РЕШЕНИЕ
№ 7446
гр. София, 27.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110168937 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на ГПК.
Образувано е по искова молба на малолетните А. -М. А. Ш., ЕГН **********, и Б. А. Ш.,
ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител Ц. В. А., ЕГН
**********, срещу А. В. Ш., ЕГН **********. Предявени са активно субективно съединени
искове с правно основание чл. 143, ал. 2 и чл. 149 СК, както и искане по чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на малолетните ищци, че родителите на
ищците са разделени от 01.03.2024 г., както и че грижи за децата се полагат от тяхната
майка, а ответникът не е изплащал до момента на подаване на молбата издръжка за децата, а
спорадично е давал някакви суми, като участието му в тяхното отглеждане се изразява в
взимането на децата за не повече от пет дни в месеца, с изключение на м. юли 2024 г. когато
децата прекарват две седмици на почивка с бащата и неговите родители. Сочи се майката на
ищците работи по трудово правоотношение, като възнаграждението й възлиза на 3000,00
лева, както и че заплаща наем за апартамента в които живее с децата в размер на 800,00
лева. Твърди се, че ответникът разполага с финансови възможности за заплащане на
исканата издръжка. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът да
заплаща месечна издръжка за всеки от ищците чрез тяхната майка и законен представител в
размер на по 500,00 лева месечно за всеки от тях, считано от датата на подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на
забавата до окончателното плащане, както и да заплати на всеки от ищците издръжка за
минал период от 01.03.2024 г.(от деня на ряздялата на родителите на ищците) до 18.11.2024г.
1
(деня преди подаване на исковата молба) в размер общо на 7599,76 лв или на по 3799,88 лв.
за всяко дете (представляваща издръжка в размер на по 500,00 месечно за всеки от ищците за
посочения период). Претендират се разноски. В съдебно заседание ищците поддържат
исковата молба.
Ответникът, е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърденията в исковата молба, че взима
децата за не повече от пет дни месечно, като заявява, че взима децата почти всяка събота и
неделя в месеца. Сочи, че когато децата са при ответника той готви или поръчва храна от
вън, както и че полага всички необходими грижи за децата. Твърди, че след раздялата
майката се е възползвала от данъчните облекчения за двете деца в размер на 1200,00 лева,
като уговорката между родителите е била от тези пари да се поемат разходите за
извънкласните дейности на децата. Подържа, че няма възможност да плаща заявената в
исковата молба издръжка, тъй като живее под наем и заплаща кредит, както и че трудовот
му възнаграждение възлиза на 1800,00 лева месечно. В съдебно заседание оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Ищците са малолетни и са деца на ответника, видно от представените два броя
удостоверения за раждане (л. 7-8 от делото). Майката на ищците в периода месец февруари
2022 г. - месец февруари 2024 г. е реализирала средно месечно брутно възнаграждение в
размер 3240,00 лв. (видно от справката от НАП на л. 75 от делото). Ответникът в периода
месец февруари 2022 г. - месец февруари 2024 г. е реализирала средно месечно брутно
възнаграждение в размер 2319,00 лв. (видно от справката от НАП на л. 68-69 от делото).
По делото е предвасатев договор за наем сключен между трето лице и майкта на ищците,
като последната се явява наемател, както и че договорената между страните по довора
наемна цена е в размер на 800,00 лева месечно. Представени са и два броя служебни
бележки от които се установява, че ищците са записани и посещават 37-ма ДГ
„Вълшебство“, район „Витоша“, като посещава допълнителни дейности – Изкуства,
Логопед, Английски език и спортни и моделни танци, а детето Б., посещава – спортни и
модерни танци, балет, английски език и изкуства.
Представени са и 32 бр. разписки за заплатени такси във връзка с посещаваните от децата
допълнителни дейности от страна на майката (л. 95- 106 от делото), както и 6бр. квитанции
за заплатени екскурзии на децата (л. 91-93 от делото).
По делото е представине 4 бр. платежни нарежднаие от ответника с получател майката на
ищците с основание захранване, поради което не може с категоричност да се заключе, че
преведениет от страна на ответника суми са за децата и представляват залатена от ответника
издръжка.
По делото е представена квитанция (л. 84 от делото) за заплатена такса за паспорт в
размера на 100,00 лева от ответника по отоншение на детето Б..
За установяване на обстоятелството кой от родителите отглежда и как се осъществява
2
режима на лични контакти между децата и родителите са разпитани двама свидетели, а
именно свидетелката Мая А., леля на ищците по майчина линия и свдителят Мартин Ш.,
брат на ответника. От показанията и н адвамата свидетели се установява, че страните са
разделени от март месец миналата година, т.е 2024 година. От показанията и на двамата
свидетели се установява с категоричност, че сецата живееят в дома на майката, а бащата ги
взима събота и неделя, като от показанията на св. Ш. се установя, че се е случвало бащата да
ги вземе от градина, както и че са били с бащата лятото, като 10 дни са били на море, бащата
е взимал децата за коледа както и след нова година, началото на 2025 година. Св. Ш. в
разпита си заяви, че когато децата са болни майката се грижи за тях, а бащата взима другото
дете което е здраво.
Съдът не цени и не следва да обсъжда представените опо делото касови бонове, тъй като
от същите не може по категоричен начин да се саключи, че са свързани със заплащане на
разходи свързани именно с ищците, поради което последните се явяват негодни да установят
релевантани за настоящото производство обстоятелства.
Общоизвестно е обстоятелството, че деца на възрастта на ищците (съответно на
тринадесет и на осем години) имат потребност от разнообразна храна, дрехи, обувки,
обучение, както и за почивка и развлечение. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК,
размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че
задължението за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители
за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на всяко от двете
деца, на подходяща социална и културна среда, на образование и всестранно развитие.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК "минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата" или 269,25 лв. към момента на приключване на
устните състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от
единия родител, доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която
представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото категорично се установява от показанията на свидетелите, че майката на
ищците е отглеждащият ги родител, а ответника вижда и взима децата събота и неделя.
Ответника има деклариран осигурителен доход в размер на 2319,65 лв. за периода от м.
02.2022 г. – м.02.2024г.
По отношение представения от ответника договор за потребителски кредит и договор за
ипотечен кредит сключен от майката на ищците, следва да се посочи, че последните са
облигационно задължения на родителите които те са поли доброволно и последните не
могат да се вземе предвид при определяне на размера на издръжката, тъй като иждръжката
3
има приоритетен характер.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищците от издръжка с оглед
възрастта им, обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна възраст, установеният по
делото размер на доходите на ответника, обстоятелството, че не се установи по делото
същият да има други деца за които да се грижи и съобразявайки обстоятелството, че основни
грижи за децата полага тяхната майка, намира, че искът се явява основателен до размер от
350,00 лв. месечно, до който размер същият следва да бъде уважен, а в останалата част – до
пълния предявен размер от 500,00 лв. месечно, следва да бъде отхвърлен.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 01.03.2024 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По иска по чл.149 от СК:
По изложените съображения частично основателен за сума в размер на 300 лв. месечно се
явява и обективно съединеният иск по чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК, доколкото не се установи
по делото плащане от страна на ответника на издръжка на ищците в този период.
Представените доказателства за направените от страна на ответника подаръци и закупени
лакомства не го освобождават от задължението му за заплащане на издръжка. Едва в хода на
настоящото производство са представени доказателства за платени от страна на ответника
суми свързани с организиране на екскурзия за по – голямото дете и закупени материали,
обувки и хранителни продукти. Съдът при определяне размера съобрази възможността на
ответника да плаща издръжка и като взе предвид и по ниския праг на минималната работна
заплата за част от този период. По тези съображения искът по чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК
следва да бъде уважен за размер от по 300,00 лв. месечно за периода 01.03.2024 г. –
18.11.2024 г. (в общ размер на 4560,00 или по 2280,00 лв. за всеки един от ищците), като
следва да бъде отхвърлен за сумата над уважения размер от 300,00 лв. месечно до пълния
предявен такъв от 500,00 лв. месечно (или общо в размер на 7599,76 лв.), като
неоснователен.
По изпълнението на решението: Съгласно чл.242, ал.1, предл. първо ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По разноските:
При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски за уважената част от
исковете, а ответникът - за отхвърлената част от тях. Ищцовата страна претендира разноски
в размер на 600,00 лева, които се установява да са реално направени (л. 178 от делото),
поради което и с оглед уважената част от исковете разноски им се следват в размер на 420,00
лева. Що се отнася до дължимите в полза на ответника разноски съобразно отхвърлената
част от претенциите, по делото се установи заплащането на претендираните разноски за
адвокатски хонорар в размер на 600,00 лв., поради което с оглед отхвърлената част от
исковете следва да му се присъдят разноски в размер на 180,00 лв. Ищците по иск за
4
издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната такса по делото за
отхвърлената част от обективно кумулативно съединените искове следва да остане за сметка
на бюджета на съда, а ответникът да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса
върху уважената част от същите в размер на 686,40 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК А. В. Ш., ЕГН **********, да заплаща на А.-
М.А. Ш., ЕГН **********, и Б. А. Ш., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и
законен представител Ц. В. А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по 350,00
лв. месечно за всеки един от ищците, считано от 19.11.2024 г. до настъпване на законна
причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от по 350,00 лв. месечно до пълния предявен такъв от по
500,00 лв. месечно, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК А. В. Ш., ЕГН **********, да заплаща на А. А. Ш.,
ЕГН **********, и Б. А. Ш., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен
представител Ц. В. А., ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на по 300,00
лв. месечно за всеки един от ищците 01.03.2024 г. – 18.11.2024 г. (или общо в размер на
4560,00 или по 2280,00 лв. за всеки един от ищците), като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от по 300,00 лв. месечно до пълния предявен такъв от по 500,00 лв.
месечно (или общо в размер на 7599,76 лв.), като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в полза на А.-М. А. Ш., ЕГН **********, и Б. А. Ш.,
ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК А. В. Ш., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд, сумата в размер на 504,00 лева за издръжката по чл. 143
от СК, както и в размер на 182,40 лв. по отношение на издръжката по чл. 149 от СК или в
общ размер от 686,40, представляваща държавна такса върху присъдените издръжки.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗАдв. А. В. Ш., ЕГН
**********, да заплати на А. А. Ш., ЕГН **********, и Б. А. Ш., ЕГН **********,
действащи чрез своята майка и законен представител Ц. В. А., ЕГН **********, сума в
размер на 420,00 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. А. Ш., ЕГН **********, и Б. А. Ш., ЕГН
**********, действащи чрез своята майка и законен представител Ц. В. А., ЕГН **********,
да заплатят на А. В. Ш., ЕГН **********, сумата в размер на 180,00 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
5
считано от дата на уведомяване на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6