№ 6848
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Диана Василева
при участието на секретаря Е. К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело №
20231100510688 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 10787 от 22.06.2023 г. на СРС, 57 с - в, по гр. д. № 50298/2023 г. Е.
К. А., ЕГН: **********, е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 2 299, 87 лв. - представляваща
стойност на доставена и използвана топлинна енергия за обект, находящ се в гр.
София, ж. к. ****, за периода от 01.05.2017 г. (вместо приетото в мотивите - от м. 08.
2018 г., при допуснато ОФГ) до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021
г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД сумата от 471, 51 лв.
- представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода
15.09.2018 г. - 05.08.2021 г., на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 5, 95 лв. -
представляващо от възнаграждение за извършвано дялово разпределение за периода
01.07.2018 г. - 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
03.08.2021 г. до окончателното й изплащане, а на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД сумата
от 1, 42 лв. обезщетение за забавено изпълнение върху последната сума за периода
31.08.2018 г. - 05.08.2021 г.
Исковете са отхвърлени за разликата над 2 299, 87 лв. до пълния предявен
размер от 4 607, 86 лв., за главницата за ТЕ и за разликата над 471, 51 лв. до пълния
предявен размер от 1 091, 47 лв. за лихвите за забава върху тази главница, по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Със същото решение П. К. А., ЕГН: **********, е осъдена да заплати на
„Топлофикация София" ЕАД с ЕИК: ********* същите суми, като за разликата над
уважения размер за главницата за доставена ТЕ от 2 299, 87 лв. до пълния предявен
размер от 4 607, 86 лв., както и за разликата над 471, 51 лв. до пълния предявен размер
1
от 1091, 47 лв. за лихвите за забава, исковете са отхвърлени. Страните са осъдени
съразмерно за разноски.
Недоволен от решението само в частите, в които се отхвърлени исковете за
главница и лихви, е останал ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, който го оспорва с
доводи за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и
процесуалните правила в оспорените части. В жалбата се поддържа единствено довод,
че неправилно СРС е отхвърлил част от исковете като погасени по давност, като не е
съобразил, че за периода 13.03.2020 г. – 22.05.2020 г. давност не е текла. Моли да се
отмени решението в оспорената отхвърлителна част и да се уважат изцяло исковете.
Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение, като прави
възражение за присъждане разноски на насрещните страни по чл. 38 ЗАдв.
Въззиваемите страни Е. К. А. и П. К. А., чрез особения си представител,
оспорват жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържат, че правилно и
обосновано СРС е приел, че част от вземанията за главница и лихви са погасени по
давност. Излагат се съображения, че доводите във въззивната жалба се навеждат за
първи път във въззивната инстанция, поради което са преклудирани. Ищецът е
следвало да направи своите възражения след запознаване с отговора на исковата
молба. Съдът е съобразил погасяването по давност на вземанията, чиято изискуемост е
настъпила 3 години преди подаване на исковата молба - на 30.08.2021 г. Моли жалбата
да се остави без уважение и да се потвърди решението. Прави възражение да се
присъждат разноски на насрещната страна.
Третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД, редовно призовано, не взема
становище.
Като съобрази установените по делото факти и становищата на страните,
по реда на въззивната проверка, съдът намира следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата. Съдът следи и без довод
за допуснати нарушения на императивните материалноправни норми.
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо в оспорените части,
като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми. СРС се е произнесъл по обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Решението се оспорва от ищеца само в частта, в която исковете за главница и
лихви са отхвърлени частично поради погасяване по давност на вземанията. В
останалата част, в която исковете са уважени, решението не е оспорено от ответниците
и е влязло в сила.
В съответствие със събраните пред него доказателства СРС е направил извод, че
страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия за битови
нужди и са потребители на такава, по смисъла на чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по
реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода.
Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
2
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти
в сградата в режим на етажна собственост е възложено на „Техем сървисис“ ЕООД.
Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот, както и
стойността на топлинната енергия се установява на база доказателствата,
представените от ФДР, както и от заключенията на приетите пред СРС ССчЕ и СТЕ,
които настоящият съд също кредитира.
Във връзка с единствения довод в жалбата на ищеца въззивният състав намира,
че в съответствие с материалния и процесуален закон СРС е съобразил направеното от
ответниците своевременно възражение за погасяване по давност на вземанията за
главница и лихви, като е приел, че част от претендираните вземания за главница и
лихви са погасени с изтичане на 3 - годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, съгласно
трайно установената практика по въпроса, обобщена в ТР № 3/18.05.2012 г., по
тълкувателно дело № 3/2011 г., на ОС на ГК и ТК на ВКС.
Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, а при срочните задължения давността тече от деня на
падежа. Както приема и СРС, с подаване на исковата молба на 30.08.2021 г. течението
на давността е прекъснато, поради което тригодишната погасителна давност е изтекла
за вземанията по главница за ТЕ за периода м. 05.2017 г. - м. 07.2018 г. включително.
Относно възражението на ищеца в жалбата, че съдът не е съобразил периода, в
който давност не е текла по време на извънредното положение, въззивният състав
приема, че това съображение не е преклудирано, както сочат ответниците, независимо
че се прави пред въззивната инстанция, доколкото при преценка основателността на
възражението, съдът следва да съобрази служебно известните му факти, касаещи
сроковете за течение на давността.
Действително, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредно положение (ЗМДВИП) за срок от 13.03.2020 до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват
или придобиват права от частноправни субекти. Съгласно пар. 13 от ПЗР към ЗИД от
Закона за здравето, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон.
Следователно давностният срок е спрял да тече по силата на закона за период от 2
месеца и 7 дни - 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл., след което от 21.05.2020 г. е
продължил да тече.
Този извод обаче не рефлектира върху оспорената отхвърлителна част от
решението на СРС относно размерите на сумите, които се дължат от ответниците
разделно. Според заключенията на приетите пред СРС експертизи, сумата за
топлоенергия за периода, за който задълженията не са погасени по давност – т. е. от м.
08.2018 г. до м. 04.2019 г., е общо в размер на 3 882, 65 лв. При това положение
задълженията за главница за ТЕ за всеки от ответниците са в размер на 1 941, 33 лв.,
представляваща 1/2 от стойността на доставената топлинна енергия в периода. Този
размер е по - малък от присъдения с решението. Доколкото ответниците не са
оспорили решението, то е влязло в сила в уважителната част. Поради забрана за намеса
в правното положение на неоспорилата решението страна, съдът не би могъл да
ревизира изводите в решението на СРС в тази част.
По отношение отхвърлената част по исковете за лихви за забава по чл. 86, ал. 1
ЗЗД в жалбата не се излагат никакви конкретни съображения, поради което въззивният
състав не намира основание за промяна изводите на СРС и в тази част.
3
В заключение, доколкото решаващите изводи на настоящият състав съвпадат с
тези на районния съд, решението в оспорените отхвърлителни части следва да се
потвърди, както е постановено. В цялата останала неоспорена част решението е влязло
в сила.
Въззивният състав констатира, че СРС е пропуснал да посочи в
диспозитива на решението периода, за които исковете по главницата за доставена
ТЕ са отхвърлени, като в диспозитива е допуснато и ОФГ при изписване
началния момент на периода за главницата. Този пропуск би могъл да се поправи
при условията на чл. 247 ГПК от СРС, безсрочно при връщане на делото в съда.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора - жалбата няма да бъде уважена, право на разноски за
тази имат ответниците. Те за представлявани от особен представител пред въззивната
инстанция и не са направили разноски, поради което такива не се присъждат в тяхна
полза.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10787 от 22.06.2023 г. на СРС, 57 с - в, по гр. д. №
50298/2023 г. в частите, в които са ОТХВЪРЛЕНИ исковете с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК: ********* срещу Е. К. А., ЕГН: ********** и срещу П. К. А.,
ЕГН: **********, за заплащане от всеки от тях на разликата над уважения размер по
главницата за доставена ТЕ от 2 299, 87 лв. до пълния предявен размер от 4 607, 86 лв.
и период, както и са отхвърлени исковете за разликата над 471, 51 лв. до пълния
предявен размер от 1 091, 47 лв. за лихвите за забава върху главницата за ТЕ.
РЕШЕНИЕ е влязло в сила в останалата неоспорена от ответниците част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като
трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4