Р Е Ш Е Н И Е №237
Град Несебър, 11.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юли, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Деница Димова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 497 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ЕТ “М.5.Н.”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***1, представлявано от едноличния търговец С.Д.Н., срещу Наказателно постановление № 424668-F400301 / 11.02.219г., издадено от Даниел Тодоров Вълканов – Началник на отдел “Оперативни дейности” Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят твърди, че постановлението е незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, и необосновано, а описаната в него фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. В жалбата обаче се излагат единствено доводи за маловажност на извършеното деяние, на което основание се иска то да бъде отменено.
В съдебно заседание едноличният търговец не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата и счита, че са нарушени разпоредбите на чл.42 и на чл.57 от ЗАНН.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва жалбата, моли същата да бъде оставена без уважение предвид, че нарушението е безспорно доказано, както и обстоятелствата при които е извършено. Непосочването на датата на нарушението в атакуваното наказателно постановление не счита, че представлява съществено процесуално нарушение и по този начин не се нарушава правото на защита на наказаното лице.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 08.08.2018г. в 12:00 часа Д.И.Ж. и E.К.Д.– “инспектори по приходите” в ЦУ на НАП, ГДФК, са извършили проверка в обект магазин за промишлени стоки, находящ се в град Несебър, улица Хан Крум № 6, стопанисван от ЕТ “М.5.Н.”, в качеството му на наемател, а за резултатите от проверката служителите съставили Протокол за извършена проверка № 0224747 от 08.08.2018г. Според този протокол проверката е започнала с извършване на контролна покупка, за която не е бил издаден фискален касов бон, нито ръчна касова бележка от кочан, въпреки, че сумата от два лева от продажбата е била заплатена в брой от единия от проверяващите. Сумата, заплатена от Д.Ж., е била приета лично от едноличния търговец. След легитимация на проверяващите – органите по приходите – е била извършена проверка със засичане на касовата наличност в обекта. В търговския обект е налично фискално устройство марка TREMOL ZM-KL с инд. № ZK108042 и ФП № 50124038. При опит за да се включи за да се разпечата дневен отчет се установило, че същото не работи и дава грешка – повреден е. То не е занесено на сервиз и няма протокол за ремонт на ФУ от сервиза, нито е отбелязано в паспорта. Бил е представен за попълване и собственоръчно попълнен опис на наличните средства в касата към момента на започване на проверката от едноличния търговец на стойност в брой 105 лева. Наредено било на едноличния търговец да се яви лично или чрез упълномощено от него лице на 15.08.2018г. в 13:00 часа в ТД на НАП – Бургас.
Едноличният търговец се е явил лично на указаната му дата и час, когато му е бил съставен от Д. Ивнов Ж. – инспектор по приходите в НАП ЦУ, АУАН № F400301 от 15.08.2018г. за това, че на 08.08.2018г. в 12:00 часа при извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за промишлени стоки, находящ се в град Несебър, улица Хан Крум № 6, стопанисван от ЕТ “М.5.Н.” с ЕИК *****, протоколирана с ПИП сер. АА № 0224747/08.08.2018г., се установило, че задълженото лице не е спазило изискването на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г. на МФ, като не е отпечатало в срок месечен отчет от ФУ марка TREMOL ZM-KL с инд. № ZK108042 и ФП № 50124038, намиращо се в обекта за месец юни 2018г. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Освен от актосъставителя и от едноличния търговец, актът е подписан от двама свидетели при съставянето на акта.
Възражение против акта не направено от едноличния търговец нито при съставянето и връчването му, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Разпитан в качеството на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации при проверката.
Административно наказващият орган е издал накаателото постановление в къето е възпроизвел съдържанието на акт и също е посочил, че е нарушен чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, и е наложил санкцията.
Въз основа на така приетото за установено от актическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, пради кето е процесуално допустима – НП е връчено на жалбподателя на 22.05.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 29.05.2019г.
Още при образуване на административно наказателното производство – със съставянето на акта по силата на чл.36, ал.1 от ЗАНН, актосъставителят е пропуснал да посочи съществени елементи от фактическия състав на нарушението. Не е посочена датата на извършване на нарушението, което е задължителен реквизит от обстоятелствената част на тези документи. Записана е единствено датата на констатиране на нарушението като е цитиран протокола от извършването на проверката, към който актосъставителят препраща с акта си, но и в този протокол също не е отразено времето (деня или периода) на извършване на нарушението. Няма спор, че деянието е формално на просто извършване, реализирано чрез бездействие, но не е посочено кога е настъпила неговата съставомерност. Такава дата не е посочена в АУАН. Така, в акта липсва ясно и точно посочване на датата на извършване на нарушението – задължителен реквизит от съдържанието на акта по силата на чл.42, т.3 от ЗАНН. Тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че в съставения акт за установяване на административно нарушение липсват задължителни реквизити, предвидени в закона, и това съществено ограничава правото на нарушителя съгласно чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.55, ал.1 от НПК, още при образуване на административно наказателното производство да узнае в какво нарушение е уличен, т.е. да узнае фактическите обстоятелства, касаещи всички обективни и субективни елементи от състава на нарушението. Макар и в наказателното постановление да е посочена датата на извършване на проверката, при която е установено нарушението, след като фактическото описание на нарушението в наказателното постановление е механично възпроизведено от описанието на фактите в акта, логично постановлението страда от идентични пороци, обосноваващи извод за липса на реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което означава неспазване на императивна законова разпоредба, и в никакъв случай не може да се приеме, че по този начин са санирани нередовностите на НП по правилата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Обстоятелството, че датата на извършване на нарушението е определяема, не означава, че съдът трябва да я определя, каквато е позицията на процесуалния представител на наказващия орган, защото този съществен порок в постановлението не може да бъде саниран в съдебната фаза на производството, от съда, който прави преценка именно за наличието на този реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Това е задължение на актосъставителя и на наказващия орган в хода на административно наказателното производство, които обаче дори не са сметнали за необходимо да посочат колко е срока, в който е следвало да бъде отпечатан месечния финансовия отчет. Допуснатите в случая процесуални нарушения са съществени и опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагащи отмяната му, тъй като: описанието на нарушението, времето и мястото, където е извършено нарушението, обстоятелствата на нарушението са съществен и обективен признак на всяко едно нарушение, обуславящ в определени случаи неангажирането на отговорността на нарушителя за извършеното от него нарушение – чл.34 от ЗАНН; основен елемент от императивния реквизит на НП по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, именно чрез който се лимитират пределите на административното обвинение от фактическа страна (ведно с юридическото формулиране на административното обвинение чрез реквизита на НП по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН) и се реализира както правото на защита на нарушителя, така и съдебния контрол.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 424668-F400301 / 11.02.2019г., издадено от Даниел Тодоров Вълканов на длъжност
Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на НАП, с
което на ЕТ “М.5.Н.”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***1,
представлявано от едноличния търговец С.Д.Н. с ЕГН **********, на
основание чл.185, ал.2, изр.2-о, във връзка с ал.1 от ЗДДС му е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за
нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с
чл.118, ал.4 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –
Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: