабдяването със скица и други документи, се оказало, че като собственик на
имота е вписан вече ответника Г. Н. С. с Нотариален акт №124, том I, pen №1659, дело
№119/2021г. на нотариус М. К..
С Разпореждане № 2029/26.07.2022г. съдията докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с
нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил
препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответниците с
указание, че в едномесечен срок може да подадат писмен отговор, отговарящ на
изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответника е връчено на 02.08.2022г.
Видно от данните по делото в законоустановения едномесечен срок на 26.08.2022г. е
постъпил писмен отговор от ответника. Със същия се поддържа становище за нередовност
2
на исковата молба, по същество се изразява становище за неоснователност на предявените
искове, като се иска отхвърлянето им.
В същият се изразява становище, че предявените искове са неоснователни.
Сочи се в писмения отговор, че реално не може да се направи никаква връзка между
ищците и техните наследодатели и процесния имот, няма никаква връзка и между самите
ищци, не може да се проследи на какво основание и по какъв механизъм са оформени
претендиралите в обстоятелствената част квоти. Същите очевидно нямат общ прародител и
каква е връзката между тях не става ясно. Няма никаква връзка между част от наследниците
и самият имот. Не може да се направи връзка на процесния имот с твърдяните данни от
регистъра и конкретно от опис декларацията, където няма описани подобни имоти. Не става
ясно с кой от декларираните имоти се оприличава процесния имот.
Сочи се и че видно от удостоверението за наследници на Г. Н. С., освен А. Г. А. има
живи още 9 наследници.
Очевидно не става въпрос за наследяване по завещание, а по закон. Посочва се, че как
така при живи десет наследници единствено ищцата е наследила целия имот. Аналогични са
обстоятелствата и по отношение на останалите удостоверения за наследници на другите
ищци. Освен това от удостоверението за днъчна оценка е видно, че само ищцата е
собственик на имота, тогава на какво основание като ищец фигурира и И. Д. В.. Изложено е
становище, че няма как имотът да бъде придобит по наследство, защото данните от
удостоверенията за наследници, сочат че това е невъзможно. Не е ясно, кой е
наследодателят, чрез който е придобит имотът, за да се иска да се установи дали той е
притежавал имотът към момента на смъртта си.
Сочи се още в отговора и че тъй като става въпрос за придобиване по давност
възниква въпроса как е решен въпроса с квотите - дали всеки е владял съответната идеална
част от имота или заедно са владяли целия имот. Не се коментира и въпросът дали имотът е
внасян в ТКЗС или не и дали е имало реституционно производство по ЗСПЗЗ.
Твърди се от ответника, че н ито едно от твърденията, на които се основава искът не
отговаря на истината. Поддържа се, че няма как този имот да е наследен, защото към
момента на откриване на наследството не е бил в наследствената маса на лицата, посочени
като наследодатели. Заявява, че този имот не е внасян в ТКЗС. Към момента на смъртта на Г.
Н. С. на ************ год. не е деклариран от неговите наследници като придобит по
наследство. Това не е направила нито майката на А. Г. - Д. Г. Т. нито пък самата А. А.. И. Д.
В. пък не фигурира като наследник на Г. Н. С. и в исковата молба се твърди, че той е
наследник на трети лица, които нямат нищо общо с процесния имот. Същия се легитимира
като наследник на М. П. В., без да е негов син, защото бащиното име е друго. Твърди се, че
в случая не може изобщо да се говори за придобиване по наследство на процесния имот.
Останалите наследодатели Ф. Ст. Ил. и Хр. Г. С. също нямат връзка с процесния недвижим
имот. Към момента на откриване на наследството нито един от тях не е притежавал идеални
части от имота и съответните наследници не са декларирали такова наследство. Няма как да
придобиеш по наследство имущество, което не е притежавано от насредодателя към
момента на смъртта му.
Твърди се от ответника и че не може да се говори и за осъществявано давностно
владение, защото тези лица никога не са се появявали в имота, нито са го обработвали, нито
са посещавали с.Л., тъй като не знаят редица съществени детайли за имота.
Твърди се в писмения отговор от отвеника, че от 1966 година този имот се обработвал
от неговите родители Н. М. С. и Сл. Н.а С.а /Ал./ като градина, там садяли домати, чушки,
царевици, боб и др. Сочи, че от 15 годишен /1966 год/ им помагал при селскостопанската
работа в имота, лично поливал и копал този имот. Твърди, че след като родителите му
остаряли започнали да ги подпомагат и заедно да обработват имота, заедно със съпругата му
3
Б. Ас. С.а. Баща му работел в зеленчуковия магазин и работата му била такава, че можел
често да прескача до имота. Реално той участвал в селскостопанската работа до 1995 год. а
майка му до 2001 год
Поддържа се от ответника, че п о-тежката селскостопанска работа вършели след 1975
год. Той и съпругата му, а по-леката родителите му. Сочи се от ответника, че през 1996 год.
катастрофирал и му ампутирали крака и не можел да работи тежка работа и подпомагал
съпругата и майка му, а след това съпругата и децата му при обработването на имота.
Поддържа се още, че след 1966 год. в продължение на повече от 50 години имота се
обработвал без прекъсване. След 1975 год. реално ответникът и съпругата му започнали да
обработват имота с помощта на родителите му, която те осъществявали почти до смъртта
им. Сочи се от ответника, че в имота били посадени от родителите му и овощни дървета,
сини сливи, от които в момента има около 20-30 дръвчета. Преди пет-шест години посадил в
имота и орех. През последните три-четири години ползват имота като овощна градина и
като ливада, тъй като здравословното състояние и на съпругата му се влошило и не го
засаждат като зеленчукова градина.
Поддържа се още, че по време на социализма имало намерение в този имот да се
построи детска ясла, а в самия имот имот с площ от 1.444 декара е включен и имот,
собственост на баща му с площ 0.3 декара. Тъй като това мероприятие не се изпълнило, през
цялото време го обработвали като свой.
