№ 11
гр. Благоевград , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Илина В. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20201210201257 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от , представлявано от управителя , против
Наказателно постановление № 42-0001089/15.07.2020г., издадено от , – директор
РД“АА“-София, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл.96, ал.5, т.1, б.
„а“ ЗАвтПр е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер
на 1000лв. за нарушение на чл.57, ал.7, изр.1 Наредба 11 от 31.10.2002г. на МТС.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че НП не отговаряло на изискванията на
чл.57 ЗАНН, като липсвало описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, както и датата и мястото на неговото извършване. Не било ясно и в какво
точно се изразява санкционираното нарушение, как е установено, че лицето , е
управлявал цитираното в НП МПС и в какви взаимоотношения е с дружеството-
жалбоподател. Навежда се, че НП е издадено в нарушение на чл.4 ЗАНН, доколкото с
оглед направената в НП формулировка, нарушението е извършено извън пределите на
Р България. Поддържа се и маловажност на деянието по смисъла на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения са прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски .
Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Представя
становище, в което поддържа законосъобразност на издаденото наказателно
постановление и прави възражение за прекомерност на претендираното по делото
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
, ЕООД притежава Лиценз №11288 за международен автомобилен превоз на
1
товари, валиден до 02.11.2028г. .
В изпълнение на Заповед № РД-12-321/25.06.2020г. на началника на ОО”АА”-
Благоевград на 25.06.2020г. около 13.00ч. в ОО „АА”- Благоевград служителите на
ИИАА К.М. и М.Я., в присъствието на пълномощник на управителя на , ЕООД,
извършили тематична проверка на дейността на дружеството. От изпратен в ИИАА
Доклад от техническа проверка на пътя на територията на Кралство Норвегия на
02.03.2020г., проверяващите приели, че превозвачът е извършвал превози на товари на
територията на ЕС с влекач МАН с рег. № Е3394КР,управляван от водача Б. Й. Б.. В
хода на проверката упълномощеното от управителя на превозвача лице не представило
на свидетелите М. и Я. дневник, в който се регистрират предпътните технически
прегледи на МПС и в който следвало да е отразено извършването на предпътен
технически преглед на влекач МАН с рег. № Е3394КР .
Направените в хода на проверката констатации били обективирани в
Констативен протокол от 25.06.2020г.
Предвид установеното в хода на проверката, свидетелят М. приел, че
дружеството е извършило нарушение на чл. 57, ал.7 , изр. 1 от Наредба 11 от
31.10.2002г. на МТС, поради което в присъствието на свидетеля Я. и упълномощено от
управителя на дружеството лице, съставил срещу дружеството АУАН № 277550.
Актът бил връчен на същата дата на упълномощеното лице, без в него да са отразени
възражения.
Такива не са постъпили и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.
Въз основа на акта, било издадено и обжалваното наказателно постановление, с
което на ,ЕООД на основание чл.96, ал.5, т. 1, б. „а“ ЗАвтПр е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1000 лева. В НП е отразено, че „превозвачът „Сканлог “ ЕООД,
притежаващ Лиценз №11288 валиден до 02.11.2028г за международен автомобилен
превоз на товари, без превозвачът да е организирал извършването на предпътния
технически преглед на МПС от категория N3с влекач МАН ТГА с рег. № Е3394КР, с
който е извършил превоз на товари на територията на ЕС. МПС е проверено на
територията на Кралство Норвегия на 02.03.2020г. и е управлявано от водача Б. Й. Б.,
видно от протокола за извършена крайпътна проверка.
НП е връчено на управителя на наказаното дружество на 17.08.2020г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитания от съда свидетел М. и Я. и от приобщените към доказателствения материал
по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: доклад от техническа проверка на
пътя, лиценз № 11288 за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка
или срещу възнаграждение, констативен протокол за извършена тематична проверка от
25.06.2020 г., АУАН бланков № 277550/25.06.2020 г., пълномощно, писмо
регистрационен № № 52-00-56-4224/15.09.2020 г., пълномощно, заповед № РД-12-
30/24.01.2020 г., заповед № 589/31.01.2020 г.,заповед № РД-12-321/25.06.2020 г.,
пълномощно.
При изграждане на фактическите си изводи, съдът се довери на показанията на
свидетелите М. и Я., като отчете, че чрез тях свидетелите възпроизвеждат
непосредствените си възприятия за обстоятелства, релевантни към предмета на делото.
От показанията на тези свидетели, районният съд установи детайли за извършената от
тях проверка, направените при нея констатации и обстоятелствата около съставяне и
връчване на АУАН. В кредитираните им части показанията на свидетелите са
непротиворечиви и пълни, като се подкрепят от приетите по делото писмени
доказателства.
2
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 17.08.2020г., а жалбата е от
24.08.2020г.) и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен
от компетентно лице на основание чл.92, ал.1 вр. чл.91 ЗАвтПр, а НП е издадено от
компетентен орган, упълномощен на основание чл.92, ал.2 със Заповед № РД-08-
30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена
форма, като е спазена регламентираната процедура по връчване им.
Настоящият съдебен състав, намира обаче, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от
спазването на въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН императивни изисквания към тяхното
съдържание. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление, санкционираното нарушение да бъде
описано пълно, прецизно и разбираемо, с посочване на всички признаци на посочената
като нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на
нарушението и съответствието на словесното му описание с правната квалификация са
основна гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение
право на защита.
В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят
на въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН изисквания към съдържанието им, доколкото
извършеното описание на приетото за реализирано от дружеството-жалбоподател
нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани
изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота
на обвинителната теза.
Съгласно чл.57, ал.4 на Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, лицето по чл.2, ал. 1 /превозвач, притежаващ
Лиценз на Общността за извършване на международни превози/ организира
извършването на предпътните прегледи по ал. 6. От своя страна разпоредбата на чл. 6
регламентира, че лицето по чл. 2, ал. 1 извършва превозите на пътници или товари
само с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на
техническата изправност.
На първо място нито в АУАН, нито в НП се съдържа необходимата
индивидуализация на датата/период от време (в случаите когато е невъзможно да се
посочи точна дата), за който период превозвачът не е изпълнил задължението си да
3
организира извършването на предпътен технически преглед на влекач с рег. №
Е3394КР, управлявано от Б. Й. Б.. В случая наказващият орган е бил длъжен да събере
необходимите доказателства- тахографски записи на автомобила, международни
товарителници и др. и да установи времето на извършване на санкционираното
нарушение, като е било задължително същото да намери своето отражение в акта и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление.
От друга страна в АУАН и НП не е посочено и място на извършване на
нарушението, което не е сградата на ОО „АА”- Благоевград, където е извършена
тематичната проверка, а е съответния експлоатационния център, където дружеството е
следвало да организира извършването на процесните предпътни технически превози
на МПС преди извършването на съответния превоз. /В този смисъл Решение № 149 от
3.06.2019 г. на АдмС - Видин по к.а.н.д. № 126/2019г./
Неяснотата касаеща времето и мястото на извършване на нарушението
затруднява съществено правото на защита на санкционираното дружество, като
същевременно препятства съда да извърши съответната преценка за извършване на
конкретно нарушение на чл. 57, ал.7, езр. 1 Наредба № 11 от 31.10.2002г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари.
Прецизността на изложението изисква да се посочи, че от приетите по делото
доказателства е установено, че на 20.03.2020г. на територията на Кралство Норвегия от
компетентните власти е извършена техническа проверка на пътя на влекач с рег. №
Е3394КР, управляван от Б. Й. Б.. В случая обаче административнонаказващият орган,
чиято е доказателствената тежест не е представил каквито и да било доказателства,
удостоверяващи извършването на международен превоз на товари с провереното на
територията на Кралство Норвегия МПС, в който случай дружеството – жалбоподател
би било адресат на предвиденото с чл.57, ал.4 на Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС
задължение за извършване на предпътен технически преглед на МПС преди
извършването на съответния превоз.
Визираната липса на посочените релевантни за обективната съставомерност
елементи на инкриминираното нарушение, съществено засяга правото на защита на
обвиненото в нарушение лице и му отнема възможността да разбере в какво точно е
обвинено, като представлява неспазване на императивните изисквания на чл.57, ал.1,
т.5 ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът намира, че при провеждането на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, засегнали с висок интензитет правото на защита на наказаното дружество
и обуславящи отмяна на издадения санкционен акт.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството се поражда само за дружеството-жалбоподател. Претендира се
присъждане на разноски в размер на 300,00 лева, представляващо заплатено във
въззивното производство адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна релевира
възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. Съдът намира за необходимо
да посочи, че приложима е редакцията на цитираната наредба към датата на сключване
на договора за правна помощ, към който момент страната е договорила адвокатското
възнаграждение съобразно установения в наредбата минимален размер.
Съгласно 18, ал.2 вр. чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата в редакцията ѝ към 16.10.2020г.
4
за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. е в
размер на 300 лв. Ето защо съотнесено към размера на наложената с наказателното
постановление имуществена санкция в размер на 1000 лева, определеният по реда на
Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата
300.00 лева.
Предвид горното независимо от това, че делото не се отличава с фактическа и
правна същност, доколкото жалбоподателят претендира присъждане на разноски за
заплатено от него адвокатско възнаграждение в установения с Наредбата минимум,
неоснователно се явява направеното от наказващия орган възражение за неговата
прекомерност.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която е юридическото лице,
съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвП, в чиято структура е включен административният орган –
издател на оспореното наказателно постановление
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, предл.3 Районен съд-
Благоевград, НО, 7-ми състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0001089/15.07.2020г., издадено от
, – директор РД“АА“-София, с което на , представлявано от управителя , на основание
чл.96, ал.5, т.1, б. „а“ ЗАвтПр е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 1000лв. за нарушение на чл.57, ал.7, изр.1 Наредба 11 от
31.10.2002г. на МТС.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на , представлявано от управителя ,
сума в размер 300,00 лева (триста лева), представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за производството пред РС-Благоевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5