НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ № 2647
гр.
Пловдив, 27.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 29.06.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20268 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124,
вр. с чл.439 ГПК.
Образувано е по искова молба от А.М. срещу „Лайт Кредит“ ООД, с която е предявен иск за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сума в размер на 1359.76 лева – главница по запис на заповед, издаден на 27.05.2013 г. с падеж 27.05.2014 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16493/2014 г. по описа на ПРС и изпълноителен лист, въз основа на който е образувано *** ***. Претендират се разноски.
В исковата молба се излагат, че вземанията са погасени по давност най –късно на 18.03.2018 г. след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл.
238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – на ответника е връчен препис от исковата молба и
приложенията към нея на 04.02.2020 г./л.18/, не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като призовката е
връчена редовно на 07.05.2020 г. /л.27/.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК –
предявените искове са вероятно основателни, с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно
от страна на ищеца.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца както следва - 54.39 лева – държавна такса и 800 лева – платено адвокатско възнаграждение. Общо разноски за ищеца в размер на 854.39 лева.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че А.М., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „Лайт
Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Полет“ № 1, представлявано от Н. М. – У. сумата в размер на 1359.76
лева – главница по запис на заповед, издаден на 27.05.2013 г. с падеж
27.05.2014 г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 26.11.2014 г., въз
основа на Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 16493/2014 г. по описа
на Районен съд - Пловдив, въз основа на който е образувано *** ***, с район на
действие Окръжен съд – П., поради
погасяването й по давност.
ОСЪЖДА „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „полет“ № 1, представлявано от Н. М. – У. да заплати на А.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в общ размер на 854.39 лева, представляваща разноски в производството.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните
могат да търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