Твърди се от ответника, че нито през последните 30 години, нито преди това ищците
са се появявали в този имот, не ги виждал, не ги познава и никой в селото не ги познава. До
този момент никой от тях не е проявявал интерес, не се е появявал в имота, нито е оспорвал
по някакъв начин правата на ответника и баща му.
Твърди, че през цялото време повече от 50 години имотът е обработван непрекъснато
от родителите, после от него и съпругата му. В момента също го обработват и го косят като
ливада и овощна градина, засадена със сини сливи и орех.
Поддържа се, че през целия период от време лицата, посочени като ищци нито са се
появявали, нито са имали някакви претенции към имота, никога не са живяли в селото,
никога не са имали претенции и никога не са обработвали имота. Хората посочени като
техни наследодатели, никога не са се появявали в имота за времето от 1966 год. до
посочените в удостоверенията за наследници дати на смъртта им. Ако те имали някакви
претенции и били подали жалба, то още по времето на социализма щ яло да има намеса на
органите на МВР. Тъй като те са съзнавали, че нямат нищо общо с имота очевидно не са и
подавали жалби и искови молби.
По изложените съображения счита, че предявените искове с правно основание чл.124
от ГПК са неоснователни.
Твърди се от ответника, че е придобил имота на базата на давностно владение
продължило при условията на чл.79 и чл. 82 от ЗС повече от 50 години. Поддържа се, че
най-напред неговите родители владяли имота като свой явно, открито, несмущавано и
демонстративно за времето от 1966 до 1975 год. Впоследствие заедно с родителите му и
семейство му продължили да обработваме имота. Това владение се осъществява
непрекъснато за времето от 1966 год. до настоящия момент 2022 год. - в продължение на 56
години. През този период от време нито веднъж в имота не се е явявал никой от ищците,
нито са живяли в с.Л.. позовава се и на нормата на чл.82 от ЗС, че „владелецът може да
присъедини към своето владение и владението на праводателя си”. Твърди, че в
продължение на 56 години е придобил събствеността върху имота на база на владението,
което е осъществявал от 1975 год., към което е присъединено и владението на родителите м
у, считано от 1966 год. Поддържа се, че е неоснователен и акцесорния иск за отмяна на
нотариалния акт в частта, касаеща претендираните идеални части от процесния имот, тъй
като той изцяло зависи от изхода на спора относно установителния иск. Този нотариален акт
4
е издаден в унисон със законовите изисквания, при наличие на материално правните и
процесуални предпоставки за издаването му и няма никакво основание за неговата отмяна.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, от същите се явява лично ищцата А.
А., всички се представляват от редовно упълномощен процесуален представител-адвокат Б..
Поддържат се предявените искове, ангажират писмени и гласни доказателства. По същество
се изразява становище за доказаност и основателност на предявените искове, като подробни
съображения излага в писмена защита. Претендират се сторените по делото разноски с
представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответника, редовно призован, не се явяват, представляват от
редовно упълномощен процесуален представител адвокат Д.. Поддържа се подадения
отговор, ангажира писмени и гласни доказателства. По същество се изразява становище за
недоказаност на предявените искове, като се иска отхвърлянето им. Подробни съображения
излагат в писмена защита. Претендират се сторените по делото разноски с представен
списък по чл. 80 ГПК.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приобщено е заключение по
допусната и назначена съдебно-техническа експертиза.
При анализа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 6/14.03.2017г. е, че ищцата А. Г. А. е
един от наследниците-внучка на Г. Н. С., роден на 15.11.1901г., починал на ************г.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 1616/15.01.2022г. е, че ищецът И. Д. В.
е един от наследниците на М. П. В., с ЕГН **********, починал *********г.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 1073/30.03.2017г. е, че ищецът К. Д. М.
е един от наследниците на Ф. Ст. Ил., с ЕГН **********, починала на ********г.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 1427/04.04.2022г. е, че ищцата О. Х. С.
е един от наследниците-дъщеря на Хр. Г. С., с ЕГН **********, починал на *******г.
От Молба-декларация от 09.03.2022г. е видно, че ищците и Й. Ст. Б. са предприели
процедура за издаване на нотариален акт за признаване право на собственост чрез
извършване на обстоятелствена проверка за процесния по делото имот, като е налице
Удостоверение, че имотът не е държавна или общинска собственост. В тази връзка е
издадено и Удостоверение изх. № 94А-00-39/14.03.2022г. от Областна администрация
Благоевград, че за същия не е регистриран акт за държавна собственост след 01.06.1996г.
Видно от представената по делото скица № 156/22.02.2022г., издадена от Община
Благоевград е, че към момента на подаване на исковата молба имотът представлява
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 116, кв.18 по плана на село Л., съгласно ЗРП,
одобрен със заповед № 110/05.05.1987г. и КП, одобрен със заповед №РД-02-14 -
1462/27.07.2000г. на кмета на община Благоевград, целият с площ от 1444 кв.м. при съседи:
имот №235, УПИ II-117 и улица.
Представеното и прието по делото копие от Регистър на имотите на с. Л. е
неотносимо, доколкото касае друг имот.
Видно от представената и приета по делото /на листа 26 и 53/ Опис-Декларация за
членство в ТКЗС, на Г. Н. С., в същата под № 24 присъства имот нива в м.“Ресен“, от 0.4
дка, при съседи: 1. Двор на Селкооп, 2. Вада, 3. Път. От Уведомление по чл. 18д, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ до Васил Зафиров Г. по заявление вх. № Щ117/20.02.1992г. за с. Л. е видно, че със
същото е уведомен, че не може да се възстанови в съществуващи стари реални граници
имот, представляващ нива от 0.400 дка м.„РЕСЕН“-Р, в землището на с. Л., поради липса на
удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.
Установява се от нотариален акт № 124, том I, peг. №1659, дело №119 от 02.06.2021г.,
5
че със същия ответникът Г. Н. С. е признат за собственик на основание давностно владение
на недвижими имоти, находящи се в с. Л., след които и процесния недвижим имот. Видно от
писмо с изх. №КРЗ-0144-389/30.11.2021г. Община Благоевград е уведомила ищцата А. Г. А.,
че за поземлен имот с пл. пл. №116, кв.18 по плана на с. Л. има издаден нотариален акт за
удостоверяване на право на собственост върху недвижими имоти придобити по давност -
нотариален акт № 124, том I, peг. №1659, дело №119 от 02.06.2021г. и за вписване на Г. Н. С.
като собственик на имота.
От Удостоверение за наследници изх. № 8/01.07.2022г., издадено от Община
Благоевград е видно, че ответникът е наследник –син на Н. М. С., с ЕГН **********,
починал 15.08.1997г. и на Сл. Ал. С.а, починала на *******г.
Видно от представеното и прието по делото Удостоверение № 192/21.04.1994г. Отдел
„ТСУС“ на Община Благоевград е уведомила ОПК-Благоевград и Н. М. С., че нива от 0, 3
дка в м. Ресен, заявена по преписка вх. № 260/10.03.1992г., влиза в регулацията кв. 19 по
плана и се отрежда за детски ясли, мероприятието не е реализирано, може да се върне по чл.
32 от ЗТСУ.
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си свидетелят Ив. Дж., чиято съпруга и майката на ищеца К. М. са сестри,
сочи в показанията си, че е зет в с. Л. от 1969 година живея. Твърди, че А., К., И. и О. имат
място в с.Л., което се намира на центъра между фурната и под кметството, като пътя минава
покрай местото. Сочи още, че мястото било планувано за детска градина, което не била
направена и си останало така, мястото не се работи. Твърди, че имали овощна градина,
ябълки, които се беряли от бащата на К., а след това сочи, че се беряли от Д. М. и съпругата
му. Сочи още, че дръвчетата ги била садила баба Ф., която е баба на К. М., като мястото е
нейно. Свидетелят заявява още, че мястото е внасяно в ТКЗС и не знае дали е върнато. Сочи,
че то е около половин декар, 500 кв.м., като съседи били от „горна страна е кмета, от другата
страна е Б., а от другата страна е пътя“. Сочи, че от годините, отдавна мястото не е
обработвано, защото било планувано за детска градина. В показанията си свидетелят сочи
още, че там освен имот на баба Ф. има и имот на О., който се намира зад Общината. Виждал
К. М., който почиствал в този имот през лятото 2024г., като преди това имотът не е
обработван. Не може да се сети кой е И. Д. В.. Твърди, че мястото е малко под наклон, не е
равно, като имотите са почти еднакви, но са ги работили заедно.
Свидетелката Б. С. заявява, че ищцата А. е братовчедка на съпруга й, че познава нея, И.,
К. и О., че имат имоти в с. Л., като се намират в центъра на село Л., под кметството,
магазина, сладкарницата и мандрата. Сочи, че имотът е в 116 парцел. Твърди, че е ходила
там и са садили градини на парцела, който е на центъра, като е ходила със съпруга й, със
свекърва й Р. З. С. и свекър й З. С. от 1972 година. Заявява, че имотът е 300 кв.м., но общо
целия парцел е към 1300 кв.м. със съседите, които граничат един до друг. Твърди, че имотът
е от Г. С., дядото на А. и в него има овощни дървета – ябълки, като дядото Г. ги е садил тези
ябълки, а в момента никой не ги бере. Ходили с А. да берат ябълки, в годините преди 4-5
години. Сочи още, че И. В. и неговите родители, баби и дядовци нямат нищо общо с този
имот. А., И., К. и О. са съседи с парцела едни до едни. Свидетелката заявява, че имотът е
внасян в ТКЗС. Твърди, че е ходила на имота преди 2 години, когато се косяла трева от този,
който е завзел имота, на който синът му се казва Г.. Не знае как се е казвала местността, в
която е бил имота, твърди, че мястото е до пътя, не е много равно, има лек наклон и не е на
различни нива.
Свидетелката В. М., първа братовчедка на ищцата А. А., сочи в показанията си, че е
живяла в с. Л. до 1972-1973 година, а сега в месеца по веднъж ходят. Знае, че А., К. и О.
имат място, което е под общината и е зеленчукова градина, има и дръвчета, че е на А. и на
К. от дядовци. И. В. имал също собственост там от неговия дядо, не познава К. М., О. е
наследница на Хр., на който бил имота, предполага, че местата на О., К., И. и А. са от
6
различни наследодатели и са били различни имоти, като този имот е обобщен в един имот
около 1400 кв.м. Имотът граничи с два пътя отстрани, общината над него, магазин и фурна.
Виждала е А. да работи този имот, като сочи, че от 10 години не е посещавала имота.
Твърди, че имотите са внасяни в ТКЗС. Сочи, че в имота имало ябълки, които ги беряли
наследниците на баба Ф., но показанията й са от преди 10 години. А. не е виждала там да
бере ябълки, О. не я виждала, виждала свидетеля Ив. Дж. и неговия баджанак. Ходила на
имота да помага на майка й, на А.. Сочи, че мястото е равно, леко е наклонено.
Свидетелят Ас. Д., сочи в показанията си, че живее в с. Л., познавам Н. С., който е
починал, както и Г. С., известно му е, че Г. С. има едно място за ливада с дръвчета, орех, като
там има сини сливи и орех. Площта на това място е около декар и половина, на две части.
Отдолу има част междата и отгоре е другото. Около метър е междата, има скат и после е
следващото. Границите на имота са Ст. Илиев от дясно на имота, от лявата страна има
парцел, има улица и отдолу пак улица. Сочи, че преди време искали да се прави детска
градина, като мястото се работило от баба Сл. и дедо К. – на Г. родителите, а след това Г. и
съпругата му заедно с децата. Преди време родителите му садяли царевица и боб, след като
спрели водата било ливада. Сочи, че сините сливи са насадени от Г. и баща му. В имота
освен баба Сл. и чичо К. други хора не е виждал, като се поддържа от децата им.
Свидетелят Румяна Червенкова сочи в показанията си, че не познава А., че Н. и Сл. С.и
работели мястото, което било около декар и половина, била малка, когато баба й и майка й я
водили на имот в съседство, като баба Сл. и дедо К. си работели местата. Трябвало да се
прави детска градина на това место, но не станало. Твърди, че дядо К. докато имало вода си
садяли тикви, картофи, царевица, а след това като спряла водата остана ливада и дръвчетата-
сини сливи около 15 броя, като в имота има орех и една ябълка. Сините сливи ги садили Г. и
баща му дедо К.. Сочи, че мястото има денивелация, като горе-долу почти на половина,
едното е по-високо. Съседите на това място са – отгоре е игрището, над игрището е
кметството, надолу има път покрай тия имоти, пак път, от другата страна са Ст. и Я. Ил.-
южната страна на парцела. Твърди, че децата на Н. и Сл. работят там- Ас. и Г., че през 1996
година Г. претърпял катастрофа, ампутирали му крака и от тогава децата с майка им
работели.
Свидетелят Ас. С., който е син на ответника Г. С., сочи в показанията си, ме неговите баба
и дядо си работили мястото в с. Л., което било в центъра под кметското, площта е около
декар и половина. Ако се застане от страната на кметството от лявата страна има път, отдолу
под мястото пак има път, от дясната страна е дедо Ст., където имат парцел, от горната страна
имаше нещо като игрище. Твърди, че баба му и дядо му си работили имота, а след това
родителите му и те, поне 30 години. Помни като бил малък, че събирали сини сливи в имота,
че има около 15 броя дръвчета сини сливи. След като пострадал баща му го оставили за
ливада и косят трева от там. Сочи, че мястото е на две части, на различни нива,
денивелацията е около метър и половина.
По делото е прието заключението по допусната и назначена съдебно-техническа
експертиза, изготвено от вещото лице В. Ю.. Видно от същото е, че района на настоящата
СТЕ, попада по геодезическия /кадастрален/ план /КП/ от 1962-1964г., в границите на имот
пл.№ 41, с тонирани в лилаво граници от в.л. в Приложение 2, включващ в границите си
сградата на кметството /С.Н.С - селски народен съвет/, физкултурна площадка, външна
тоалетна /К.Л./ и една паянтова стопанска сграда /ПС/, т.е. към 1964 год., няма обособен
самостоятелен имот, който да отговаря на имота, обект на делото, а имота попада в
границите на имота на селското кметство. Графически изчислената площ на имот пл.№ 41 е
4850 кв.м. По регулационния план /РП/ от 1964г. района на СТЕ попада в проектен
обществен парцел II в кв.19, отреден за „За детски дом и ясли”. Графически изчислената
площ на парцел II е 1680 кв.м. В разписният лист към проекта за дворищна регулация
/Приложение № 3 към експерт./ за имота записването е следното: - за имот пл„№ 41 - двор -
7
Селсъвет - без записан документ. Този КРП е в действие и в сила до 1987 год., когато са
изработени и одобрени последващи кадастрален и регулационен планове.
Кадастралния, Застроителен и Регулационен план от 1987 годна с.Ст. Лисичково /с.Л./ е
одобрен със Заповед № 110 от 05.05.1987 год. на Председателя на Общински народен съвет
– Благоевград. От приложение № 5 към експертизата е видно, че района на настоящата СТЕ,
попада изцяло в границите на имот пл. № 116, с тонирани в лилаво граници от в.л., който по
форма отговаря приблизително на проектен парцел парцел II в кв.19, отреден за „За детски
дом и ясли”, по РП от 1964 год., т.е. предвиждането на регулационния план от 1964 год., по
отношение на този парцел е частично приложено и в новия кадастрален план се е появил нов
поземлен имот. В границите на имот пл.№ 116 няма сгради. Графически изчислената площ
на имот пл.№ 116 е 1365 кв.м. По новия регулационен план /РП/, за имот пл.№ 116, няма
отреден самостоятелен парцел, а имота попада в проектен обществен парцел, в кв. 10, без
номер, отреден „За озеленяване“. В разписния лист към проекта за дворищна регулация за
имот пл. № 116 —....... — записано Градина - СОНС — имота попада в кв.10. Кадастралният
план /КП/ от 1987 год. е в сила до 2000 год., когато е одобрен последващ кадастрален план.
От приложение № 8 към експертизата е видно, че района на настоящата СТЕ, попада в имот
пл.№ 116, с тонирани в лилаво граници от в.л., който като граници отговаря почти на имот
пл. № 116 по КП от 1987 год. В границите на имот пл.№ 116 няма сгради. Графически
изчислената площ на имот пл.№ 116 е 1440 кв.м.
В регистъра на имоти към кадастралния план /Приложение № 9 към експерт. - 3 бр. листа/
за имота, записа е следното: за имот пл.№ 0116, с площ по кадастрален план - 1444.48 кв.м.,
населено място, с НТП - двор - записана първоначална собственост за н-ци на М. П. В., н-ци
на Г. Н. С., н-ци на Ф. Ст. Ил., н-ци на Хр. Г. С. и н-ци на Г. Ст. С., без вписани документи за
собственост, като на дата 01.12.2021 год. е записан и нов собственик — Г. Н. С., по н.а.№
124, т.1, р.№ 1659, д.№ 119/02.06.2021 - за 1444 кв.м.
Нов регулационен план върху основата на кадастралния план от 2000 год., за
урбанизираната територия на сЛ., не е изработван и при това положение регулационния
план на с.Л. от 1987 год., одобрен със Заповед № 110 от 05.05.1987 год. на Кмета на Община
Благоевград, и показан на цветна извадка от плана /Приложение № 5 към експерт./, е в сила
и към настоящия момент.
