Решение по дело №7893/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
към Решение № 991/17.05.2022г. по АНД № 7893/2021г. по описа на
ПРС, ХХІІ н.с.
Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
С постановление от 01.12.2021г. Районна прокуратура гр. Пловдив е
внесла в ПРС материалите по досъдебно производство № 227/2019г. по описа
на V РУ на МВР гр. Пловдив, водено срещу Д. СВ. АНГ., ЕГН **********,
за извършено престъпление по чл.293, ал.1 от НК, за това, че на 16.05.2019 г.
в гр. П., обл. П. е подбуждала другиго – В. Св. П., ЕГН **********, да
извърши престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК, а именно пред надлежен орган
на властта – *** при 05 РУ – Пловдив, като свидетел, устно съзнателно да
потвърди неистина, като заяви, че тя – В. Св. П., не е закупила наркотичното
вещество от Н.Г., с Предложение ПРС да освободи обвиняемата от
наказателна отговорност, като й наложи административно наказание по
смисъла на чл.78а от НК.
Досъдебно производство № 227/2019 г. по описа на V РУ на МВР гр.
Пловдив е образувано по разделени материали от бързо производство №
208/2019 г. по описа на V РУ на МВР гр. Пловдив и водено за престъпление
по чл. 293 ал. 1 от НК.
РП – Пловдив – редовно призована, не изпраща представител.
Сл.защитник на обв. А. – адв. В., моли съда да постанови решение, с което
да оправдае подзащитната му по повдигнатото обвинение. Същият излага
становище за несъставомерност на деянието, поради недоказаност на
субективния елемент от състава на престъплението по така повдигнатото
обвинение, доколкото действията на обв. А. били насочени към подбуждане
на свидетеля В.П. да промени показанията си, но казвайки истината.
Обв. А., редовно уведомена, не се явява в последното съдебно
заседание, а се представлява от адв. В.. Същата, в предходното съдебно
заседание, заявява, че не се признава за виновна, като поддържа казаното от
защитника си.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемата Д. СВ. АНГ., е родена на ****, с постоянен адрес в гр. С.,
кв. ..., ул. „...“ № ..., с настоящ адрес ****,... , българска гражданка, със средно
образование, работеща, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.
Обв. Д.А. по прякор „Д.“ живеела на семейни начала в гр. П. с Н.Г. по
прякор „К.“, като по време на съвместното им съжителство се родило и тяхно
дете. Двамата се познавали със св. В.П.. На 15.05.2019 г. служители при V РУ
1

на МВР гр. Пловдив по повод изготвен план за провеждане на СПО на
територията на посоченото районно управление и във връзка с получена
оперативна информация за лице, което разпространява наркотични вещества,
извършили оперативно издирвателни мероприятия по време, на които било
установено, че информацията касае лицето Н. ИВ. Г., който живеел на
квартира в ЖК „...“, бл. ..., вх...., ет. ..., ап. ..., заедно с неговата приятелка -
обв. Д.А. и тригодишната им дъщеричка. Получената информация била
съгласувана по съответния ред и били предприети действия за проверка.
Посоченият адрес бил посетен от служители при V РУ на МВР гр. Пловдив -
*** З. Т. и *** В. П. На входа забелязали обв. Д.А., която ги отвела до
апартамента, в който установили Н.Г. и други три лица – свид. В. Св. П., А.Д.
