№ 942
гр. Шумен, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Б. Т.
като разгледа докладваното от П. Б. Петрова Гражданско дело №
20253630101752 по описа за 2025 година
Производство по чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК.
Образувано е по постъпила искова молба от П. В. С. с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. Шумен, ***, чрез пълномощник и съдебен адресат - адв. С. Т. от ШАК, срещу А. Д.
С. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Д., община Шумен, обл. Шумен, местност „***“
№613. Отправено е искане родителските права върху детето М. А. С., родена от съвместното
съжителство на страните, да бъдат предоставени на майката и определено местоживеенето
на детето при майката, като на бащата се определи режим за лични контакти с детето.
Претендира се от ответника заплащане на издръжка от 350 лева месечно за детето, платима
на първо число на текущия месец до настъпване на законни причини за нейното изменяване
или прекратяване, считано от датата на подаване на исковата молба пред съда, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска. Претендира се и осъждане на
ответника да заплати на малолетното дете издръжка за минало време от 330 лв. за периода
от 20.10.2024 г. до 03.07.2025 г., в общ размер 2799,75 лева, ведно със законната лихва,
считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане. В обстоятелствената
част на исковата молба ищцата твърди, че с ответника са живели на семейни начала от м.
август 2019 г. до средата на октомври 2024 г., като след пореден скандал и намесата на
полицейски служители ответникът напусна жилището, което обитавали, находящо се в град
Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен, ***. По време на съвместното им съжителство имат
родено едно дете – М., родена на 02.12.2020 г. Излага, че ответникът често употребявал
наркотични вещества, които неминуемо оказвали влияние на психиката му, същият ставал
агресивен, упражнявал над нея актове на домашно насилие и то пред очите на дъщеря им,
отправял заплахи по отношение на живота на ищцата С., а вече и по отношение здравето и
живота на общото им дете. От есента на 2024 г. поведението му станало неконтролируемо,
1
което наложило да потърси защита по ЗЗДН, като постановеното Решение № 955 от
11.12.2024 г. по ГД №2710/2024 г. на ШРС действително оказало влияние върху ответника,
но за това повлиял и фактът, че същият и към момента търпи ефективна присъда в затвора в
гр. Ловеч. Именно поради това с настоящата искова молба желае да бъдат регламентирани
отношенията с ответника, относно общото им дете, т.к. това било единственото нещо, което
ги свързва и на практика би било повод за нова саморазправа от негова страна. Заявява, че
винаги е искала баща и дъщеря да имат емоционална връзка, като в повечето случаи била
нейна инициативата те да се виждат и чуват. Заявява, че след домашното насилие,
упражнено от ответника над нея и в присъствието на малолетното им дете, през м. октомври
2024 г., е категорична, че повече не може да толерира подобно държане, т.к. е пример за
дъщеря си и в нея вижда промяна след случилото се. Твърди, че докато живеели заедно с
ответника без причинно е била жертва на физически и психически тормоз, като ответникът
знаел, че ищцата С. е с ТЕЛК, тъй като страда от инсулинозависим диабет, с множествени
усложнения, за което е противопоказен всякакъв стрес. Детето било в предучилищна група
при ДГ „***" - гр. Шумен, като не отрича, че бащата е помагал във връзка с вземането на
детето от учебното заведение, когато майката е на работа. Твърди, че предвид възрастта на
детето все повече нараства необходимост от средства за обезпечаване на неговите нужди
свързани с храна, облекло, учебни помагала и пособия и др. М. обичала да рисува и да играе
народни танци в детската градина, която посещава, което предполагало покупка на пособия
и облекло във връзка с упражняване на хобитата й. Като всички деца, посещаващи детски
градини, дъщеря им боледува от вирусни инфекции, особено през есенно-зимния период и
месечно само за витамини, противоалергични препарати и лекарства, заплащала суми не под
100 лв. Излага, че е ноторно, че консулт с лекар в извънработно време не се поема от РОЗК,
а се заплаща, като таксата само за прегледа била не под 50 лв. Твърди, че детето има говорен
дефект и проблем със стъпването на едното си краче, налагащо посещения и терапии при
логопед и рехабилитатор. Заявява, че процедурите са безплатни и се извършват в Център за
социална рехабилитация и интеграция на деца с увреждания програма „Ранна интервенция
на уврежданията“ - гр. Шумен. Твърди, че от раздялата през м. октомври 2024 г. бащата не
заплаща издръжка за детето, нито дава средства или подаръци за личните, официалните или
религиозни празници. Отделно от това, твърди, че с детето живеят в жилище под наем, за
което всеки месец заплаща наемна цена в размер на 240 лева. Излага още, че, макар да е
освидетелствана с 71% трайна неработоспособност, е принудена да работи като сервитьорка
в бирария „***“ гр. Шумен. Поради факта, че родителите й живеят в гр. Разград била
принудена да има автомобил, за да може да водя детето при тях и да реализирам доходи през
почивните дни, а когато майка е не можела да й помогне, се налагало да заплаща на гледачка
за по няколко часа, за да ме отмени в грижите за дъщеря ни. Заявява, че не разполага с друго
имущество /движимо и недвижимо/, от което да реализира допълнително месечни доходи.