При действието на КП от 2000 год., е съставен нотариален акт за удостоверяване право на
собственост върху недвижими имоти - придобити по давност № 124 от 02.06.2021 год., том I,
рег.№ 1659, дело № 119 от 2021 год., вписан в СВ гр.Благоевград, като Акт № 44 от
02.06.2021 год. /листа 8 и 45 към гр. дело № 1102/2022 год./, с който Г. Н. С. е признат за
собственик на ПИ с пл.№ 123, кв.17 и на процесния такъв.
Видно от експертното заключение през 2003 год., по възлагане от АГКК, по Договор №
LOT С-4, е извършено оцифряване на действащия КРП на с.Л. от 1987 год., като според
цифровия модел на КП, показано на скица-извадка /Приложение № 10 към експерт./, имота е
с поставен идентификатор № 501.116 и е с площ от 1.444 дка. По регулационен план,
показан на друга извадка от оцифряването, на която КП от 2000 год. е съвместен с РП от
1987 год. /Приложение № 11 към експерт./, е показано в кои парцели попада имот пл.№ 116,
според предвиждането на РП от 1987 год., а именно, по-голямата част попада в проектен
обществен парцел, без номер, отреден „За озеленяване“, в кв.10, малка част попада в
проектен парцел II-117, в кв.18, а много малка част попада в проектна улица.
За цялата урбанизирана територия на с.Л., има изработвана и одобрена със Заповед № 18-
185 от 24.10.2022 год. на ИД на АГКК, Кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/.
По одобрената КККР, липсва нанесен имот с площ от 1444 кв.м., който да отговаря на
процесния имот пл.№ 116 по КП от 2000 год., а имотите обект на СТЕ, са Поземлени имоти
/ПИ/ с идентификатори № 68792.501.116 и № 6872.501.435, със следния вид, площ и
собственост, към датата на одобпение на КККР:
8
- ПИ с идентификатор № 68792.501.116 /Приложение № 12 към експерт./, с НТП „За
друг вид застрояване“, с площ на имота от 800.07 кв.м. /по скица 800 кв.м./, без запис за
собственик /липсват данни за собственост/;
- ПИ с идентификатор № 68792.501.435 /Приложение № 13 към експерт./, с НТП „За
друг вид застрояване“, с площ на имота от 500.04 кв.м. /по скица 500 кв.м./, без запис за
собственик /липсват данни за собственост/.
Вещото лице е представило и цветни извадки за същите поземлени имоти на
ортофотокарта от 2019 год. /Приложение № 16 към експерт./, и от 2022 год. /Приложение №
17 към експерт./, от които извадки е видно, че имот № 501.116, в по-голямата си част е
залесен, а имот № 501.435, е по-малко залесен.
След оглед на място на имотите вещото лице е изготвило цветна скица в М 1:500
/Приложение № 19 към експерт./:
- с плътни черни линии и черен номер, заграден с червени линии - са показани
границите и номера на ПИ с идентификатори № 68792.501.116 и ПИ с идентификатор №
68792.501.435 по КККР;
- с тънки черни линии и черни номера - са показани границите и номерата на
съседните ПИ с идентификатори № 68792.501.117,501.235 и 501.9524 по КККР;
- на място двата имота са заградени общо с ограда от север и от юг, няма ограда от
изток;
- между двата имота на място няма ограда;
- в границите и по границите на двата имота, поради денивелация на терена,
присъстват земни откоси /т.н. шкарпи/, показани с кафяв условен знак и до тях син надпис за
височината на откоса;
- и двата имота са запустели и неподдържани, залесени в южната си част от акациева
гора и дъбици;
- в границите на имот № 501.116 присъства един орех и няколко сливи, а в границите
на имот № 501.435 само сливи.
Вещото лице е заключило, че няма налице данни за имота да е внасян в ТКЗС от
конкретен бивш собственик, със съответното Заявление и съответната Опис-декларация, в
която процесния по делото имот с площ от 1444 кв.м. да присъства. В обстоятелствената
част на заключението вещото лице е посочило, че от направената проверка в ОС „3“
гр.Благоевград, се установило следното: Със Заявление вх.№ 117 от 20.02.92 год.,
подадено от Васил Зафиров Г., е поискано възстановяване на насл. на Г. Н. С., на 28 бр.
имота, като най-вероятния имот имащ отношение към СТЕ е под № 8, нива в м “Ресен“ от
0.4 дка. Имотът е установен с емлячен регистър 52-55 год., в която имота е отново под № 8.
Доказателство, че става въпрос за този имот, черпи от присъстващата в кориците на делото,
на листа 26 и 53, Опис-Декларация за членство в ТКЗС, на Г. Н. С., в която под № 24
присъства имот нива в м.“Ресен“, от 0.4 дка, при съседи: 1. Двор на Селкооп, 2. Вада, 3.
Път. ПК Благоевград, постановява Протокол № 428 от 17.01.94 г., видно от данни от
решение по чл.18ж, ал.1, в която въпросния имот е признат за възстановяване под № 3,
записано 0.400 дка м.„РЕСЕН“. След установяване, че въпросния имот попада в регулация,
ПК Благоевград, постановява Протокол № 907 от 05.09.96 г., в която въпросния имот вече не
е признат за възстановяване под № 1, записано 0.400 дка м.„РЕСЕН - Р“ /Р - означава
регулация/. При така направената проверка в ОС „3“ гр.Благоевград, по отношение на имот
с пл.№ 116, с площ от 1444 кв.м. по КП от 2000 год., или част от него, не се установи
провеждане на процедура за възстановяване на имота по чл. 10. ал.7 от ЗСПЗЗ, с изработване
на ПКП за имота и последващо издаване на удостоверение, и скица на имота по чл.13, ал.4,
5 и 6 от ППЗСПЗЗ, от страна на Община Благоевград, които да послужат за окончателно
възстановително решение от страна на ОС „3“. Няма постановявано окончателно
9
възстановително решение от страна на ОС „3“, което да касае имот пл. № 116 или част от
него.
Вещото лице е дало отговор, че в регистъра на имотите на с.Л., по одобрения със Заповед
№ РД 02-14-1462/27.07.2000 година, кадастрален план /Приложение № 9 към експерт. - 3 бр.
листа/ за имота, записването е следното: - за имот пл.№ 0116, с площ по кадастрален план -
1444.48 кв.м„ населено място, с НТП - двор - записана първоначална собственост за н-ци на
М. П. В., н-ци на Г. Н. С.. н-ци на Ф. Ст. Ил., н-пи на Хр. Г. С. и н-ци на Г. Ст. С.. без
вписани документи за собственост, като на дата 01.12.2021 год. е записан и нов собственик -
Г. Н. С., по н.а.№ 124, т.1, р.№ 1659, д.№ 119/02.06.2021 - за 1444 кв.м., без старите вписани
собственици да са заличени, поради подадени 7 бр. възражения срещу новото вписване.
Според заключението на вещото лице процесният имот с пл.№ 116 се появява в
чертите на населеното място по КП на с.Л. от 1987 год. /Приложение № 5 към експерт./, като
по РП, имота попада в границите проектен обществен парцел, в кв.10, без номер, отреден
„За озеленяване“, записан в разписния лист /Приложение № 6 към експерт./ - Градина —
СОНС, така че не се налага процедура по отчуждаване на общинския имот.
По предходният КП от 1964 год. /Приложение № 2 към експерт./, района на СТЕ
попада в границите на имот пл.№ 41, като по регулационния план /РП/ имота попада в
проектен обществен парцел II в кв.19, отреден за „За детски дом и ясли“, записан в
разписния лист /Приложение № 3 към експерт./ — двор — Селсъвет — така че също не се
налага процедура по отчуждаване на общинския имот.
Няма данни от предходни планове от 1964 год. и 1987 год., за местоположение на
имот на Н. М. С., който да попада в границите на имот пл.№ 116 по КП от 2000 год.,
респективно в границите на ПИ с идентификатори № 68792.501.116 и № 68792.501.435 по
КККР.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като намира същото за обективно и
ясно, компетентно изготвено.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявени са положителни установителни искове– за признаване за установено
спрямо ответника, че ищците са собственик на процесните идеални части за всеки от тях от
имоти на наследство, а при условията на евентуалност на основание давностно владение-
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Исковете са процесуално допустими – налице е активна и респ.пасивна процесуална
легитимация, достатъчно от твърденията на ищците, че с ответника е налице спор относно
притежанието на субективното право на собственост по отношение на вещ.
По същество:
Исковете са предявени като положителни установителни, поради което в тежест на
ищците е пълно и главно да установят осъществяването на придобивното основание, което
сочат- по главните искове, че са придобили собствеността върху процесния имот на
основание наследство от своите наследодатели, а по евентуалните искове- основание
давностно владение.
По главните исковете, с които се иска да се признае за установено по отношение на
ответника, че всеки от ищците е собственик на основание наследство на посочените в
исковата молба квоти.
По делото се установи по безспорен начин от представените удостоверения за
наследници, че ищцата А. Г. А. е един от наследниците-внучка на Г. Н. С., роден на
15.11.1901г., починал на ************г. , ищецът И. Д. В. е един от наследниците на М. П.
В., с ЕГН **********, починал *********г., ищецът К. Д. М. е един от наследниците на Ф.
Ст. Ил., с ЕГН **********, починала на ********г., ищцата О. Х. С. е един от
10
наследниците-дъщеря на Хр. Г. С., с ЕГН **********, починал на *******г.
От страна на ищците обаче не се ангажираха каквито и да било доказателства, от
които да се установи, че наследодателите им към момента на смъртта си са били
собственици на процесния имот, при какви квоти, поради което не се установи всеки от
ищците да е собственик на идеална част от имота по наследство. Свидетелските показания
не са годно доказателство за установяване на право на собственост върху недвижим имот. С
гласни доказателства е допустимо да се установява упражняване на фактическа власт върху
недвижим имот, явно, непрекъснато, несъмнено и спокойно в продължение на установен от
закона срок, като основание за придобиване на имота по давност, но не и собственост на
наследодател. Записването на имота в разписния лист към РП, одобрен със Заповед РД-02-
14-462/27.07.2000 година, кадастрален план - за имот пл.№ 116, не е достатъчно да
удостовери право на собственост. Разписните листове нямат доказателствено значение за
това кому е принадлежало правото на собственост, а те са обслужвали нуждите на
административните процедури във връзка с промени в плановете. От заключените на вещото
лице не се установи по безспорен начин процесният имот да е внесен в ТКЗС, съответно да е
възстановен на наследниците на ищците. От представените опис-декларация, уведомление
от ПК, респ. от показанията на свидетелите, водени от ищците, които поддържат, че имотът
е внасян в ТКЗС, би могло да се направи извод, че всъщност преди образуване на ТКЗС
имотите са представлявали отделни такива на различни лица, които в последствие са
обединени, част от които е този, включен в опис-декларацията на един от наследодателите
на ищците, но същото не се доказа по безспорен начин. Нещо повече самите ищци
поддържат становище, че имотът не е внасян в ТКЗС и липсват твърдения да е
представлявал отделни имоти, обединени в последствие, респ. възстановени.
Предвид изложеното исковете на ищците за признаване, че са собственици на
идеални части от процесния имот на основание наследство са неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
По предявените в условията на евентуалност искова, че ищците са собственици на
посочените идеални части от имота на основание давностно владение.
Същите твърдят, че са във владение на процесния имот от повече от 30 години-от
1992г. и понастоящем.
По тези искове в тежест на ищците е да докажат всеки от тях е осъществявал
давностно владение, продължило 10 години за съответните идеални части от имота, което е
било явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения в исковата молба период.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по
отношение на един чужд недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че
претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години
фактическата власт по отношение на конкретната вещ /согрus/, без противопоставяне от
страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на
невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик /animus/, т. е.
поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен
обем единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал.
1 от ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице и то установени при
едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, твърдението за изтекла придобивна давност
на конкретен недвижим имот, може да бъде уважено.
