№ 595
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500456 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц. Й. Е. с ЕГН ********** против
решение№ 260003/02.02. 2023г. на Ботевградския районен съд по гр.д.№
757/2020г.,с което е отхвърлен иска с правно основание чл.108 вр.ч.56 ЗС за
признаване на установено правото на ползване на УПИ Пето-169 в кв.30 по
плана на с.Н. с площ 348 кв.мс уредени сметки по регулация,ведно с
построените в него жилищна сграда и две стопански сгради,при граници-от
две страни улици, УПИ Четири-170 и УПИ Шест-171 и осъждане на
ответниците В. Е. В. и В. К. В. да предадат владението върху
имота.Релевира оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния
закон.Съдът неправилно приел,че правото на ползване на ищцата ,учредено с
акта за прехвърляне собствеността на процесните имоти,било погасено
поради неупражняването му в петгодишния сроак по чл.59,л.3,пр.2 от ЗС на
03.10.2010г.Изтъква довода,че вещното право на собственост не се погасява
по давност, а може да се изгуби само при придобиването му от другиго.Този
довод е неотносим към спора с предмет ограничено вещно право на ползване,
а не право на собственост.Не се изтъкват други правни аргументи, а се
твърди,че след изповядване на сделката с нот.акт № 66,том Трети, рег.№
3963,дело № 424/2005г. на Нотариус рег.№ 471 ответниците изобщо не
предоствили на ищцата ключове от къщата,не разрешавали да отглежда
зеленчуци и домашни животни освен кокошки,възпирали я физически и
психически да упражнява правото си на ползване, освен на една стая с баня в
двора.Иска се отмяна на решението и се претендират съдебни разноски за
1
двете инстанции.
Въззиваемата страна В. В. оспорва жалбата като неоснователна.Не
оспорва твърденията на ищцата,че от 2000г. всички помещения освен лятната
кухня са заключени и приобретателите на имота са лишили
въззивничката/майка на В./ от достъп до основната жилищна постройка и
двора, освен да преминава във връзка с обитаването на лятната кухня.Повече
от 15 години ищцата не била пердявила ревандикационен иск във връзка с
чл.111 ЗС.
Въззиваемата страна М. В. оспорва жалбата с аналогични доводи.
Въззиваемият В. К. В. не взема становище.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав намира въззивната жалба процесуално допустима ,но
неоснователна.
Производството е образувано по искова молба ,депозирана на
02.07.2020г.,на Ц. Е. против В. Е. и К. В.,който е починал преди първото о.с.з.
и са конституирани наследниците М. В. и К. В..По делото е безпорно ,че на
03.10.2005г. Е. В.ев Е. е продал на дъщеря си В. Е. В. гореописания
парцел,ведно с построените в него жилищна сграда и две стопански сгради.В
нотариалния акт не е описана лятна кухня с баня.Прехвърлителят запазва за
себе си и за съпругата си Ц. Й. Е. право на ползване върху имота“заедно и
поотделно, безвъзмездно, докато са живи.“От препис-извлечение от акт за
смърт № 1/13.01.2011г. се установява,че Е. Е. е починал на 12.01.2011г. в
с.Н..Свидетелите И. Х., В.Т. и К. У. категорично и непротиворечиво
установяват,че достъпът на ищцата до къщата и двете стопанки постройки е
отнет от ответниците ,не е позволено да отглежда животни освен кокошки
под навес и зеленчуци на площ 20 кв.м зад къщата.След продажбата на
къщата В. и съпругът веднага започнали да правят ремонти,докато
прехвърлителите живели изключително в лятната кухня.Единствено
свидетелят В. В.ев твърди,че родителите живели в къщата до смъртта на баща
му,а после известно време майката продължила да живее там.Това обаче
противоречи на твърденията в самата искова молба,които са възпроизведени
и във въззивната жалба.При тези данни и предвид релевираното от
ответниците възражение,че правото на ползване на ищцата е погасено по
давност, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния
закон,приемайки,че съгласно чл.59,ал.3 от ЗС вещното право на ползване е
погасено по давност като за начало на давностния срок се възприема датата на
прехвърляне на имота.Този извод е обоснован предвид гласните
доказателства.Не са налице нарушения на процесуалните правила.Ето защо
решението следва да бъде потвърдено.Въззиваемите страни не претендират
съдебни разноски за въззивното производство.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260003 от 02.02.2023г. на РС-Ботевград
2
по гр.д.№ 757/2020г.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3