Решение по дело №24358/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 юни 2025 г.
Съдия: Ангелина Колева Боева
Дело: 20231110124358
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12252
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20231110124358 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу К. С. Т. и Л. Г. Т., с която са предявени кумулативно обективно и субективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата К. Т. да заплати на ищеца сумата в общ размер на
434,19 лева – главница, от която сумата 421,92 лева, представляваща ½ част от стойността на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 12,27
лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата К. Т. да заплати на ищеца сума в общ размер на
87,79 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.05.2020 г. до
30.03.2023 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
осъждане на ответницата Л. Т. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 434,19 лева –
главница, от която сумата 421,92 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена
топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 12,27 лева,
представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Л. Т. да заплати на ищеца сума в общ размер на
87,79 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.05.2020 г. до
30.03.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците К. С. Т. и Л. Г. Т. били клиенти на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими
1
всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на
Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия
от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за
топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ответниците използвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден
имот, а именно: апартамент № 29, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № 18340,
през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не били заплатили цената на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
„Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него.
Въпреки настъпването на падежа, дължимите суми не били заплатени. Ето защо моли съда
да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците К. С. Т. и Л. Г. Т.
за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило общо становище по същата.
Ответниците твърдят, че са заплатили всички процесни суми, за което прилагат
доказателства.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД не изразява становище по
предявените искове.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Антов. Процесуалният представител поддържа исковата молба, като
признава извършеното от ответниците плащане на претендираните суми в пълен размер. В
хода на устните състезания моли съда да постанови решение, като съобрази извършеното
плащане. Претендира присъждане единствено на дължимото за настоящото производство
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответницата К. С. Т., редовно призована, не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание ответницата Л. Г. Т., редовно призована, се явява лично.
Ответницата поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания изразява
становище, че с поведението си не била дала повод за образуване на делото, поради което
моли съда да не присъжда разноски в полза на ищеца. В случай че бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, моли същото да бъде в минимален размер.
2
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Нещо повече, в хода на процеса ответниците
са погасили в пълен размер претендираните суми. Извършените плащания се признават от
ищеца. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили
след подаване на исковата молба в съда, включително извършеното в хода на процеса
доброволно плащане от длъжниците. Процесуалният представител на ищцовото дружество
признава, че главницата, мораторната лихва и законната лихва били погасени изцяло. С
оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че кумулативно субективно и
обективно съединените искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
и сл. ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени изцяло поради
извършено в хода на процеса плащане.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на дължимото за
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение, тъй като единствено то останало
непогасено от ответниците. Настоящият съдебен състав намира, че доколкото плащането на
претендираните вземания е извършено от ответниците след подаване на исковата молба в
съда, а именно на 10.10.2023 г., същите са дали повод за завеждане на делото. Двете са
съсобственици на процесното жилище от 24.08.2001 г. по силата на наследствено
правоприемство и като такива са имали задължението да заплащат възникналите задължения
за имота. Същите са с установен падеж и за поставяне на ответниците в забава не е
необходимо изпращането на нарочна покана. С оглед изложеното съдът намира, че ищецът
има право на присъждане на направените разноски и не може да бъде приложена хипотезата
на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съгласно трайно установената съдебна практика в духа на закона е да се
присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен, защото след
предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца (вж. т. 1 от
Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК, ВС). Съдът
намира, че на ищцовото дружество се дължи юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100 лева, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, което следва да бъде разпределено между ответниците по равно, т.е. по 50
лева.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Петър Руменов Петров и Милена Стайкова
Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец”
№ 23Б, срещу К. С. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, ап. 29, и Л.
Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, ап. 29, кумулативно обективно
и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата К. Т. да заплати на ищеца сумата в общ
размер на 434,19 лева – главница, от която сумата 421,92 лева, представляваща ½ част от
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до
следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 29, находящ се в гр. София, АДРЕС, с
абонатен № 18340, и сумата 12,27 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата К. Т. да заплати
на ищеца сума в общ размер на 87,79 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
за периода от 16.05.2020 г. до 30.03.2023 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата Л. Т. да заплати на ищеца сумата в общ
размер на 434,19 лева – главница, от която сумата 421,92 лева, представляваща ½ част от
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до
следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 29, находящ се в гр. София, АДРЕС, с
абонатен № 18340, и сумата 12,27 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Л. Т. да заплати
на ищеца сума в общ размер на 87,79 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
за периода от 16.05.2020 г. до 30.03.2023 г., поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, К. С. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, ап. 29, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Петър Руменов Петров и
Милена Стайкова Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
село“, ул. „Ястребец” № 23Б, дължимото за настоящото производство юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Л. Г. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, ап. 29, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Петър Руменов Петров и
Милена Стайкова Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
село“, ул. „Ястребец” № 23Б, дължимото за настоящото производство юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 (петдесет) лева.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул. „Проф. Георги Павлов”
4
№ 3, представлявано от управителя Милена Пенкова Стоянова и прокуриста Силвия
Маринова Станчева, като трето лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация
София” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5