и С.К. Било образувано от дата 15.05.2019 г. БП № 208/2019 г. по описа на V
РУ на МВР гр. Пловдив за извършено престъпление по чл. 354 а, ал. 1 от НК
от страна на Н. ИВ. Г., под ръководството и наблюдението на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив. При условията на неотложност било извършено
претърсване и изземване в апартамента на горепосочения адрес, което
действие било одобрено от страна на ПОС. Свид. В.П. на същата дата била
отведена в сградата на V РУ па МВР гр. Пловдив, където участвала в
провеждането на процесуално-следствени действия, а именно разпит в
качеството на свидетел. По време на същия тя посочила, че е закупила
наркотични вещества от Н.Г. с прякор „...“. След като напуснала районното
управление свид. П. се прибрала в с. К., където живеела заедно със своята
майка - свид. И.Л.. Свид. П. ползвала в посочения период мобилен номер ***,
който номер бил регистриран на името на нейния дядо - Г.Л. На дата
16.05.2019г. свид. П. получила обаждане към 18.50 ч. от мобилен № ***,
който бил непознат за нея, но при отговор разпознала по гласа и начина на
говорене, че това е обв. Д.А.. Последната ползвала карта с №***, която била
регистрирана на свид. Ц.Г. - майка на Н.Г. и предоставена за ползване от
последната на обв. А.. Обвиняемата казала на св. П. да си промени
показанията, които била дала предния ден в районното управление пред
разследващия полицай, като пояснила, че това се налага, за да не влезе „Н.“ в
затвора. Притеснена от това, че чула как дъщеря й казва „Да, да, ще видя
какво мога да направя“ св. Л. се приближила към телефона на св. П., допряла
ухото си към апарата и чула как обв. А. молела дъщеря й да си промени
показанията, в които била казала, че си е купила наркотично вещество от него
- Н., като по този начин щяла да го спаси. След прекратяването на разговора,
обвиняемата А. продължила да прави опити да се свърже чрез мобилния
апарат със свидетелката П., но същата не й отговаряла. Поради тази причина
и обв. А. изпратила текстово съобщение чрез мобилен оператор, което
съобщение свид. П. получила на мобилния си апарат. Съдържанието на
съобщението, което било видяно и от свид. П. и от нейната майка гласяло, че
ще й бъде благодарна и ще помогне. На следващия ден свид. И.Л. депозирала
заявление в V РУ па МВР гр. Пловдив, в което посочила, че е родител на
свид. П. и е станала свидетел как на дата 16.05.2019 г. нейната дъщеря е
2

получила обаждане на № *** от № *** от лицето „Д.“ /обв. А./ в 18.50 ч., като
последната казала на дъщеря й да си промени показанията, които била дала
като свидетел, а именно, че лицето „К.“ /Н.Г./ не е продал наркотични
вещества на дъщеря й В., за да може да пуснат мъжа й /Н.Г./ на свобода.
Гореописаната фактическа обстановка се установи по безсъмнен начин
от прочетените показания на свид. В. Св. П., на основание чл.281 ал.5 вр.ал.1
т.1 и т.2 пр.ІІ-ро от НПК, дадени в хода на ДП пред разследващ полицай, в
Протокол за разпит от 15.05.2019г., находящи се на л.25 от ДП № 208/ 2019г.
по описа на V РУ на МВР гр. Пловдив, в частта от кого е получила платения
на Н. амфетамин, присъединяването на обв. Д.А. към компанията от
15.05.2020г.; от прочетените на основание чл. 281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 пр.ІІ-
ро от НПК показания на свид. П., дадени на 17.05.2019г.в хода на ДП № 208/
2019г. по описа на V РУ на МВР гр. П., намиращи се на л.31 от ДП, по
отношение на проведен между нея и обвиняемата Д.А. разговор по телефона,
включая датата на инкриминираното събитие и номера на мобилния телефон,
по който е проведена комуникацията; от прочетените на основанията на
чл.281 ал.1 т.1 и т.2 пр.ІІ-ро от НПК показанията на свид. П., дадени на разпит
пред съдия в качеството на свидетел на 30.09.2019г, по ЧНД № 5932/2019г. по
описа на ПРС, V н.с., приобщени по ДП, находящи се на л.48 от същото,
относно факти и обстоятелства, относими към предмета на делото,
включително и касаещи телефонни номера, между които се е водила
кореспонденцията, както и обстоятелството, че майка й свид. И.Л. е станала
свидетел на телефонния разговор между свид. П. и обв. А. и целта на
комуникацията; частично от дадените в съдебната фаза показания на свид.
В.П., относно обстоятелства как е била поканена на гости в квартирата на Н.
и обв. А.; за наличието на наркотици в кухнята на апартамента, целта на
посещение на другите гости в апартамента, дошли също за наркотици;
обстоятелствата за знанието на обв. А., че съпругът й взима наркотици и как
всичките петима присъстващи тогава „шмръкнали по една линия“,
включително как свид. П. дала 10 лева за амфетамин на Н. и обв. А. е станала
свидетел на предаването на парите;
- частично от дадените в досъдебната фаза показания по ДП № 208/
2019г. по описа на V РУ на МВР гр. Пловдив, от 17.05.2019г., находящи се на
л.30 – гръб от ДП на свид. Ив. Г. Л., относно проведен телефонен разговор
между свид. В.П. и обв. Д.А., за същността на разговора, номерата на
мобилните телефони, на които се е водила комуникацията, датата на
инкриминираното събитие, както и текста на изпратения СМС, прочетени на
основание чл. 281 ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 пр.ІІ-ро от НПК; от свидетелските й
показания в съдебната фаза, в частта, в която, след предявяване на Заявление
с рег. № 000-4079/17.05.2019гг. на МВР, заверено копие, находящо се на л.32
от ДП, потвърждава,че е негов автор и на твърденията в него,че е станала
свидетел на проведен телефонен разговор между свид. В.П. и обв. А. и
увещаването за промяна на свидетелските показания;
- частично от прочетените, на основание чл. 281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2
3

пр.ІІ-ро от НПК показания на свидетеля Цв. Н. Г., дадени в хода на
досъдебната фаза в протокол за разпит на свидетел от 12.03.2020г, находящ се
на л.69 гръб от ДП № 227/ 2019г. по описа на V РУ на МВР гр. Пловдив, по
отношение на това какъв е бил текстът на изпратения от страна на Д.А. СМС;
частично от показанията на Цв. Н. Г., дадени в съдебната фаза, в частта в
която потвърждава за съжителството на семейни начала между сина й Н. и
обв. Д.А., заедно с детето им, за обаждането на обв. А. по телефона със СИМ
карта № *** на свид. В.П. и изпратения до последната СМС. Всеки един от
свидетелите в кредитираните от съда показания разкрива така приетата за
установена фактическа обстановка в отделни аспекти, изяснявайки различни
моменти, които са им станали достояние и които са предмет на доказване в
настоящето производство.
Не се кредитират показанията на свидетелите В.П. и И.Л., дадени в
съдебната фаза, в частта, извън кредитираната от съда, поради откъслечното
разминаване и липсата на спомен от прочетените им показания на
досъдебната фаза, последните, дадени непосредствено след извършеното
престъпление, като съдът констатира, че това се дължи на дългия период от
време, изминал от инкримината дата. В частност, относно показанията на
свид. Ц.Г., дадени в съдебната фаза, съдът отчете разказани преекспонирано
за пръв път факти за невинност на сина й Н.Г., заявени от обв. А. в
съдържанието на СМС-а, изпратен до свид.В.П.. В тази им част съдът ги
оценява критично, поради тяхната пълна изолираност и противоречие с
кредитирания доказателствен материал, като се отчете заинтересоваността на
свидетелката от изхода на делото, следваща линията на защита на обв.А..
Съдът кредитира и останалите прочетени и събрани по делото писмени
доказателства, тъй като същите са обективни, логични и синхронизиращи
едни спрямо други, както и неоспорени от страните.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При тази фактическа обстановка Съдът зае становище, че с деянието си
обвиняемата А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.293, ал.1 от НК, за това, че на 16.05.2019 г. в гр. П., обл.
П. е подбуждала другиго – В. Св. П., ЕГН **********, да извърши
престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК, а именно пред надлежен орган на властта
– разследващ полицай при 05 РУ – Пловдив, като свидетел, устно съзнателно
да потвърди неистина, като заяви, че тя – В. Св. П., не е закупила
наркотичното вещество от Н.Г..
От обективна страна обвиняемата активно чрез проведен разговор е
искала да мотивира свид. В.П. да депозира показания като свидетел пред
надлежен орган на властта - разследващ полицай при 05 РУ – Пловдив, във
връзка с воденото против лицето Н.Г., с който обвиняемата живеее на
семейни начала и е баща на детето й, наказателно преследване по БП № 208/
2019г. по описа на V РУ на МВР – Пловдив. Безспорно лицето В.П. е имала
качеството на свидетел по воденото срещу Г. бързо производство за
4

престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК. Безспорно разследването се е водило от
надлежен орган на V РУ на МВР гр. Пловдив.
В стремежа си да мотивира свид.П. да предприеме исканото от нея
поведение, след прекратяване на разговора им, обв. А. направила няколко
неуспешни опити да се свърже с П. отново по телефона, а впоследствие
обвиняемата изпратила и СМС със съдържание, че ще й бъде благодарна, ако
й помогне.
Установява се безспорно, че свид.П. е отказала, поради което и
поведението на обвиняемата в този случай осъществява признаците именно
на нереализираното подбудителство по смисъла на чл. 293, ал.1 от НК.
Същото е довършено с факта на осъществяване на действия по склоняване на
свидетелката да даде лъжливи показания, без текстът на чл. 293, ал.1 от НК да
изисква адресатът на въздействие да бъде склонен и да реши да извърши
такова престъпление против правосъдието, независимо по какви причини.
Тъкмо обратното, тъй като стигне ли се и до даване на неверни показания,
склонилият ще отговаря за подбудителство към него.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемата виновно -
при форма на вината пряк умисъл, тъй като същата е съзнавала
общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е
общественоопасните му последици и е искала тяхното настъпване.
Не се споделя довода на защитата, че не е налице осъществен състав на
престъпление по чл.293, ал.1 от НК от обв. А., доколкото действията й били
насочени към подбуждане на свидетеля В.П. да промени показанията си в
посока, че Н.Г. не й е продал наркотици, но вярвайки, че това е истината. В
допълнение се твърди за недоказано и за да се внесе съмнение в
обвинителната теза, се сочи, че продажбата на наркотици между свид. П. и
Н.Г. е станала в отсъствие на обвиняемата, която била навън по това време.
Съдът намира възражението за неоснователно и формира този извод,
като прецени в цялост и поотделно целият кредитиран доказателствен
материал по делото. Взе се предвид мотивът, който е преследвала обв. А. - да
убеди свид.П. да потвърди неистина, а именно само и единствено да не се
утежни положението на Н.Г., срещу когото имало образувано бързо
производство за разпространение на наркотици и следвало да влезе в затвора.
Очевидно е и защо обвиняемата е предприела такива действия – предвид, че
Н.Г. е партньорът й в живота и имат общо дете, при което несъмнено едно
осъждане на Г. и влизането му в затвора ще се разпростре като негативна
последица и върху семейството й. Действията на обвиняемата към
мотивиране за лъжесвидетелстване се подкрепят от кредитираните
свидетелски показания на свид.П. и свид.Л. за проведен телефонен разговор,
последвали неуспешни опити за свързване впоследствие и изпратено
съобщение с такава цел до П. от страна на А.. Знанието на обвиняемата, че
Н.Г. разпространява наркотици, напълно се потвърждава от кредитираните
по-горе показания на същата тази свид.П.. В тази връзка проявеният пряк
5

умисъл на обвиняемата е намерил безсъмнен израз в действията на
обвиняемата от обективната действителност преди и около 15.05.2019г.–
същата е била в близки отношения с Н. – деляла с него общ дом, отглеждали
са заедно общото им дете /за което свидетелства и свид. Г./. Действително
едно общо съжителстване между двама души не означава непременно знание
за всякакви факти от живота на другия. В случая, обаче, това е било тяхното
ежедневие, обвиняемата е била абсолютно наясно, че Н.Г. взима наркотици,
като на датата 15.05.2019г. цялата компания, в това число и обвиняемата, са
си споделили от наличния в кухнята амфетамин. Привикването на лица от
Н.Г. и обв. А. с цел продажба и споделяне на наркотици, не е било въобще с
инцидентен характер, а се е случвало многократно, като прави впечатление,
че дори познанството на свид.П. с компанията, произтича от обвиняемата,
като последната е била напълно наясно със зависимостта й, а не от Г..
Безспорно субективната страна на деянието и знанието на обвиняемата, че
партньорът й разпространява наркотици, се доказва с посоченото в съдебна
фаза от свид. П. и напълно опровергава твърденията на защитата, заявявайки,
че именно те двамата - обвиняемата А. и Н.Г., са я поканили в дома им с цел
да си купи наркотици, като на размяната на амфетамина и парите между свид.
П. и Г., свидетел е станала самата обв. А.. Единствено и за пръв път в
показанията си на съдебна фаза, свид.Г. /майка на Н.Г./, внася факти за
евентуална вяра и представа на обвиняемата, че парньорът й е невинен,
преекспонирайки фактите около съдържанието на СМС-а, но в тази част
показанията на свид.Г. се оцениха абсолютно критично от съда, поради
тяхната преувеличеност, изолираност и противоречие с кредитирания
доказателствен масив. По този начин, съдът намира за безспорно установено
и доказано, че подбуждайки свид.П. да промени свидетелските си показания,
като заяви, че Н.Г. не й е продавал наркотици /да потвърди неистина устно/,
обв.А., не само е съзнавала, че това е неистина, но е и целяла настъпването на
вредоносния резултат - лъжесвителстване, като е извършила престъплението
по чл.293, ал.1 от НК, т.нар. подбуждане или неуспяло подбудителство към
лъжесвидетелстване.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от обвиняемата престъпление по посочената правна
квалификация се предвижда наказание “лишаване от свобода” до една година
или с пробация, същата е пълнолетна, видно от приложената справка за
съдимост не е осъждана за престъпление от общ характер и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А от НК, както и
от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди. При
наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на
чл.78А от НК, съдът счита, че обвиняемата следва да бъде освободена от
наказателна отговорност, като й се наложи административно наказание
“ГЛОБА”.
При индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът
отчита всички обстоятелства по делото – чистото съдебно минало, ниската
6

степен на обществена опасност на обвиняемата, добрите й характеристични
данни – липсват данни за криминални прояви, както и фактът, че от
престъплението не са настъпили съставомерни щети. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се установяват.
С оглед на така изложеното, както и предвид социално-битовото
състояние на обв.Д. СВ. АНГ. - същата отглежда малолетно дете, съдът счита,
че най-правилно е да й се определи и наложи наказание “глоба” в размер на
1000лв, с което биха могли да се постигнат целите на наказанието,
предвидени в чл.12 от ЗАНН и чл.36, ал.1 от НК. Според преценката на Съда
именно това наказание се явява съответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца и изпълняващо целите на наказанието, поради
което и се явява справедливо.
Причините за извършване на престъплението са незачитане на
установения в държавата правов ред и ниска правна култура на дееца.
По делото не са били приобщени веществени доказателства и не са били
направени разноски.
По изложените съображения Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	991
Дата:	17 май 2022 г. (в сила от 29 септември 2022 г.)
Съдия:	Елена Димитрова Герцова

Дело:	20215330207893
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	3 декември 2021 г.

Решение по дело №7893/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите