№ 10304
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110161593 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена искова молба, уточнена с молба от
17.12.2021 г., от ..... ЕАД с предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу
Т. Г. Г. ЕГН ********** и П. Г. Г. ЕГН ********** в качеството им на наследници на
В. М. Г. ЕГН **********, поч. на ........., и С. М. С. ЕГН **********, Т. М. И. ЕГН
**********, С. М. В. ЕГН **********, Л. М. А. ЕГН ********** и Й. М....... И. ЕГН
**********, за заплащане разделно при квоти от по 1/12 за първите двама ответници и
по 2/12 за останалите ответници на сумата от 5307,44 лв. главница, представляваща
стойност на незаплатена ТЕ за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., за топлоснабден
имот, находящ се в гр.............., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и лихва за забава
в размер на 628,91 лв. за периода от 15.09.2020 г. до13.10.2021 г. Претендира се такса
за услуга дялово разпределение в размер на 24,34 лв. главница за периода от м.09.2018
г. до м.04.2020 г., както и мораторна лихва за забава върху главницата за такса дялово
разпределение в размер на 4,93 лв. за периода от 31.10.2018 г. до 13.10.2021 г.
Ищецът твърдени да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане, като съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, а същите не са престирали
насрещно – не са заплатили дължимата цена, което е следвало да сторят в 30 – дневен
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, респ. в 30 – дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
дружеството. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците Т. Г. Г., С. М. С., Т. М. И., С. М. В., Л. М. А.
и Й. М....... И. не са подали отговор на исковата молба.
1
В срока по чл.131 ГПК ответницата П. Г. Г. е депозирала чрез адв.Л. В. от САК-
особен представител, отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като
неоснователни и недоказани. Поддържа, че от ищеца не са представени писмени
доказателства ответницата да притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия
по отношение на процесния недвижим имот, респ. да е приела наследството на ......... И.
Османов да са едно и също лице. Оспорва за исковия период ищцовото дружество да е
доставило в процесния недвижим имот топлинна енергия в посоченото количество и на
претендираната стойност, като излага подробни доводи за неравноправни клаузи в
приложимите за исковия период общи условия на ищцовото дружество. Оспорва да е
налице валидно сключен договор с дружеството, осъществявало дялово разпределение
в имота. Оспорва редовността на воденото счетоводство от ищеца. Оспорва
ответницата да е изпаднала в забава. При условията на евентуалност релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице- помагач -........ ЕООД, счита исковете за основателни и доказани и
моли да бъдат уважени.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1
ЗЗД, по които в тежест на ищеца е да докаже: 1/ по иска за главницата - че спорното
право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, че ответниците имат качеството потребител на топлинна енергия при
посочените квоти, реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, че ответниците са поели
задължение да му заплащат възнаграждение за дялово разпределение на топлинната
енергия, договорения размер на възнаграждението и 2/ по иска за законната лихва за
забава – в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Ответниците следва да докажат, че са заплатили процесните суми, както и
възраженията си.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на § 1, т.
42 (отм.) ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а.
(Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е:
краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
2
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна
свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част
от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.“.
Между страните не се спори и от представеното по делото удостоверение за
наследници №РИС17-ФИ17-420/30.10.2017 г. /л.10-11/ се установява, че наследници по
закон на ...... ЕГН **********, поч. на ...... г. като вдовец, са ответниците С. М. С. ЕГН
**********, Т. М. И. ЕГН **********, С. М. В. ЕГН **********, Л. М. А. ЕГН
********** и Й. М....... И. ЕГН ********** и В. М. Г. ЕГН **********. Не се спори и
от представеното удостоверение за наследници изх.№ 9669/10.12.2021 г. /л.55/ се
установява, че В. М. Г. ЕГН ********** е починала на ........., като нейни наследници
по закон са ответниците Т. Г. Г. ЕГН ********** и П. Г. Г. ЕГН **********.
Представено е удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 17.02.2023 г.
/л.132/, видно от което имената ...... ЕГН ********** и ............. са имена на едно и също
лице.
Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот по реда Наредбата
за държавните имоти от 05.06.1992 г., видно от който наследодателят на ответниците
...... и съпругата му П. ........... са придобили правото на собственост по отношение на
процесния недвижим имот- апартамент №........
Следователно съдът приема за доказано, че ответниците в качеството си на
наследници по закон на ......, поч. на ...... г., са съобственици на процесния
топлоснабден имот при квоти от по 1/12 ид.ч. за първите двама ответници и по 2/12
3
ид.ч. за останалите, по договора за продажба на топлинна енергия по силата на закона
и без да е необходимо тяхното изрично волеизявление, съответно – на основание
чл.150, ал.2 ЗЕ са обвързани от Общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане.
Разпоредбата на чл. 150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите /клиентите/,
които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В дадената хипотеза ответниците не твърдят и не установяват да са
упражнили това право срещу Общите условия на "................. ЕАД от 2016 г., поради
което настоящият съдебен състав намира, че същите са ги приели. Ответниците не са
оспорили приемането на наследството, не се твърди, нито се доказва евентуален отказ
от наследство.
От писмените доказателства, представени от ищеца и третото лице – помагач,
става видно, че сградата – етажна собственост, в която се намира процесният
недвижим имот, е топлофицирана и присъединена към топлопреносната мрежа. Видно
е от представения протокол от 05.08.2002 г. от общо събрание на етажните
собственици /л.23/ и договор от 08.08.2002 г./л.21/, че Етажната собственост на адрес
гр................ е сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
с третото лице- помагач -„............ ЕООД.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно
посоченото от вещото лице, количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. „общ топломер“, монтиран в абонатната
станция. Сградата се топлозахранва от една абонатна станции. Показанията се отчитат
ежемесечно. От заключението се установява, че технологичните разходи в абонатната
станция за целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са
отчислявани от топлинна енергия преди разпределението между абонатите и съгласно
действащите разпоредби.
В отговор на поставените въпроси вещото лице посочва, че през процесния
период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ответниците не са осигурили на дружеството,
осъществявало дялово разпределение, достъп за отчет в имота, като по време на
отчетите са попълнени протоколи за неосигурен достъп. По данни на ФДР в процесния
имот не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са били монтирани
топлоразпределители. В процесния имот се ползва топла вода и поради липса на
водомер за топла вода, разходът за топла вода се изчислява на 4 броя потребители при
норма на 140 литра на потребител за денонощие. Дружеството, осъществяващо дялово
разпределение в сградата, е изготвяло изравнителни сметки след всеки отоплителен
сезон, като всяка изравнителна сметка включва топлинна енергия за отопление,
отдадено от сградна инсталация и топлинна енергия за загряване на топла вода.
Топлоенергия за общи части не се начислява.
От заключението на СТЕ се установява, че през процесния период отчитането и
разпределението на топлинна енергия е извършвано в съответствие със Закона за
енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването, като разпределението на топлинна
енергия в сградата се извършвало ежемесечно съгл. чл.71 от Наредбата за
топлоснабдяването по прогнозни данни от предходен изравнителен период. С оглед на
изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е доставяна топлинна
4
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно. Релевираното от ответника П. Г. възражение за недължимост на процесните
суми поради обстоятелството, че топломерът в абонатната станция не е преминал
последваща метрологична проверка през 2020 г., е неоснователно. От значение за
претенцията за цена на доставена топлинна енергия е наличието на точен измерител на
доставената в сградата енергия през процесния период, а не кратността на неговата
периодична метрологична проверка. След като при извършените проверки през 2016 г.,
2018 г. и 2022 г. е установено, че топломерът съответства на одобрения тип, то той е
бил изряден и е мерел в класа си на точност през целия предхождащ период до датата
на предишната проверка, независимо от това, дали двугодишният срок за извършване
на периодични проверки е бил спазен. Неспазването на срока е основание за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на ищеца, но не и за
недължимост на отчетеното количество енергия, след като топломерът е отговарял на
одобрения тип.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за
което се дължи заплащане на цена. Видно от заключението на СТЕ, обективирано по
компоненти в представената таблица № 2 и № 3, за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. общата сума за доставена топлоенергия възлиза на 4482,19 лв., като
вещото лице посочва, че разликата между сумата от изравнителните сметки и
фактурираните суми по прогнозни данни е 739,79 лв. за доплащане. Предвид
изложеното, искът за главница за топлинна енергия се явява основателен за сумата в
размер на 4482,19 лв., до който размер претенцията следва да се уважи, а за разликата
до пълния предявен размер от 4595,26 лв. - следва да се отхвърли като неоснователен.
Така по отношение на първите двама ответника искът за главница за топлинна енергия
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. следва да се уважи за сумите в размер на от
по 373,52 лв. за всеки един от тях, а за разликата до предявения размер от по 382,94 лв.
– да се отхвърли като неоснователен. По отношение на останалите ответници искът за
главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е основателен
за сумите в размер на от по 747,03 лв. за всеки от тях, до който размер следва да се
уважи, а за разликата до претендирания размер от 765,88 лв. подлежи на отхвърляне.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, става видно, че не са налице данни за
извършени плащания за задължения, включени в процесния период. Вещото лице
посочва, че за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г. е начислена такса за
разпределение на топлинна енергия в размер на 24,34 лв., поради което и искът се
явява изцяло основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.). Съгласно чл.36 ОУ, клиентите
заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента
търговец, а съгласно чл.22 ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на
продавача – в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи
таксата за изготвяне на дялово разпределение в размер на 24,34 лв., чието събиране му
е възложено от ФДР, за която всеки от ответниците е задължен съобразно квотата си в
съсобствеността. Така по отношение на първите двама ответника искът за такса за
услугата дялово разпределение за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г. следва да се
уважи за предявения размер от по 2,03 лв. за всеки един от тях. По отношение на
5
останалите ответници искът за такса за услугата дялово разпределение за периода от
м.09.2018 г. до м.04.2020 г. следва да се уважи за предявения размер от по 4,06 лв. за
всеки един от тях.
В срока по чл.131 ГПК ответницата П. Г. е направила своевременно възражение
за изтекла погасителна давност, което съдът следва да разгледа при определяне на
крайния размер на дължимата сума по предявения главен иск. В тази връзка следва да
бъде посочено, че направеното от процесуалния представител на ответницата П. Г.
възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност не ползва неподалите
отговор по чл. 131 ГПК ответници.
С оглед характера на вземането като периодично такова при еднородни плащания,
с установен в приетите Общи условия падеж, в случая приложима е кратката
тригодишна давност, предвидена в разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД. В настоящия
случай искът е предявен на 28.10.2021 г., когато исковата молба е депозирана в съда,
поради което и вземанията за главница и лихви, станали изискуеми три години преди
датата 28.10.2021 г., са погасени по давност. Считано от м. юли 2016 г., приложение
намират Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени
с решение на КЕВР от 27.06.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези Общи условия
прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В случая следва да се отчете и че в периода от 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с
§ 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020
г./. Ето защо, погасени по давност се явяват вземанията за топлинна енергия за периода
от м.05.2018 г. до м.06.2018 г. вкл., чийто размер съдът съгласно чл.162 ГПК определя
на сумата от общо 249,32 лв., респ. претенциите срещу ответницата П. Г. са
основателни за сумата в размер на 352,73 лв. и за периода м.07.2018 г. до м. 04.2020 г.,
а за разликата до предявения размер от 382,94 лв. и за периода м.05.2018 г. до м.
06.2018 г. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Претенцията за дялово
разпределение по отношение на П. Г. е основателна в цялост, доколкото най- старото
вземане се претендира по фактура №**********/30.09.2018 г., поради което и не е
погасено по давност.
По иска по чл. 86 ал.1 ЗЗД:
За периода от м.08.2016 г. до м.04.2020 г. са приложими ОУ на „.........“ ЕАД от
2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. /арг. от чл.150
ал.2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че
клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 2 от
общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава,
6
ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 2).
Съобразно това и предвид заявената от ищеца претенция, законна лихва се полага
за периода от 15.09.2019 г. до 13.10.2021 г. върху вземанията за топлинна енергия. По
реда на чл. 162 ГПК с използване на електронен калкулатор съдът определи
обезщетението за забава за периода от 15.09.2019 г. до 13.10.2021 г. в размер на 52,79
лв., до който размер искът срещу П. Г. е основателен и следва да бъде уважен, а за
разликата до предявения размер от 56,91 лв.- да бъде отхвърлен. Обезщетението за
забава по отношение на останалите ответници за периода от 15.09.2019 г. до 13.10.2021
г. е основателно в претендираните размери.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от ответницата покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща настоящото производство. Предвид това
акцесорните претенции за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
следва да се отхвърлят изцяло в пълния им предявен размер.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни. Ищецът е
поискал присъждането на разноски, като е доказал, че реално е сторил такива, поради
което съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8
ГПК в тежест на ответницата П. Г. следва да бъде възложена сумата от 204,93 лева,
представляващи деловодни разноски за държавна такса, депозит за вещи лица и за
особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство, определено от съда в минимален размер.
С оглед уважената част от исковете ответникът Т. Г. Г. следва да бъде осъден да
заплати на ищеца на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата в размер на 172,43 лв.
разноски в производството, а останалите ответници С. М. С., Т. М. И., С. М. В., Л. М.
А. и Й. М....... И. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество сумите в
размер на от по 212,41 лв. всеки един от тях.
Ответниците не претендират и не доказват сторени разноски, поради което и
съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Г. Г. ЕГН **********, съдебен адрес гр........... да заплати на
„.........“ ЕАД, ЕИК: .............. със седалище и адрес на управление гр. ...., на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 352,73 лева, главница за доставена
топлинна енергия за периода 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр.............. и сумата от 2,03 лева цена за услугата дялово разпределение за
периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.10.2021 г. до плащането, както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата в
размер на 52,79 лева лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. до 13.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ за главница за доставена топлинна енергия за разликата над 352,73 лева до
7
пълния предявен размер от 382,94 лева и за периода от м.05.2018 г. до м.06.2018 г.,
иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху задължението за доставена
топлинна енергия за разликата над 52,79 лева до предявения размер от 56,91 лева,
както и иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение в размер на 0,41 лева за периода от 31.10.2018 г. до 13.10.2021 г.
ОСЪЖДА Т. Г. Г. ЕГН **********, с адрес гр..........., да заплати на „.........“ ЕАД,
ЕИК: .............. със седалище и адрес на управление гр. ...., на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 373,52 лева, главница за доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр.............. и сумата от 2,03 лева цена за услугата дялово разпределение за периода от
м.09.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.10.2021 г. до плащането, както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата в размер на
56,91 лева лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019
г. до 13.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за
главница за доставена топлинна енергия за разликата над 373,52 лева до пълния
предявен размер от 382,94 лева, както и иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 0,41 лева за периода от
31.10.2018 г. до 13.10.2021 г.
ОСЪЖДА С. М. С. ЕГН **********, с адрес гр.............., да заплати на „.........“
ЕАД, ЕИК: .............. със седалище и адрес на управление гр. ...., на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 747,03 лева, главница за доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр.............. и сумата от 4,06 лева цена за услугата дялово разпределение за периода от
м.09.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.10.2021 г. до плащането, както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата в размер на
113,82 лева лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. до 13.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ за главница за доставена топлинна енергия за разликата над 747,03 лева до
пълния предявен размер от 765,88 лева, както и иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 0,82 лева за периода
от 31.10.2018 г. до 13.10.2021 г.
ОСЪЖДА Т. М. И. ЕГН **********, с адрес гр.............., да заплати на „.........“
ЕАД, ЕИК: .............. със седалище и адрес на управление гр. ...., на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 747,03 лева, главница за доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр.............. и сумата от 4,06 лева цена за услугата дялово разпределение за периода от
м.09.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.10.2021 г. до плащането, както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата в размер на
113,82 лева лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. до 13.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ за главница за доставена топлинна енергия за разликата над 747,03 лева до
пълния предявен размер от 765,88 лева, както и иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 0,82 лева за периода
от 31.10.2018 г. до 13.10.2021 г.
ОСЪЖДА С. М. В. ЕГН **********, с адрес гр.............., да заплати на „.........“
ЕАД, ЕИК: .............. със седалище и адрес на управление гр. ...., на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 747,03 лева, главница за доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
8
гр.............. и сумата от 4,06 лева цена за услугата дялово разпределение за периода от
м.09.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.10.2021 г. до плащането, както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата в размер на
113,82 лева лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. до 13.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ за главница за доставена топлинна енергия за разликата над 747,03 лева до
пълния предявен размер от 765,88 лева, както и иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 0,82 лева за периода
от 31.10.2018 г. до 13.10.2021 г.
ОСЪЖДА Л. М. А. ЕГН **********, с адрес гр.............., да заплати на „.........“
ЕАД, ЕИК: .............. със седалище и адрес на управление гр. ...., на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 747,03 лева, главница за доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр.............. и сумата от 4,06 лева цена за услугата дялово разпределение за периода от
м.09.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.10.2021 г. до плащането, както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата в размер на
113,82 лева лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. до 13.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ за главница за доставена топлинна енергия за разликата над 747,03 лева до
пълния предявен размер от 765,88 лева, както и иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 0,82 лева за периода
от 31.10.2018 г. до 13.10.2021 г.
ОСЪЖДА Й. М....... И. ЕГН **********, с адрес гр.............., да заплати на
„.........“ ЕАД, ЕИК: .............. със седалище и адрес на управление гр. ...., на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 747,03 лева, главница за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр.............. и сумата от 4,06 лева цена за услугата дялово разпределение за
периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.10.2021 г. до плащането, както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата в
размер на 113,82 лева лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019 г. до 13.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ за главница за доставена топлинна енергия за разликата над 747,03 лева
до пълния предявен размер от 765,88 лева, както и иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 0,82 лева
за периода от 31.10.2018 г. до 13.10.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1, във вр. ал. 8 ГПК П. Г. Г. ЕГН ********** да
заплати на „.........“ ЕАД, ЕИК ........... сумата от 204,93 лева разноски в
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1, във вр. ал. 8 ГПК Т. Г. Г. ЕГН ********** да
заплати на „.........“ ЕАД, ЕИК ........... сумата от 172,43 лева разноски в
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1, във вр. ал. 8 ГПК С. М. С. ЕГН **********,
Т. М. И. ЕГН **********, С. М. В. ЕГН **********, Л. М. А. ЕГН ********** и Й.
М....... И. ЕГН ********** да заплатят на „.........“ ЕАД, ЕИК ........... сумата от общо
1062,05 лева разноски в производството.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ..... ЕАД-„............ ЕООД.
9
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
препис с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10