Заявява, че ответникът е в работоспособна възраст и може да реализира доходи. Същият не
страдал от сериозни заболявания, нямал други алиментни задължения и би могъл да
изплаща издръжка в поискания размер. При преценката кой е подходящият родител, счита,
че в случая следва да бъде взето под внимание обстоятелството, че бащата употребява
2
субстанции, които променят поведението му и същият поставя детето в риск. Счита, че е
родителят, който най-удачно би охранил интересите на детето им, полагайки преките грижи
за отглеждане на дъщеря им. Сочи, че във връзка с мероприятия в детската градина или при
лечение в болнично заведение се налагало подписване на декларации или заявления от
родителите, като с оглед поведението на ответника, трудно го намирала и не може да
разчита на него. Именно тогава от съответното заведение й изисквали съдебен акт, въз
основа на който да е видно, че именно на нея са предоставени родителските права,
респективно е родителят, който пряко взема решенията във връзка с детето им, при което не
е нужно съгласието на втория родител.
В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответната страна не е
депозирала отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцата поддържа предявените искове, като основателни и моли
да бъдат уважени.
В съдебно заседание ответникът заявява, че момента няма как да стане да
осъществява лични контакти с детето си, защото трябва да си намери квартира. Твърди, че
не може да плаща издръжка в размер на 350 лв., а в минималния предвиден от закона, тъй
като на 14.10.2025 г. излязъл от затвора, търси си работа и няма доходи. В хода по същество
заявява, че може да дава издръжка с в размер на 400 лв.
Дирекция "Социално подпомагане" гр. Шумен, редовно уведомени за делото на
основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето и призовани за съдебно заседание, не
изпраща представител за участие в производството. Представя социален доклад за
положението на детето.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства
и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа следното:
Видно от представено удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане №1148/09.12.2020 г. от ДЛГС в Община Шумен, страните са родители на М. А. С.,
родена на 02.12.2020 г.. Установява се от представената служебна бележка, издадена от
Детска градина „***“ гр. Шумен, че детето М. е прието в образователната институция на
15.09.2022 г. и посещава редовно детската градина. Малолетното дете ползва услуги в
Център за социална рехабилитация и интеграция за деца с увреждания с програма ранна
интервенция на уврежданията гр. Шумен, съгласно договор за предоставяне на социални
услуги №76-16/08.04.2024 г., като с детето се провеждат терапевтични сесии с логопед и
рехабилитатор, видно от служебна бележка изх. №РД-08-130 от 23.06.2025 г.
От служебно изисканите и постъпили по делото справки от ТД на НАП по
отношение на майката се установява, че за периода м. август 2024 г. – м. август 2025 г. има
регистриран осигурителен доход от трудово правоотношение между 938,60 лева и 1089,92
лева и осигуряване по допълнителен трудов договор за м. 08 и м. 09.2024 г. с осигурителен
доход 249 лева, съответно 125,32 лева, а за бащата е регистриран осигурителен доход от
трудово правоотношение за м. август 2024 г. и м. октомври 2024 г. в размер на 213,64 лева и
3
265,66 лева. Видно от удостоверение от 11.09.2025 г., издадено от община – Шумен,
ответникът С. няма декларирано движимо и недвижимо имущество.
Ищцата страда от „нисулинозависим захарен диабет, с множествени усложнения“, с
71% ТНР, без чужда помощ, видно от ЕР на ТЕЛК от 12.09.2024 г.
Видно от събраните от страните данни на база проведени срещи – разговори с
родителите и отразени в представения социален доклад, изготвен от ДСП гр. Шумен,
страните са разделени от средата на м. октомври 2024 г., като оттогава основни грижи за
детето М. полага майката. Бащата А. С. постъпва в затвора в гр. Ловеч на 18.12.2024 г.
Майката е заявила, че работи на трудов договор като готвач в хотел „Шумен“ с месечно
трудово възнаграждение в размер около 1700 лева и пенсия в размер около 600 лева. Бащата
е заявил, че към момента няма доходи и се издържа с пари, които взема на заем. Детето
поддържа връзка със своите баба и дядо по майчина линия, живущи в гр. Разград, които
помагат на майката в грижите за детето. По данни на майката, бабата по бащина линия
живее и работи в Гърция, а дядото по бащина линия – в с. Д., но не проявява интерес към
внучката си. Детето посещава ДГ „***“ в гр. Шумен, като е включено в група за народни
танци, като допълнителна педагогическа услуга, която майката заплаща. Посочено е, че
майката участва активно в родителски срещи, празници и развлечения и е член на
Обществения съвет на детската градина. В доклада е отразено, че се наблюдава силна
емоционална връзка между майката и детето. Спрямо бащата има издадена заповед за
защита и затова контактува с детето само по телефон. От съдържанието на социалния доклад
се установява още, че майката и детето живеят в жилище под наем, като видно и от
представения по делото договор за наем 01.10.2023 г. с месечен размер на наема 240 лева.
Жилището представлява гарсониера, състояща се от стая, кухня и сервизни помещения, като
за детето е обособен самостоятелен кът – преградена е част от спалнята и добри хигиенно-
битови условия. Отразено е, че не се установява наличие на родителски конфликти по
отношение на отглеждането и възпитанието на детето. На база на извършеното проучване е
изведено заключение, че майката притежава необходимия родителски капацитет да полага
адекватни на възрастта и потребностите на детето грижи, както и да гарантира неговата
сигурност. Разполага с необходимите жилищни условия и с моралната подкрепа от страна на
разширеното семейство да задоволява потребностите му.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че с решение
№95/11.12.2024 г. по гр.д. №2710/2024 г. на ШРС е постановено да се издаде заповед за
защита, по силата на която задължава А. С. да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо П. В. С. и малолетната й дъщеря М. А. С.; забранява на същия да се
доближава до П. С. и малолетната й дъщеря М. С., до обитаваното от тях жилище, находящо
се в гр. Шумен, ***, до работното й място в бирария „***“ гр. Шумен, до Детска градина
„***“, до дома на родителите й, находящ се в гр. Разград, за срок от 18 месеца, считано от
21.10.2024 г., като определя временно местоживеене на малолетното дете М. А. С. при
неговата майка П. Васелинова С., за срок от 18 месеца, считано от 21.10.2024 г. за
осъществени актове на физическо и психическо насилие спрямо ищцата, изразяващи се в
4
отправени към нея заплахи и закани срещу нейната личност, физически удари, вербална
агресия, обиди, манипулация чрез детето, като оказаното насилие спрямо нея е било
осъществено в присъствие на роденото от съвместното им съжителство дете М.,
осъществяващо признаците на домашно насилие и спрямо детето по смисъла на чл. 2 от
ЗЗДН. Не е спорно между страните, а и видно от отразеното в мотивите на посоченото
решение, ответникът е осъждан с влезли в законна сила присъди (споразумения) за различни
престъпни посегателства от общ характер, а именно за престъпления по чл. 343б, ал. 1 от НК
и по чл. 354а, ал. 5 от НК във вр. чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Издадена е заповед за защита
№31/11.12.2024 г. с посочените по-горе мерки.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свид. С. И. Т., без родство
със страните, която сочи, че познава П. от 10 години, а А. – откакто живеят с П.. Страните не
живеели заедно от година и половина. П. и детето М. живеели в гр. Шумен, кв. Б. Б. на
квартира, за която заплащала наем 240 лева. Детето посещавало детска градина „***“ в
квартала. Сочи, че от раздялата на страните бащата не е полагал грижи за детето, не го е
вземал, не е давал пари за детето, тъй като през това време е бил в затвора. Не знае точно
кога, на наскоро бил освободен от затвора. Споделя, че се вижда детето в месеца един или
два пъти. Детето обичало да рисува и да реди пъзели. П. страдала от диабет тип 1. За
отглеждането на детето й помагала майка й и свидетелката като нейна приятелка. Майката
успявала да задоволи нуждите на детето.
В проведеното съдебно заседание 10.11.2025 г. съдът изслуша родителите, на
основание чл. 59, ал. 6 от СК.
Майката заяви, че с детето са силно свързани. Когато се родила М., баща й бил в
командировка, след което заминал за чужбина. Само тя се е грижила за детето. Излага, че се
старае да бъде добър родител, да обгрижва детето, но в същото време понякога й се
поскарвала. Споделя, че след излизането на бащата от затвора, осъществил контакт с детето.
В началото М. не видяла баща си, но след като майката й го посочила, детето се затичало
към него, прегърнало баща си, зарадвало се, след което се разплакало, защото й липсва.
Споделя, че се е старала да не позволи М. да се отдалечи от баща си. Предлага сочения в
исковата молба преходен период, в който контактите между бащата и детето да са почасово,
без преспиване, докато той си намери жилище, получава доходи и устрои живота си
нормално.
Бащата заяви, че последната година преди да влезе в затвора детето е оставало на
неговите грижи, когато майката е отсъствала по 2-3, когато е карала по двойни смени.
Завява, че излязъл от затвора на 14.10.2025 г. и оттогава е виждал 4-5 пъти детето си, а на
два пъти с преспиване при него в с. Г. в дома на неговата леля. П. преди няколко дни
останала да пренощува в хотела, в който бил отседнал. Детето също оставало при него в
хотела. Купил на дъщеря си разни неща, два чифта маратонки, играчки. Детето се
разплакало, когато видяло баща си, той също се разплакал. Счита, че може да осъществява
режима на лични контакти на село в дома на леля му, включително и с приспиване, докато
си намери работа и наеме квартира.
5
При така установеното, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира предявения от ищцата иск
по чл. 127, ал. 2 от СК за основателен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и
не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му, този спор се разрешава от
районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по всички тези въпроси.
Решението за предоставяне на родителските права спрямо децата за упражняване от единия
родител следва да се основава най-вече на интересите на децата, а така също следва да се
преценяват и родителските качества, полагането на грижи и уменията за възпитание от
родителите, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта на децата,
привързаността им с родителите, помощ от трети лица и др.
Установява се от доказателствата по делото, че П. В. С. и А. Д. С. са живели на
семейни начала, като от съвместното им съжителство е редено детето М. А. С., родена на
02.12.2020 г.. От средата на м. октомври 2024 г. не живеят заедно, като въпросът за
упражняване на родителските права и местоживеенето на роденото от фактическо им
съжителство дете не е уреден помежду им и е спорен, обуславящо допустимост на
предявения иск, намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК.
При преценка на родителските и възпитателните качества на страните, съдът счита
въз основа на събраните по делото доказателства, че майката има необходимия родителски
капацитет и може адекватно да упражнява родителските права и задължения, каквито е
полагала от раждането на детето и полага самостоятелно от средата на м. октомври 2024 г. и
към момента. В този смисъл са събраните по делото писмени и гласни доказателства, от
които безспорно се установи, че преди раздялата на страните и след това до настоящия
момент непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното дете полага
майката и че между нея и детето съществува близка емоционална връзка. От социалния
доклад, показанията на разпитания свидетел Т., безспорно се установи, че детето изцяло се
обгрижва от майката и че същата напълно задоволява нуждите и потребностите на детето.
Отделно от това, съдът отчита и обстоятелството, че детето е все още в ниска възраст – на
пет години, както и че е силно привързано към своята майка, с която живее и само майката
полага непосредните грижи за детето вече повече от година след раздялата на страните,
поради което всяка промяна би създала дискомфорт и би оказала негативно влияние върху
психо-емоционалното му състояние. Детето е привикнало към средата, която му е създала
неговата майка и обкръжението, в което израства. Майката има и подкрепяща среда, на
която може да разчита при отглеждането на малолетното дете. Съдът отчита липсата на
противопоставящо становище от страна на бащата родителските права да се упражняват от
майката, изводимо от изявленията му в съдебно заседание. Ето защо съдът приема, че
страните не спорят, че в най-добър интерес на детето М. е то и за в бъдеще да се отглежда от
своята майка. Освен това, всички доказателства по делото характеризират майката като
отговорен родител, притежаващ всички необходими личностни и морални качества да полага
6
в пълна степен подходящи грижи за своето дете. От събраните по делото доказателства се
установи, че през последната година контактите на бащата с детето са били само по
телефона, с оглед действието на заповедта за защита от домашно насилие, издадена в защита
и на малолетното дете, а в последствие и привеждането му в местата за лишаване от свобода
за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за извършването на посочени по-горе
престъпния деяния. Сочените обстоятелства обосновават извода на съда, че бащата е с
компрометиран родителски капацитет и не е подходящият родител, който да полага грижи
за детето. Ето защо, съдът приема, че именно майката следва да упражнява родителските
права, като местоживеенето на детето следва да бъде определено при нея.
Предвид уважаването на претенцията за предоставяне упражняването на
родителските права на майката, на ответника следва да бъде дадена възможност да
поддържа лични отношения с малолетното си дете, за да не се прекъсва емоционалната и
социалната връзка и отношенията на доверие между родител и дете, каквито на тази ниска
възраст макар да са изградили преди раздялата на родителите (няма данни за противното),
лесно може да бъде прекъсната, ако детето не контактува редовно със своя баща. Това е в
интерес на детето, тъй като контактите с бащата са необходими за нормалното му
психическо и физическо развитие. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК,
определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва
определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата,
включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на
детето, както и по друго време. Предвид характера на производството – спорна съдебна
администрация, съдът не е обвързан от исканията на страните за определяне на конкретен
режим на лични отношения.
В интерес на самото дете е да бъдат затвърдени стабилни емоционални връзки между
него и баща му, което може да стане единствено, ако те се срещат редовно и прекарват
заедно определен период от време, като бащата присъства достатъчно дълго и качествено в
живота на детето си. С оглед съхраняване на интересите на малолетното дете,
емоционалната връзка между ответника и малолетната му дъщеря, която следва да бъде
съхранена и доразвита, съдът счита, че е необходимо да се определи режим на лични
контакти, съобразен с ниската възраст на детето, силната привързаност към майката,
установените данни, че детето тъгува за баща си и е щастливо от контактите си с него.
Възрастта на детето и неговото развитие позволяват режима на лични отношения да се
осъществява с преспиване, доколкото липсват данни, че за детето се налагат изключителни
грижи и непрекъснато присъствие на майката. Същевременно обаче данните по делото
сочат, че на този етап възможността на ответника да се грижи за детето при осъществяване
на режим на лични отношения е практически ограничена. Същият към момента не работи,
няма жилище, като по негови думи е в процес на търсене на работи и квартира. Тоест към
момента не е в състояние да осигури добри материални условия, както и всичко необходимо
за малолетното дете за по-продължителен престой при него. Осъществяване на личните
контакти в дома на лелята на бащата в с. Д., съдът намира за неуместно, доколкото по
7
делото няма данни доколко често то е общувало с близката родственица на своя баща,
евентуално с нейното семейство, ниската възраст на детето и нуждата от позната среда. Към
този момент бащата не е в състояние да осигури добри материални условия, както и всичко
необходимо за по-продължителен престой на детето. Ето защо съдът намира за съответен на
интересите и нуждите на малолетното дете следни режим на лични контакти, а именно:
През първите шест месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящото
решение: всяка първа и трета седмица от месеца в петъчните дни за времето от 11.00 ч. до
13.00 часа, като срещите между бащата и детето да се провеждат в Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Шумен в присъствието на служител от ДСП, като определения от съда ден
от седмицата и часови интервал могат да бъдат променяни само при взаимно съгласие на
страните и ДСП. За първа седмица от месеца се счита седмицата, в която всички 7 дни са с
дати от съответния месец. След изтичане на посочения шестмесечен период: всяка първа и
трета седмица от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя, с
преспиване в дома на бащата, като за първа седмица от месеца се счита седмицата, в която
всички 7 дни са с дати от съответния месец; 10 дни през лятото, които да не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката. Графикът за тези дни трябва да бъде съгласуван между
двамата родители до 31 май всяка година; през Коледните празници - от 10.00 часа на 26
декември до 16.00 часа на 27 декември, с преспиване в дома на бащата; през Новогодишните
празници - от 10.00 часа на 01 януари до 16.00 часа на 02 януари, с преспиване в дома на
бащата и през Великденските празници – от 10.00 часа на Велика Неделя до 16.00 часа на
Светли понеделник, с преспиване в дома на бащата.
С така определения режим на лични отношения, съдът намира, че интересите на
малолетното дете са защитени в пълен обем, като се държи сметка за неговото емоционално
състояние, физическо и психично здраве, както и за съхраняване и развитие на необходимата
връзка родител-дете. Тук следва да се посочи, че така определеният преходен режим е
съобразен с фактическото положение към момента на бащата – освободен от местата за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ на 14.10.2025 г., липсата на жилище,
действието на заповедта за защита за срок от 18 месеца, считано от 21.10.2024 г., по силата
на която на ответника е забранено да доближава до П. С. и малолетното дете М. С. и до
обитаваното от тях жилище, и доколкото е възможно с установените по делото
обстоятелства относно възрастта и ежедневието на детето и страните. Отлагането на
срещите между бащата и детето до изтичане срока на мерките по издадената заповед за
защита, според настоящия състав, би се отразило негативно на детето, като се има предвид,
че не е контактувало с баща си от м. октомври 2024 г., а по твърдения и на майката детето
тъгува за него и е щастливо от срещите с баща си след, както и че според съда за времето на
определения 6-месечен преходен период бащата ще е в състояние да се устрои жилищно и
създаде подходящи условия за по-продължително пребиваване на детето при него. Следва да
се посочи, че всяко изменение на обстоятелствата би било основание за иницииране на
производство по промяна на режима от компетентния съд.
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК в настоящото производство съдът следва да
8
определи издръжката на малолетното дете. Ищцата счита, че бащата е в състояние да
заплаща месечна издръжка в размер на 350 лева. Ответникът не изразява категорично
становище какъв размер на издръжка е в състояние да заплаща на малолетното си дете.
По отношение размера на необходимата издръжка съдът съобрази нуждите на детето,
възможностите и доходите на двамата родители. Съдът взе предвид, че по делото не са
налице данни за алиментни задължения на бащата към друго негово дете, че ответникът е
млад и е в трудоспособна възраст и ако има желание би могъл да реализира доходи от
трудова заетост поне в размер на минималната работна заплата за страната. В същото време
отчете, че детето е на 5 години, посещава детска градина, липсата на специфични нужди на
детето, поради което съдът приема, че минимален размер от 600 лева е оптимален за
издръжката му за храна, дрехи и задоволяване на други текущи нужди, включително и
такива, необходими за правилното му интелектуално и физическо развитие, както и за
необходимите пособия за предучилищното образование на детето, което е задължително за
всички деца, навършили 4-годишна възраст, както и за разходи за забавления на дете на
неговата възраст. Този размер е възможен за родителите и е адекватен на нуждите и
възрастта на детето. От тази сума 350 лева следва да бъде заплащана от бащата, а останалата
сума от 250 лева следва да бъде осигурявана от майката, която ще полага и
непосредствените грижи за детето, тъй като отглеждащият родител дава издръжка в натура,
докато полага непосредствените грижи за детето.
Предвид горното, съдът намира, че бащата следва да заплаща за малолетното си дете
месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от подаване на исковата молба до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката. Следва да
се постанови падеж за изплащане на определената от съда месечна издръжка до всяко 1-во
число на текущия месец, за който се отнася.
По иска с правно основание чл. 149 от СК:
С оглед събраните и обсъдени по-горе доказателства, съдът намира претенцията за
присъждане в полза на детето М. издръжка за период от 20.10.2024 г. до 03.07.2025 г., за
основателна в размер от 330 лева месечно, платими от ответника. По делото се потвърждава
от събраните писмени и гласни доказателства, че родителите са разделени от средата на м.
октомври 2024 г., като детето Магладена живее с майка си и тя е полага грижите за него, а
бащата не е бил пряко ангажиран с отглеждането и възпитанието му. Установи се в хода на
производството, че ответникът не е давал издръжка в този период. Следва да се има
предвид, че за периода от 20.10.2024 г. до 03.07.2025 г. социално-икономическите условия в
страната не са се променили значително, което обуславя извода, че детето е имало нужда от
издръжка и в този период от около 600 лева месечно. По горните съображения съдът счита,
че издръжката за минал период от време, дължима от ответника, следва да се определи в
размер на 330 лева на месец за детето Магладена. Предвид изложеното, съдът намира, че
дължимата издръжка от бащата за периода от 20.10.2024 г. до 03.07.2025 г. е била в размер
общо на 2805 лева (330 лева х 8 месеца и 15 дни). Искът е предявен за сумата 2799,75 лева,
поради което се явява основателен в пълния му предявен размер.
9
По разноските: С оглед пълно уважаване на молбата, разходите на ищцата за
иницииране и водене на производството по чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 149 от ГПК - заплатена
държавна такса от 30 лева и адвокатско възнаграждение за представителство по спора в
размер на 600 лева подлежат на обезщетяване от ответната страна. При тези съображения,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК последният следва да заплати на ищцата сумата от 630
лева, представляваща направените от нея съдебни разноски.
С оглед решението на съда по съществото на спора, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд - Шумен следващите се
държавни такси в размер на 504 лева, дължима върху размера на тригодишните платежи на
присъдената издръжка за в бъдеще и 111,99 лева - върху размера на издръжката за минало
време, съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете М. А. С. с ЕГН ********** на майката П. В. С. с ЕГН **********, и двете с постоянен
адрес гр. Шумен, ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето М. А. С. при майката П. В. С. на адрес: гр.
Шумен, ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата А. Д. С. с ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Д., община Шумен, обл. Шумен, местност „***“ №613, с малолетното
дете М. А. С. с ЕГН **********, както следва:
През първите шест месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящото
решение: всяка първа и трета седмица от месеца в петъчните дни за времето от 11.00 ч. до
13.00 часа, като срещите между бащата и детето да се провеждат в Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Шумен в присъствието на служител от ДСП, за което да се уведоми ДСП –
Шумен.
Определеният от съда ден от седмицата и часови интервал могат да бъдат променяни
само при взаимно съгласие на страните и ДСП.
За първа седмица от месеца се счита седмицата, в която всички 7 дни са с дати от
съответния месец.
След изтичане на посочения шестмесечен период:
- всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 16.00
часа в неделя, с преспиване в дома на бащата, като за първа седмица от месеца се счита
седмицата, в която всички 7 дни са с дати от съответния месец;
- 10 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
10
Графикът за тези дни трябва да бъде съгласуван между двамата родители до 31 май всяка
година;
- през Коледните празници - от 10.00 часа на 26 декември до 16.00 часа на 27
декември, с преспиване в дома на бащата;
- през Новогодишните празници - от 10.00 часа на 01 януари до 16.00 часа на 02
януари, с преспиване в дома на бащата и
- през Великденските празници – от 10.00 часа на Велика Неделя до 16.00 часа на
Светли понеделник, с преспиване в дома на бащата.
ОСЪЖДА А. Д. С. с ЕГН ********** да заплаща на детето си М. А. С. с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител П. В. С. с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 350 лева, платима на 1-во число на текущия месец, за който се
отнася, по банковата сметка на майката в „УниКредит Булбанк“ АД, IBAN:
BG37UNCR70001524110837, BIC UNCRBGSF, считано от 04.07.2025 г., ведно със законната
лихва за всяка просрочено вноска до настъпването на законни причини за нейното
изменяване или прекратяване на същата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 149 от СК, А. Д. С. с ЕГН ********** да заплати на
детето си М. А. С. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител П. В. С. с
ЕГН **********, по посочената банкова сметка на майката, сумата от 2799,75 лева,
представляваща издръжка за минало време за периода от 20.10.2024 г. до 03.07.2025 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 04.07.2025 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, А. Д. С. с ЕГН ********** да заплати на П.
В. С. с ЕГН ********** сумата от 630 лева, представляваща направените по делото съдебни
разноски.
ОСЪЖДА Венцислав Д. Иванов да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - гр. Шумен сумата от 504 лева, представляваща дължимата
държавна такса върху размера на присъдената издръжка за в бъдеще и 111,99 лева - върху
размера на издръжката за минало време, съгласно Тарифата за държавните такси, събирани
от съдилищата по ГПК.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението за присъдената издръжка.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
11