РЕШЕНИЕ
№ 3811
гр. Варна, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. М.а
като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело №
20253110110330 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 4 във вр. с чл. 8 т. 1 от Закона за защита
срещу домашното насилие (ЗЗДН).
Подадена е молба по чл.8, ал.1 от ЗЗДН от Р. Д. М., ЕГН: **********, с
адрес в гр. Варна, ***********, срещу Р. Й. А., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Варна, улица „***********“ № 22, ет. 1 за постановяване на следните мерки
за защита:
на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН - Р. Й. А. да бъде задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р. Д. М..
на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН - да се забрани на Р. Й. А. да
приближава Р. Д. М. на разстояние по - малко от 200 метра, жилището, в
което живее в гр. Варна, ул. *********** №7, както и местоработата й в
гр. Варна, ул. *********** №15.
на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от 33ДН - да се забраните на Р. Й. А. да
осъществява контакт с Р. Д. М. под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация.
1
В молбата се твърди, че страните са в брак, от който е родено
пълнолетно дете *********** с ЕГН: **********.
Ответникът осъществявал актове на физическо и психическо домашно
насилие над молителката от около седем години. През 2018г. за пръв път
ответникът й нанесъл удари. За случаят подала жалба в 1-во РПУ Варна, след
което я оттеглила поради искане на ответника. От тогава започнали постоянни
обиди и заплахи срещу молителката: „ще те пребия”, „ще те смачкам”, „ще ти
съсипя живота”, „ще ти разбия зъбите" и др. Последвали множество
посегателства срещу нея, но тя не подавала повече жалби за случаите поради
силен страх, а и след това той й се извинявал и й казвал, че съжалява.
На 22.08.2025г. на адреса, на който живеели в гр. Варна, ул.
„***********“ № 22, ет. 1, при молителката на гости дошъл големият й син от
предходен брак. Ответникът и синът на молителката се скарали за пореден
път, при което ответникът изгонил молителката от дома им. От тогава не я
допускал до жилището дори, за да си вземе лични вещи, документи и дрехи. С
нея тръгнала и дъщеря й *********** М. с ЕГН: **********, която била с
80% ТЕЛК и диагноза умерена умствена изостаналост.
През нощта на 23.08.2025г., към 23 ч. ответникът отишъл на адреса, на
който се намирала молителката в гр. Варна, ул. „***********“ № 17, бил
видимо употребявал алкохол, както и забранени субстанции. Започнал да
дърпа молителката за дясната ръка, която била в синини, и искал да излезе на
улицата, за да се разберат. Крещял, че ще я смачка, че е „долна". Някой от
близките на молителката се обадил на телефон 112 и дошли органи на реда от
4-то РПУ Варна. Молителката подала жалба за случващото се. Жалбата била
препратена към ВРП с вх. № 13217/2025г.
Молителката се страхува за живота си. Изпитва страх да отиде до домът
си, за да си вземе дрехите, както и тези на дъщеря й.
Иска се издаване на заповед за незабавна защита.
В отговор на молбата ответникът отрича да е осъществявал домашно
насилие над молителката.
Заявява, че през 2018г. страните имали противоречие по семейни
въпроси, молителката подала жалба срещу ответника в 1-во РУ Варна, но я
оттеглила по собствено желание.
Заявява, че между него и доведения му син *********** имало
конфликти.
2
На 22.08.2025г. молителката му заявила, че нямало да живее повече с
него и отивала да живее при сина си Милко. Тя тръгнала като взела дъщеря си
*********** М..
На 23.08.2025г. отишъл до дома на племенника си, за да разговаря с Р.
дали ще се върне отново да живее при него. След като Р. видяла ответника
започнала да крещи нецензурни думи, да го обижда, да го рита с крак, казала,
че щяла да извика полиция, за да го приберат и щяла да го вкара в затвора.
Твърди, че бил упражнявал насилие над молителката. След като двамата
вървели по улицата дошла полицията и му съставила предупредителен
протокол.
На 26.08.2025г. молителката се обадила на ответника като го заплашила,
че ще му запали автомобила, че ще прати хора, които да се разправят с него
физически. Заплашила го, че ще направи всичко възможно, за да го вкара в
затвора.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, молителката се
явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа подадената молба
и моли за налагане на мерки за защита.
Ответникът се явява и чрез процесуалния си представител моли да се
уважи молбата.
След съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените
към молбата и събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства,
и като съобрази разпоредбите на закона, Варненският районен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата за защита е с правно основание чл. 8, т. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1
във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Същата отговаря на формалните изисквания на
чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе
предвиди следното:
В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да
искат защита по предвидения в закона ред. В случая молителят и ответникът
са лица в отношенията по чл.3, т.1 от ЗЗДН – съпрузи.
