РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№2129/23.11.2020г.
гр.
Пловдив 23.11.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и първи октомври 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ БОТЕВ
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря
СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора ДАНАИЛА
СТАНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 2355 по описа на
Административен съд – Пловдив за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Производството по делото е образувано по повод
касационна жалба от
Т.Н.Г., ЕГН **********,*** против Решение № 1281 от
05.08.2020г., постановено по АНД № 1230/2020г. по описа на Пловдивски районн
съд с което е потвърдено Наказателно посдтановление № 007107 от 30.01.2020г. на Началник отдел „Контрол и
правоприлагане” в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ), гр.София, с което на основание §21б, ал.1 от ПЗР към ЗИД
на ЗДвП (ДВ, бр.60 от 2019г., в сила от 16.08.2019г.) на касатора е наложена „Глоба” в размер на 2000 лева за извършено
административно нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП.
Ответникът оспорва жалбата.
Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна.
Касационната инстанция, след като провери
правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбата касационни
основания и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество
за неоснователна.
Твърдението на касатора е, че първоинстанционният съд не е съобразил
измененията на закона свързани с материалноправната норма, като не е отчел
обстоятелството, че републикански път II -64 вече не е включен в
обхвата на на платената пътна мрежа за категорията на пътното превозно средство
което той е управлявал, т.е. налице е по-благоприятен закон съгласно
разпоредбата на чл.139ал.6 от ЗДвП
Настоящият съдебен състав не кредитира този довод поради следното:
Съгласно чл. 10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата за преминаване
по платената пътна мрежа се въвежда такса
за изминато разстояние - тол такса за пътни
превозни средства по чл. 10б, ал. 3.
Съобразно
§ 19а от ПЗР на ЗП таксуването на пътните
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона с
таксата по чл. 10, ал. 1, т.
2 – тол такса, се прилага от деня, следващ деня на обнародването в
"Държавен вестник" на решение на Министерския съвет, по предложение
на министъра на регионалното развитие и благоустройството, но не по-късно от 1
март 2020 г.
Съгласно §
20. от ПЗР на ЗП до прилагането на таксуването с таксата по чл. 10, ал. 1, т.
2 пътните превозни средства с
обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона заплащат таксата по чл. 10, ал. 1, т.
1 – винетна такса за месечна,
седмична или дневна електронна винетка.
Видно от горното е,
че до въвеждането на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни
средства е следвало да бъде заплатена
съответната винетна такса.
Предвид горното съдът намира
касационната жалба за неоснователна.
На ответната страна
следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.
Предвид горното Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1281 от 05.08.2020г., постановено по АНД № 1230/2020г. по описа на
Пловдивски районн съд
ОСЪЖДА
Т.Н.Г., ЕГН **********,*** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София сумата от 80
/ осемдесет / лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :