Р Е Ш Е Н И Е
гр. Берковица, 28.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Берковица, II н.с., в публично
съдебно заседание на 14 април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Нина Георгиева, като разгледа АНД № 415/2020
год.по описа на БРС, ІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано
по жалба на И.С.П. *** и ЕГН **********
против наказателно постановление /НП/ № 3424/10.12.2020 г. на
Началник отдел МРР Дунавска-ГД МРР в ЦМУ,Агенция”Митници”, с което за
нарушение по чл. 126 ал.1 от ЗАДС й е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. и е отнета в полза на Държавата
стоката,предмет на нарушението 110л. етилов алкохол.
С жалбата се иска
наказателното постановление да бъде отменено.Твърди,че не е извършила
нарушението,за което е наказана. В с.з., жалбоподателят, редовно призована, се явява. Поддържа жалбата и твърди,че не е знаела,че в дома й има
толкова ракия,както и че същата е варена от баща й и мъжа й още през 1997 и
1999год., като моли съда атакуваното наказателно постановление да бъде отменено
по посочените в нея основания.
Вьззиваемата
страна, редовно призована, изпраща
представител , който взема становище по жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Районен съд гр.Берковица – ІІ н.с., като прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и
разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Процесното наказателно постановление е
издадено за това, че на 23.06.2020г в 16,20часа ,след получен оперативен сигнал
служители на РУ Вършец, извършили
проверка в частен имот,находящ се в с.Долно
Озирово,общ.Вършец,ул.”Шестнадесета” №21,обитаван и собственост на И.С.П.. В
хода на проверката служителите установили
5 бр.стъклени дамаджани, съдържащи общо 110л. безцветна течност ,наподобяваща
по вид и мирис на етилов алкохол/домашна ракия/. Съставен е Констативен
протокол и намерената ракия била предадена от П. доброволно на полицейските
служители с Протокол за доброволно предаване от 23.06.2020год.И.П. дала писмено
сведение по случая,в което посочила,че ракията е останала от покойните й
баща и съпруг. За намерената ракия не
бил представен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза. Документ за
плащане на акциз не бил представен. С постановление № 697 от.13.07.2020год.
прокурор при РП Берковица, отказал да образува досъдебно производство по случая
и постановил ангажиране на административнонаказателна такава.
На 28.07.2020год. около 13,00часа
актосъставителят съвместно с В.Д.-инспектор в Агенция „митници” са извикани по
компетентност в РУ Вършец за извършване на контролни действия /вземане на проба
за лабораторен анализ и установяване на алкохолен градус/.
След извършена лабораторна експертиза е прието, че
изследваните проби отговарят на дефиницията съгласно чл.9, т.1 от ЗАДС за
„етилов алкохол, включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно
съдържание по обем превишаващо 1,2 % vol“.
С писмо Петров бил поканен да се яви в МРР
Дунавска за съставяне и връчване на АУАН.
От изложените факти и обстоятелства
контролните органи приели, че на 23.06.2020г. в дома си И.С.П. е държала
акцизни стоки съгласно чл.2,т.1 от ЗАДС общо 110литра етилов алкохол с
действително алкохолно съдържание по обем 41,59%vol без данъчен документ,удостоверяващ
плащането,начисляването или обезпечаването на акциза като с деянието си е осъществила състава на чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС, за което й бил съставен АУАН № 2225/22.10.2020г. в нейно присъствие.
Дължимият акциз на стоката, предмет на нарушение-общо
Разпитан
в съдебно заседание, актосъставителят поддържа акта, като в свободен разказ
излага констатираните обстоятелства. В допълнение сочи, че тя лично не е
присъствала на проверката, а проверила документи които са й били предоставени от органите
на МВР. Сочи, че тя е взела проби от отделните бутилки.Свидетелите при съставяне
на АУАН потвърждават показанията на актосъставителя.
Съдът кредитира
показанията на горепосочените свидетели като обективни и непротиворечиви,
съответни с писмените доказателства по делото.
По искане
на жалбоподателя са разпитани свидетелите Стефан Маринов и Йордан
Михайлов.Същите потвърждават твърденията на жалбоподателката,че намерената
ракия е печена от покойния й баща и от съпруга й.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбоподателят
е наказан за това, че е държала
Ако
алкохолът е бил изварен в специализиран малък обект за дестилиране при спазване
на ограниченията по чл. 4, т. 8 от ЗАДС, размерът на акциза и на наложената
глоба би следвало да бъде определен по ставката в чл. 31, т. 6 от ЗАДС.
Ако
алкохолът е бил изварен преди 01.01.2007 г., т. е. преди влизане в сила на
ЗИДЗАДС, обн. ДВ, бр. 105/2006 г., акцизната ставка би била 0 лв. за 1
хектолитър чист алкохол, т. е. за откритият в държане на жалбоподателя алкохол
не би бил дължим акциз, поради което не би бил съставен документ, удостоверяващ
плащането на акциз за него. Съобразно приложимата в настоящото производство
презумпция за невиновност на привлечения към отговорност съдът приема, че
административнонаказателното обвинение против И.С.П.
за нарушение по чл. 126, ал.1,т.1 от ЗАДС не е доказано по несъмнен начин. По-конкретно
от събраните доказателства не може да се направи несъмнен извод, че за
откритата в държане на жалбоподателя ракия се дължи акциз, поради което тази
ракия може да бъде годен предмет на нарушение по чл. 126, ал.1 от ЗАДС, тъй
като жалбоподателката твърди,че ракията е била варена 1997 и 1999год.,т.е. преди 2007г..
Освен
поради недоказаността на административно-наказателното обвинение, обжалваното
постановление е незаконосъобразно и поради неправилното прилагане на
материалния закон.
Нито в
съставения АУАН, нито в наказателното постановление са посочени доказателства и
факти, от които да се извърши преценка по какъв начин е бил изчислен дължимият
акциз, което също прави повдигнатото административно обвинение неясно, тъй като
няма как задълженото лице да знае какъв акциз е следвало да заплати. Съставът
на нарушението чл. 126 от ЗАДС охранява обществените отношения, гарантиращи
надлежното документиране на начисляването, плащането и обезпечаването на
дължимия акциз, т. е. съставянето на редовни документи, удостоверяващи тези
факти, и то от правоимащи лица, а не самото начисляване, плащане или
обезпечаване на акциза. Задължени да водят такава документация и съответно да
разполагат с такива документи са само регистрираните или лицензираните по ЗАДС
лица. Това е така, защото чл. 43, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗАДС посочват
изчерпателно кои лица начисляват и внасят в републиканския бюджет акциза и сред
тях няма нерегистрирани и нелицензирани такива. Лице, което не е регистрирано
или лицензирано по ЗАДС, няма задължение да съставя и поради това не може да
притежава документи, удостоверяващи начисляването и плащането на акциза. Ето
защо такова лице не може да отговаря по чл. 126 от ЗАДС. В процесния случай е
безспорно, че жалбоподателят е държал етилов алкохол /ракия/, без да е
регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС. Поради това
той няма задължение да съставя и да разполага с документи, удостоверяващи
начисляването, плащането или обезпечаването на акциза, и не може да носи
отговорност по чл. 126 от ЗАДС. Доколкото е държал акцизни стоки,
жалбоподателят може да отговаря за това, че като е бил длъжен да се регистрира
като производител или да се лицензира като складодържател, не го е сторил,
както и за това, че като е бил длъжен да плати акциз, не го е сторил, но това
са нарушения различни от нарушението по чл. 126 от ЗАДС, за което е съставено
процесното наказателно постановление. Предвид изложеното ангажирането на
отговорността на жалбоподателя по чл. 126 от ЗАДС за това, че е държала акцизни
стоки, без да има документи за плащането на акциза, след като същият не е
регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС, противоречи
на материалния закон.
При допуснатите съществени нарушения в
административно-наказателното производство, нарушението не може да се установи
по несъмнен начин, съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН, а следва да се отбележи, че в
тежест на административнонаказващия орган е да докаже по категоричен начин, че
наказаното лице е извършило нарушението. Поради това, оспореното наказателно
постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено. Предвид изложените по – горе в мотивите
съображения обжалваното Наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 3424/10.12.2020 г. на Началник отдел МРР Дунавска-ГД МРР в
ЦМУ,Агенция”Митници”, в ЧАСТТА с което
на И.С.П. *** и ЕГН ********** за
нарушение по чл. 126 ал.1 от ЗАДС й е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. и е отнета в полза на Държавата
стоката,предмет на нарушението 110л. етилов алкохол.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление номер № 3424/10.12.2020 г. на
Началник отдел МРР Дунавска-ГД МРР в ЦМУ,Агенция”Митници”, в ЧАСТТА , с
което са отнети са в полза на държавата
на основание чл. 124 от ЗАДС стоките предмет на нарушението, а именно общо
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: