Присъда по дело №561/2014 на Окръжен съд - Враца

                   МОТИВИ

 

 

 

Подсъдимият Р.Г.Д. е предаден на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл.123, ал.1 от НК за това, че на 05.05.2012 г. в гр.Козлодуй, обл.Враца, при извършване на подводен оглед на разпределителна шахта 1 и намиращите се в нея съоръжения на територията на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД-гр.Козлодуй, в качеството си на отговорен ръководител, заемащ длъжността „ръководител водолазна група” при „Хидроремонт-ИГ” ООД-гр.Варна, по непредпазливост е причинил смъртта на Р. И. ***, поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като:            не е изпълнил задължението си по т.5.3.1.7 от Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД да провери лично обезопасяването на обекта и откриването на съответния наряд; не е изпълнил задължението си по т.4.22 от Инструкция за безопасна работа под вода на водолазите на фирма „Хидроремонт-ИГ” ООД-гр.Варна да се увери лично за взетите мерки за безопасност от възложителя; не е изпълнил задължението си при подготовката на водолазното спускане за измерване на скоростта на течението - т.5.3.2 от Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД; и е допуснал водолазно спускане при скорост на течението над 1,5 м/с без да са поставени защитни устройства - т.5.3.6.9 от Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД.

По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск против подсъдимия Р.Г.Д., предявен от В.И.С., в качеството й на майка и законен наследник на жертвата Р.И.С., за сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието - 05.05.12 г. до окончателното изплащане на същата, както и направените по делото разноски. На основание чл.84 от НПК В.С. е конституирана като граждански ищец в процеса, а на основание чл.76 от НПК и като частен обвинител.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, така както е внесено с обвинителния акт, като излага доводи за неговата доказателствена обезпеченост. Пледира за определяне на наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства с приложението на чл.66 от НК, както и за уважаване на гражданския иск по справедливост.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец-адв.Е.Е. поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, твърдейки, че то е доказано по несъмнен начин от събраната по делото доказателствена съвкупност. Пледира за определяне на наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства около средния размер, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66 от НК, както и да бъде уважен гражданският иск в справедлив размер.

Частният обвинител и граждански ищец В.С. настоява за налагане на максимално предвиденото по закон наказание.

Защитникът на подсъдимия-адв.Н.М. поддържа на първо място, че обвинителният акт страда от непълноти, тъй като не били конкретизирани инкриминираните нарушения на правилата за осъществяване на безопасна водолазна дейност, с което бланкета на нормата на чл.123 от НК е останал незапълнен и е било накърнено правото на защита на подсъдимия. Освен това твърди, че повдигнатото обвинение е изцяло недоказано и изнесената в обвинителния акт фактическа обстановка не се подкрепя от събраните доказателствени материали. Счита, че изготвената комплексна технико-медицинска експертиза в техническата й част не следва да бъде кредитирана, тъй като почивала на предположения и хипотези. По тези съображения моли подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение с отхвърляне изцяло на предявения срещу него граждански иск.

Подсъдимият не се признава за виновен по възведеното му обвинение, дава подробни обяснения и моли да бъде оправдан.

Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, съдът приема следното от фактическа страна:

Подсъдимият Р.Г.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен с две деца, със средно образование, работи в Република Германия, неосъждан. Същият е с много добра репутация по местоживеенето си.

Пострадалият Р.И.С. е роден на *** г. и е от гр.Козлодуй. На 28.08.2006 г. по силата на трудов договор започнал работа в „Хидроремонт-ИГ”ООД-гр.Варна, представлявана и управлявана от И.И.И. и И. Г. И., като първоначално изпълнявал длъжността „монтажник”. От 06.07.2009 г. започнал да работи като водолаз към фирмата, за което преминал обучителен курс и притежавал съответен сертификат /разрешително/. Ежегодно му били извършвани  профилактични медицински прегледи, като такъв му бил проведен и в началото на м.ноември 2011 г., според който бил годен за работа като водолаз.

Въз основа на направени оферти от „Хидроремонт-ИГ” ООД-гр.Варна, адресирани до „АЕЦ Козлодуй” ЕАД-гр.Козлодуй, с договор за поръчка № DOG-00445 от 30.03.2011 г. атомното дружество възложило на варненската фирма изпълнението на следната услуга: ”Извършване на подводен оглед, видеозаснемане и изготвяне на екзекутиви на Разпределителна шахта 1 /РШ 1/ и съоръженията, намиращи се в нея”. Пълното описание на обекта на поръчката и техническата спецификация се съдържат в техническо задание № ХТС-21/07.02.2011 г. Същото било изготвено в съответствие с приетата технология и организация на изпълнение на поръчки в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, включително и по отношение на външни изпълнители. По своето съдържание и предмет на изпълняваните работи, както и по обекта на проучване – РШ 1, техническото задание било сходно с техническо задание № ТЗ-ХТС-002/23.05.2006 г., с което на същата фирма „Хидроремонт-ИГ” ООД-гр.Варна било възложено аналогично водолазно обследване, изпълнено от нейна водолазна група.

Разпределителна шахта 1 /РШ 1/ представлява хидротехническо съоръжение от отворен тип с приблизителни размери 20/22 метра, височина около 10 метра и дълбочина на водата към 7 метра. РШ 1 приема и отвежда преработените води, ползвани за охлаждането на пети и шести енергоблок на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр.Козлодуй. В РШ 1 постъпва вода по слабонапорни канали /СНК/, като три от тях, а именно СНК 1, СНК 2 и СНК 3 - са от западната страна от пети енергоблок, а четири броя са от северната страна от шести енергоблок през разпределителна шахта 2 /РШ 2/- СНК 13, СНК 14, СНК 15 и СНК 16. Оттичането на вода от РШ 1 се осъществява също през слабонапорни канали към топъл канал 1 /ТК 1/, които са четири броя от източната страна, съответно СНК 9, СНК 10, СНК 11 и СНК 12. Достъпът на вода в съоръжението се извършва чрез т.нар. затвори или саваци. Същите представляват метални табли, оребрени за по-добра устойчивост, които се спускат в савачни ниши и по този начин се ограничава достъпа на вода в РШ 1. Такива саваци са предвидени в РШ 1 при входа и изхода на всеки един от слабонапорните канали, като от западната и от северната страна /откъм постъпващите канали/ те се придвижват механично-спускането им до затворено положение се осъществява със стоманено въже с помощта на кран, а от източната страна /откъм отвеждащите канали/ - чрез електрически привод  и твърда винтова връзка.

Във връзка с изпълнението на цитирания договор от 30.03.2011 г. „Хидроремонт-ИГ” ООД-гр.Варна командировало със заповед № 82/02.05.12 г. на управителя работна група, състояща се от водолазите св.Т.Е.М. ***, св.И.Б.Г. от с.гр., св.Б.В.Б. от с.гр. и пострадалият Р. И. ***, а като техен  отговорен ръководител бил определен подсъдимият Р.Г.Д.. Последният имал квалификация и сертификат на водолаз и изпълнявал длъжността „ръководител водолазна група” към варненската фирма. Според длъжностната му характеристика имал задължението да ръководи и контролира изпълнението на подводните задачи и да следи за срока и качеството на водолазно-ремонтните работи. Носел отговорност за спазване на вътрешните правилници и правила за работа, за безопасност на труда, както и на технологичната и трудова дисциплина. Наред с това следвало да се грижи за собствената си безопасност и за лицата, които са могли да пострадат от неговото действие и бездействие.

Лицата от водолазния екип били включени в заповед за работа АД № 1083/09.04.2012 год. на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД-гр.Козлодуй, съставена съгласно изискванията за пропускателния режим в атомната електроцентрала. В нея като отговорно лице от страна на възложителя по организация и контрол на качеството на работата във връзка с изпълнение на поръчката бил посочен св.Ю.Н.М. ***, **** при „АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр.Козлодуй.                 

Междувременно на 20/21.04.2012 г. пети енергоблок на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД бил спрян за планов годишен ремонт.

На 02.05.2012 г. водолазната група на „Хидроремонт-ИГ” ООД-гр.Варна пристигнала на територията на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД-гр.Козлодуй, където св.Ю.М. провел инструктаж на св.Т.М., св.И.Г., св.Б.Б., на пострадалия Р. С. и на подсъдимия Р.Д., като ги запознал с мерките за безопасност, с особеностите на съоръжението и с дейността, която трябвало да бъде извършена. Инструктажът включвал общи положения по техника на безопасност, инструкция за водолазната дейност в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, изискванията при изпълнение на дейности по видеозаснемане и първа помощ при злополуки, свързани с изпълняваните дейности и бил отразен в нарочен дневник за инструктажи, в който инструктираните положили подписи по списък, представен от фирмата - изпълнител.

На 02.05.2012 г. св.М.Р.С. ***, технолог-технологично обезпечаване и контрол към сектор „Експлоатация турбинно оборудване” към „АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр.Козлодуй, който отговарял за състоянието на саваците и за тяхната експлоатация, издал работен наряд № 167, в който били посочени мерките и условията за безопасна работа за осъществяването на услугата с описания предмет.  В наряда било записано, че изпълнението следва да стане при пълно спиране на водата към РШ 1. Фиксирано било, че работата следва да започне в 8,30 часа на 03.05.2012 г. и да приключи в 16 часа на 07.05.2012 г. Предвидено било да се изключат /затворят/ 5VC11-13D01, 02; да се снеме „U” 5VC11-13D01, 02; да се поставят табели „Не включвай! Работят хора!”. Като особено указание било отбелязано да не се изхвърля вода от пречиствателния комплекс в РШ 1 за времето, през което е открит нарядът. За отговорен ръководител на наряда бил посочен подсъдимият Р.Д..

За времето от 25.04.2012 г. до 02.05.2012 г. саваците на РШ 1 били затворени и спуснати до долен краен изключвател.

На 03.05.2012 г. подсъдимият Д. открил наряда, като в сградата на пети енергоблок „СОТО” известил за започването на работа и се подписал в съответния документ. В този момент възложителят вече бил длъжен да е осигурил спирането притока на вода и вредни емисии към въпросната шахта, в която следвало да се направи водолазното обследване. Принципно представителите на „Хидроремонт-ИГ” ООД-гр.Варна били информирани от възложителя „АЕЦ Козлодуй” ЕАД-гр.Козлодуй, че не може напълно да се спре притока на вода и да се постигне пълно осушаване, тъй като падането на нивото създавало опасности за енергоблока.

Едва след изпълнение на предвидените изисквания за безопасност по наряд № 167, следвало да се пристъпи към откриване на наряда и към изпълнение на поетата работа, при която шахтата и намиращите се в нея съоръжения трябвало да бъдат огледани за наличието на пукнатини, изменения, повреди и дефекти, които да бъдат заснети с камера, монтирана на шлема на водолаза.

Същия ден „допускащ до работа” бил св.Б.А.Л. ***, старши оператор турбинно отделение към турбинен цех на АЕЦ-гр.Козлодуй. На мястото на съоръжението бил и св.М., който подробно разяснил на водолазите и на подсъдимия Д. къде са спуснати саваците и къде не са, за вероятността от подводни течения следствие на пропуски от саваците в различните им части-отгоре, отдолу и встрани на савачните табли и ниши, по уплътнителните контури и гуми. Обърнал им внимание за евентуални дефекти, констатирани при предходно водолазно обследване. Предупредил ги, че при усещане на силно течение, което не им позволява да изпълнят дейността си, да не се приближават до саваците. Обяснил им също така, че пропускът от саваци №№ 9, 10, 11 и 12 заедно с технологичните води, по изчисление и замерване в края на топъл канал 1, е 3-4 куб.м. в секунда, като пояснил, че изтичането на това количество вода води до пропуски в саваците между 5 и 10 см.              

Същинският подводен оглед на съоръжението започнал на 04.05.2012 г. В този ден подсъдимият отново открил наряда, а впоследствие ръководил спускането на четиримата водолази, като им давал наставления и ги напътвал какво и къде да вършат посредством комуникация, която осъществявал с водолаза, който бил в шахтата. Пръв влязъл пострадалият С., след него св.Б., като двамата огледали западната, югозападната и южната част от РШ 1 и намиращите се в нея съоръжения на дъното, хоризонталните греди, както и вертикалните колони под водата. След това влязъл св.Г., който огледал савак № 3 и полетата южно от него. Последен бил св.М., който направил оглед на савак № 2 от север /№ 14 по схемата на АЕЦ/, отстоящ на 7-8 метра от отходните саваци, и на две полета южно от него. По време на огледа усетил тласкане от течението на водата от север на юг, с оглед създадено налягане, и чрез поддържаната аудиовръзка уведомил за това подсъдимия, който се намирал във водолазната станция, разположена в автобус „Ивеко” с ДКН В 37 60 РР, собственост на „Хидроремонт-ИГ” ООД-гр.Варна. След това св.М. споделил и с колегите си за усетеното под водата течение. Наред с това водолазите се оплакали и от сериозна мътност на водата, която силно ограничавала видимостта. При извършваната от изпълнителя подводна дейност присъствал св.М., който контролирал качеството на работата.

Към 04.05.2012 г. водолазите огледали 2/3 от РШ 1 от запад на изток.

На 05.05.2012 г. „допускащ до работа” била св.И.Г.К. *** - **** в АЕЦ гр.Козлодуй. В 08,30 часа, след извършване на съответни действия по обезопасяване на наряда, подсъдимият Д. го открил, а водолазите подготвили оборудването си. Били екипирани със специално бельо, непромокаем кевларен костюм, отгоре ползвали жилетка с оловни тежести - сбруя с предпазни колани и халки, за които се връзвало обезопасително въже. Наред с това имали водолазен шлем /каска/, с  монтиран фар и камера за видеонаблюдение, с вградена аудиовръзка и с шлангове за кислород, който се подавал отвън. На гърба се поставяла кислородна бутилка, стягана с колан за жилетката отзад, използвана в резервен случай при прерязване на шланга и др. След като ги инструктирал и направил разбор на работата, подсъдимият им казал, че вливането и изливането на вода е около 3-4 куб.м. в секунда. На мястото присъствала и св.А.М.П. ***, ****, дежурен служител в сектора, ръководен от св.М., която този ден трябвало да контролира дейността на изпълнителя. Същата заявила, че саваците не уплътняват добре, което водело до изтичането на вода в посоченото  количество.

Наред с това подсъдимият удостоверил проведения инструктаж в съответен дневник на „Хидроремонт-ИГ” ООД гр.Варна, в който той, като ръководител, и водолазите се подписали.

Желание да влезе пръв в шахтата изявил пострадалият Р. С.. След като проверил оборудването му, подсъдимият му казал да извърши оглед на савак № 1 от север /№ 13 по схемата на АЕЦ/ и на съоръженията му, плюс дъното на полето между саваци №№ 1 и 12. Предупредил го да внимава и да не прави оглед на отходен савак № 12 и да не ходи към савак № 11, при които течението е силно и можело да има засмукване.

 Към 09,00 часа пострадалият С. се спуснал по стълбата, разположена в североизточната част. Същият бил подсигурен с въже, завързано за предпазната му жилетка, като другият край бил държан от св.Г., а маркучите с въздух /шланга/ били поети от св.Б.. Освен това св.Г. имал слушалки и чувал какво говори пострадалият. Подсъдимият Д. и св.П. били в станцията, където имало аудио и видеовръзка. Св.М. бил на площадката между стълбите и автобуса, за да има контакт с двете страни. Обезопасителното въже трябвало да бъде постоянно опънато, за да може да се усеща движението на водолаза. При слизането му на дъното същият съобщавал колко следвало да се отпусне.

