гр. Варна, 29.09.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание, проведено на втори септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1892 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: *** 3 срещу В.Х.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3440,00 /три хиляди четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща предоставена в заем сума по сключен между страните договор за паричен заем от 05.10.2020г., която е следвало да бъде върната от В.Х.К. на Н.Х.Х. на 23.11.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 08.02.2021 г. до окончателното плащане и с правно основание чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 264,88лв., представляваща неустойка в размер на 0,1% /нула цяло и един процент/ за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от заемната сума до окончателното погасяване на задължението за периода от 24.11.2020 г. до 08.02.2021 г.
В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:
На 05.10.2020г. страните в настоящото производство са сключили Договор за паричен заем, по силата на който Н.Х.Х. предал в заем на В.Х.К. сума в размер на 3440лв., като последният се задължил да върне заемната сума на 23.11.2020г., съгласно чл. 2, ал. 3 от Договора за паричен заем. В случай на забава е налице договорена неустойка в чл. 7 от същия договор в размер на 0,1 % / нула цяло и един процент/ за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от заемната сума.
На 05.10.2020г. ищецът предоставил на В.Х.К. заетата сума в размер на 3440лв., като страните подписали разписка за предаването ѝ, както и ответникът издал и запис на заповед в тази връзка.
Ответникът в срока за отговор изразява становище, че е сключил устно споразумение за разсрочено плащане на дълга с ищеца.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 05.10.2020г. страните в настоящото производство са сключили Договор за паричен заем, по силата на който Н.Х.Х. предал в заем на В.Х.К. сума в размер на 3 440 лв., като последният се задължил да върне заемната сума на 23.11.2020 г., съгласно чл. 2, ал. 3 от Договора за паричен заем, а в случай на забава е договорена неустойка в чл. 7 от същия договор в размер на 0,1 % / нула цяло и един процент/ за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от заемната сума. До момента на депозиране на отговора на исковата молба – 07.03.2021 г. заемната сума не е върната на ищеца. Горното се потвърждава и от представения по делото заверен препис от Договор за паричен заем от 05.10.2020 г., сключен между Н.Х.Х.,
в качеството му заемател и В.Х.К., в качеството му на заемополучател, по силата на който заемателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата от 3 440 лв., а заемателят се задължава да върне заемната сума ведно с договорена годишна лихва от 10% и Разписка от 05.10.2020 г., подписана от В.Х.К., с което се удостоверява получаването на процесната сума. Съгласно чл. 1, ал.3 от Договора за заем е уговорено, че заемната сума ще бъде върната на заемодателя на 23.11.2020 г. В чл. 7 от Договора за заем е уговорено, че в случай на забавяне, от която и да е от страните, виновната страна дължи неустойка в размер на 0,1% за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от заемната сума.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 240, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 240, ал.1 от ЗЗД С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Според разпоредбата на чл. 240, ал.3 от ЗЗД ако не
е уговорено друго, заемателят трябва да
върне заетите пари или
вещи в
течение на
един месец от поканата. Договорът за
заем е
реален и
се счита сключен с
предаване на
земната сума, което съгласно представената разписка е станало на датата на сключване на договора – 05.10.2020 г. В настоящия случай е
уговорен падеж на задължението – 23.11.2020 г., на която дата заемополучателят е следвало да върне заемната сума от 3 440 лв.
От ответника не се оспорва, че е получена заемната сума, нито че същата не е върната. Не са и представени доказателства за извършено плащане по договора от страна на заемополучателя. С оглед на изложеното ответникът е изпаднал в забава на задължението си по чл. 1, ал.3 от Договора да върне заемната сума, считано от 24.11.2020 г. Доколкото сумата все още не е върната на заемодателя, то искът с правно основание чл. 240, ал.1 от ГПК се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
От ищеца
се претендира и неустойка за забава в размер на
264,88 лв. Съгласно чл.
92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно
те да се доказват. Кредиторът може да иска
обезщетение и за по-големи вреди. Същата е уговорена в чл. 7 от договора в размер на
0,1% на ден, но не повече от 20%. От деня
на забавата – 24.11.2020 г. до предявяване на сезиращата искова молба – 08.02.2021 г. са изминали 77 по
0,1% се равнява на
264,88 лв. Максималният уговорен размер на неустойката от 20% се равнява на 688,00 лв., т.е. претендираната неустойка не надвишава този размер.
На изложеното по-горе съдът
намира за основателен и иска за неустойка в размер на
264,88 лв., поради което
следва да бъде
уважен.
Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК за ищеца се поражда право на разноски. Съгласно представените доказателства за извършени разноски ищеца, последният е извършил разноски в размер на 187,60 лв. – държавна такса в настоящото производство и 40,00 лв. в производството по ч.гр.д. №526/2021 г. по описа на ВРС, които следва да бъдат присъдени на ищеца.
Направено е искане и за присъждане на адвокатско възнаграждение в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. №526/2021
г. по описа
на ВРС за оказано безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. С.В.В., ЕГН **********, което също
следва да бъде
уважено, на осн.
чл. 38 от ЗАдв.,
във вр. с чл. 78, ал.1
от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 48, ал.2
от ЗАдв. съдът
следва да определи размера на дължимото се възнаграждение, съобразно правилата на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като по ч.гр.д. №526/2021 г. по описа на ВРС същото възлиза на 300,00 лв., на осн. чл.
7, ал.7 от Наредбата, а в настоящото производство възлиза на
470,80 лв.
От ищеца
е направено и искане за присъждане на направените в производството по изп.д. № 15/2021 г. на ЧСИ Захари Димитров – ВОС, което
съдът намира за неоснователно, доколкото претендираната сума не представлява по естеството си съдебно-деловодни разноски, тъй като
не е направена в настоящото производство, нито в производството по ч.гр.д. №526/2021
г. по описа
на ВРС и не е свързана с допускане на обезпечението на бъдещия иск
от съда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 240, ал.1
от ЗЗД, В.Х.К. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Х.Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** 3 сумата от 3440,00 /три хиляди четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща предоставена в заем сума по сключен между страните договор за паричен заем от
05.10.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 08.02.2021 г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл.
92, ал.1 от
ЗЗД, В.Х.К. с ЕГН
**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: *** 3 сумата от 264,88 лв. (двеста шестдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща неустойка в размер на
0,1% /нула цяло и един процент/
на ден за периода от
24.11.2020 г. до 08.02.2021 г.
ОСЪЖДА В.Х.К. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: *** 3, сумата 187,60 лв. (сто осемдесет и седем лева и шестдесет стотинки) лв., представляваща сторени разноски в настоящото производство и сумата от 40,00 (четиридесет) лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №526/2021 г. по описа на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Х.К. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.В.В., ЕГН **********, сумата от 470,80 лв. (четиристотин и седемдесет лева и осемдесет стотинки) лв., представляваща сторени разноски в настоящото производство и сумата от 300,00 (триста) лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №526/2021 г. по описа на ВРС, на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв., във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните след обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: