РЕШЕНИЕ
№ 490
гр. Б., 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Гражданско дело №
20201200101458 по описа за 2020 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
С РЕШЕНИЕ № 397 от 27.09.2021 г., постановено по гражданско дело
№ 1458 по описа за 2020 година, ОКРЪЖЕН СЪД - БЛАГОЕВГРАД е:
1. ОСЪДИЛ ЗД “Е.” **, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. “Х.К.” № ***, да заплати на С. М. М., ЕГН **********, с адрес:
от гр. Б., ул. „Б.и“ №**, вх. *, ет.* ап. *, сумата в размер на 7500 лв.
(седем хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от ПТП реализирано на 06.11.2017г., в гр. Б. ул. Б.и № **,
който иск е предявен като частичен от 60 000 лв. (шестдесет хиляди
лева), ведно със законната лихва върху уважената главница считано
от 30.11.2020г., до окончателното изплащане на сумата , като
ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над 7 500 лв. (седем хиляди и петстотин
лева) до претендираните 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), предявен
като частичен от 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), като неоснователен.
2. ОСЪДИЛ ЗД “Е.” **, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. “Х.К.” № ***, да заплати на С. М. М., ЕГН **********, с адрес:
от гр. Б. ул. „Б.и“ №**, вх. *, ет.* ап. **, сумата в размер на 552,30 лв.
(петстотин петдесет и два лева и тридесет стотинки), представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди - разходи за лекарства,
преглед и медицински консумативи, заплатени от пострадалия С. М. в
резултат на ПТП реализирано на 06.11.2017г., в гр. Б. ул. Б.и № **,
ведно със законната лихва върху сумата считано от 30.11.2020г., до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над
1
552,30 лв. (петстотин петдесет и два лева и тридесет стотинки), до
претендираните 1884,60 лв. (хиляда осемстотин осемдесет и четири лева
и шестдесет стотинки).
3. ОСЪДИЛ ЗД “Е.” **, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. “Х.К.” № ***, да заплати на адв. П.К. от САК адвокатско
възнаграждение в размер на 450,50 лв. (четиристотин и петдесет лева и
петдесет стотинки) за оказана безплатна адвокатска защита.
4. ОСЪДИЛ ЗД “Е.” **, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. “Х.К.” № ***, да заплати в полза на Окръжен съд - Благоевград
държавна такса в размер на 350 лв. (триста и петдесет лев), дължима по
уважените искове.
5. ОСЪДИЛ С. М. М., ЕГН **********, с адрес: от гр. Б. ул. „Б.и“ № **, вх.
*, ет. * ап. **, да заплати на ЗД “Е.” А**, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. “Х.К.” № *** сторените по делото
разноски в размер на 1282,63 лв. (хиляда двеста осемдесет и два лева и
шестдесет и три стотинки), съобразно отхвърлената част от исковете.
Постъпила е молба от адв. П.К. АК София, пълномощник на ищеца С.
М. М., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. “Славянска”
№ 6, офис 10. 1.
Твърди се, че в диспозитива на Решение № 397 от 27.09.2021 г.,
постановено по това гр. дело, съдът приел, че в случая законна лихва за
забава следва да се присъди върху определения размер на обезщетенията,
считано от 30.11.2020 г. - датата посочена от ищеца. В мотивите на решението
обаче, било посочено, че ищецът претендира и законна лихва върху всяка
една от сумите, считано от 13.11.2017 г. до окончателното изплащане на
сумите. Никъде, в ИМ не се сочело от ищеца, че лихва се претендира от
30.11.2020г.
Отправя искане, в случай че съдът прецени, че е налице очевидна
фактическа грешка, да допусне поправка на посочената очевидна фактическа
грешка в Решение № 397 от 27.09.2021 г., постановено по гр. д. № 1458/2020
г. по описа на ОС - Благоевград, като в диспозитива и в мотивите на
решението бъде записано, че искът за законна лихва върху присъденото
обезщетение се претендира от 13.11.2017 г. до окончателното изплащане
на сумите.
В случай че прецени, че не е налице очевидна фактическа грешка в
решението по делото, се иска съдът да допълни същото като се произнесе и
по отношение на предявения иск за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени и имуществени вреди.
Излага следните съображения:
Твърди се, че съдът не се е произнесъл по цялото искане. Видно ставало
от исковата молба, че от съда е поискано да присъди законна лихва върху
обезщетението за неимуществени и имуществени вреди, считано от
13.11.2017 г. до окончателното изплащане.
С Решението по делото, съдът се е произнесъл, че в случая законна
2
лихва за забава следвало да се присъди, считано от 30.11.2020 г., като не се е
произнесъл по отношение на иска за присъждане на законна лихва за периода
от 13.11.2017 г. до датата 30.11.2020 г.
С оглед на посоченото моля да допълните постановеното решение като
съдът се произнесе по предявения иск за присъждане на законна лихва върху
присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди на ищеца
за периода от 13.11.2017 г. до датата 30.11.2020 г.
Другата страна ЗД “Е.” АД не е подала писмен отговор по молбата.
Благоевградският окръжен съд, преценявайки данните по делото,
намира следното:
Съгласно чл. 247, ал. 1 от ГПК, поправянето на очевидна фактическа
грешка може да стане по инициатива на съда или по молба на страните без
ограничение във времето.
Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между
формираната истинска воля на съда, така както е отразена в мотивите, и
нейното външно изразяване, така както е отбелязана в диспозитива на
съдебния акт. Поначало съдебният акт представлява едно цяло, включващо
мотиви и диспозитив. Мотивите отразяват начина на формиране и
формираната воля на съда, докато диспозитива представлява външния израз
на вече формираната воля. Противоречието между мотивите и диспозитива
представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК,
изразяваща се в неправилно формулиране на вече формираната и изразена
воля на съда в мотивите на акта. Без значение е, дали актът е обжалван или е
влязъл в сила, тъй като не се касае за промяна на смисъла на съдебния акт, а
за поправка на същия, без да се променя вече формираната и изразена воля.
При противоречие между двете, предпочитание следва да намери изразената и
формирана в мотивите на съдебния акт воля.
Допълване на постановеното решение пък се налага тогава, когато
същото не обхваща целия спорен предмет, т.е. когато: съдът не се е
произнесъл по цялото спорно право; по един от съединените искове или по
други искания, които са свързани с главния предмет на делото. Т.е. на
допълване подлежи диспозитивът, който обективира волята на съда, а не
мотивите на съдебния акт.
Съдът намира подадената молба с двете искания по чл. 247 ГПК и чл.
250 ГПКза неоснователна. Съображения:
По отношение претенцията за присъждане на законна лихва, съдът в
мотивите си е приел с основното си решение, че с исковата молба е направено
искане в полза на ищеца да се присъдят законни лихви върху двете
обезщетения, считано от 13.11.2017г. Възприел е, че са представени
доказателства, че ищецът е отправил писмено искане до застрахователя за
3
присъждане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди, като ответникът е получил писмото на 29.09.2020г.
/лист 43 от делото/. Изложил е, че след предявяване на претенцията по чл. 498
КЗ, за застрахователя бил налице нормативно предвиден срок за произнасяне
по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на
застрахователно обезщетение било свързано с: 1/ изпадане на застрахователя
в забава - чл. 497, ал.1, т.1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк
иск срещу застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ. С
оглед на посоченото по-горе е прието от състава, разглеждащ делото, че
застрахователят, изпадайки в забава дължи законна лихва, считано от датата
на сезирането му - 29.09.2020 г., до окончателното изплащане на двете суми
за присъдените обезщетения. Направен е краен извод, че доколкото обаче се
претендирала законна лихва, считано от 30.11.2020 г. то същата следвало
да се присъди от посочената от ищеца дата, върху двете обезщетения.
Не е налице твърдяната грешка по смисъла на ГПК, доколкото липсва
противоречие между изложеното в мотивите като краен правен извод и
постановеното с диспозитива, а именно, че обезщетенията се присъждат
ведно със законната лихва върху уважената главница считано от
30.11.2020г., до окончателното изплащане на сумата
Съдът ще остави без уважение постъпилата молба с правно основание
чл. 247 ГПК.
По евентуалното искане в молбата с правно основание чл. 250 ГПК:
Същото е неоснователно. Съображения:
Не е налице пропуск на съда да се произнесе по искането. Както се
посочи вече, съдът е възприел като краен извод, че претенцията за лихви е
заявена като такава от 30.11.2020г., независимо от първоначално посочената
друга дата и съдът ще я остави без уважение.
Изложените съображения с молбата касаят правилността на
постановеното решение, в тази му част, касаеща присъдени лихви, срещу
което решение е постъпила и въззивна жалба от същата страна, подала и тази
молба.
По изложените съображения Окръжен съд Благоевград:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от адв. П.К. АК София,
пълномощник на ищеца С. М. М., ЕГН **********, с адрес за призоваване:
гр. К., ул. “С.” № *, офис *** за поправка на очевидна фактическа грешка в
решение № 397 от 27.09.2021 г., постановено по гражданско дело № 1458 по
описа на БлОС за 2020 година.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ евентуалното искане, обективирано в молба
4
от адв. П.К. АК София, пълномощник на ищеца С. М. М., ЕГН **********, с
адрес за призоваване: гр. К., ул. “С.” № *, офис **за допълване на решение
РЕШЕНИЕ № 397 от 27.09.2021 г., постановено по гражданско дело № 1458
по описа на БлОС за 2020 година.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград:_______________________
5