След влизането на С. във водата започнал оглед на савак № 1, като камерата му отчела слаб и лош сигнал, който не позволявал изготвянето на снимков /видео/ материал. Независимо от това чрез аудиовръзката С. коментирал състоянието на съоръжението от север, след това направил оглед на гредата, която била на 4 метра над дъното. После се върнал към савак № 1 и започнал обследване на дъното. Водата била изключително мътна и се движел с напипване. Тръгнал към източната страна на шахтата. Около двадесет минути след като бил слязъл, пострадалият рязко дръпнал въжето, което св.Г. успял да задържи, като за по-голяма сигурност същото било превързано и за парапета. С. извикал „Стоп”, а св.Г. натегнал въжето. Останалите горе водолази видели, че мехурчетата от издишания въздух, отделяни от водолазната екипировка и издигащи се на повърхността, отивали към савак № 11, зад същия. Тогава пострадалият споделил, че кракът му е засмукан толкова силно под таблата /савака/, че не можел да го освободи. Подсъдимият го посъветвал да се подпре с другия крак, за да се избута, а останалите да му помагат с въжето. Св.Г. и св.Б. опитали да го издърпат, но пострадалият им извикал да спрат, тъй като кракът му бил много усукан. Първоначално го дърпали от север, след това свидетелите слезли на горните трегери и сменили посоката като теглели от запад и по права линия, но С. им казал веднага да спрат, че отново го засмуква, както и че ще му счупят гръбнака. Подсъдимият Д. разговарял с пострадалия, който бил много изплашен. След това подсъдимият извикал св.М. в станцията, и заедно със св.П. алармирали съответни длъжностни лица при „АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр.Козлодуй за затваряне на саваците на СНК 11 и СНК 12. Независимо от предприетото затваряне на посочените саваци, а впоследствие и изключването на една брегова помпа, течението оставало много силно и водата преливала през саваците. Подсъдимият помолил за съдействие св.С. за спиране притока на вода от РШ 2, за да спадне нивото на водата в канала. За създалата се ситуация св.С. известил началник смяна турбинен цех, дежурния инженер на атоменергоблок и главния дежурен на АЕЦ. Междувременно пострадалият уведомил, че течението го дърпа навътре в тунела, а така също че и другият му крак е засмукан. Св.М. успокоявал пострадалия и му предавал инструкциите, които получавал от ръководителя на групата. В един момент С. казал, че тялото му е засмукано до бедрата и е по корем. Обяснил им, че е заклещен и трябва да се вдигне савака нагоре, за да може да го извадят. Незабавно след това подсъдимият помолил св.С. да отвори савак № 11, който първоначално бил вдигнат с 10 см, а после на 70 %, но опитите за изваждане на пострадалия били неуспешни. Когато предприели отварянето на савака, пострадалият съобщил, че бутилката го притиска и опира във врата и каската му, след което издал стон и спрял да говори. Впоследствие бил отворен и савак № 9. В това време пристигнал автокран, с който последователно били спуснати саваци №№ 1, 2, 3 и 4 /от 13 до 16 по схемата на АЕЦ/, разделящи РШ 1 и РШ 2 в района на РШ 1, като савак № 4 не могъл да слезе до долу поради течението на водата. След спиране притока на вода и намаляване на нивото й, около 40 минути по-късно, по разпореждане на подсъдимия Д., св.Б. влязъл в съоръжението и извадил пострадалия, като срязал костюма му. На повърхността започнали да му правят сърдечен масаж и изкуствено дишане, но въпреки извършените реанимационни мероприятия, медицинско лице установило настъпилата смърт на Р. С..

За да приеме горната фактическа обстановка, ВОС прецени и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, вещественото доказателство, както и експертните заключения.

Гласни доказателствени средства - обясненията на подсъдимия Р.Д., показанията на свидетелите В.С., Т.М., И.Ц., Б.Б., И.Г., Ю.М., М.С., А.П., П.В., М.П., Н.М., К.М., М.П., П.Д., Д.Д., Б.Л., И.К., Р.Н., И.Х., К.П., С.С., М.С., депозирани в съдебно заседание, както и тези от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1 от НПК, а така също и показанията на свидетелите С.Д., С.Ц. и Р.О., депозирани в съдебно заседание.

Във връзка с гласните доказателствени източници се обсъждат и многобройните писмени доказателства и доказателствени средства от ДП - протоколи за оглед на местопроизшествие-л.л.3-10, том І-ви, л.л.17-22, том І-ви и л.л.28-31, том VІ-ти; фотоалбуми-л.л.11-16, л.л.23-26, том І-ви, л.л.32-36, том VІ-ти и л.л.38-40, том VІ-ти; материали на дирекция „Инспекция по труда” Враца, включващи протоколи за извършени проверки, актове за установяване на административни нарушения-л.л.2-26, том ІІІ-ти, писмо на РС-гр.Козлодуй-л.77, том V-ти; решения по НАХД-л.л.78-87, том V-ти; препис-извлечение от акт за смърт-л.108, том І-ви; удостоверение за наследници-л.109, том І-ви, здравна книжка на наборника и военнослужещия на наборна военна служба-л.л.36-38, том ІІ-ри, рентгеноскопия на бял дроб и сърце-л.39, том ІІ-ри, други медицински документи на Р.И.С. /наборен лист, изследвания на кръв, урина, сърце, амбулаторни листове, карти за извършени профилактични медицински прегледи, лист за обслужен пациент, ЕКГ и т.н./л.л.40-49, том ІІ-ри, л.л.23-35, том ІV-ти/, трудов договор на пострадалия и допълнително споразумение към същия-л.л.32-33, том ІІІ-ти, длъжностна характеристика на водолаз-л.л.34-36, том ІІІ-ти, сертификат на водолаз-л.л.37, удостоверение от Агенция по вписванията, касаещо „Хидроремонт-ИГ” ООД-гр.Варна-л.38-39, том ІІІ-ти, длъжностни характеристики на длъжностите „технолог”, „специалист хидротехнически съоръжения”, „старши оператор турбинно оборудване”, „оператор електрооборудване”, „машинист парна турбина” при „АЕЦ Козлодуй” ЕАД и длъжностна инструкция и типова учебна програма-л.л.48-68, том ІІІ-ти, л.л.114-181, том VІ-ти, както и л.л.79-93, том VІІ-ми, договор за поръчка № DOG-00445/30.03.2011 год.-л.70, том ІІІ-ти, предложения и оферти от „Хидроремонт-ИГ” ООД-гр.Варна до „АЕЦ Козлодуй” ЕАД-гр.Козлодуй-л.л.71-72, том ІІІ-ти, дневници на старши оператор по управление на турбината, на главен дежурен на АЕЦ, на дежурен на атомен енергиен блок, на началник смяна турбинно оборудване, чертежи и схеми-л.л.73-81 и л.99, том ІІІ-ти и л.л.5-23, том V-ти, техническо задание за извършване на подводен оглед, видеозаснемане и изготвяне на екзекутиви на разпределителна шахта 1 /РШ1/ и съоръженията, намиращи се в нея № ХТС-21/07.02.2011 г.-л.л.12-19, том VІІ-ми и л.л.36-41, том VІІ-ми, трудов договор и длъжностна характеристика на подсъдимия-л.л.22-25, том VІІ-ми, медицински сертификат на водолаз и разрешително-л.л.32 и 33, том VІІ-ми, заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение-л.235, том VІ-ти, писма на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД-л.л.85, 96, том ІІІ-ти, л.125, том ІV-ти, л.134, том ІV-ти, л.2, том V-ти, л.4, том V-ти, л.7, том VІ-ти, л.45, том VІ-ти, л.л.50 и 51, том VІ-ти, л.л.112, том VІ-ти, л.195, том VІ-ти, л.197, том VІ-ти, л.199, том VІ-ти, л.202, том VІ-ти, л.204, том VІ-ти, л.206, том VІ-ти, л.59, том VІІ-ми, л.77, том VІІ-ми, л.104, том VІІ-ми, дневник за инструктажи на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД-л.196, том VІ-ти, дневник за инструктажи на „Хидроремонт  ИГ”ООД гр.Варна-л.л.77-78, том І-ви, дневник № 1 /дежурен ХТС/ и таблица за отчитане на преминаващите водни количества през балонен преливник в КТК 1-л.л.105-106, том VІІ-ми, отворено писмо-л.л.115-249, том ІІІ-ти, заявление на „Хидроремонт-ИГ” ООД-гр.Варна-л.л.5-7, том ІV-ти, Инструкция за безопасна работа под вода на водолазите на фирма ”Хидроремонт-ИГ” ООД-гр.Варна-л.л.8-10, том ІV-ти, Инструкция по качество, работа на външни организации по сключен договор-л.л.138-241, том ІV-ти, Инструкция за експлоатация, мониторинг и контрол на изградените ХТС за техническо водоснабдяване на „АЕЦ Козлодуй”-л.л.245-294, том ІV-ти, Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД-л.л.24-75, том V-ти, длъжностна характеристика на ръководител водолазна група-л.л.11-13, том ІV-ти, справка от НАП-л.234, том VІ-ти, заявка за дреноване на водите по наряд № 167 /дневник за вътрешни заявки под № 381 - л.л.36-37, том ІV-ти, списък на лицата, отговорни по наряд № 167-л.109, том ІV-ти,  наряд № 167-л.135, том ІV-ти, заповед за работа АД № 1083/09.04.2012 г. на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД-гр.Козлодуй-л.242-243, том ІV-ти, списък на лицата от фирма „Хидроремонт-ИГ” ООД-гр.Варна, определени да работят по поръчката от 30.03.2011 г.-л.244, том ІV-ти, ситуационен план на РШ 1 с номерация на саваците-л.49, том VІ-ти, ситуационен технологичен чертеж-л.л.52-54, том VІ-ти, оперативен дневник за наряди и разпореждания-л.л.47-48, том VІ-ти, доклад от фирма „Хидроремонт ИГ” ООД-гр.Варна по договора от 20.06.2006 г.-л.л.60-66, том VІІ-ми, разрешение за ползване № СТ-12-724/13.12.2005 г.-л.67, том VІІ-ми, становище на главен инженер на ЕП-2-л.л.72-75, том VІІ-ми, график за разпределение на дежурство в сектор „ХТС и СК” за месец май 2012 г.-л.94, том VІІ-ми, диск-л.л.29, том ІІІ-ти, характеристика-л.118, том ІV-ти, справка съдимост-л.229, том VІ-ти, л.109, том VІІ-ми; както и тези, събрани в хода на съдебното производство-актуална справка за съдимост на подсъдимия, зав.копие от заповед за командироване № 82/02.05.12 г. на управителя на „Хидроремонт ИГ” ООД гр.Варна, техническо задание ХТС-21/07.02.2011 г. в оригинал, длъжностна характеристика на длъжността „старши оператор турбинно оборудване” в оригинал, Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в „АЕЦ-Козлодуй” ЕАД гр.Козлодуй в оригинал; а така също и вещественото доказателство-водолазен костюм.

За изграждане на фактическите си констатации съдът взе предвид и назначените по делото експертизи-заключенията на СМЕ на труп, единична съдебно-техническа експертиза, нова основна комплексна съдебно-техническа и съдебно-медицинска експертиза, допълнителна комплексна съдебно-техническа и съдебно-медицинска експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза, както и устните разяснения на експертите в съдебно заседание.

От посочените по-горе гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установява, че техническото задание № ХТС-21/07.02.2011 г. за извършване на подводния оглед на разпределителна шахта 1 и на съоръженията в нея, е било надлежно представено от възложителя АЕЦ Козлодуй на „Хидроремонт ИГ“ ООД-гр.Варна, заедно с техническа схема с размерите - дължина, ширина и дълбочина на съоръжението, разположение на греди, колони и канали, по които се е втичала и изтичала водата, както и техния брой, като впоследствие работната група при „Хидроремонт ИГ“ ООД гр.Варна е била запозната с всички параметри на поръчката. С оглед установените по делото два варианта на заданието, с различие в раздел 3.3., е изяснено чрез показанията на св.Ю.М., че съдържащото се в един от тях условие  за затваряне /спускане/ на саваците на вход/изход на слабонапорни канали е останало чрез автоматичното му пренасяне от друго техническо задание за ремонт на слабонапорни канали, като реално това изискване е неотносимо и не касае процесния договор. В съдебно заседание този свидетел е конкретизирал, че подобно изискване за затваряне на саваците се отнася единствено за ремонт на слабонапорните канали, за каквато дейност в случая не става на въпрос. В подкрепа на тези свидетелски изявления са и показанията на св.П.В., според който подобно разминаване се е получило при преиздаване на техническото задание.

Според п.5.1 от техническото задание като специфично изискване към изпълнителя е вменено задължителното спазване на Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в АЕЦ Козлодуй“ ЕАД с идентификационен номер № БПС.ТБ.ИН.006/02.  Видно от правилото на т.3.7 от същата е, че тя е приложима и се изпълнява от всички външни организации, реализиращи водолазна дейност на територията на „АЕЦ Козлодуй“. Наред с това, видно от приложения по делото дневник за инструктажи в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, както и от показанията на св.М., подсъдимият и водолазите от бригадата му са били инструктирани по общи правила за техника на безопасност, оказване на първа помощ при злополуки, както и с условията по посочената инструкция, за което са положили подписи в този дневник.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, работещи във варненската фирма-изпълнител и в атомното дружество-възложител, както и от разказа на самия подсъдим, по несъмнен начин се изяснява, че последният е бил ръководител и отговорник на групата водолази, командирована с оглед целите на поръчката. В този смисъл следва да се имат предвид показанията на свидетелите М., Ц., Б. и Г., които установяват, че подсъдимият Д. е разпределял задачите и е определял какво, как, къде и от кого следва да се свърши за деня. Същият е правил разбори на работата и инструктажи на водолазите преди спусканията им и е отразявал тези действия в нарочен дневник на “Хидроремонт ИГ“ ООД гр.Варна, а така също е водил и друга водолазна документация. Свидетелите М., Б. и Г. са заявили още, че по време на водолазните спускания подсъдимият като техен ръководител е бил във водолазната станция, където е имал непрекъсната комуникация с водолаза, като го е напътвал и му е давал указания. Освен това св.И.Ц. е заявил, че подсъдимият регулярно се е свързвал с него по телефона след заминаването му от „АЕЦ Козлодуй“, като се е отчитал за изпълнение на дейността на групата и му е обяснявал какво са извършили и какво остава да свършат. В разискваната посока свидетелите М., С., П., Д., К., Х., П. и С. също посочват подсъдимия като отговорен ръководител на водолазната група, който в това си качество се е подписвал на наряда като отговорен ръководител и изпълнител, а след инцидента с пострадалия водолаз е търсил множество варианти за благоприятното му разрешаване. Длъжността му на ръководител водолазна група, която е заемал и е реализирал в рамките на командировката в „АЕЦ Козлодуй“, се удостоверява и в множество приложени по делото документи на фирма „Хидроремонт ИГ“ ООД Варна и на атомното дружество-заповед  № 82/02.05.2012 г. на управителя на „Хидроремонт ИГ“ ООД Варна, книга за инструктажи на „Хидроремонт ИГ“ ООД Варна, списък от 25.04.2012 г., изготвен от св.И.Ц., на лицата от фирма „Хидроремонт ИГ“ ООД Варна, определени да работят като отговорни ръководители, изпълнители на работа и членове на бригадите по работни и огневи наряди, работещи по поръчка № DOG 00445/30.03.2011 г., наряд № 167, списък на лицата, отговорни по работен наряд № 167, протоколи, писмо № 7624/21.10.2013 г. на АЕЦ и др.

От показанията на св.Ю.М. - ****, който е бил отговорно лице по организация и контрол на качеството на работата по изпълнение на подводния оглед, депозирани както в съдебно заседание, така и в досъдебното производство, приобщени по предвидения процесуален ред, се установява, че на 02.05.2012 г. по време на инструктажа обстойно е разяснил на водолазната група, че в края на топлия канал има изтичане на около 3-4 куб.метра вода в секунда, което сочело на недобро уплътнение на саваците в порядъка на 5-10 см., поради възможни пробиви, пропуски, обрушвания, липса на гумени профили и др.дефекти.

От показанията на св.М.С., в синхрон с приложения по делото наряд № 167, се установява, че същият като ****  в АЕЦ е издал наряд № 167, който според Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения, е гарантирал създадени безопасни условия за работа на водолазите от страна на възложителя. В наряда били посочени вида и мястото на работа, условията за нейното извършване, времето за започване и завършване, отговорните лица за осигуряване на безопасността, мерките за безопасност, числеността и поименния състав на бригадата. В последната като изпълнители били включени свидетелите Т.М., И.Г., Б.Б. и пострадалият Р. С., а като отговорен ръководител бил посочен подсъдимият Р.Д., който участвал при издаването на наряда и е ръководил и контролирал целия процес на осъществяване на работата. От коментираните гласни и писмени доказателства се установява също така, че на 03.05.2012 г., когато е открит нарядът, св.М. отново на място е акцентирал върху условията на работа в Разпределителна шахта 1, и че същата представлява хидротехническо съоръжение с приблизителни размери 20/22 метра, височина 10 метра и дълбочина на водата към 7 метра, разпределящо водите, които идват от кондензаторите на пети блок и събиращо водите, идващи от кондензаторите на шести блок. Обяснил е също така, че достъпът на вода в съоръжението, което по технологични причини никога не е осушавано, ставало чрез изградени саваци, съставляващи повдигателни механизми с височина 3,20 см -3,40 см, които са под вода приблизително около 6 метра, като същите се отварят и затварят по два начина-електрически и механично, акцентирал е и върху обрушването на 9-ти канал, аварирането на 10-ти канал, намиращ се в долно затворено положение, но без яснота в какво положение е паднал, както и върху пропуските от саваци №№ 9, 10, 11 и 12, като с ръка е посочил, че отклоненията са по-големи от 5 см, което е създавало опасност от течение. Изрично е подчертал за наличието на такова, независимо, че на повърхността водата видимо е изглеждала в покой. Относно протичащото количество вода от 3-4 куб.метра в секунда и по-конкретно 4,10 куб.м за 02.05.2012 г., 4,19 куб.м за 03.05.2012 г. и 3,67 куб.м за 05.05.2012 г. свидетелстват и показанията на разпитаните служители при АЕЦ, отразеното в Приложение №1 на дневник №1 на дежурен ХТС, а така също и удостовереното в писма рег.№№ 7571/18.10.2013 г. и 2083/05.6.2014 г. на АЕЦ Козлодуй.

Въз основа на показанията на св.В.С. и св.И.Г., депозирани в съдебно заседание и на приобщените такива по реда на чл.281 НПК на свидетелите Т.М., И.Ц., Б.Б. и Ю.М. се установява, че същинските подводни спускания са започнали на 04.05.2012 г. От тези свидетелски показания по несъмнен начин се изяснява и обстоятелството, че водолазните спускания са ръководени от подсъдимия като отговорен ръководител на групата, и че към края на 04.05.2012 г.водолазите са обследвали 2/3 от съоръжението.

От показанията на св.Т.М. се установява, че на 04.05.2012 г. при гмуркането му в полето и зоната на 2-ри савак  /№ 14 по схемата на АЕЦ/, отстоящ на около 7-8 метра от отходните саваци, същият е усетил признаци на течение, като съобщил за това на подсъдимия, а после и на останалите си колеги. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св.М., който е присъствал при сухата работа и водното проучване, и който също е чул от водолазите за наличие на подводно течение. Пострадалият С. е споделил за това и с майка си /виж показанията на св.В.С./, а на 05.05.2012 г., след гмуркането си в разпределителната шахта, веднага е информирал подсъдимия за силно насрещно течение /видно от обясненията на самия подсъдим/. Такива данни се сочат и от св.А.П. в приобщените й при условията на чл.281 НПК показания от ДП, както и от св.К.П. и св.С.С., инспектори в Дирекция “Инспекция по труда“, които в дена на произшествието са извършили проверка и оглед на РШ 1 и са разговаряли с подсъдимия и водолазите, а впоследствие са съставили актове за установяване на административни нарушения. Освен това, свидетелите М., Б. и Г. заявяват, че подсъдимият е предупредил водолазите и в частност пострадалия, който е следвало да огледа полето и трегерите на 1-ви савак /№ 13 по схемата на АЕЦ/, да не ходят към 11-ти и 12-ти савак, за които още при инструктажа от св.М., а после и от св.С. и св.П. са знаели, че са отворени повече от 4-5 см и че е имало изливане и изтичане на вода около 3-4 куб.м.секунда, съответно наличие на силно течение. Св.Т.М. в показанията си описва, че при възникване на злополуката, след като е заместил подсъдимия в станцията, пострадалият му е говорил за „увличане на вода“, т.е. за силно течение. От свидетелските показания става ясно и това, че течението не е намаляло дори при предприетото затваряне на 11-ти и 12-ти слабонапорни канали на изхода към ТК, свалянето с кран на саваци 13-16, разделящи РШ 1 от РШ 2, и изключването на една брегова помпа.

Разпитаните по делото свидетели-представители на АЕЦ и „Хидроремонт ИГ“ са категорични и относно това, че за периода от 03.05.2012 г. до 05.05.2012 г. скоростта на течението в РШ 1 не е била измервана. В същата насока са и обясненията на подсъдимия.

Съгласно изготвена по делото съдебно-медицинска експертиза на труп /л.67-68, т.І от ДП/, при огледа и аутопсията на пострадалия Р.И.С. е установена идиопатична дилатативна десностранна кардиомиопатия; данни за остро настъпваща сърдечна недостатъчност при миокардна исхемия; наличие на хемосидерофаги в белия дроб. Картина на изключително бързо настъпила смърт, предвид тъмна течна кръв, цианоза; тежък мозъчен оток с вклиняване. Констатирани са драскотина и охлузване на първи пръст на дясна ръка; охлузвания на двете подбедрици; кръвонасядане на дясно бедро.

Вещото лице д-р Р.А. е посочило, че причината за леталния изход е идиопатичната дилатативна десностранна кардиомиопатия, довела до остра сърдечна недостатъчност. Експертът е пояснил, че идиопатичната дилатативна десностранна кардиомиопатия се характеризира с подчертана дилатация /разширение/ на едната или двете сърдечни камери, като етиологията и патогенезата на заболяването е неизяснена. По отношение на установените травматични увреждания по крайниците е отбелязано, че по механизъм отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети, като същите са минимални по размери, не стоят във връзка с неблагоприятния резултат и могат да бъдат причинени към момента на настъпване на смъртта. Към този момент лицето не е употребило алкохол и наркотични вещества. В съдебно заседание експертът А. не поддържа това заключение относно причината за смъртта на пострадалия и застъпеното от него особено мнение в основната комплексна техническа и медицинска експертиза, като заявява, че след допълнително обсъждане на наличната медицинска документация и преразглеждане на нови /прерязани/ хистологични препарати, то е преодоляно и към настоящия момент категорично споделя експертния извод в допълнителната комплексна техническа и медицинска експертиза /л.210-212, т.VІ от ДП/ относно причината за смъртта на пострадалия С. - остра асфиксия.

Съобразно заключенията на изслушаните и приети по делото комплексна съдебно-техническа и съдебно-медицинска експертиза /л.62-93, т.VІ от ДП/, допълнителна комплексна съдебно-техническа и медицинска експертиза /л.210-213, т.VІ от ДП/ и допълнителна съдебно-техническа експертиза /л.115-127, т.VІІ от ДП/ и устните пояснения на експертите в съдебно заседание, още на 04.05.2012 г. е било индикирано навлизането на вода в съоръжението от савак № 14 /№ 2 според обозначението на представителите на „Хидроремонт ИГ“ ООД Варна/.

Вещите лица, изготвили техническата част на заключенията, са посочили, че еднозначното установяване положението на затворите е само теоретично и не е еднозначно за прекратяване на водовливането, респективно изтичането на вода, тъй като е възможно наличието на отвори поради обрушвания по периметъра на бетоновите повърхности в контура на затворите, както и на отломки или дефекти, препятстващи цялостния контакт на затвора със стоманобетоновата конструкция на РШ 1. Експертите са отбелязали, че колкото повече се намалява сечението, през което постъпва едно и също количество вода, толкова повече се увеличава скоростта на флуида.

На база Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, касаеща всички дейности с такъв характер на територията на електроцентралата, вкл. и извършваните от външни организации /т.3.7/, вещите лица са обозначили, че реализирането на подводно-технически водолазни работи при наличие на течение е допустимо при осигуряване на необходимите безопасни условия на труд /т.5.3.6-Водолазни спускания в специални условия/. Освен това, при осъществяването  на подводно-технически водолазни работи е необходимо да са налични средства за обезпечаване на водолазните спускания /т.5.1.5/, като при подводни течения това са: спусково въже - въже, спуснато от площадката до обекта на работа с баласт в долния край /приложение № 1, т.4 към Инструкцията/; ходово въже - въже, предназначено за придвижване на водолаза по дъното или удържането му на място при силно течение /приложение №1, т.5 към Инструкцията/; защитна водолазна беседка - приспособление, осигуряващо защита на водолаза при работа в условия на силно течение.

В съдебно заседание експертите конкретизират, че  извършването на огледа посредством  защитна водолазна беседка е възможно, но не би постигнало в пълна степен целта на задачата в качествено отношение, отчитайки че използването на водолазната клетка би ограничило възможностите на водолаза за безпрепятствено изпълнение на работата, тъй като според поясненията на водолазите бетонните трегери и греди пречат на обикалянето с решетката, като св.Б.Б. е заявил, че с клетката не може да се доближат плътно до савака, а според св.И.Г. е било трудно да се огледа и дъното.

Наред с това вещите лица са отразили, че според инструкцията, подготовката на водолазните спускания включва и измерване на скоростта на течение /т.5.3.2/. Прецизирали са, че коректното установяване на течението в конкретния случай е можело да стане чрез помощни уреди, напр.скоростомер или чрез опростени инструменти-вертикална тръба с накрайник.

Според цитираната инструкция на АЕЦ водолазните спускания при наличие на течение се изпълняват при скорост на течението до 1,5 м/с. При по-голяма скорост на течение на мястото на работа трябва да се поставят защитни устройства /т.5.3.6.9/.

Експертите са изчислили, че на процесната дата 05.05.2012 г. скоростта на течението в РШ 1, при отчетените данни за изливане на водата от РШ 1 към ТК в размер на около 3-4 куб.м./с, е била 7,14 м/с, която е значително по-висока от допустимата, предвидена в инструкцията, поради което водолазното спускане е следвало да се извърши, след като се предвидят и приложат адекватни защитни средства, което не е сторено.

