Р
Е Ш Е Н И Е
№
232
гр.
Враца, 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 06.07.2021г./шести
юли две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 163 по описа на АдмС –
Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на РУ
- Бяла Слатина, против Решение № 260010/10.03.2021
г., постановено по АНД № 540 по описа на Районен съд - Бяла Слатина за 2020 г. С оспореното решение е отменено Наказателно
постановление (НП) № 20-0248-000855/18.09.2020 г., издадено от Началник РУ –
Бяла Слатина, с което на Р.Х.Н. ***, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
В касационната жалба са релевирани
доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго
по същество, с което да се потвърди НП.
Ответникът – Р.Х.Н., чрез допълнително
представено по делото становище от процесуалния си представител адв. В.П. оспорва
касационната жалба, като неоснователна, а решението намира за правилно и
законосъобразно, за което се излагат подробни съображения. Претендират се
разноски по делото, съгласно представен списък по делото.
Участващият по делото прокурор от ОП
- Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението
намира за правилно и моли да остане в
сила.
Административен
съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното в настоящото производство решение
Районен съд - Бяла Слатина е отменил НП № 20-0248-000855/18.09.2020 г.,
издадено от Началник РУ – Бяла Слатина, с което на Р.Х.Н., на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за
това, че на 18.05.2020 г. около 14:25 часа в с. С., по ул. „Г.Д.“ срещу дом № 10
управлява лек автомобил Фолксваген Шаран с рег. № ***, негова собственост, като
МПС е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, с което е извършил
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. НП е издадено на
основание Постановление за прекратяване на наказателно производство на РП - Бяла
Слатина изх. № 672/2020 от 06.07.2020 г., вх.№ 248000-4882/07.07.2020 г. по
описа на РУ - Б. Слатина.
За да постанови този резултат,
въззивният съд е приел в оспореното решение, с оглед събраните по делото доказателства,
за безспорно установено, че ответникът от обективна страна е извършил
визираното в НП нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на 18.05.2020 г.
е управлявал не регистрирано по
надлежния ред МПС със служебно прекратена регистрация от 26.03.2020 г. От друга
страна е приел, че не е налице субективният елемент на нарушението от страна на
ответника в извършване на административно нарушение, тъй като лицето не е
знаело за служебно прекратената регистрация на автомобила. В тази връзка съдът
е отразил, че по делото не са налични доказателства за надлежното уведомяване
на водача за това обстоятелство, поради което е извел решаващия извод, че не е
осъществил от субективна страна състава на вмененото му нарушение и е отменил
издаденото НП.
Решението е правилно.
По делото е категорично установено и е
безспорно между страните, че на посочените в наказателното постановление дата,
място и час ответникът в касационното производство е управлявал собствения си
лек автомобил, като регистрацията на последния е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, предвид което
касационният съдебен състав приема, че от страна на Н. са осъществени
обективните признаци на визираното в процесното НП административно
нарушение.
Правилно въззивният съд е приел, че
нарушението не е осъществено от субективна страна. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл.
574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В случая, няма спор, че задълженото
лице Р.Н. не е сключило задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на лек автомобил Фолксваген Шаран с рег. № *** и
към 26.03.2020 г., когато е прекратена служебно неговата регистрация, такава
застраховка не е била налице. Безспорно е също така, че по време на проверката
на 18.05.2020 г. МПС е управлявано без да е сключена задължителната
застраховка, като след установяване на нарушението собственикът е предприел
необходимите действия и на следващия ден - 19.05.2020 г. е сключил нова
застраховка „ГО“, с което регистрацията на автомобила е възстановена служебно.
Наличието на административно нарушение
съгласно Кодекса на застраховането е извън предмета на настоящото производство,
тъй като отговорността на водача не е ангажирана за липсата на валидна
задължителна застраховка.
Следва да се отбележи, че самият факт
за липса на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към даден момент
не обуславя автоматично прекратяване на регистрацията. Видно и от разпоредбата
на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тези действия се предприемат след получаване на
съответното уведомление от Гаранционния фонд. Прекратяването на регистрацията
се извършва за един следващ период, т.е. не от датата, до която е била валидна
сключената по-рано застраховка.
На следващо място, за прекратяването
на регистрацията следва да бъде уведомен собственика на превозното средство. По
делото не са представени доказателства, а и не се твърди за такова уведомяване
преди датата на проверката.
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
наказващият орган издава наказателно постановление, само ако е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. В случая, не е осъществено уведомяване на собственика за
прекратената регистрация, поради което не може да се направи извод за виновно
поведение от страна на водача. Както бе отбелязано, институтът на прекратяване
на регистрацията на ППС не се прилага автоматично, а след уведомление от
Гаранционния фонд за липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Предвид факта, че се извършва служебно
прекратяване на регистрацията и тези данни не са налични в общодостъпен
източник на информация, законодателят е указал на съответните органи да
уведомят собственика. В противен случай, при наличие на външни белези, сочещи
на редовно регистриран автомобил /поставени регистрационни табели и наличие на
свидетелство за регистрация/, липсва основание да се твърди наличието на вина и
в двете ѝ форми – умишленост и непредпазливост. Водачът би могъл да
осъществи състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, ако е уведомен, че МПС
е с прекратена регистрация и предприеме управление след узнаване на този факт.
По
изложените съображения, като е приел, че липсва
доказан субективен елемент от визираното в акта и в НП нарушение,
районният съд правилно е отменил НП.
При извършената на основание чл.
218, ал. 2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира
пороци, извън сочените в касационната жалба, водещи до недопустимост или
нищожност на обжалваното решение. Същото е постановено от законен състав, в
рамките на заявения спор, при правилно приложение на закона, поради което
следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да
се остави без уважение.
Независимо от благоприятния за
ответника изход на спора, претендираните от него разноски за адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие, не му се дължат
на основание чл. 80 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, тъй като списъкът на разноските е
представен след приключване на последното по делото заседание.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260010 от 10.03.2021 г., постановено по АНД № 540/2020 г. по описа
на Районен съд – Бяла Слатина, с което е отменено НП № 20-0248-000855/18.09.2020
г., издадено от Началник РУ – Бяла Слатина.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.