Владението се дефинира от чл. 68 ЗС като „упражняване фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи като своя лично или чрез други го“. Основните признаци на
владението са обективен /corpus/ и субективен /animus/. Обективният признак е
характеристиката на владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна
вещ, като обективна възможност /факт/ за непосредствено въздействие върху вещта.
Субективният признак е характеристика на едно субективно/ лично/ поведение на
11
владелеца- да се държи вещта като своя - animus, animus domini, animus rem sibi habendi. Да
се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че
той е собственик – титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно,
субективно състояние и за неговото доказване, законодателят е установил законовата
презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага се , че владелецът държи вещта като
своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго“. Презумпцията е установена в полза на
владелеца, тази презумпция е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица,
които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си- т.е. презумпцията размества
тежестта на доказване, като се докаже, че владелецът е придобил фактическата власт на
правно основание, което изключва възможността той да държа вещта като своя-договор за
заем, влог и др. Тази презумпция се оборва, когато се установи, че вещта се държи на правно
основание (договор), т. е. за другиго (пряко доказване); ако се установи, че лицето не може
да държи вещта като своя (обратно доказване), ако владелецът не може да разбира смисъла и
значението на постъпките си, няма правно релевантна воля, призната от правото като годна
да поражда правно действие (т. е. лицето да не е малолетно, да не е поставено под пълно
запрещение, за разлика от непълнолетните или поставените под ограничено запрещение),
които могат да изразяват воля за своене.
Допълителни признаци на владението, които не са нормативно установени, но са
приложими в практиката и пълно и главно следва да се установят от ищеца, който се
позавава на придобиване по давност са: Владението да е постоянно –т. е. фактическата власт
върху вещта да няма случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по
начин препятстващ евентуалното владение на други лица. Да е непрекъснато – в смисъл да
не е било прекъсвано за период по-дълъг от 6 (шест) месеца – чл. 81 ЗС. Да е несъмнено – да
няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си. Най-често
се налага да се установи несъмнеността на владението, когато то е придобито от държател,
който променя намерението, с което държи вещта, започвайки да я държи за себе си и
претендира изключително владение. Владението да е спокойно – такова е, когато не е
установено с насилие. Докато има насилие, владението е опорочено по отношение на лицето
спрямо което се упражнява насилието и да е явно – владението е явно, когато фактическата
власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е
установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.
Освен владение, в чл. 68, ал. 2 от ЗС е дадена дефиниция и на понятието - държане -
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя, т. е. сочената
от законодателя разлика засяга субективния момент, субективното отношение по повод на
упражняваната фактическа власт на една вещ. Държателят държи вещта за владелеца или за
собственика. Държането се получава от владелеца или от носителя на вещното право по
силата на договор – за наем, за заем, за влог, превоз, консигнация, лизинг и др.
Съдът намира, че ищците по реда на пълното и главно доказване не доказаха, че
всеки от тях е владял процесния имот, нито за какъв период, нито при какви квоти.
Показанията на водените от ищците свидетели, които са и роднини на ищците, са
непоследователни, неясни, взаимно противоречиви и в противоречие със събрания по делото
доказателствен материал, както и приетата по делото експертиза, поради което съдът не ги
кредитира. Нещо повече, всеки един от водените от ищците свидетели Ив. Дж., Б. С.а и В.
М. говорят за имоти, които са отделни от по 300-500 кв.м., владяни от различни лица,
роднини на ищците. Същите описват площи, различни от процесния, заявяват, че в имота
има ябълки, които се беряли от различни лица, което е в противоречие и на приетата по
делото експертиза, от която е видно, че имотът е запустял, има само дръвчета от сини сливи
и орех. На следващо място тези свидетели сочат, че имотите, за които говорят са внасяни в
ТКЗС, докато самите ищци поддържат, че имотът е един и не е внасян в ТКЗС. Всеки от
свидетелите сочи, че имотът е с лек наклон и не е на различни нива, което се опровергава от
12
приетото по делото заключение на вещото лице, от което се установи, че в имота има
денивелация, която е голяма. Конкретно в показанията си свидетеля Дж., сочи, че
процесния имот е с площ от 500 кв.м. и описва граници, които не съответстват на
посочените в исковата молба, че имотът бил на баба Ф., сочи, че „внасян е в ТКЗС-то имота
на баба Ф..” Твърди, че в имота има насадени ябълки. Видно от заключението на вещото
лице Ю. имотът няма данни са е внасян в ТКЗС, нито в него има насадени ябълки. Твърди,
че не познава ищеца И. Д. В. и не може да се сети кой е. Не споменава нищо за останалите
наследници. Твърди, че „К. М. извел хората от кръчмата, за да видят, че той /Г. С./ коси там.
Не знам какво е косил там няма трева, какво е косил. Г. С. живее постоянно там. В
заключение свидетелят Дж., сочи че „Баджанакът ми Д. М. и балдъзата ги бере тези
ябълки”. Другият свидетел Б. С.а заявява „този имот е 300 кв. м, нашият имот е 300 кв.м,
целия имот е 1300 кв. м. Нашия имот е част от техния”. Имотът го има от Г. С. — дядото на
А.. В този имот има овощни дървета — ябълки. Отново е налице противоречие в площта и
границите, както и със заключението на вещото лице, че в имота няма ябълки. Тази
свидетелка заявява, още „И. В. не е наследник. И. В. и неговите родители, баби и дядовци
нямат нищо общо с този имот”. И според тази свидетелка имотът е внасян в ТКЗС. По
отношение на ответника Г. С. свидетелката заявява „преди две години бях на имота, косеше
се трева от този, който е завзел имота. Този който го е завзел знам, че синът му се казва Г., но
не мога да се сетя за името.” Твърди, че „имотът не е на различни нива”, което изявление е
опровергано от заключението на вещото лице, от което се установи, че в имота косо минава
шкарпа с денивелация от 1.5 метра. Последният свидетел на ищците Венетка Минчева също
не установява нито владение от тях, нито описва имота. Свидетелката сочи „К. М. не знам
кой е” ....’’Предполагам, че местата на О., К., И. и А. са от различни наследодатели и са били
различни имоти, но не знам”....”Аз от 10 години не съм се вестявала там”....’’Имотите са
внасяни в ТКЗС”..”В имота има ябълки, като говоря за преди 10 години”. Ябълките ги берат
на баба Ф. наследниците”....’’А. не съм виждала там да бере ябълки” „О. не съм я виждала”
..’’Иван съм виждала, който беше свидетеля и неговия баджанак”.. Казах ви до преди 10
години го работехме този имот”....”Не мога да кажа колко ябълки има в имота.Мястото е
равно, леко наклонено”
Видно от показанията на свидетелите, водени от ищците същите не могат да
индивидуализират имота, нито да установят владение на претендираните идеални части от
всеки от ищците.Свидетелите сочат, за отделни имоти, като нито един от тях не е идентичен
с процесния имот. Всички свидетели на ищеца сочат, че имота е равен с лек наклон, че е
внасян в ТКЗС и че в него има насадени ябълки, което е опровергано от експертното
заключение.
