РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1899
Град Пловдив, 27 октомври 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесета и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и участието
на прокурор ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.н.а.д.
№ 1629 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, против решение № 887/28.04.2022г.,
Районен съд - Пловдив, XХV наказателен състав, постановено по АНД № 7766/2021г.,
с което е отменено наказателно постановление/НП/ № КГ-2353/01.10.2020г. на председателя
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор(ДАМТН), за налагане на
имуществена санкция в размер на 50000лв. на „Лайт газ“ООД на основание чл. 67,
ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници(ЗЕВИ) за извършено
нарушение на чл. 47, ал. 4, вр. чл. 47, ал.1, т. 5 от ЗЕВИ.
Касационният жалбоподател посочва като основание за
обжалване на атакуваният съдебен акт постановен в нарушение на материалния
закон, при неспазване на процесуалните правила. В тази връзка се намира, че
описаното в НП нарушение е доказано по категоричен начин от събраните
доказателства и не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Посочва, че съдът не е кредитирал предоставените от ДАМТН по делото
писмени доказателства – протоколи от проверки, констативни протоколи,
експертиза след арбитражно изпитване, като е постановил решението си само въз
основа на жалбата на дружеството. Счита, че съдът е подходил едностранчиво,
като е взел под внимание единствено твърденията на жалбоподателя и на вещото
лице, изготвило съдебно-техническата експертиза. Излага подробни съображения в
тази връзка. Възразява, че и при двете експертизи – първоначална и арбитражна
проба, изготвени от две независими акредитирани лаборатории, са показали
резултати за несъответствие на течното гориво. Твърди също, че на основание
чл.30в, ал.1, т.3 от ЗЧАВ резултатите от изпитването на арбитражната проба и
изготвената експертиза са окончателни, а на основание чл.30в, ал.1, т.6 ЗЧАВ
резултатът от изпитването на арбитражната проба служи за доказателствено
средство при съдебно решаване на спора. Счита за неправилен извода на съда и на
вещото лице относно неспазване на процедурата по вземане на пробите за
изпитване, което според касатора води до съмнение в обективността на
резултатите от самото изследване на същите. Намира за неправилно решението на
съда и в частта относно възприемането като достоверна на съдебно-техническата
експертиза. Според касатора твърденията на вещото лице, че е следвало да се
приложи БДС EN ISO 3170, не са
верни. Излага съображения в тази връзка. Намира за неправилно приложението на
чл.28 ЗАНН в конкретния случай. Претендира юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ответникът по касация – „Лайт газ“ ООД, ЕИК ***,
чрез адв. Н.Л., моли съда да приеме подадената касационна жалба за
неоснователна, а постановеното от Районен съд - Пловдив да потвърди като правилно.
Посочва, че възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения от съда
са неоснователни, тъй като съставените протокол от изпитване и констативен
протокол удостоверяват действията, които са извършени от съответните длъжностни
лица, но същите не удостоверяват по безспорен начин законосъобразността на тези
действия. Счита, че във въззивно производство е проведено доказване, чрез което
са установени множество съществени процесуални нарушения както при вземане на
пробите, така и при изпитване на проверяваното течно гориво, които обуславят и
незаконосъобразността на процесното наказателно постановление. Намира също, че съгласно
чл.З0в, ал. 1, т.6 от ЗЧАВ резултатът от изпитването на арбитражна проба служи
за доказателствено средство при съдебното решаване на спора, но неговата достоверност
същото може да се бъде поставена под съмнение при наличие на редица допуснати
съществени нарушения преди и по време на провеждане на арбитражната процедура. В
този смисъл счита, че резултатите от арбитражната процедура не следва да се
преценят изолирано, без да се вземат предвид всички останали доказателства,
които опровергават констатациите, обективирани както в други резултати, така и
в съставените от служителите на административнонаказващия орган документи. По
тези и подробно изложени в отговора към касационната жалба и писмената защита
доводи моли съдът да да постанови
решение, с което да остави в сила решението на районния съд като правилно. Претендира
адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата
и като последица от това да бъде оставено в сила решението на РС-Пловдив.
Настоящият
съдебен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и
посочените в нея основания предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от
надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Районен съд - Пловдив е постановил решение по жалба
от „Лайт газ“ ООД, ЕИК ***, срещу НП № КГ-2353/01.10.2020г. на председателя на
ДАМТН за налагане на имуществена санкция в размер на 50 000лв. дружеството на
основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ. По същество това решение е постановено при
повторно разглеждане на делото, върнато с решение на Административен съд –
Пловдив с указания за събиране на доказателства, поискани още при
първоначалното разглеждане на делото пред районния съд относно обстоятелството дали
при извършеното изследване на 01.06.2020г. е търсено или изследвано в иззетите
проби наличието на биодиметилетер или биоетанол в проверявания автомобилен
бензин А-95, както и въз основа на констатираните различни версии за начина на
вземане на пробите между разпитаните свидетели.
За да отмени издаденото наказателното постановление
при повторното разглеждане на делото, състав на Районен съд – Пловдив е приел,
че в хода на проведеното административнонаказателно производство са били допуснати
съществени нарушения, довели до опорочаване на издаденото НП. Съдът се е
позовал на заключението на вещото лице,изготвено след указанията на
касационната инстанция, в заключение на което е направен извод, че при вземане
на проби от течното гориво, длъжностните лица е следвало да измерят
температурата на околната среда, както и температурата на горивото на
бензин-колонката, предвид химическите и физическите особености на проверяваното
течно гориво, което не било сторено и по този начин се е стигнало до компрометиране
на резултатите. Съдът е съпоставил в тази връзка изготвените при първоначалното
вземане на проби протоколи, в които не е било отразено дали пробата бензин в
бензиноколонката е преминала през охладител на мястото на вземането й, както и
свидетелските показания на проверяващите, че не са мерили температурата на
колонката и на околната среда, защото това не се изисквало. Съдът е приел, че
такова изискване се установява от т.7.2.3. от БДС EN ISO 3170, а именно
преминаване на пробата през охладител на мястото на вземане при съблюдаване
температурата на околната среда. Липсвал и показател „температура на бензина“,
което също било разписано като изискване в този стандарт. Съдът е намерил и несъответствие
с разписаното в стандарта и относно изискването за поддържане на съдовете, в
които се съхранява пробата охладени, като е намерил, че никъде в протоколите не
било посочено как са се поддържали съдовете охладени и колко точно е продължило
пробовземането, нито колко време е отнело транспортирането на пробите до
лабораторията в София. Посочил е, че данни за тези обстоятелства се черпят
единствено от показанията на свидетелите на ответната страна, според които за
пробовземането се ползвали предварително охладени съдове, които след вземане на
пробата се поставяли в чанта с охладител, транспортирали се до дирекцията в
Пловдив и от там охладителят се сменял и се изпращали в лабораторията в София. Съдът
е посочил, че в тези показания липсва информация относно температурата на
бензина към момента на пробовземането и температурата на съдовете, респ. тази
на горивото, което е транспортирано до лабораторията. Не било посочено и обстоятелството
дали е изследван показател съдържание на биодиметилетер, който има принос при
пресмятане на обемния процент добавка при биогоривото. Направил е извод, че
анализът на взетите проби е бил непълен. Според съда непосочването на обстоятелството
дали е изследвано съдържанието на биодиметилетер е от съществено значение на
правилността на резултатите от пробата, доколкото според заключението на
експерта, това е една от съставките на биодобавките, което в случая е било част
от предмета на изследване. Съдът е дал вяра на заключението на вещото лице,
което посочва, че биодиметилетерът поддържа парно налягане при наситените си
пари 533кРа при температура 20 градуса, което означава, че при неспазване на
условията за охлаждане по време на пробонабирането, условията на съхранение и
транспорт в изправено състояние на съдовете с пробата, както и при висока
температура на околната среда, част от него може да се е изпарил. Като тези
материални загуби се отразяват негативно на крайния резултат, тъй като
биодобавката е интегрална /сборна/ величина, която включва в състава си четири
вещества /биоетанол, етери, биодиметилетер и биометилтретиченбутилетер/, като
липсата на което и да е от тях /в случая на биодиметилетер/, води до непълнота
на резултата. Според заключението при изпитването, извършено на 01.06.2020 г.,
не става ясно дали е извършено изследване на съдържанието на биоетанол в
проверения автомобилен бензин А-95. Съдът е посочил, че това е изискване на
Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 08.05.2003 г.
относно насърчаването използването на биогорива и други възобновяеми горива за
транспорт. Направен е извод за допуснати съществени нарушения в процедурата по пробовземане и извършване на
анализ, доколкото в протоколите, отразяващи пробовземането и извършените
анализи, липсва посочване на параметри като време, температура, както и данни
за изследване на показатели /биодиметилетер и съдържанието на биоетанол/, които
са били от значение за правилността на направените от наказващия орган изводи
за
допуснати нарушения от страна на „Лайт газ“ ООД,
изразяващи се в това, че дружеството, като краен разпространител на течно
гориво, е предлагало такова, което не е съответно на изискванията за биогориво
в течното гориво.
Настоящата касационна инстанция намира, че Районен
съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
която се възприема и от настоящия съд. Съдът, постановил оспореното решение е
извършил достатъчно подробен анализ на доказателствата по делото, като е
посочил кои доказателства и в кои техни части кредитира и защо.
На първо място не се споделят от настоящата
инстанция възраженията на касатора относно допуснати съществени процесуални
нарушения от страна на съда при постановяване на решението на изискването на чл.З0в, ал.1, т.З и на
чл.З0в, ал.1, ал.6 от ЗЧАВ, а именно че резултатите от изпитването на
арбитражната проба и изготвената експертиза са окончателни и че служат за
доказателствено средство при съдебното решаване на спора.
Условията, редът и начинът за контрола на
техническите и качествените изисквания към биогоривата и техните смеси с течни
горива от нефтен произход и към течните горива от биомаса се определят съгласно
чл. 51, ал.2 от Закона за енергията от възобновяеми източници с наредбата по
чл.8 от Закона за чистота на атомосферния въздух, а именно Наредба за изискванията
за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол.
Действително нормата на чл.24, ал.5, т.6 от
Наредбата предвижда, че длъжностните
лица от ГД "ККТГ" извършват експертиза на резултатите по изискванията
на Закона за чистотата на атмосферния въздух и на чл. 47 от ЗЕВИ въз основа на
протокола/протоколите по т. 5, а от своя страна § 10б. от ДР на Наредбата(Нова
- ДВ, бр. 76 от 2007 г.) "Арбитражна проба" е пробата, съхранявана от
ГД "ККТГ" за срок 6 месеца от датата на пробовземането и предвидена
за арбитражни изпитвания в случаи на оспорване на резултатите. В този смисъл
съдът намира, че по отношение на извършването на експертиза и резултатите от
нея, наредбата препраща към ЗЧАВ. Касационният жалбоподател обаче неправилно
тълкува сочените разпоредби на ЗЧАВ, твърдейки, че съдът е допуснал процесуално
нарушение, тъй като не е следвало да назначава експертиза, след като
резултатите от арбитражната проба са окончателни. Това е така, що се касае до
административното производство по оспорването на пробата, но не и за фазата на
съдебното производство. Действително, арбитражната проба служи за
доказателствено средство при съдебното решаване на спора, както е посочено в
нормата, но тя не е обвързваща съда, още повече в случая с поисканата съдебна
експертиза същата на практика се оспорва и няма пречка да бъде назначена
съдебна експертиза по установяване на спорните по делото факти.
Относно възраженията в касационната жалба относно
неприложимостта на стандарта БДС EN ISO 3170, е необходимо да се посочи, че съгласно
общата разпоредба на чл.9, ал.2 от Наредбата вземането на проби от резервоари и
тръбопроводи е съгласно БДС EN ISO 3170 и БДС EN ISO 3171, а съгласно чл. 17 от
НИКТГУРНТК пробите от течни горива от
резервоари и тръбопроводи се вземат съгласно БДС ЕМ 130 3170 и БДС ЕИ 130 3171.
Нормата на чл.18, ал.1 от Наредбата (Изм. - ДВ, бр.
36 от 2011 г., в сила от 10.05.2011 г.) в сила към момента на проверката и
вземането на пробата, посочва мястото на вземане на пробата от течни горива,
когато се касае за бензиноколонки, При това положение, повече от очевидно е, че
към момента на проверката и вземането на пробите – 27.05.2020 г., приложим е
бил стандартът на общата норма на чл.9, ал.2 и чл.17 от Наредбата, а именно БДС
EN ISO 3170 и БДС EN ISO 3171. Не се споделят и възраженията на касатора, че
приложимият стандарт в случая бил БДС EN 14275, тъй като този стандарт е
въведен като изискване едва с изменението на наредбата в сила от 25.08.2020 г.
На следващо място съгласно чл. 21 от Наредбата (Доп.
- ДВ, бр. 69 от 2005 г., изм., бр. 76 от 2007 г.) пробите от автомобилни
бензини се вземат в предварително охладени съдове и се транспортират, като се
вземат мерки за охлаждането им. Както правилно е посочил съда, а и от
техническата експертиза се установява, че в съставените протоколи не са налице базови
данни за температура – на въздуха, на бензина, от които да се установи дали
действително са били спазени изискванията за правилното вземане на пробите,
тяхното съхранение и транспортиране. Както е отбелязало вещото лице, биогоривата
са летливи нефтопродукти, т.е. че поддържат високо налягане на парите над
течността, особено при високи температури на околната среда. За по-голямата
летливост на биобензина допринасят присъстващите в него биопродукти: биоетанол,
етери, естери и други кислородсъдържащи биодобавки. Налягането на наситените
пари на бензина е налягането на парите в равновесие с течната фаза при
определено съотношение на обемите на течната и парна фази при дадена
температура. Налягането на наситените пари дава допълнителна характеристика на
съдържанието и състава на нискокипящите бензинови фракции. Именно по стойността
на налягането на наситените пари може да се съди за началните свойства на
бензина и възможните загуби на бензин по време на транспортиране и съхранение.
Единствените доказателства затова, че пробите са
били охладени, са показанията на длъжностните лица , като от разпита им не
става ясно по какъв начин са намерили, че изискването за охлаждане е било
спазено, нито дават информация относно температурата както на течното гориво,
така и на металните съдове или хладилниците, ако са били поставени в такива,
още по-малко за спазване на изискванията по транспортирането им до съответните
лаборатории.
Установява се, че изискванията и разписаните
процедури за пробонабиране и съхранение са част от целия процес на лабораторен
контрол и изпитване, които имат съществено значение за представителността на
взетата проба и достоверността на крайния резултат. При това положение правилно
районният съд е кредитирал изготвената съдебна експертиза в частта, касаеща
изложените от вещото лице специални знания по поставените въпроси, като е
намерил, че в случая е опорочена процедурата по вземането на пробите, а оттам и
на установените с изследванията им резултати.
Все в тази връзка правилно съдът не е кредитирал
изготвените протоколи, тъй като при липсата на съществени в тях данни, същите
не могат да служат като годно доказателствено средство за установените
обстоятелства.
На следващо място нормата на чл.47, ал.1, т.5 и
ал.4 от ЗЕВИ има изискване за съдържание на биогориво в автомобилен бензин,
което е минимум 9 % обемни биоетанол и/или етери произведени от биомаса, които
са кислородсъдържащи съединения по смисъла на §1, т.1 буква „в" от ДР на
ЗЕВИ. По смисъла на §1, т.1 б. „в" от ДР на ЗЕВИ "етери, произведени
от биомаса" са кислородсъдържащи съединения (етил-третичен-бутил-етер или
ЕТБЕ), биодиметилетер диметилетер, произведен от биомаса, предназначен за
употреба като биогориво, и био-метил-третичен-бутил-етер: гориво, произведено
на базата на биометанол. С длуги думи компонентите, които включват биодобавката
към автомобилните бензини са четири на брой: биоетанол, произведен от биомаса
и/или биоразградима фракция на отпадъци; етил-третичен-бутил-етер /ЕТБЕ/,
произведен на базата на биометанол; биодиметилетер, произведен от биомаса и
метил-третичен-бутил-етер /МТБЕ/, произведен на базата на биометанол. Съгласно
заключението на вещото лице в протокол от изпитване № С-0119-1/01 06.2020г
анализът на кислородосъдържащите съединения в анализирания бензин А-95 е
непълен, тъй като липсват данни да е изследван биодиметилетер, диметилетер,
произведен от биомаса, предназначен за употреба като биогориво. В Протокола от
изпитване на проверяваното течно гориво никъде не е посочена стойност на
диметилетер, нито става ясно дали е изследвано съдържанието на биоетанол. Не е
посочено е конкретната стойност на друг кислородсъдържащ се елемент - ЕТБЕ
(етил-третичен-бутилетер), а вместо това е посочено „под 0.8", защото в случая установената от длъжностните лица
стойност на биогориво в проверявания автомобилен бензин А-95 е 8.37 %, съгласно
арбитражното изпитване - 8.57 %, а минимално изискваната стойност на биогориво,
съгласно ЗЕВИ - 9%, т.е. само конкретното количество би довело до извода налице
ли е нарушение на закона. При липса на данни за съдържанието на биоетанол в
горивото може да се допусне, че наличното му количество е такова, че общото
съдържанието на биогориво в бензина би удовлетворило изискванията на ЗЕВИ,
което от своя страна е съществен пропуск на АНО да изследва всички относими към
проверката данни, в т. ч. както срещу дружеството, така и тези в негова полза.
Не изпълнявайки това условие, АНО е допуснал съществени нарушения при
изследването на пробата, който компрометират нейния резултат, в резултат на
което не би могло безпротиворечиво да се извлече заключението, че взетата проба
от обект на ответника по касацията „Лайт газ“ ООД не изпълнява условията на
ЗЕВИ за наличие на биокомпонент в предлагания бензин А-95Н.
Предвид изложеното, съдът намира касационната жалба
за неоснователна, а постановеното от районния съд решение за правилно, поради
което следва да го остави в сила.
От защитника на ответника по касацията са поискани
и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски. Ето
защо в полза на ответника, с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН
предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение
за касационната инстанция в размер на 2030 лв., като касационния жалбоподател в
депозираната жалба алтернативно е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за неоснователно,
предвид следното. Така заявеното възнаграждение не е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото пред касационната
инстанция. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. възнаграждението е 830 лв. плюс 3 %
за горницата над 10 000 лв. В конкретния случай уговореното и платено
възнаграждение е в размер на 2030 лв., като предмет на обжалване е наказателно
постановление, с което е наложено административно наказание "имуществена санкция"
в размер на 50 000 лева. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а
реално оказаната от защитника правна помощ се изразява в участие и процесуално
представителство в едно съдебно заседание, а заплатеният от жалбоподателя
размер на адвокатското възнаграждение не надвишава минимално предвидения по чл.
18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, а именно в размера от 2030 лв.
Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд-
Пловдив, ХХIV състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№ 887/28.04.2022г., постановено по АНД № 7766/2021г. на Районен съд - Пловдив,
XХV наказателен състав.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да
заплати на „Лайт газ“ ООД, с ЕИК ***, с адрес на управление: гр. Пловдив,
ул.“Полет“ № 1 , представлявано от управителя С. И. С., сумата от 2030 / две
хиляди и тридесет/ лева разноски за производството за тази инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.