№ 865
гр. Варна, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20233110201403 по описа за 2023 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по
жалба на П. Н. Л. ЕГН ********** от гр. Варна, ул.“Гларус“ № 25 против НП
№ 433а-230 от 20.12.2022 г. на началника на І РУ при ОД на МВР Варна, с
което за нарушаване нормата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР му е било наложено
адм. наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.
В жалбата си въззивницата твърди, че НП не съдържало реквизитите
по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, което водело до невъзможност да разбере в какво
точно бил обвинен, а от там и да организирала защита си. Моли НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, представлява се от
упълномощен представител в лицето на адв. М. П.-АК Шумен. Последният
поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като
акцентира на допуснати в хода на адм. наказателното производство
съществени нарушения на процес. правила. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
За въззиваемата страна редовно призована, представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю. к. Л. -А., в които същата
изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че АУАН и НП
отговаряли на формалните изисквания предвидени в ЗАНН, че не били
1
допуснати съществени нарушения на процес. правила, а нарушението било
безспорно доказано. Моли НП да бъде потвърдено като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, в случай че
жалбата бъде уважена, отправя искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на ответната страна в минимален размер.
ВРП, редовно призована за датата на с. з., не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 14.09.2022г. около 17.05 часа в гр.Варна, бул.“Сливница“ № 52
при извършена полицейска проверка от униформен служител по повод
изпълнение на функциите си по опазване на обществения ред, след надлежно
поискване да удостовери самоличността си жалбоподателя П. Н. Л. заявило,
че няма да представи документ за самоличност и категорично заявил, че няма
да си даде личната карта, отдалечил се от мястото на проверката в избрана от
него посока, като при задържане оказва съпротива.
Свидетеля Й. В. И. съставил срещу въззивникът АУАН № бл. №
00000066/14.09.2022 г. в който посочил, че същият на 14.09.2022г. около
17.05 часа в гр.Варна, бул.“Сливница“ № 52 при извършена полицейска
проверка от униформен служител по повод изпълнение на функциите си по
опазване на обществения ред, след надлежно поискване да удостовери
самоличността си жалбоподателя П. Н. Л. заявило, че няма да представи
документ за самоличност и категорично заявил, че няма да си даде личната
карта, отдалечил се от мястото на проверката в избрана от него посока, като
при задържане оказва съпротива, с което бил нарушил разпоредбата на чл.
64, ал. 4 от ЗМВР.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивникът, който го
подписал като отразил, че има възражения.
На 20.12.2022 г., въз основа на акта началника на І РУП при ОД на
МВР Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите
констатации изложени в акта, приел, че въззивникът е нарушила разпоредбата
на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР на основание чл. 257, ал. 1 от същия закон му
наложил адм. наказание глоба в размер на 100 лв.
2
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени приложени към АНП (заповед № 8121з-1098/25.08.2017 г. на
министъра на вътрешните работи), така и гласни (показанията на свидетелите
Й. И., И. И. и и И. П.), които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не
водят на различни правни изводи и се кредитират от съда.
Съдът предвид императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното наказание прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване,
поради което и се явява допустима и е приета за разглеждане по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В същото време обаче констатира, в хода адм. наказателното
производство е било допуснато съществено нарушение на процес. правила, а
и именно: както в АУАН, така и в НП липсва описание на нарушението, както
и обстоятелствата при които е извършено.
С НП на въззивникът е наложено наказание съобразно нормата на чл.
257, ал. 1 от ЗМВР за нарушаване на чл. 64, ал. 4 от същия закон.
От обективна страна състава на това нарушение изисква деецът да не
е изпълнил разпореждане на орган на МВР дадено в изпълнение на службата
му.
Съгласно нормата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР разпорежданията на
полицейските органи са задължителни за изпълнение освен ако не налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или
застрашават живота или здравето му.
Нормата на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР пък указва, че при невъзможност
разпореждането да се издаде писмено, то може да бъде издадено устно или
чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата за които се отнасят.
В случая обстоятелствените части на АУАН и НП се състои от едно
единствено изречение – " след надлежно поискване да удостовери
самоличността си лицето заявило, че няма да представи документ за
3
самоличност и категорично заявил, че няма да си даде личната карта,
отдалечил се от мястото на проверката в избрана от него посока, като при
задържане оказва съпротива". От кого е било дадено това разпореждане, в
какво качество, при какви обстоятелства, в частност имал ли е право издателя
на разпореждането да издава такова, как при задържането е оказало
съпротива, с какви действия не е ясно. Липсва посочване на съставомерни
факти, което е достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание,
тъй като е налице грубо нарушаване на правото на защита на нарушителя. В
тази връзка следва да се отбележи, че защитата се осъществява срещу
фактите, а не срещу правната им квалификация, а в случая минимални
предпоставки за това липсват. Следва да бъде посочено още, че изясняването
(установяването) на съставомерни факти, не посочени в НП, едва в хода на
съдебното следствие посредством показанията на актосъставителя е
абсолютно недопустимо и в тази връзка е налице достатъчно константна
съдебна практика.
С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на процесуалния закон и като такова следва да бъде
отменено.
За пълнота на мотивите и излизайки извън предмета на доказване
очертан от обстоятелствената част на НП, съдът счете, че събраните в хода на
съдебното следствие доказателства не сочат на осъществено от страна на
въззивника нарушение по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, вр. чл. 64 от същия закон.
Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, ЮЛ и граждани, когато това е
необходимо за изпълнение на възложените им функции.
В случая от показанията на двамата разпитани по делото свидетели
И. И. и И. П. се установява, че те не са възприели от страна на въззивника
действия сочещи на отказ да предаде на полицейските служители документа
си за самоличност, както и че при задържането му е оказал съпротива срещу
същите полицейски служители. Такива действия се твърдят единствено от
свид.Й. И., койтозаедно с колегата си са изпълнявали служебните си
задължения като полицейски служители когато са предприели проверка на
въззивникът, като водач на МПС и са установили че същият неправилно е
паркирал автомобилът си. Точно поради тази причина въззивникът е бил
4
задържан и отведен в служебния автомобил.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от
въззивникът, така и от въззиваемата страна, като и двете искания са
направени своевременно.
С оглед крайния изход на спора (НП подлежи на отмяна) искането на
процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и се отхвърля от
съда.
Искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед изхода на
делото, съдът счете за основателно доколкото разноски му се дължат
съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие от 04.04.2023 г. и приложеното пълномощно се установява, че
жалбоподателя е възложил на адвокат М. П. от АК- Шумен оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство
пред Районен съд Варна по настоящото дело. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 800 лева, която сума е била заплатена в брой, т.
е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Сумата следва да бъде присъдена на въззивника в пълен размер.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН
Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 433а-230 от 20.12.2022 г. на
началника на І РУ при ОД на МВР Варна, с което на П. Н. Л. ЕГН **********
от гр. Варна, ул.“Гларус“ № 25 за нарушаване нормата на чл. 64, ал. 4 от
ЗМВР му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100 лв. на
основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на П. Н. Л. ЕГН **********
от гр. Варна, ул.“Гларус“ № 25 сума в размер на 800 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
5
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6