Предвид изложеното съдът намира, че ищците не доказаха по реда на пълното и
главно доказване, че са владяли съответни идеални части от процесния имот в период от
повече от десет години, че владението е било явно, спокойно, без насилие и непрекъснато,
поради което предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
В тази връзка е неоснователно и искането на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде
отменен Нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху недвижими имоти
придобити по давност №124, том I, peг. № 1659, дело №119/2021г. на нотариус М. К. в
частта, касаеща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен №116, кв.18 по плана на село Л.,
съгласно ЗРП, одобрен със заповед №110/05.05.1987г. и КП, одобрен със заповед №РД-02-14-
1462/27.07.2000г. на кмета на община Благоевград, целият с площ от 1444 кв.м. при съседи:
имот №235, УПИ II-117 и улица.
По разноските:
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
единствено ответника. Видно от данните по делото ответникът е сторил разноски за
възнаграждение за вещо лице в размер на 400, 00 лв., които му се дължат. Ответникът е
13
претендирал и 1500, 00 лв., адвокатско възнаграждение, включително и при обжалване на
определението за прекратяване. Видно от представения по настоящото производство
договор за правна защита и съдействие в същия липсва отразено договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение, поради което не следва да бъде присъждано такова. На
пррисъждане подлежат само сторените разноски. Що се касае до адвокатското
възнаграждение пред въззивна и касационна инстанция по обжалване на определението за
прекратяване, разноски по същите не се дължат на ответника, доколкото жалбата на ищците
е уважена.
Водим от горното и на основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.78, ал. 3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от А. Г. А., ЕГН **********, И. Д. В.,
ЕГН **********, К. Д. М., ЕГН ********** и О. Х. С., ЕГН **********, всички със съдебен
адрес: адвокат Р. Б., АК- Благоевград, гр. Б. срещу Г. Н. С., ЕГН **********, адрес: с.Л.
искове с правно основание чл. 124 от ГПК, с които се иска ДА СE ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Н. С., ЕГН **********, адрес: с.Л., че А. Г. А., ЕГН
**********, И. Д. В., ЕГН **********, К. Д. М., ЕГН ********** и О. Х. С., ЕГН
********** са собственици по наследство при квоти: 1/4 ид.ч. за А. А., 1/8 ид.ч. за И. В., 1/4
ид.ч. за К. М. и 1/4 ид.ч. за О. С. от следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 116, кв.18 по плана на село Л., съгласно ЗРП,
одобрен със заповед № 110/05.05.1987г. и КП, одобрен със заповед №РД-02-14 -
1462/27.07.2000г. на кмета на община Благоевград, целият с площ от 1444 кв.м. при съседи:
имот №235, УПИ II-117 и улица.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от А. Г. А., ЕГН **********, И. Д. В.,
ЕГН **********, К. Д. М., ЕГН ********** и О. Х. С., ЕГН **********, всички със съдебен
адрес: адвокат Р. Б., АК- Благоевград, гр. Б. срещу Г. Н. С., ЕГН **********, адрес: с.Л.
искове с правно основание чл. 124 от ГПК, с които се иска ДА СE ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Н. С., ЕГН **********, адрес: с.Л., че А. Г. А., ЕГН
**********, И. Д. В., ЕГН **********, К. Д. М., ЕГН ********** и О. Х. С., ЕГН
********** са собственици при квоти: 1/4 ид.ч. за А. А., 1/8 ид.ч. за И. В., 1/4 ид.ч. за К. М.
и 1/4 ид.ч. за О. С. на основание давностно владение по чл.79, ал.1 от ЗС от следния
недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен №116, кв.18 по плана на село Л., съгласно ЗРП,
одобрен със заповед №110/05.05.1987г. и КП, одобрен със заповед №РД-02-14-
1462/27.07.2000г. на кмета на община Благоевград, целият с площ от 1444 кв.м. при съседи:
имот №235, УПИ II-117 и улица.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК да
се отмени Нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху недвижими
имоти придобити по давност №124, том I, peг № 1659, дело №119/2021г. на нотариус М. К. в
частта, касаеща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен №116, кв.18 по плана на село Л.,
съгласно ЗРП, одобрен със заповед №110/05.05.1987г. и КП, одобрен със заповед №РД-02-14-
1462/27.07.2000г. на кмета на община Благоевград, целият с площ от 1444 кв.м. при съседи:
имот №235, УПИ II-117 и улица.
ОСЪЖДА А. Г. А., ЕГН **********, И. Д. В., ЕГН **********, К. Д. М., ЕГН
********** и О. Х. С., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: адвокат Р. Б., АК-
Благоевград, гр. Б. ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. Н. С., ЕГН **********, адрес: с.Л. сумата от 400, 00
14
лв. /четиристотин лева/, представляваща сторени разноски по делото за възнаграждение за
вещо лице.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва от страните с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Районен съд
Благоевград пред Благоевградския окръжен съд.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
15