Р Е Ш Е Н И Е
№ 373
гр. Велико Търново,
02.02.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
В.К. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10362 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът, Агенция „Пътна инфраструктура“,чрез представителя си е
обжалвал като неправилно решение №533 от 24.10.2023 година, постановено по АНД
№648/2023 година по описа на ВТРС.
От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според
касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушен закон -
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Основното оплакване е, че съдът неправилно прилага разпоредбата на
чл.34 от ЗАНН, като аргументи за това се черпят от дефиницията на §6, т.63 от
ДР на ЗДвП и чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Намира, че – обратно на приетото от
районният съд - давностните срокове по чл.34 от ЗАНН са неприложими. Развива и
доводи по същество, като сочи, че отменения електронен фиш е процесуално и
материално- правно законосъобразен. Претендира разноски, като прави възражение
срещу разноските, които се претендират от противната страна.
Ответникът по касация, „Мейп Консулт“ ЕООД –
Горна Оряховица, в писмения отговор на касационната жалба на процесуалния си представител си отрича основателността и.
Сочи, че извода на съда за приложимостта на давностния
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН и за изтичането му в конкретният случай, е правилен. Моли за разноски.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил
като незаконосъобразен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №**********, на Агенция „Пътна
инфраструктура“ /електронният фиш да лаконичност/, с
който на ответника по касация за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на
основание чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложена имуществена санкция от
2 500 лв.
От фактическа страна съдът е установил, а и това не е спорно, че
оспореният електронен фиш е издаден за извършено на 17.02.2021 година в 09, 21 часа
нарушение. Съдът е констатирал, че от представената преписка се установява, че
нарушението е установено с устройство №40291, което представлява елемент от
системата за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата,
което се е намирало на път I-4, км 133+194.
Съдът е приел на първо място, че в случая става въпрос за неизпълнение
на разпоредбите на чл.139, ал.5 и 7 вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП, според които
собственик на ППС не следва да допуска движение на ППС по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, ако за това ППС не са изпълнени задълженията
във връзка с установяване размера и заплащането на пътните такси по чл.10, ал.1
от ЗП според категорията ППС, като закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения
за установяване на изминатото разстояние и заплащане на таксата по чл.10, ал.1,
т.2 от ЗП, освен ако те са изпълнени от трето лице. Съдът е приел в това отношение,
че в предмета на доказване се включва установяване на движението на ППС от категорията по чл.10б,
ал.3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за него да
са изпълнени въпросните задължения. Посочено е в решението, че от снимковият
материал, изготвен от посоченото по-горе устройство, а и от справката по
чл.189е, ал.8 от ЗДвП не се установява несъмнено извършването на нарушението от
ответника по касация. Всъщност от представената разпечатка и сметка за
извършени плащания се установява според съда, че при движението на 17.02.2021
година на въпросното ППС са подавани Тол данни за
движението по платената пътна мрежа на това ППС и са генерирани данни за
таксуване с ТОЛ такси за движението по платената пътна мрежа.
Извън това
съдът е констатирал и неспазване на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН. в това
отношение е посочено, че откриването на нарушителя е налице, когато
компетентният орган разполага с данните, въз основа на които може да
идентифицира нарушителя. В случая от снимковият материал, приобщен по делото се
установява, че нарушението е станало известно на наказващият орган още на
датата на извършването му – 17.02.2021 година, и ЕФ, като аналог на НП, е
съставен далеч след изтичането на давностния по
характера си срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Съдът се е позовал и на
задължителната тълкувателна практика, изразена в Т №1 от 27.02.2015 година по ТД №1/2014 година
на ВКС и ВАС.
Решението е правилно.
Следва да се констатира, че с изменението на
ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г. / и създаването на
новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП е въведена възможност за установяване на
някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена
/диференцирана/ процедура, която се основава на установяване и заснемане от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и
на нарушител.
Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1
от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите
от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите
от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да
бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия
орган. Следователно, издадено след изтичането на тези срокове издаването на
наказателно постановление, а по аргумент за по – силното и на акт, който
предвижда идентични неблагоприятни последици, е незаконосъобразно.
Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон
относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение
на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална
уредба. Специалният закон, в случая ЗДвП, въвежда особено /диференцирано/
производство по установяването на административното нарушение и налагането на
наказания или санкции при провеждането му, но не регламентира отклонение по
отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.
Началото на производството по издаване на
електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством
електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и
сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на
административно-наказателното производство. От своя страна, електронното
изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства
или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен
аналог на наказателното постановление, като аргумент за посоченият извод е
както разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, така и разпоредбата на чл.58д, т.4
от ЗАНН, които приравняват електронният фиш по юридическа сила и последици на
юридическата сила и последици, които са присъщи на наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административно-наказателно производство се прекратява, ако
не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за
приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид
разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е
цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици
различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно
третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост
единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от
контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито
е оправдано от гледище на закона и от гледище на еднаквото третиране на субекта
на нарушението, незъависимо от способа за
установяване на извършването му.
Доколкото самото заснемане има установителната и
доказателствена функция на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34
от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му
фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на
заснемането с техническото средство.
В конкретният случай, видно от
доказателствения запис за нарушението, същото е констатирано на17.02.2021
година /лист 15 от първоинстанционното дело/, като предвид обстоятелството, че
ЕФ е издаден въз основа на утвърден със заповед №РД-11-983/13.09.2021 година
образец е очевидно, че същият е издаден извън срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН,
както правилно е посочил и въззивният съд.
Отричането на прилагането на срока по чл.34
от ЗАНН от страна на настоящият касатор е правно
неаргументирано, доколкото в случая няма как да се приложи единствено
изпълнителската давност по чл.82 от НК, като се отрича логиката на прилагането
на предхождащата я погасителна давност.
Правилното решение следва да остане в сила.
Следва на ответника по касация да се заплатят
сторените пред касационната инстанция разноски, които възлизат на 550 лв.
ефективно заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав, същото
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №533 от 24.10.2023 година, постановено по АНД
№648/2023 година по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ЕТ „Н. - Н.К. -
С.К.“ - Велико Търново, ЕИК202276768, разноски за касационната инстанция от 550
лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.