№ 127
гр. Дупница, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20221510200063 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Жалбоподателят Н. СЛ. Б., от гр. Дупница, ж.к. „***, община Дупница, област
Кюстендил, с ЕГН **********, е обжалвал Наказателно постановление № 22-0348-000001,
издадено на 10.01.2022 год. от Началник група към ОД МВР Кюстендил, РУ Дупница, с
което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП е санкциониран
с административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 (шест) месеца за извършено нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП. Моли НП
да бъде отменено като незаконосъобразно, позовавайки се на допуснати съществени
процесуални нарушения и липса на субективния елемент. Приложени са и писмени
доказателства в тази посока.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява в процеса чрез
процесуален представител- адв. М. З.. Претендира деловодни разноски.
Наказващият орган не е взел становище по жалбата и не е изпратил представител. В
съпроводителното писмо счита, че жалбата е неоснователна Моли НП да бъде потвърдено
като законосъобразно, а в случай на отмяна е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на жалбоподателя на 10.01.2022г., като жалбата е
депозирана в срок -на същия ден -10.01.2022 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
1
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 26.09.2021 год. в 16:28 часа в гр.Дупница, по ул. “Самоковско шосе“,
жалбоподателя е управлявал лек автомобил „Форд Транзит”, собственост на Сълза
Христова, с рег. № ***, което не е регистрирано по надлежния ред. Прекратена регистрация
по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Нарушението е установено чрез извършване справка с
техническо средство РСОД (таблет). Деянието е квалифицирано от актосъставителя като
нарушение на чл. 140, ал.1, пр. 1 от ЗДвП.
На горепосочената дата и място, лекият автомобил бил спрян за проверка от
полицейския служител – св. Р.Д., в състав със св. Светослав С., които чрез РСОД (рилейна
станция за отдалечен достъп) установили нарушението, тъй като след като е изповядана
сделката за покупко-продажба на МПС нотариусът въвежда датата на сделката в масива на
МВР, от който ден тече двумесечен срок за новия собственик за пререгистрация на
автомобила. Ако срокът не бъде спазен при въвеждане на номера не излиза информация за
собственик на автомобила, което води на извод, че автомобилът е служебно деригистриран
от името на стария собственик. Водачът на автомобила е бил ползвател и не е знаел, че
автомобила е дерегистриран.
За констатираното св. Р.Д., съставил АУАН серия GA бланков №185896/26.09.2021
год, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 от
ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него. В
законоустановения срок не са депозирани писмени възражения.
Въз основа на същия АУАН било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП,
поради което и на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание
„Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитания
свидетел, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.
В хода на съдебното следствие не са събрани гласни доказателства.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
2
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Относно нарушението на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник група към ОД МВР Кюстендил, РУ Дупница, е бил
оправомощен да издава НП, видно от служебно известната на съда Заповед Рег. № 8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно
лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Съставеният АУАН и издаденото НП са съставени в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им,
като се съдържат повечето от изискуемите съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57
ЗАНН реквизити - дата и място, посочена е правна квалификация. АУАН е съставен в
присъствието на нарушителя, като му е връчен и подписан от него. Въпреки това е налице
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби,
които са били нарушени виновно по смисъла на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци не са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация на нарушението не
съответства изцяло на словесното му описание. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението– по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП предвижда санкция за лице,
което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил безспорно е моторно
превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил
управляван от жалбоподателят на път, отворен за обществено ползване (описаният по-горе).
Жалбоподателят оспорва фактът, че е собственик на автомобила и като такъв не е могъл да
знае, при наличието на редовни представените документи, че автомобилът е служебно
дерегистриран. Съдът споделя доводите на жалбоподателя, обективирани в жалбата, че
деянието не е съставомерно, както и че жалбоподателят е нямал възможност да узнае, че
МПС е било с прекратена регистрация, поради което деянието е извършено без вина,
доколкото жалбоподателят не е узнал за този факт по надлежният ред- до деня на
проверката. Освен това тъй като жалбоподателят не е собственик на МПС и не му е вменено
задължение да знае тези обстоятелства. Задължението за регистрацията на МПС след
3
закупуването му, е на собственика, а не на ползвателя.
При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът
съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, съгласно която служебното
прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни
задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на
контролните органи собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за
последния. В случая жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма задължение да
регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата сочат, че към момента на
проверката жалбоподателят Б., не е бил собственик на управлявания от него автомобил,
тъй като не е имал сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите по чл. 144,
ал.2 ЗДвП. Управляваният от него автомобил въпреки служебно прекратената регистрация
бил с регистрационни номера и притежавал съответните документи. Към момента на
твърдяното нарушение (само в АУАН) -26.09.2021 г. Б., не е бил юридически собственик
на автомобила по смисъла на тази разпоредба, поради което по силата на чл. 145, ал.2 от
ЗДвП няма задължение в двумесечен срок от придобиването да регистрира на свое име
закупения от него автомобил. Липсват доказателства собственикът на автомобила да е
уведомил ползвателя на автомобила Н.Б., че автомобила е със служебно прекратена
регистрация по чл. 143, ал.15 ЗДвП, която разпоредба указва служебно прекратяване на
регистрация на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство в месечният
срок по чл.145, ал.2 ЗДвП. Очевидно собственика на лекия автомобил не е изпълнил това си
задължение, поради което последвало служебно прекратяване на регистрацията и без това
обстоятелство да е известно на ползващият автомобила, към 26.09.2021 г., жалбоподател.
Към момента на проверката 26.09.2021 г. автомобила е бил с поставени регистрационни
номера, като ползвателят Б. е разполагал с всички други необходими документи за него и
не е уведомяван от собственика на автомобила за служебното прекратяване на
регистрацията, тъй като в информационните масиви на КАТ той не се е водил като
собственик. Това обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното
нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, задължаващо ползвателите на автомобили да ги
управляват по пътищата за обществено ползване след като са регистрирани. Незнанието на
жалбоподателя за служебно прекратената регистрация води до категоричен извод, че
вмененото умишлено нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП не е извършено от него виновно по
смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното
от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства принадлежащи към състава
на вмененото нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП изключват умисъла относно това умишлено
нарушение –арг. от 14, ал.1 НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН относно обстоятелствата
изключващи отговорността. При тези доводи, след като процесното нарушение не е
извършено виновно от Б., то неправилно за него е ангажирана
административнонаказателната отговорност, поради което НП подлежи на отмяна като
незаконосъобразно.
4
На основание чл. 63 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 от АПК и на основание чл. 18, ал.2,
във вр. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения се дължат разноски в размер на 300.00 (триста) лв., които
следва да бъдат заплатени на адв. М. З..
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 63, ал. 1 предложение трето
от ЗАНН, Дупнишкият районен съд, III наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0348-000001, издадено на 10.01.2022
год. от Началник група към ОД МВР Кюстендил, РУ Дупница, с което за нарушение на чл.
140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, на Н. СЛ. Б., от гр. Дупница, ж.к.
„***, община Дупница, област Кюстендил, с ЕГН **********, му е наложено наказание
„Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 6 (шест) месеца, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР Кюстендил да заплати на адв. М. З. от АК гр. Кюстендил,
деловодни разноски в размер на 300.00 (триста) лв., представляващи възнаграждение за един
адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Кюстендил, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5