Разгледана по същество молбата е основателна.
От декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се установява, че молителката е
декларирала, че през 2018г. за пръв път ответникът й нанесъл удари. За
случаят подала жалба в 1-во РПУ Варна, след което я оттеглила поради искане
на ответника. От тогава започнали постоянни обиди и заплахи срещу
молителката: „ще те пребия”, „ще те смачкам”, „ще ти съсипя живота”, „ще ти
разбия зъбите" и др. Последвали множество посегателства срещу нея, но тя не
подавала повече жалби за случаите поради силен страх, а и след това той й се
3
извинявал и й казвал, че съжалява.
На 22.08.2025г. на адреса, на който живеели в гр. Варна, ул.
„***********“ № 22, ет. 1, при молителката на гости дошъл големият й син от
предходен брак. Ответникът и синът на молителката се скарали за пореден
път, при което ответникът изгонил молителката от дома им. От тогава не я
допускал до жилището дори, за да си вземе лични вещи, документи и дрехи. С
нея тръгнала и дъщеря й *********** М. с ЕГН: **********, която била с
80% ТЕЛК и диагноза умерена умствена изостаналост.
През нощта на 23.08.2025г., към 23 ч. ответникът отишъл на адреса, на
който се намирала молителката в гр. Варна, ул. „***********“ № 17, бил
видимо употребявал алкохол, както и забранени субстанции. Започнал да
дърпа молителката за дясната ръка, която била в синини, и искал да излезе на
улицата, за да се разберат. Крещял, че ще я смачка, че е „долна".
От удостоверение за сключен брак се установява, че страните са съпрузи
от 06.01.2021г.
От свидетелство за съдимост на ответника се установява, че той е
реабилитиран.
От преписка № 442000-14072/2025 по описа на 04 РУ при ОД на МВР –
Варна се установява, че полицейски служители от 04 РУ Варна в около 23:30ч.
на 24.08.2025г. са посетили сигнал за домашно насилие в гр.Варна,
ул.“***********“ №17 между страните по делото. Ответникът започнал да
дърпа молителката и да я заплашва, като искал тя да се прибере с него в дома
им, но тя отказала. На ответника е издаден протокол за предупреждение.
От показанията на св.*********** – съпруга на племенника на
ответника, които съдът кредитира като обективни и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства се установява, че на 24.08.2025г.
молителката им била на гости, вечерта дошъл ответника и й казал да става и
да се прибира у дома. Молителката не искала, те започнали да се карат.
Ответникът станал и започнал да я дърпа за ръката, св.*********** и
съпругът й се намесили и ги разделили, за да не станело нещо по-лошо.
Дъщерята на молителката и тази на св.***********, които били в стаята
започнали да страхуват от случващото се, затова молителката излязла от
къщата с ответника, тогава дошла полиция. Молителката имала синини по
ръката си от дърпането на ответника.
4
Молителката била на гости при св.*********** от 22.08.2025г. Тя дошла
там без никакви дрехи, затова св.*********** й дала от своите, после
молителката получила само летните си дрехи.
От показанията на св.*********** *********** – син на молителката,
чиито които съдът кредитира в една част като обективни и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства се установява, че ответникът се
скарал с брат му, който посегнал да удари баща му. Съдът не кредитира
показанията на св.***********, че заради случилото се молителката
доброволно напуснала семейното жилище, тъй като това не кореспондира с
показанията на св.*********** кредитирани от съда, че молителката отишла в
жилището й без никакви дрехи, което не би било така, в случай, че
молителката доброволно бе напуснала семейното жилище. Показанията на
св.*********** в тази им част противоречат и на казаното от св.***********
по нататък в показанията му, че молителката му се обадила, за да му каже, че
искала да си вземе дрехите, той разговарял с баща му, който позволил тя да си
вземе багаж, което не би било така, в случай, че тя доброволно е напуснала
семейното жилище. След като напуснала семейното жилище молителката
звъняла на ответника по телефона.
Св.*********** знае за случилото се на 24.08.2025г., той отишъл до
дома на св.*********** и видял, че майка му в полицейската кола, а баща му
пред къщата. Баща му му казал, че отишъл, за да прибере майка му, не я е
удрял.
От правна страна съда намира следното:
Предявена е молба с правно основание чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.3, вр. с
чл. 5 от ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН легалното определение за
домашно насилие срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално,
психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство
или в интимна връзка.
От приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак се
доказа, че страните са съпрузи от 06.01.2021г.
5
Според чл.10, ал.1 от ЗЗДН молбата за защита се подава до три месеца от
акта на домашно насилие, освен ако това е обективно невъзможно, но не по-
късно от 6 месеца. Срокът е преклузивен като пропускането му води до
недопустимост на производството. В случаят този срок е спазен.
От приетите по делото писмените доказателства – декларация по ЗЗДН,
преписка № 442000-14072/2025 по описа на 04 РУ при ОД на МВР – Варна,
показания на св.*********** и св.*********** съдът приема за доказано, че
на 22.08.2025г. и 24.08.2025г. ответникът е извършил акт на домашно насилие
над молителката като я е изгонил от семейното им жилище без тя да има
възможност да си вземе дрехи, което е наложило молителката да отиде да
живее при св.***********, която й е дала от своите дрехи. Това действие на
ответника съдът определя като акт на психическо насилие довел до
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права на
молителката.
На 24.08.2025г. ответникът отишъл в дома на св.*********** като
настоявал молителката да се прибере с него у дома, въпреки, че тя не желаела
това, започнал да я дърпа за ръката, направил й синини. Това действие на
ответника съдът определя като акт на физическо и психическо насилие довел
до ограничаване на личната свобода и личните права на молителката, на
правото й на лична воля, на зачитане на желанията й и на неприкосновеността
на личността й.
Предвид гореизложеното и обстоятелството, че ответникът за първи път
е санкциониран за поведението си, отчитайки тежестта на извършения акт на
домашно насилие, съдът намира, че подходящи мерки за защита са следните:
да се забрани на ответника да извършва домашно насилие спрямо молителя;
да се забрани на ответника да се приближава на разстояние от да се
приближава на разстояние от 200 метра до Р. Д. М., до жилището, в което тя
живее в гр. Варна, ул. „***********“ №7, както и местоработата й в гр.
Варна, ул. „***********“ № 15 и местата й за социални контакти и отдих за
срок от 6 месеца; да се забрани на ответника да осъществява контакт с
молителката под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация за срок от 6 месеца.
От така определения срок от 6 месеца следва да се приспадне срока на
6
действие на издадената по делото Заповед № 173/02.09.2025г. за незабавна
защита считано от издаването й на 02.09.2025г. на основание чл.5, ал.2 от
ЗЗДН.
На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и предвид изхода на делото, в тежест на
ответника по молбата следва да се възложи задължението за заплащане на
дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
Молителката претендира присъждане на разноски по делото, в размер на
600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, което следва да й се
присъди на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15 във вр. с чл.5, ал.1, т.1, т.3,
и т.6 от Закона за защита от домашното насилие, Варненският районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на Р. Д. М., ЕГН: **********, с адрес
в гр. Варна, ***********, от осъществено спрямо нея домашно на насилие на
22.08.2025г. и на 25.08.2025г. в гр.Варна от Р. Й. А., ЕГН: **********, с адрес:
гр. Варна, улица „***********“ № 22, ет. 1, като:
ЗАДЪЛЖАВА *****Й. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, улица
„***********“ № 22, ет. 1 да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо Р. Д. М., ЕГН: **********, с адрес в гр. Варна, ***********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5 ал.1 т.3 ЗЗДН на Р. Й. А., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Варна, улица „***********“ № 22, ет. 1 да се
приближава на разстояние от 200 метра до Р. Д. М., ЕГН: **********, до
жилището, в което тя живее в гр. Варна, ул. „***********“ №7, както и
местоработата й в гр. Варна, ул. „***********“ № 15 и местата й за социални
контакти и отдих за срок от 6 месеца, от който срок ПРИСПАДА срока на
действие на Заповед № 173/02.09.2025г. за незабавна защита, издадена по
гр.д.10330/2025г. на РС Варна считано от издаването й на 02.09.2025г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5 ал.1 т.4 ЗЗДН на Р. Й. А., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Варна, улица „***********“ № 22, ет. 1 да
осъществява контакт с Р. Д. М., ЕГН: **********, под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както
и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 6 месеца,
7
от който срок ПРИСПАДА срока на действие на Заповед № 173/02.09.2025г. за
незабавна защита, издадена по гр.д.10330/2025г. на РС Варна считано от
издаването й на 02.09.2025г.
ОСЪЖДА Р. Й. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, улица
„***********“ № 22, ет. 1 да заплати на Р. Д. М., ЕГН: **********, с адрес в
гр. Варна, *********** сумата от 600 лева, сторените от нея разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Й. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, улица
„***********“ № 22, ет. 1 да заплати по сметка на Варненският районен съд
сумата от 25 лева, представляваща държавна такса по делото, на основание
чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на
незабавно изпълнение.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава Р. Й. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, улица
„***********“ № 22, ет. 1, че при неизпълнение на заповедта за защита,
полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и
уведомява органите на прокуратурата.
Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на
страните.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
седемдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8
9