№ 210
гр. Сливен, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Пенка Сп. И.
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20252200500261 по описа за 2025 година
Производството е въззивно. Движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по глава 25
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №325/28.04.2025г. по гр.д.
№4616/2024г. на С. районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявения от С. К. П. против Д. Д. Д. иск по чл. 233, ал.1, изр. първо от ЗЗД за
освобождаване на собствения й апартамент и предаване на ключовете за същия, който
апартамент бил отдаден за временно и възмездно ползване по силата на Договор за
наем от 15.03.2024г. /допусната ЯФГ относно годината/. С Решението е отхвърлено
искането на ищцата за присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство С.
К. П. и с нея се обжалва посоченото първоинстанционно решение изцяло.
В жалбата си въззивницата С. П. чрез пълномощника адв. В. И. от БАК твърди,
че обжалваното изцяло първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано. Счита, че районният съд е дал защита в по-голям размер от търсената,
тъй като ответната страна не е направила никакви възражения, нито по сключения
договор за наем, нито по ползването на апартамента, нито за това, че отказва да го
освободи. Действително, в договора за наем не бил описан отдадения под наем
1
апартамент. Посочва обаче, че договорът за наем може да се сключи в писмена форма,
устна форма и с конклудентни действия. Конклудентно действие било и плащането на
наемната цена. От него се извеждало наличието на съвпадащо волеизявление по един
от съществените елементи на договора за наем – цената. В тази насока представя с
въззивната жалба ПКО за платен наем. На следващо място посочва, че договорът за
наем не бил оспорен от ответницата и следвало да бъде кредитиран от съда, който при
превишаване на правораздавателната си власт е отхвърлил исковата претенция. От
връчването на нотариалната покана и отказа на ответницата да я приеме, се
установявало, че ответницата е открита в собствения на ищцата процесен апартамент в
кв. Клуцохор. Посочва, че против нея било образувано заповедно производство за
заплащане на ВиК услуги в процесния апартамент, докато тя живее на друг адрес.
Освен това посочва, че съдът ней е дал указания за допълване, конкретизиране на
твърденията или за отстраняване на противоречия, както и за ангажирани на
допълнителни доказателства относно отдаденото от нея под наем жилище. Счита, че
при липса на възражение и неявяване в съдебно заседание от страна на ответницата,
съдът незаконосъобразно е отхвърлил исковата претенция. С оглед изложеното,
въззивницата моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да
постанови ново, с което да уважи исковата й претенция. Претендира присъждане на
направените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна.
С определение по чл. 267 от ГПК въззивният състав не е допуснал събиране на
доказателства пред въззивната инстанция, поради настъпила процесуална преклузия.
В с.з., въззивницата С. К. П., редовно призована, се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие адв. В. И. от АК – Б., която посочва, че поддържа
подадената въззивна жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й.
В с.з. въззиваемата Д. Д. Д., редовно призована, не се явява и не се
представлява. Няма изразено становище по въззивната жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния
обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
2
обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ правните изводи на районния съд, които са
обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия
спор. Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част
на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции,
правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от
ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е
доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е
пълна и равна възможност за защита в производството.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Първоинстанционния съд е бил сезиран с предявен иск за освобождаване и
връщане на наето помещение – апартамент, с правно основание чл.233, ал.1, предл. 1
от ЗЗД.
Договорът за наем е неформален, двустранен, консенсуален и възмезден, като
от него възникват права и задължения за всяка страна. Процесуално задължение на
ищеца в производството е да установи по безспорен начин възникването и
съществуването на твърдяното наемно правоотношение и неговото прекратяване на
законовите, респ. уговорени предпоставки, за да възникне насрещното задължение на
наемателя за връщане на отдаденото под наем помещение.
Ищцата се позовава на сключен между страните писмен договор за наем от
15.03.2024г., по силата на който твърди, че е предоставила за временно възмездно
ползване на ответницата свой собствен апартамент, описан в исковата молба, като
такъв находящ се в гр. Сливен, кв. „Клуцохор“ бл.16, ет.1, ап.14. Твърди прекратяване
на договора за наем едностранно от нейна страна с уговорено едномесечно писмено
предизвестие.
За доказване на обстоятелствата, за които тя носи доказателствената тежест,
указани й от първоинстанционния съд с доклада по чл. 146 от ГПК, ищцата П. е
представила копие от договора за наем от 15.03.2024г.
Запознавайки се подробно с този договор, съдът споделя изцяло извода на
районния съд, че в договора за наем, на който се позовава ищцата, не е описан
предмета на договора – отдаденото под наем помещение. В договора е посочено само
предоставяне за временно и възмездно ползване апартамент, без каквато и да е
идентификация и местонахождение. Дори не е посочено, че същият се намира в гр.
3
Сливен. По този начин съдът не може да приеме твърдението, че предмет на договора
е апартамента, посочен в исковата молба.
Следва да се отбележи, че правото на собственост не е обуславящо сключването
на договор за наем и доказателствата, че ищцата е собственик на твърдения от нея с
исковата молба апартамент в кв. „Клуцохор“, гр. Сливен, не води автоматично до
извода, че именно този апартамент е предмет на процесния договор за наем. Предмет
на договора може да бъде напълно различен имот, дори и да не е собственост на
ищцата.
Действително, както е посочила въззивницата във въззивната жалба, самият
договор за наем може да се сключи в устна и в писмена форма и дори с конклудентни
действия, но в случая спора не е в това. Налице е сключен в писмена форма договор за
наем между страните, действително, неоспорен от ответницата, но в него не е
индивидуализиран предмета и не може да се направи извод, че е този, посочен в
исковата молба. Съдът следва да кредитира неоспорения писмен договор за наем, но с
него не се установява твърдението на ищцата, че е отдала под наем на ответницата
именно апартамента в кв. „Клуцохор“ 16-14. Това обстоятелство остана недоказано, а
следва да се установи от ищцата по пътя на пълното, пряко и главно доказване.
Посоченият в нотариалната покана адрес на ответницата, на който е направен опита за
връчване, не е надлежно доказателство относно подлежащото на установяване
обстоятелство.
Съдът следва да отбележи, че дори и с представените и неприети, поради
настъпила процесуална преклузия, ПКО за платен наем, не се установява предмета на
договора за наем, тъй като и в тях обекта не е описан по никакъв начин. Други
доказателства, годни да установят това обстоятелство ищцата не е ангажирала.
С оглед изложеното, съдът приема, че не е налице твърдяното наемно
правоотношение между страните по отношение на апартамента, описан в исковата
молба. От тук не може да се направи и извода за надлежно прекратяване на наемното
правоотношение по отношение на този имот /недоказано възникването му/ и исковата
претенция се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Като е стигнал до същите крайни правни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Правилно и законосъобразно на ищцата в първоинстанционното производство
не са присъдени разноски, с оглед изхода на спора.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззивницата не се следват
разноски в настоящото въззивно производство.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски.
Ръководен от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №325/28.04.2025г.,
постановено по гр.д.№4616/2024г. по описа на Районен съд - Сливен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5