На следващо място вещите лица са коментирали и изискването по т.5.3.1.7 от инструкцията, че отговорният ръководител на спускането е бил длъжен да провери лично обезопасяването на обекта за работа и откриването на съответния наряд.             

Успоредно с това е направено позоваване и на изискването на т.4.22 от Инструкция за безопасна работа под вода на водолазите на фирма „Хидроремонт ИГ” ООД-гр.Варна, по силата на което задължение на ръководителя на водолазната група е да се увери лично за взетите мерки на безопасност от възложителя.

Според професионалното мнение на експертите вписаните в наряд № 167/02.05.2012 г. изисквания за безопасна работа съответстват на заложените положения в Инструкция за експлоатация, мониторинг и контрол на изградените ХТС за техническо водоснабдяване  на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД”-част VІІІ т.2, втора отметка. Съобразявайки спецификата на предмета на огледа, вещите лица са счели, че е следвало да бъде установено наличието/отсъствието на подводни течения при откриването на наряда /съгласно т.5.3.1.7 от инструкцията/ и при констатиране на тяхна скорост над 1,5 м/с да не се допуска работа в съоръжението без защитни устройства /т.5.3.6.9 от същата инструкция/.

Във връзка с приложения втори вариант на техническото задание, експертите в допълнителното си заключение /л.115-127, т.VІІ от ДП/ са посочили, че не са били изпълнени в цялост предписанията на т.3.3 /трета отметка/ за двустранно затваряне /на входа и изхода/ на слабонапорните канали, по които са постъпвали, респективно изтичали водни количества в/от РШ 1, чрез затваряне /спускане/ на саваците. Успоредно с това са прецизирали, че същото следва да се разглежда като ограничително условие по отношение на вероятността за поява на водни течения в съоръжението, но не и като достатъчно и изключващо възможността от тяхно проявление. С оглед на това са отбелязали, че неизпълнението на изискването за двустранно затваряне на слабонапорните канали не е от решаващо значение за появата на опасни водни течения с потенциал да предизвикат инцидент при подводните огледи /със скорост на потока над 1,5м/с/.

В обобщение вещите лица са заключили, че непосредствените измервания за наличие на водни течения, както и предвиждането и прилагането на мерки за работа при подводни течения, в съответствие с Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД са от съществено значение за недопускане възникването на инциденти.   

По отношение причината за смъртта на пострадалия експертите-медици, включително и д-р Р.А., в допълнителната комплексна експертиза са посочили, че няма аутопсионни и хистоморфологични данни за вродено заболяване на сърдечния мускул /кардиомиопатия/ на пострадалия и не са намерени никакви хистологични промени в препаратите от бял дроб и сърце, които да потвърждават начална или напреднала фаза на остро вирусно заболяване, поразяващо белите дробове и сърцето.

Въз основа на материалите по делото, приложената медицинска документация, включваща и медицинската експертиза на труп, и хистологичните изследвания на пострадалия С., вещите лица са заключили, че е налице бързо настъпила смърт, проявена чрез точковидни кръвоизливи по плеври и бъбречни легенчета, остро кръвонапълнение във вътрешните органи, кръвоизливи в белодробния паренхим, остър алвеоларен  емфизем, белодробен и мозъчен оток.

Относно  травматични изменения на меките тъкани на дясна ръка, двете подбедрици и дясното бедро е прието, че са следствие от притискане на тялото.

Установили са и данни за белодробна хемосидероза, която най-вероятно е професионална обусловена и се е развила в резултат на множество преживяни микробаротравми на белите дробове във връзка с практикуваната професия. Изказаното предположение е базирано и на липсата на друго предшестващо заболяване /сърдечно или белодробно/, което в даден етап от еволюцията си да доведе до развитие на белодробна хемосидероза.

Експертите са отбелязали, че тялото на пострадалия С. е било засмукано от силното течение и заклещено между затварящата метална табла и рамката на отвор № 11 на техническо съоръжение. Първоначално пострадалият е бил с притиснати долни крайници, а впоследствие е притиснат и гръдният кош от избутаната кислородна бутилка, металния шлем /каска/. Към това е прибавено и въздействието на повишеното налягане в силно раздутия водолазен костюм поради притиснат и блокиран изпускателен клапан.

Описаните обстоятелства са довели до невъзможност за осъществяване на ефективна дихателна дейност, поради следното:

а/ Механичното притискане на гръдния кош между бутилката  и стените на съоръжението и принудителното положение на тялото са ограничавали амплитудата на дихателните движения, което не е позволявало пълен обем на движение на гръдните стени и пълноценен въздухообмен в белите дробове.

б/ Повишаващото се налягане на въздуха във водолазния костюм, нарастващо след блокиране на изпускателния клапан,  разположен в предната част на водолазния костюм, е оказало своето неблагоприятно механично въздействие върху гръдния кош на водолаза и допълнително е влошило дихателните движения.

в/ След блокиране на изпускателния клапан водолазът е започнал да диша въздух с все по-лошо качество, в който има все по-неблагоприятно съотношение на газовете, независимо от подавания от станцията въздух. В задържания в костюма около водолаза обем въздух постепенно е намалявала концентрацията на кислорода и се повишавала концентрацията на въглеродния двуокис, въпреки подавания през шланговете от станцията въздух за дишане през цялото време на спасителната операция. В организма и кръвта на водолаза е нараствала концентрацията на въглероден диоксид, което е предизвиквало учестяване на дишането, а в околния въздух концентрацията на въглероден диоксид все повече нараствала, при което се отключвал един порочен кръг, довеждащ до изчерпване на кислорода и натрупване на въглероден диоксид, явяващи се фатални за жизнените функции на пострадалия.

В съдебно заседание вещите лица - медици са заявили, че от гледна точка вида на водолазната екипировка, използвания шлем и костюм, не поддържат изцяло подточка „в“ на точка 4 от заключението. Пояснили са, че тялото първо е било притиснато частично между таблата и рамката на савак № 11, което е ограничавало дихателните движения,  в момента, в който е навлизало все по-навътре в този отвор и дихателните движения са ставали все по-ограничени. Наред с това водолазният костюм е бил раздут, с налягане на въздуха в него, което също е въздействало върху гръдния кош и е намалявало амплитудата на дихателните движения.

При развитието на този механизъм е отчетено и психо-емоционалното състояние, в което е изпаднал пострадалият при обстоятелствата около инцидента. В състояние на стрес и паника в организма от надбъбречните жлези се освобождават биологично активни субстанции като адреналин и др. /т.нар.хормони на стреса/, които рязко и силно стимулират сърдечната дейност и предизвикват учестяване на дишането и сърдечна дейност, което довежда до рязко повишаване на кислородната консумация от страна на сърдечния мускул и двигателната мускулатура на цялото тяло. Това на свой ред също е допринесло за бързо изчерпване на кислородния резерв на организма.

Единодушно е заключено, че причината за смъртта на С. е резултат от състояние на остра асфиксия /задушаване от недостиг на въздух/.

Експертите са категорични, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилия инцидент и смъртта на пострадалия, а именно: последователното притискане на краката, впоследствие и на тялото на водолаза между контура на изливното канално съоръжение и металната табла /савак/, притискането на тялото и главата от твърдите части на костюма /сбруя и водолазна бутилка/, както и повишеното налягане във вътрешността на водолазния костюм - всички тези фактори в съвкупност имат за резултат външно притискане на гръдния кош с невъзможност да се извършват ефективни дихателни движения и физиологичен обмен на кислорода и въглеродния диоксид, което в съчетание със стресовото състояние и повишената кислородна консумация са довели до остър недостиг на кислород и настъпването на смърт от асфиксия.

Съдът изцяло кредитира коментираните експертни заключения като пълни, обективни и компетентно изготвени, освен СМЕ на труп, в частта относно причината за смъртта, която част не се поддържа от самото вещо лице, както и частта от подточка „в” на точка 4 от заключението на допълнителната комплексна техническа и медицинска експертиза, която също не се поддържа от изготвилите я експерти-медици /виж устните им пояснения в с.з. на л.281 и л.284 от съдебното дело/.

Съдът изцяло се доверява и на анализираните по-горе свидетелски показания като непротиворечиви в основната им част, логични, базиращи се на личните им възприятия относно изнесените факти и кореспондиращи на писмените доказателства и заключенията на приетите по делото комплексни технико-медицински експертизи и допълнителната техническа експертиза. Във връзка с констатираните неточности и противоречия в показанията на свидетелите Т.М., И.Ц., Б.Б., И.Г., Ю.М. и А.П. /подробно отразени в съдебния протокол от 25.02.15 г./ съдът намира, че в тази част следва да кретидира показанията им от ДП, тъй като след прочитането им изцяло се поддържат от тях, а и освен това са депозирани в деня на инцидента и малко след него, когато впечатленията им са били най-непосредствени и силни, а впоследствие, съвсем логично поради естеството на работата им, споменът за тях е избледнял.

Съдът кредитира изцяло и приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, като прие, че те са относими към основния предмет на доказване, непротиворечиви са, а доказателствените средства са съставени при спазване на процедурата в НПК.

При преценка на обясненията на подсъдимия следва да се съобрази тяхната двояка същност-доказателствено средство и средство за защита. Изхождайки от това принципно положение, съдът подложи същите на внимателна и критична преценка. На тази плоскост съдът кредитира в по-голямата им част обясненията на подсъдимия, тъй като намират потвърждение в останалите доказателствени източници. Същевременно приема, че не следва да им гласува доверие в частта, в която подсъдимият поддържа, че е работил в "Хидроремонт ИГ" ООД гр.Варна като водолаз, а не като ръководител водолазна група, като в подкрепа на това твърдение посочва, че трудовото му правоотношение е било прекратено именно за тази позиция, съобразно заповед № 228/01.03.2013 г., че длъжността „водолаз“ е отразена и в удостоверение  на „Хидроремонт ИГ“ ООД Варна образец УП-2 и 3, както и в завереното копие от представената му трудова книжка. Независимо, че в посочените писмени доказателства е отразена именно длъжността "водолаз", това по никакъв начин не променя действителното положение, че на същия е било възложено и е изпълнявал функциите на ръководител водолазна група с правомощията, описани в длъжностната му характеристика, за която в съдебно заседание св.Ц. и св.О. заявяват, че му е била връчена на 05.03.12 г., т.е. преди настоящото деяние. В същия смисъл е и заявеното от св.И.Ц., че при започване на работа подсъдимият със сигурност е имал изготвена длъжностна характеристика, и че „ръководител на водолазна група се става по нареждане и със заповед на управителя на фирмата”. Както по-горе се посочи длъжността му на ръководител водолазна група се удостоверява и в множество приложени по делото документи-заповед № 82/02.05.2012 г. на управителя на „Хидроремонт ИГ“ ООД Варна, книга за инструктажи на „Хидроремонт ИГ“ ООД Варна, списък от 25.04.2012 г. на лицата от фирма „Хидроремонт ИГ“ ООД Варна, определени да работят като отговорни ръководители, изпълнители на работа и членове на бригадите по работни и огневи наряди, работещи по поръчка № DOG 00445/30.03.2011 г., наряд № 167, списък на лицата, отговорни по работен наряд № 167, протоколи, писмо № 7624/21.10.2013 г. на АЕЦ и др. А дори да се приеме, че формално самото получаване от подсъдимия на длъжностната му характеристика на ръководител водолазна група е станало след 05.05.2012 г., същият е имал професионална квалификация на водолаз, бил е снабден със заповеди на представляващ „Хидроремонт ИГ“ ООД Варна, които са определяли качеството му на ръководител водолазна група, както и с документи на АЕЦ Козлодуй, в които е фигурирал като отговорен изпълнител и ръководител, като в същата насока са и всички изброени по-горе свидетелски показания, и е осъществявал ръководство и контрол върху изпълнението на поръчката, следял е за срока и качеството на водолазните работи, носил е отговорност за спазване на вътрешните правилници и правила за работа, както и е отговарял за спазването на правилата за здравословни и безопасни условия на труд. В съответствие с Инструкция за безопасна работа под вода на водолазите на фирма „Хидроремонт ИГ“ ООД Варна същият е следвало да следи за безопасното изпълнение на водолазната работа и да се увери за взетите мерки за безопасност от възложителя /п.4.22./, което в действителност не е направил.

Нелогично се явява и обяснението на подсъдимия, че не е бил запознат с техническото задание, още повече като се има предвид заявеното в противен смисъл от св.И.Ц., ръководител „Проекти“ при „Хидроремонт ИГ“ ООД-гр.Варна, обстоятелството, че подсъдимият е участвал и при огледа на същите съоръжения през 2006 г., както и в други огледи в АЕЦ Козлодуй, а така също, и че на досъдебната фаза един от вариантите на въпросното техническото задание е представен именно от самия него.

Не се кредитира и позицията на подсъдимия, че същинските водолазни спускания са започнали още на 03.05.12 г., тъй като според заявеното от свидетелите В.С. и И.Г., а така също и от приобщените по реда на чл.281 от НПК показания на свидетелите Т.М., Б.Б., И.Цветков и Ю.М. по безспорен начин се установява, че това е станало на следващия ден-04.05.12 г.

При така установената фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи:

От обективна и субективна страна подсъдимият Р.Г.Д. е осъществил състава на престъплението по чл.123, ал.4, вр. ал.1 от НК.

На първо място, доколкото подсъдимият Д. е разполагал със съответната професионална квалификация на водолаз, проверена и удостоверена по съответния ред, съобразно приложените трудов договор, длъжностна характеристика на „ръководител водолазна дейност”, сертификат /разрешително/ на водолаз, в т.ч. медицински такъв, и е бил отговорен ръководител на групата, съгласно цитираните по-горе документи, както и е притежавал нужните професионални умения и опит, същият се явява годен субект на престъпление по чл.123, ал.1 НК. Несъмнено е и това, че упражняваната от него дейност е правно регламентирана от разпоредбите на Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД-гр.Козлодуй и Инструкция за безопасна работа под вода на водолазите на фирма „Хидроремонт ИГ” ООД-гр.Варна, като същевременно съставлява и източник на повишена опасност, защото и най-малкото отклонение от предвидените правила за организация и безопасност на водолазната дейност, може да доведе до опасност за живота и здравето.

На следващо място, доколкото нормата на чл.123 от НК е бланкетна, тя се попълва от нарочни специални разпоредби, съгласно цитираните Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в „АЕЦ Козлодуй”ЕАД-гр.Козлодуй и Инструкция за безопасна работа под вода на водолазите на фирма „Хидроремонт ИГ” ООД-гр.Варна. В този аспект на 05.05.2012 г. в гр.Козлодуй, обл.Враца при извършване на подводен оглед на разпределителна шахта 1 и намиращите се в нея съоръжения на територията на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД-гр.Козлодуй, подсъдимият, като ръководител водолазна група, е допуснал немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като не е изпълнил задължението си по т.5.3.1.7 от Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД-гр.Козлодуй, според което отговорният ръководител на спускането е бил длъжен да провери лично обезопасяването на обекта за работа и откриването на съответния наряд; не е изпълнил правилото по т.4.22 от Инструкция за безопасна работа под вода на водолазите на фирма „Хидроремонт ИГ” ООД-гр.Варна да се увери лично за взетите мерки за безопасност от възложителя; не е изпълнил и изискването при подготовка  на водолазното спускане за измерване на скоростта на течение, съобразно т.5.3.2 от Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД-гр.Козлодуй, както и е допуснал водолазно спускане при скорост на течението над 1,5 м/с  без да се поставени защитни устройства, съгласно т.5.3.6.9 от цитираната Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД-гр.Козлодуй.

Видно от заключенията на изготвените комплексни съдебно-технически и медицински експертизи, очертаната противоправна деятелност на подсъдимия стои в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат - смъртта на Р. И. ***.

От субективна страна подсъдимият е проявил непредпазлива вина, под формата на небрежност. Същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици /смъртта на пострадалия/, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

От събраните по делото гласни доказателства по безспорен начин се установява и това, че след като кракът на пострадалия водолаз е бил засмукан в савака, подсъдимият Д. е предприел активни действия по оказване на помощ за спасяването му – наредил на свидетелите Г. и Б. да го дърпат с обезопасителното въже; заедно със св.П. незабавно уведомил съответните длъжностни лица при „АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр.Козлодуй за затваряне на саваците на СНК 11 и СНК 12 и за изключването на водна брегова помпа, за да намалее течението; помолил за съдействие св.С. за спиране притока на вода от РШ 2, за да спадне водното ниво в канала; по искане на самия пострадал водолаз подсъдимият потърсил съдействие от същия свидетел да отвори савак № 11, който първоначално бил вдигнат с 10 см, а после на 70%. Установено е също така, че през цялото това време пострадалият е бил жив. Всичко това индицира наличие на обстоятелството по чл.123, ал.4 от НК-деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяването на пострадалия, което обаче се е оказало безуспешно. Доколкото смъртта на пострадалия С. не е настъпила мигновено и подсъдимият Д. е предприел активни мерки, които обективно и субективно са били насочени към спасяване на неговия живот, съдът приема, че в случая е приложима привилегированата разпоредба на чл.123, ал.4, вр.ал.1 от НК.

В светлината на третираната проблематика съдът не споделя възраженията на защитата, че подсъдимият не е бил запознат с инструкцията за организация и безопасност на водолазната дейност в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД-гр.Козлодуй; че същата не се отнася за водолазна дейност, извършвана на територията на атомната централа от външна фирма, каквато е "Хидроремонт ИГ" ООД гр.Варна; както и че адресати на задълженията за осигуряване на безопасни условия за извършване на подводна дейност на територията на АЕЦ-Козлодуй са единствено съответните длъжностни лица от фирмата-възложител, и подсъдимият не би могъл да носи отговорност за тях. Както коректно е отбелязал и представителят на държавното обвинение в хода на съдебните прения, несъмнено е, че според чл.52 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби, издаващият наряда носи отговорност за предвиждането на достатъчен брой мерки за обезопасяване на работното място, което обаче не игнорира задълженията на ръководителя водолазна дейност, съобразно Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД-гр.Козлодуй и Инструкция за безопасна работа под вода на водолазите на фирма „Хидроремонт ИГ” ООД-гр.Варна. Още при първоначалното откриване на наряда подсъдимият и водолазите са били инструктирани, че при наличие на опасност не следва да извършват съответната работа. В рамките на инструктажа, както и на 04.05.2012 г. след гмурканията на водолазите, подсъдимият е бил наясно с наличието на силно течение, което е налагало вземането на съответни адекватни мерки. За съзнанието му относно силното течението говори и фактът, че според неговите обяснения, същият е указал на водолазите да не оглеждат саваците, от които изтича вода, а на своя отговорност е решил да дублира данните от доклада от 2006 г., когато варненската фирма е изпълнявала аналогична дейност. Наред с това на процесната дата, след като пострадалият е съобщил за наличието на силно течение, абсолютно задължение на подсъдимия е било извеждането на водолазната бригада от работното място при създадената непосредствена опасност за здравето и живота на работещите с уведомяване на допускащия, съгласно чл.57, ал.2, т.3 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби.

Необходимо е да се подчертае и това, че според чл.5 от същия правилник при изпълнение на работи в неелектрически уредби и мрежи от персонал от външна фирма, какъвто е разглежданият случай, координацията на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд се извършва от работодателя, а задълженията на работодателя на външната фирма по изискванията на този правилник и вътрешните инструкции се определят в договора за изпълнение, неразделна част от който е и техническото задание, в което изрично е предвидено задължителното спазване от страна на фирмата-изпълнител на Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, чиито цитирани по-горе правила са подценени и игнорирани от подсъдимия, т.е. той се е отнесъл немърливо към тях. Опитът на подсъдимия в обясненията му да прехвърли отговорността на съответните длъжностни лица от фирмата-възложител и на пострадалия водолаз, чрез поставянето на въпрос дали течението ще му попречи да си свърши работата, не игнорира неговата отговорност като ръководител на водолазната група, натоварена с поръчката, да провери лично обезопасяването на обекта, да се увери лично за взетите мерки за безопасност от възложителя, да измери скоростта на течението при подготовката на водолазното спускане и да не допусне такова при силно течение без да са поставени защитни устройства. В този смисъл възраженията на защитата и подсъдимия относно невъзможност за качествено и срочно изпълнение на работата не могат да бъдат противопоставени на рисковете за здравето и живота на изпълнителите-водолази.

Не се споделя от настоящия съдебен състав и защитният довод за допуснато съществено нарушение, свързано с неконкретизиране в обвинителния акт на нарушените правила за извършване на водолазна дейност, вменени на подсъдимия. Такива доводи са направени от защитата и в съдебно заседание на 27.01.15 г. и настоящият съдебен състав е изложил мотиви за тяхната неоснователност. Като споделя изцяло изложените тогава съображения /отразени в протокола от заседанието на л.131 от съдебното дело/, съдът намира за необходимо единствено да допълни, че в описателната част на обвинителния акт подробно са посочени конкретните нарушения на правилата за организацията и безопасността на водолазната дейност в АЕЦ-Козлодуй и безопасната работа под вода на водолазите от „Хидроремонт ИГ” ООД гр.Варна, запълващи бланкета на чл.123, ал.1 от НК, поради което и този довод се оценява като неоснователен.

При горните съображения, съдът призна подсъдимия Р.Г.Д. за виновен в извършено престъпление по чл.123, ал.4, вр.ал.1 от НК. Същевременно с присъдата си и на основание чл.304 от НПК го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.123, ал.1 от НК.

За извършеното от подсъдимия Р.Г.Д. престъпление по чл.123, ал.4, вр. ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години. При определяне на конкретния размер на наказанието лишаване от свобода, който съдът наложи на подсъдимия отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, много добрите характеристични данни, семейното му положение-баща на две деца, за които следва да се грижи, трудовата му ангажираност, безукорното му процесуално поведение и липсата на отегчаващи обстоятелства. С оглед на изложеното по-горе и предвид степента на обществена опасност на конкретното деяние /сравнително висока, тъй като в резултат на немърливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е причинена нелепо смъртта на един млад човек/ и на дееца /невисока, с оглед данните за личността му/ съдът прие, че на подсъдимия Д. следва да бъде наложено наказание в правната рамка на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на десет месеца лишаване от свобода. Същевременно съдът намира, че изложените по-горе смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер и не могат да обосноват прилагане на разпоредбите на чл.55 от НК.

Съдът прие, че така определеното наказание лишаване от свобода не следва да бъде търпяно ефективно от подсъдимия Д., като отново взе предвид чистото му съдебно минало и липсата на каквито и да е други противообществени прояви, много добрите характеристични данни, трудовата му и семейна ангажираност. Всички тези обстоятелства свързани с личността на подсъдимия, дават основание да се направи извод, че неговото поправяне и превъзпитание може да бъде постигнато без същия да бъде изолиран от обществото. Ето защо и при предпоставките на чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от В.И.С., в качеството й на майка и законен наследник на жертвата Р. С., против подсъдимия Р.Г.Д. за сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на същата, както и направените по делото разноски. На първо място майката на пострадалия е от кръга на лицата, имащи право на неимуществено обезщетение. Безспорно се доказа наличието на виновно извършено от подсъдимия престъпление-убийство при професионална непредпазливост по чл.123, ал.4, вр.ал.1 от НК, като поради немърливо изпълнение на дейност, представляваща източник на повишена опасност-ръководител водолазна група, по непредпазливост причинил смъртта на Р.И.С. на 29 г., и след деянието е предприел всички зависещи от него мерки за спасяването му. Следователно претенцията за неимуществена обезвреда се явява доказана по своето основание-чл.45 и сл.от ЗЗД. По делото е установено чрез свидетелските показания на В.С. и С.Д. съществувалите изключително топли отношения и близка връзка между майката и починалия й син, мъката и болката й по загубата му, комуто е разчитала и който е подкрепял морално и финансово нея и по-малкия си брат. Установени са и продължаващите за майката В.С. болка и морални терзания от преждевременната и нелепа смърт на нейния двадесет и девет годишен син. Съобразявайки се с тези обстоятелства и с нормата на чл.52 от ЗЗД, съдът намери, че за обезщетяване на причинените на майката В.С. неимуществени вреди следва да й бъде присъдена сумата от 100 000 лева, в какъвто размер уважи гражданския иск, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието - 05.05.2012 г. до окончателното изплащане на същата, както и направените от нея разноски в размер на 960 лева, възнаграждение за повереник. В останалата част над сумата от 100 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева, отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Съдът постанови вещественото доказателство-водолазен костюм, след влизане на присъдата в сила, да се върне на „Хидроремонт ИГ” ООД гр.Варна, а приложените по делото в оригинал техническо задание ХТС-21/07.02.2011 г., инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в „АЕЦ Козлодуй” идент.№ БПС.ТБ.ИН.006/02 и длъжностна характеристика на „старши оператор турбинно оборудване” с ид.№ ДОД.ОК.ДХ.1052/03 да бъдат върнати на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр.Козлодуй.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия Р.Д. направените в досъдебното производство разноски в размер на 8658,12 лева, които следва да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР, а в полза на съдебната власт, по сметка на ВСС направените в съдебната фаза разноски в размер на 1218,28 лева.

Съдът осъди подсъдимия Д. да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на ВОС държавна такса върху уважената част на гражданския иск в размер на 4000 лева.

При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: